Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 01.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тридесети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина С., разгледа търговско дело № 2494 по описа за 2019г. и взе
предвид следното:
Производството е по предявени от „Т.А.“ ЕООД
срещу „З.А.Д.А.“ АД:
1) главен осъдителен иск с правно основание
чл. 405, ал. 1, вр. чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати
на „П.Л.Б.“ ЕООД сумата 21 719,68 евро – обезщетение, дължимо по договор
от 04.02.2016г. за имуществено застраховане на товарен автомобил „Ауди А5
Спортбак“ с рег. №******* за застрахователно събитие „кражба”, настъпило на
25.02.2019г.;
2) евентуален осъдителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 21 719,68 евро – обезщетение, дължимо по
договора от 04.02.2016г. за имуществено застраховане на товарен автомобил „Ауди
А5 Спортбак“ с рег. №******* за застрахователното събитие, настъпило на
25.02.2019г.
Главният иск е предявен за вземане на „П.Л.Б.“
ЕООД, като процесуалната субституция на ищеца (лизингополучател на
застрахования автомобил) да предяви от свое име вземането на третото лице
(лизингодател на застрахования автомобил) произтича пряко от разпоредбата на
чл. 384, ал. 2 КЗ.
Конституираният по реда на чл. 26, ал. 4 ГПК
съищец „П.Л.Б.“ ЕООД не взема становище по предявения в защита на негови права
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ.
Според твърденията в исковата молба съдебно
предявените вземания произтичат от следните обстоятелства:
1) договор от 02.02.2016г. за финансов лизинг
на товарен автомобил „Ауди А5 Спортбак“ с рег. №*******, сключен между „П.Л.Б.“
ЕООД като лизингодател и „Т.А.“ ЕООД като лизингополучател;
2) договор от 04.02.2016г. за имуществено
застраховане на автомобила, сключен между „П.Л.Б.“ ЕООД и „Т.А.“ ЕООД като
застраховани и „З.А.Д.А.“ АД като застраховател със срок на действие от 05.02.2016г.
до 04.02.2021г. и застрахователна сума за периода от 05.02.2019г. до
04.02.2020г. в размер на 21 719,68 евро;
3) противозаконно отнемане на автомобила от
владението на ищеца на 25.02.2019г.
Тези обстоятелства не се оспорват от
ответника и са обявени за ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните с доклада на делото.
Ответникът оспорва исковете с основното
възражение, че вредите от кражбата са изключен застрахователен риск съгласно т.
16.14.3 от общите условия, при които е сключен договорът за застраховка
(твърденията са, че при отнемането му автомобилът е бил оставен отключен и с
поставен на таблото контактен ключ).
Обстоятелството, че при отнемането му на
25.02.2019г. автомобилът е оставен от служителите на ищеца отключен и с
поставен на таблото контактен ключ, не е оспорено с допълнителната искова молба
на ищеца и също е обявено за ненуждаещо се от доказване с доклада на делото, но
следва да се отбележи се и установява от показанията на разпитания по делото
свидетел П.П., а също и от писмените доказателства за образуваното във връзка с
кражбата досъдебно производство.
Съгласно клаузата на т. 16.14.3 от общите
условия, при които е сключен договорът за застраховка на процесния автомобил (самите
общи условия са представени и с исковата молба, и с отговора на ответника срещу
нея), застраховката не покрива претенции по рисковете „злоумишлени действия на
трети лица“ и „кражба“, когато ключовете за МПС и/или дистанционното управление
на сигнално-охранителната система и/или свидетелството за регистрация на МПС –
част I и/или част II и/или документите за
собственост на МПС са оставени в МПС или без необходимия контрол извън МПС.
Клаузата регламентира основания за отказ за
плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на общото задължение на
застрахования по чл. 395, ал. 1 КЗ да ползва и съхранява застрахованата вещ по
начин, който ограничава възможността за настъпване на застрахователни събития
по договора, включително като полага необходимата грижа за предотвратяване на
подобни събития, като в съответствие с изискванията на чл. 395, ал. 4 и чл.
408, ал. 1, т. 3 КЗ изрично посочва и конкретните задължения на застрахования
по използване и съхраняване на застрахованата вещ, при чието неизпълнение не се
дължи застрахователно обезщетение.
Доколко клаузата произвежда валидно действие
по отношение на всички предвидени с нея основания за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение в случая е безпредметно да се обсъжда, тъй като
възраженията на ответника срещу предявените искове касаят именно и само
съдържанието на клаузата в частта й, с която е предвидено, че застрахователят
не дължи обезщетение за застрахователно събитие „кражба“ в случаите, при които ключът
за автомобила е оставен в самия автомобил към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
Очевидно регламентираното с клаузата
задължение на застрахования да не оставя без контрол в застрахования автомобил
ключа, чрез който автомобилът може да бъде приведен в движение, е значително с
оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, тъй
като многократно увеличава риска от отнемане на автомобила от владението на застрахования
без негово съгласие.
Същевременно основателни са съображенията в
допълнителната искова молба и писмената защита на ищеца, че съгласно разпоредбите
на чл. 395, ал. 4 и чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, за да е налице основание за отказ
за плащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на
застрахования, което е значително за интереса на застрахователя и е предвидено
в застрахователния договор, следва да е налице и причинна връзка между
неизпълнението на задължението и настъпването на застрахователното събитие.
Безспорно установените по делото факти
относно настъпването на процесното застрахователно събитие обаче предпоставят
извод, че в случая причинна връзка между неизпълненото задължение на
застрахования да не оставя ключа за автомобила в самия автомобил без контрол и
настъпването на застрахователното събитие несъмнено е налице, тъй като
автомобилът е отнет от владението на служителите на ищеца именно чрез
привеждането му в движение (изрични в тази насока са показанията на свидетеля П.П.
