Р Е Ш Е Н
И Е
Номер: 57 18
юни 2020 година Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският административен съд, в
публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ДАМЯНОВА
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора… разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 59 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявено е оспорване по чл.211 от ЗМВР.
Със заповед № 330з-472 от 26.02.2020г.,
издадена от директора на ОДМВР- Разград, на Т.
Л. Т.-
младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в Районно управление
- Исперих при ОДМВР-Разград, е наложено дисциплинарно наказание мъмрене за срок
от един месец на основание чл.199, ал.1 т.5 във връзка с чл.198 от ЗМВР.
Против заповедта е постъпила жалба
от Т. Л.
Т. от град И. Жалбоподателят твърди,
че заповедта е незаконосъобразна като
постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Сочи, че с нея
е наложено дисциплинарно наказание, което не е предвидено от закона за този вид
нарушения. Поради това моли съда да отмени атакуваната заповед и да му присъди
и направените по производството разноски.
Ответникът по оспорването-
директорът на Областната дирекция на МВР в град Разград счита жалбата за неоснователна.
Разградският административен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Според представената от ответника по
оспорването кадрова справка жалбоподателят
е назначен в системата на МВР със Заповед № 196/01.09.1995г. Със заповед № 330з-648/03.04.2015г.
той е назначен на длъжност младши полицейски
инспектор в група „Охранителна полиция“,
РУП-Исперих. Тази длъжност жалбоподателят заема и до момента. Съобразно
представената типова длъжностна характеристика, от младши полицейския инспектор
се изисква да познава нормативната уредба, дейността и функциите на полицията,
структурата и задачите на органите на
МВР и на другите специализирани държавни
и обществени органи, ангажирани с противодействие на престъпността и опазване
на обществения ред, както и да познава
основите на наказателното и
административното право, както и системата
от наказателни и административни мерки за въздействие върху
правонарушителите, прилагани от органите на полицията. Съобразно представения
протокол № 275р-7688/24.08.2016г. Т.
е запознат с типовата длъжностна характеристика.
На 23.01.2019г. за времето от 8,30
до 16,30 часа Т. осъществявал контрол върху пътното
движение в град Кубрат съобразно план с рег.№ 290р-1217/22.01.2019г. по описа
на РУ-Кубрат за разменен контрол. Около
11,15 часа Т.
спрял за проверка лек автомобил „Фиат“ с рег.№ ********,
управляван от И. З.
А. от град К. При проверката
констатирал, че автомобилът е с техническа неизправност, поради което съставил
фиш серия Н, № 0168056. С посочения фиш Т.
наложил на водача А. глоба в размер на 30 лева на основание чл.183, ал.3
т.7 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Със заповед № 330з-3193/28.11.2019г.
директорът на ОДМВР разпорежда извършването на проверка във връзка с постъпили
предварителни данни за извършено от Т.
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 23.01.2019г. е издал фиш,
с който е наложил глоба в размер на 30 лева на основание на отменената към този
момент разпоредба на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП.
В рамките на проверката са събрани обяснения
от Т. и Т.
Д.- инспектор по КОС при РУ-Исперих.
Приложен е и описаният по-горе фиш. Изискани са характеристична и кадрова
справка на Т., както и справка относно ползвания от него редовен отпуск.
Изготвена е справка
рег.№275р-17039/15.12.2019г., в която са
описани фактите относно съставения фиш
от 23.01.2019г. за налагане на глоба от 30 лева на основание чл.183,
ал.3, т.7 от ЗДвП. Извършилият проверката е
предложил на дисциплинарнонаказващия орган да не налага дисциплинарно
наказание, тъй като липсват
доказателства, че служителят е бил запознат с
измененията в закона за движение по пътищата, а освен това съобразно
обясненията на Т. Д.
в АИС „АНД“ е съществувала възможността да се регистрира фиш за налагане на
глоба по чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП. Справката е връчена на Т. на 13.12.2019г.
Със заповед № 330з-74/10.01.2020г. директорът
на ОДМВР е заповядал да се съберат допълнителни доказателства- характеристична справка от
прекия ръководител на Т., длъжностна характеристика и
доказателства, че Т. е запознат с нея.
Поисканите доказателства са събрани.
Видно от писмо УРИ 330р-1435/15.01.2020г. в периода 23.01.2019г.-
15.01.2020г. Т. е ползвал 50 дни платен годишен отпуск. Не е ползвал отпуск
поради временна нетрудоспособност.
Проверката е приключила със справка
рег.№ 275р-742/16.01.2020г. и същата е изпратена на началника на ОДМВР-Разград с
мнение за търсене на дисциплинарна отговорност за нарушение по чл.199, ал.1,
т.5- пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Справката е връчена на
служителя на 16.01.2020г.
На
04.02.2020г. на жалбоподателя е връчена покана за запознаване с
описаната по-горе справка и даване на допълнителни обяснения или възражения в
срок от 24 часа. Съобразно представения протокол рег.№ 330р-3676/06.02.2020г.,
служителят не се е явил и не е представил писмени обяснения или възражения.
Въз основа на установеното в
цитираната справка е издадена и атакуваната заповед № 330з- 472/26.02.2020г., с
която на основание чл.194, ал.1, чл. 204, т.3 и чл. 199, ал.1, т.5 във връзка с
чл. 198, ал.1 и 3 от ЗМВР на Т. е наложено наказание мъмрене за
срок от един месец затова, че на 23.01.2019г.
е издал фиш, с който е наложил глоба по отменена разпоредба на ЗДвП.
В заповедта са изложени фактическите
констатации относно дисциплинарното нарушение.
Наказващият орган е счел, че Т.
е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на 194, ал.2, т.2 от ЗМВР- „неизпълнение на служебните
задължения“ като е допуснал пропуски в
изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.
Приел е, че дисциплинарното нарушение се явява маловажно, поради което е
приложил чл.198 от ЗМВР и е наложил наказание мъмрене за срок от един месец.
Между страните по делото няма спор по фактите относно издаването на процесния фиш от 23.01.2019г.,
както и спор относно размера на
ползвания от жалбоподателя редовен отпуск за периода 23.01.2019-26.02.2020г.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Оспорената заповед на директора на Областната дирекция
на МВР-Разград е издадена от
компетентен дисциплинарнонаказващ
орган съобразно посоченото в чл.
204, т. 3 от ЗМВР, който е овластен да
налага всички наказания по чл. 197 за служителите на младши
изпълнителски длъжности, каквато е и длъжността, заемана от жалбоподателя.
Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от
дисциплинарно-наказващ орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност.
Заповедта е в изискуемата форма, съдържа правни и
фактически основания за издаването й. Актът съдържа изискуемите реквизити по
чл. 210, ал. 1 ЗМВР - извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата,
въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва. С оглед изложеното, съдът приема, че при постановяване на
административния акт не са допуснати нарушения на изискванията за форма.
В рамките на протеклото дисциплинарно производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Вмененото на
жалбоподателя нарушение не попада в категорията на тежките нарушения по чл.203 ЗМВР, поради което дисциплинарното производство може да започне и без нарочна
заповед- чл.208 ЗМВР. То е проведено в съответствие с изискванията на чл. 205
и 206 от ЗМВР, поради което съдът намира, че са спазени процедурните
изисквания на специалния закон относно реда за налагане на дисциплинарни
наказания в системата на МВР. В рамките на това производство е извършена
проверка и е изготвена справка, в която е конкретизирана фактическата обстановка
и правната квалификация на извършеното нарушение.
Били
са събрани и представени на наказващия орган достатъчно материали, изясняващи
вида на нарушението и извършителя. След приключване на проверката и запознаване
със справката същият е бил поканен да даде писмени обяснения, но не се е възползвал от това си право. Ето защо разпоредбата
на чл. 206, ал. 1 ЗМВР е спазена. След
като прецени, че от 23.01.2019г. до датата на издаване на заповедта- 26.02.2020г. жалбоподателят Т.
е ползвал 50 дни редовен отпуск, съдът
счита, че съобразно чл.195, ал.3 от ЗМВР е спазен едногодишния преклузивен срок
по чл.195, ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието. По смисъла на чл.196, ал.2
от ЗМВР нарушението е установено на 16.01.2020г. с постъпването на справка №
275р-742 в деловодството на МВР. Заповедта за налагане на наказание е издадена
преди изтичане на двумесечния срок по
чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Съдът намира, че издадената заповед съответства и на материалния закон. На жалбоподателя е вменено извършването на нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови и вътрешнослужебни актове. Деянието е квалифицирано по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, в който е предвидено, че дисциплинарно наказание се налага на държавен служител от системата на МВР за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Съгласно представената по делото типова длъжностна характеристика за длъжността младши полицейския инспектор, жалбоподателят трябва да познава нормативната уредба, дейността и функциите на полицията, структурата и задачите на органите на МВР и на другите специализирани държавни и обществени органи, ангажирани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, както и да познава основите на наказателното и административното право, както и системата от наказателни и административни мерки за въздействие върху правонарушителите, прилагани от органите на полицията. Доказателствата по делото установяват по несъмнен и категоричен начин, че при издаването на фиша жалбоподателят е приложил отменена санкционна норма. На 23.01.2019г. той, в качеството си на контролен орган по ЗДвП, оправомощен за това съобразно изготвения план за разменен контрол, е издал фиш за налагане на глоба в размер на 30 лева на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, който предвижда, че се наказва с глоба 30 лв. водач, който управлява превозно средство с неизправности или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението. Към този момент тази разпоредба е била отменена със ЗИДЗДвП, обн.ДВ, бр.2/2018г., в сила от 20.05.2018г. В относимата към датата на дисциплинарното нарушение редакция на ЗДвП, нарушението е било съставомерно по чл. 179, ал. 6, съгласно която управлението на технически неизправно пътно превозно средство се наказва с глоба, чийто минимален размер е 50 лева.
Извършеното представлява дисциплинарно нарушение по
чл. 199, ал. 1, т. 5, от ЗМВР- пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Възражението на жалбоподателя,
че е разполагал със старо издание на закона, в което настъпилите промени не са
били отразени, е ирелевантно за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
Основен принцип на правото е, че незнанието на закона никого не извинява.
Законът е нормативен акт, обнародван в Държавен вестник и се презумира, че правните субекти са запознати с него. Още
повече, че познаването на системата от наказателни мерки, които се налагат на
правонарушителите, е част от длъжностните задължения на жалбоподателя. Ето защо
този факт не може да бъде възприет като оневиняващо обстоятелство и респективно
да изключи дисциплинарната отговорност на жалбоподателя.
За това нарушение на служебната дисциплина се
предвижда наказание "писмено предупреждение". Наказващият орган
правилно е приел, че в случая отклонението от установените норми на служебно
поведение е незначително и поради това нарушението следва да се квалифицира като
маловажно. Съдът не споделя единствено становището на дисциплинарния орган, че
от деянието не са настъпили вредни последици. Напротив- такива са настъпили.
Именно вследствие на непознаване на санкционните норми се е стигнало до незаконосъобразното налагане на глоба на
гражданин. Въпреки това са налице условията на чл.
198, ал. 2 от ЗМВР и правилно
дисциплинарнонаказващият орган е наложил
предвиденото за маловажно дисциплинарно нарушение наказание
мъмрене. При определяне на срока на наказанието- един месец, е съобразена
разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че му е наложено наказание,
което не е законоустановено. Както се изтъкна и по-горе, чл.198 изрично
предвижда, че за маловажни дисциплинарни наказания се налага наказание мъмрене.
Следва да се отбележи, че тази разпоредба е обща и като маловажно може да се
квалифицира всяко от посочените в ЗМВР дисциплинарни нарушения, с изключения на
тежките такива.
С оглед наличието на предпоставките за налагането на
дисциплинарно наказание в условията на обвързана компетентност, съдът счита, че
заповедта съответства и на целта на закона. За да се осигури постигане целите
на ЗМВР - осъществяване на дейността на органите на МВР по противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред, чл. 194 от ЗМВР предвижда
дисциплинарна отговорност за всеки държавен служител, нарушил служебната
дисциплина в МВР.
При направената в съответствие с изискванията на чл. 168 АПК съдебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът намира,
че не са допуснати нарушения на процедурните и материалноправни изисквания,
които да се отразят върху същността на волеизявлението на наказващия орган.
Издаденият административен акт е валиден и постановен в съответствие със
закона, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора своевременно заявената
претенция на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи като в
полза на ОД на МВР Разград – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, определен в
съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка
с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран така, на основание чл.
172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО оспорването на заповед
№ 330з-472 от 26.02.2020г., издадена от директора на ОДМВР- Разград, с която на
Т. Л.
Т.- младши полицейски инспектор в
група „Охранителна полиция“ в Районно управление - Исперих при ОДМВР-Разград, е
наложено дисциплинарно наказание мъмрене за срок от един месец на основание
чл.199, ал.1 т.5 във връзка с чл.198 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Т. Л. Т. да заплати на Областната
дирекция на МВР-Разград 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Съдия:/п/