№ 1392
гр. ***, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430104558 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.2б ал.3 ЗОДОВ с цена на иска 6000 лева.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от К. Г. Т. с ЕГН ********** от
гр.Е ул.*** №9а против АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ***, представляван от
Председателя. Ищецът твърди, че предявил иск срещу Община Е във връзка с
нарушаване на биологичното разнообразие и незаконосъобразно бездействие
на **** н Община Е по изпълнение на задължението му по чл.15 от ЗООС вр.
със замърсяване с отпадни води на река *** по поречието, за което на
11.03.2024г. било образувано производство по адм. дело №196/2024г. на АС
**** Поради отстраняване на съдиите от същия съд, на основание чл.133 ал.6
т.2 АПК, делото било изпратено на ВАС за определяне на друг равен по степен
съд, който да го разгледа. С определение №4342/09.04.2024г., по адм.дело
№3659/2024г., ВАС изпратил делото на АС ***, където към момента е висящо
производството по адм.д. №338/2024г.
Ищецът твърди, че не е спазена гаранцията по чл.6 §1 ЕКЗПЧОС за
разглеждане на делото в разумен срок с цел съхраняване на доверието на
обществото в правораздавателната система и възмездяване чувството на
справедливост на страните в процеса. Твърди, че разумността на
времетраенето на производството се преценява в светлината на особените
обстоятелство по делото, съобразно критериите посочени в закона и
1
стандартите, установено в практиката на ЕСПЧ- сложността на делото и
поведението на компетентните държавни органи, като не е необходимо да се
доказват обичайните типични неимуществени вреди, които винаги се търпят
от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на
разумния срок. Твърди, че в резултат на нарушения принцип на разумна
продължителност, претърпял и продължава да търпи душевни болки и
страдания и е загубил доверие в правосъдието, понася житейски дискомфорт
от погазване на основните му права. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника Административен съд *** да му заплати
неимуществени вреди в размер на 6000 лева, които вреди са последица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в „разумен срок“
съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
твърди, че делото срещу община Е е заведено на 11.03.2024г., когато е
образувано дело №196/2024г. по описа на Административен съд **** С
определение №4342/09.04.2024г. по адм.д. №3659/2024 на ВАС същото дело е
изпратено на Административен съд *** по подсъдност и на 11.04.2024г. е
постъпило в съда на и е образувано дело № 338/2024г. по описа на съда.
Ответникът твърди, че по така образуваното дело било постановено
определение №1372/11.04.2024г., с което исковата молба била оставена без
движение и указано да се посочат ясно и недвусмислено оспорените
бездействия на **** на Община Е да изпълни конкретни задължения,
произтичащи пряко от изрично посочена правна норма, или да извърши
конкретни фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на
точно посочена правна норма след подадено искане, чиято законосъобразност
да се провери от съда, и от които бездействия като пряка и непосредствена
последица са произтекли конкретни нематериални вреди в правната сфера на
ищеца в претендирания размер. Ответникът твърди, че била подадена молба, с
която се прави изменение на размера на предявения иск, като претенцията се
намалява от 3000 лв. на 600 лв., и се прави искане за отвод на съдията поради
оставянето на иска без движение. Постановено е определение
№1638/07.05.2024г., с което е оставено без уважение искането за отвод,
оставена е без разглеждане и върната исковата молба и делото е прекратено.
При инстанционен контрол, с определение №7171/11.06.2024г. по адм. д.
№5449/2024г. на ВАС, определението е отменено, като делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът твърди, че с
определение №2149/14.06.2024г. по същото дело Административен съд *** е
приел, че ВАС на РБ е определил предмета на иска, посочил е, че видът на
бездействията е въпрос по основателността на иска, и е върнал делото.
Посочено е в същото определение, че претендираните вреди са причинени от
незаконосъобразно бездействие на органи на общината в периода 02.02.2024г.
- 11.03.2024г., изразяващо се в неупражнен периодичен контрол относно
изхвърлянето на отпадни битови води образувани на територията на Община
Е, като се иска съдът да обяви за незаконосъобразно бездействието на **** на
2
Община Е да изпълнява задължението си по чл.15, ал.1, т.3 ЗООС във връзка
със замърсяване с отпадни води на река *** - постъпване в реката на битови
отпадъчни води от домакинствата, които не са свързани към изградената
канализационна инсталация на града, и отпадъци от канализационната
инсталация. Административен съд *** е приел, че исковата молба е редовна,
конституирал е страните, разпоредил е да се връчат преписи от исковата
молба за отговор и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 15.07.2024г. Посочил е в същото определение, че по допускане и
приемане на доказателствата, и по направените доказателствени искания ще
се произнесе в първото заседание след изслушване на страните, представяне
на допълнителни доказателства и евентуалното им оспорване. В писмения
отговор ответникът посочва, че на проведеното на 15.07.2024г. открито
съдебно заседание ищецът К. Г. Т., редовно призован, не се е явил и е
направил искане за отлагане на делото поради наличие на уважителни
причини. Ответникът твърди, че с оглед представено медицинско
удостоверение, отложил делото за делото на 07 октомври 2024г. от 11,00 часа.
В писмения отговор ответникът изразява становище, че не е налице
нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл.6 §1 ЕКПЧОС. Твърди, че съгласно чл.2б ал.2 ЗОДОВ, следва да
се вземат предвид общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора. Твърди, че до предявяването
на настоящата искова молба (по която първоначално е било образувано дело
№617/2024г. по описа на Административен съд ***) дело №338/2024 е било
висящо пред Административен съд *** малко над 3 месеца, като дори ако се
вземе предвид периодът, през който същото е било висящо пред
Административен съд **** и за който период Административен съд *** няма
как да е нарушил чл.2б ЗОДОВ, същият период е малко над 4 (четири) месеца.
Делото е било отложено по молба на ищеца, макар и основателна, и не му е
бил даден ход в о.с.з. на 15.07.2024г. Ответникът твърди, че по отношение на
дело №338/2024 не може да се прецени неговата фактическа и правна
сложност, доколкото все още не са приети доказателствата по него. В случая
поведението на останалите страни и на техните процесуални или законни
представители не е довеждало до отлагане на делото. Твърди също, че
наличието на прекратително определение, което е било отменено, само по
себе си не е основание да се приеме, че е налице нарушаване на правото на
разглеждане на делото в разумен срок. От постановяване на същото до
отмяната му е минал около един месец, за който период не може да се приеме,
че е нарушено изискването за разумен срок съгласно чл.6 §1 ЕКПЧОС, с оглед
естеството на дело №338/2024. Представя копие на административно дело
№338/2024г. и моли същото да се приеме като доказателство.
В заключение моли съда да се остави без уважение подадената от К. Г. Т.
3
искова молба, с която се претендират вреди от нарушаване на принципа на
разумната продължителност на заведено от него дело срещу община Е - дело
№338/2024 по описа на Административен съд ***.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Преди
съдебно заседание е постъпила молба, с която изразява становище, че
поддържа предявения иск.
Ответникът се представлява от процесуален представител, поддържа
писмения отговор.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна :
Видно от приложеното в копие адм.дело №196/2024г. по описа на АС
**** на 11.03.2024г. ищецът подал искова молба срещу община Е с Вх. №
1102/11.03.2024г., по която било образувано адм. дело №196/2024г. по описа на
Административен съд **** Поради постановени отводи на съдиите от АС
В.Търново, с определение №1168/02.04.2024г., делото било изпратено на ВАС
за определяне на компетентен съд. Видно от приложеното в копие адм.дело
№3659/2024г. по описа на ВАС, с Определение №4342/09.04.2024г. делото
било изпратено на АС ***, където било образувано адм.дело №338/2024г. по
описа на АС ***. Видно от приложеното в копие адм.дело №338/2024г. по
описа на АС ***, исковата молба била оставена без движение като било
указано на ищеца да отстрани констатирани нередовност.
В срок е постъпила молба от ищеца с направено искане за отвод, с която
е намалил размера на предявения иск от 3000 лева на 600 лева.
С определение №1638/07.05.2024г., съдът е върнал предявената искова
молба и прекратил производството по делото поради неотстранени
нередовности.
В срок срещу определението постъпила частна жалба, по която било
образувано АД №5449/2024г. на ВАС. По същото, с определение №
7172/11.06.2024г., съдът отменил определение №1638/07.05.2024г. на АС *** и
върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Видно е, че с определение №2149/14.06.2024г., АС *** изготвил доклад
по делото, с което насрочил разглеждането му в съдебно заседание за
15.07.2024г. като със същото разпределил доказателствената тежест между
страните.
Поради подадена впоследствие искова молба с Вх.№4121/22.07.2024г. по
която било образувано адм.дело №617/2024г. по описа на ОАС ***, за
присъждане на обезщетение за морални вреди от нарушаване изискването за
разглеждане на административното производство по адм.дело №338/2024г. на
АС ***, съдиите от състава на АС *** са се отвели и с писмо с Изх.
№1201/20.08.2024г., делото било изпратено на ВАС. Към настоящия момент,
производството по дело №338/2024г. не е приключено.
4
Съдът счита, че в случая не се установи нарушаване на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 ЕКПЧОС
по следните съображения: След постъпване и образуване на делото в
Административен съд *** на 11.04.2024г., с определение в същия ден,
исковата молба е оставена без движение, впоследствие с определение от
07.05.2024г. върната. Постановеното прекратително определение е било
отменено от ВАС на 11.06.2024г. и делото е изпратено в АС ***. С
определение от 14.06.2024г. при съответно приложение на срока по чл.157
ал.1 АПК, делото е насрочено в съдебно заседание за след един месец – за
15.07.2024г.
В проведеното открито съдебно заседание, не е даден ход на делото по
причина заболяване на ищеца, като следващото съдебно заседание по делото е
насрочено отново в определения от закона срок /при съобразяване със
съдебната ваканция от 15.07. до 01.09.
Съгласно чл.2б ал.2 от ЗОДОВ, при разглеждане на иска, следва да се
вземат предвид общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора.
В случая до предявяването на искова молба по настоящето дело –
23.07.2024г., по която първоначално е било образувано дело №617/2024г. по
описа на АС ***, дело №338/2024 е било висящо пред Административен съд
*** малко над три месеца. Дори да се вземе предвид периодът, през който
същото е било висящо пред Административен съд **** и за който период
Административен съд *** няма как да е нарушил чл.2б ЗОДОВ, същият
период е малко над четири месеца. Делото е било отложено по молба на
ищеца, макар и основателна, и не му е бил даден ход в съдебно заседание
15.07.2024г.
По отношение на дело №338/2024г. не може да се прецени неговата
фактическа и правна сложност, доколкото все още не са приети
доказателствата по него и все още е висящо. В случая поведението на
останалите страни и на техните процесуални или законни представители не е
довеждало до отлагане на делото.
Наличието на прекратително определение, което е било отменено, само
по себе си не е основание да се приеме, че е налице нарушаване на правото на
разглеждане на делото в разумен срок. Видно е, че определението е
постановено на 07.05.2024г. и два дни по късно - на 10.05.2024г. е постъпило
във ВАС, т.е. делото е администрирано незабавно. След произнасяне на ВАС
на 11.06.2024г., делото е върнато в АС *** и отново незабавно - на 14.06.2024г.
- е насрочено.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че не се установява забава
при администрирането, разглеждането и решаването на делото извън
5
разумния срок, съгласно чл.6 §1 КЗПЧОС, което да е възникнало в резултат на
незаконосъобразни действия от страна на съдебния.
Отделно от това с определение №3790/12.09.2024г. постановено по
настоящето дело, съдът е изготвил проект за доклад по делото, в който е
указал, че в тежест на ищеца е да докаже претърпените вреди по основание и
размер и причинно следствената връзка между разглеждане и решаване на
адм.дело №338/2024г. на АС *** извън разумния срок и настъпилите за него
вреди. Със същото определение съдът е допуснал до изслушване двама
свидетели при режим на призоваване, след внасяне да депозит от ищеца.
Ищецът не е внесъл депозит, нито е направил искане за допускане на
свидетелите при режим на довеждане. Не се е явил в съдебно заседание, нито
е направил искане за освобождаване от разноски по делото. В хода на делото
остана недоказано твърдението на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди, подробно конкретизирани в исковата молба и
изразяващи се в душевни болки и страдания, и загуба на доверие в
правосъдието, житейски дискомфорт от погазване на основните му права.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният иск е недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.78 ал.8 ГПК, възнаграждение в полза на юридическите лица
се присъжда само ако те са били защитавани от юрисконсулт, но не и от други
служители с юридическо образование по смисъла на чл.32 т.3 ГПК, какъвто е
настоящият случай.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Т. с ЕГН ********** от гр.Е ул.***
№9а против АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ***, представляван от
Председателя, иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ – за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело №338/2024г. по описа на
АС ***, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на
23.07.2024г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6