в частта, в която разказва, че докато е бил в цеха, пред който е оставен
автомобилът, е чул включването на двигателя на автомобила, след което
при излизането му пред цеха е установил и липсата на автомобила), което при
нормален режим на използване на автомобила може да бъде извършено именно и само
чрез ключа на автомобила (изрично в този смисъл и заключението на
автотехническата експертиза по делото).
Съображенията на ищеца, че останалите
обстоятелства от конкретната фактическа обстановка, при което е настъпило
процесното застрахователно събитие, изключват извода за причинна връзка между
оставянето на ключа в автомобила и настъпването на застрахователното събитие,
не могат да бъдат споделени.
Съображенията са мотивирани с това, че
автомобилът е отнет докато са извършвани разтоварни работи от него пред цех в
производствена база с ограда и портал, при неблагоприятни зимни условия, а действията
на лицата, отнели автомобила, сочат на предварителен план за отнемането му.
Конкретната фактическа обстановка по
настъпване на застрахователното събитие, която се установява от показанията на
разпитания по делото свидетел П.П., е следната: на 25.02.2019г. около 18,00
часа автомобилът е бил спрян пред товарната врата на цех на „Т.А.“ ЕООД в
производствена база в с. Петърч, свидетелят П.е разтоварил заготовки от автомобила
в цеха, след което е затворил товарната врата и е изчакал А.Т.(управителят на „Т.А.“
ЕООД), който също пренасял неща от автомобила в друга част от цеха, да го
извика, при което чул шум от двигателя на автомобила, отворил вратата и видял,
че автомобилът го няма.
Свидетелят П.дава и показания, че цехът се
намира в производствена база, която има ограда и портал, през който е връзката
на имота с улица, не знае дали порталът е бил отворен, когато е извършена
кражбата, не знае и дали е имало хора в останалите складове в базата, които са
на други фирми, тъй като тези помещения не са срещу вратата на цеха и към тях
няма пряка видимост от него.
Показанията на втория доведен свидетел по
делото - А. Т., поначало не са допустим източник на доказателствени изводи в
настоящото исково производство, тъй като въпросният свидетел е управител на ищцовото
дружество, поради което обясненията му относно фактите от предмета на делото
могат да бъдат допустимо снети по реда на чл. 176, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК,
а не по реда на чл. 163 и сл. ГПК, но подробни съображения в тази насока в
случая е безпредметно да се излагат, защото показанията и на въпросния свидетел,
дадени до прекратяването на разпита му с протоколно определение от 31.03.2021г.,
не съдържат някакви различни данни относно обстоятелствата по настъпване на
процесното застрахователно събитие от данните в показанията на свидетеля П..
В противовес на съображенията в писмената
защита на ищеца тези обстоятелства не изключват, а дори допълнително обуславят
наличието на причинна връзка между неизпълненото задължение на застрахования да
не оставя ключа за автомобила в самия автомобил без контрол и осъществяването
на кражбата на автомобила.
Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че
времето (тъмната част от денонощието) и мястото (без пряка видимост от съседни
сгради и без присъствие на трети лица) на отнемането на автомобила не само не изключват
или намаляват обема на задълженията на застрахования по чл. 395, ал. 1 КЗ, а дори
предполагат допълнителна грижа от служителите на ищеца за предотвратяване на
противоправни действия по отношение на автомобила, още повече, че
доказателствата по делото не установяват въпросният портал на базата, от която
е отнет автомобила, да е охраняван или поне с ограничен достъп за външни лица.
Твърденията на ищеца, че лицата, отнели
автомобила, са били предварително подготвени да задвижат автомобила и без
контактен ключ, са напълно хипотетични и не са подкрепени от доказателствата по
делото, но дори да се приемат за установени от събраните доказателства, не
опровергават горните изводи, тъй като краткият период от време, в който
автомобилът е оставен отключен и без надзор от служителите на ищеца според
показанията на свидетеля П., предполага неизбежния извод, че осъществяването на
кражбата му при конкретната фактическа обстановка е станало възможно именно
поради оставянето на контактния ключ в автомобила.
По изложените съображения вредите от кражбата на процесния автомобил не са
покрит риск съгласно т. 16.14.3 от общите условия, при които е
сключен застрахователният договор между страните, а предявените
осъдителни искове по чл. 405, ал. 1, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 и 2
КЗ за присъждане на обезщетение по договора се явяват неоснователни
и подлежат на отхвърляне без да е необходимо да се обсъжда дали като последица
от кражбата на автомобила е налице тотална или частична щета на застрахованото
имущество.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца
е възстановяването на разноските, които ответникът е
направил за защита срещу исковете, включително
плащането на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.А.“ ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 405, ал. 1,
вр. чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ за осъждане на „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „П.Л.Б.“ ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** 4, Комплекс БПС, ********сумата
21 719,68 евро – обезщетение, дължимо по договор от 04.02.2016г. за
имуществено застраховане на товарен автомобил „Ауди А5 Спортбак“ с рег. №*******
за застрахователно събитие „кражба”, настъпило на 25.02.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.А.“ ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 405, ал. 1,
вр. чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ за осъждане на „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати сумата 21 719,68 евро –
обезщетение, дължимо по договора от 04.02.2016г. за имуществено застраховане на
товарен автомобил „Ауди А5 Спортбак“ с рег. №******* за застрахователното
събитие, настъпило на 25.02.2019г.
ОСЪЖДА „Т.А.“ ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК
сумата 700,00 лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: