№ 57
гр. Плевен, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско
дело № 20234400900115 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ.
Пред Плевенски окръжен съд е постъпила искова молба от ЗД „***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № ***
чрез пълномощника адв. М. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„***“ № *** против М. Б. И., ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***“ № *** с
правно основание чл.500 ал.1 т.1 от КЗ, с цена на иска 37 921,62 лв.,
представляваща регресно вземане, дължимо във връзка със заплатени
застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от
25.07.2017 г., представляващо покрит риск по полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху исковата
сума от датата на депозиране на исковата молба до пълно плащане.
Предявеният от ЗД „***“ АД – СОФИЯ е родово подсъден на Плевенски
окръжен съд.
В исковата молба се посочва, че на 25.07.2017 г. при управление на лек
автомобил „***", модел „***" с peг. № ****, по път III- 3004, със скорост,
несъобразена с пътните условия, ответникът М. Б. И. е загубил контрол над
автомобила и е самокатастрофирал. Вследствие на процесното ПТП, И. Т. А. е
получил множество травми. Към момента на ПТП-то концентрацията на
1
алкохол в кръвта на М. Б. И. е била 0,69% промила.
Ищецът твърди, че към датата на процесното ПТП за управлявания от
ответника автомобил „***", модел „***" с peг. № **** е била налице
действаща застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
издадена от ЗД „***" АД.
В исковата молба се посочва, че тъй като процесното ПТП представлява
покрит риск от полицата „Гражданска отговорност“, на основание чл.432 ал.1
от КЗ увреденото лице е завело срещу дружеството пряк осъдителен иск за
обезщетяване на понесените от него имуществени и неимуществени вреди,
настъпили при застрахователното събитие. В резултат на това е постановено
Решение от 06.08.2018 г. по гр. д. № 13422/2017 г. по описа на СГС, частично
отменено с Решение № 1366/06.07.2019 г. по в.гр.д. № 5469/2018 г. на
Апелативен съд - София, с което е определено и присъдено обезщетение по
чл.52 от ЗЗД в размер на 30 000 лв., представляващи застрахователно
обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
27.09.2017 г. до пълното му заплащане. За посочената сума в полза на
увреденото лице са издадени 4 бр. изпълнителни листи от въззивния съд, въз
основа на които са образувани следните изпълнителни дела: изп. дело №
************** по описа на ЧСИ А. Б., peг. № *** от КЧСИ и изп. дело №
************** по описа на ЧСИ В. М., peг. № *** от КЧСИ. Във връзка с
горното, дружеството е претърпяло принудително изпълнение като е
заплатило в цялост в полза на взискателя сумата от 37 921,62 лева, част от
която е посочена като искова сума.
Ищецът посочва, че с извършеното плащане на застрахователното
обезщетение в полза на увреденото лице И. Т. А., ЗД „***" АД е встъпило в
правата на удовлетворения кредитор срещу прекия причинител на вредите и
има право да получи от виновния водач по обратен ред платеното
застрахователно обезщетение, заедно с платените лихви и разноски,
доколкото е налице регресно основание по чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ. Видно е от
Констативен протокол за ПТП 256Р-1461/10.08.2017 г., че ответникът е бил с
алкохол в кръвта 0,69 промила.
Ответникът М. Б. И., ЕГН ********** от гр. *** чрез Л. П. И. по силата
на пълномощно № 1128/06.04.2023 г. на нотариус Г. Ч. с район на действие
РС – Бургас чрез пълномощника адв. Б. К. от АК – Бургас е подал писмен
2
отговор, в който се възразява срещу така предявения иск.
Твърди, че ищецът не е направил опит да го потърси или покани към
доброволно изпълнение, както и да се възползва от уреждане на спора чрез
някой от предвидените в закона извънсъдебни способи, както и не е проявил
интерес да го уведоми, че при неизпълнение на задължението си, ще потърси
правото си на защита по исков ред.
Твърди, че по никакъв начин не е бил известен, че пострадалото лице е
предявило иск към ищеца, като дори след момента на настъпилото ПТП,
ответникът е превеждал различни суми до размер на 1500 лв. в помощ на
пострадалия, както и е заплатил неплатените му здравни осигуровки, за да
може да бъде хоспитализиран и лекуван.
Постъпила е допълнителна искова молба от ЗД „***“ АД – СОФИЯ, в
която ищецът изразява становище, че принципът на справедливост включва в
пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие и в този смисъл, счита, че обезщетение в размер на 37 921,62 лв.
репарира напълно претърпените неимуществени вреди. Посочва, че ЗД „***“
АД в качеството си на кредитор може да поиска изпълнението както
извънсъдебно, така и чрез иск за реално изпълнение и/или изпълнителен лист,
като в конкретния случай, не счита, че липсата на покана до лицето е
относима към настоящия процес.
Постъпил е допълнителен писмен отговор от ответника М. Б. И. чрез Л.
П. И. по силата на пълномощно № 1128/06.04.2023 г. на нотариус Г. Ч. с
район на действие РС – Бургас чрез пълномощника адв. Б. К. от АК – Бургас,
в който същият не оспорва твърдението на ищеца, че претендираната сума е
изплатена на пострадалото лице, макар и тя да е прекомерно завишена,
съобразно критерия за справедливост.
В съдебно заседание, страните чрез процесуалните си представители,
поддържат изложените становища в исковата молба, допълнителната искова
молба, отговора на исковата молба и допълнителния писмен отговор.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
С Определение № 103/29.02.2024 г. по реда на чл.374 вр. чл.146 от ГПК
3
е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ЗД „***“ АД е заплатило на И. Т. А. сумата от 37 921,62
лв. във връзка с претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
25.07.2017 г.
Не е спорно между страните, а това се установява и от приложените
писмени доказателства, че на 25.07.2017 г. при управление на лек автомобил
„***", модел „***" с peг. № ****, по път III- 3004, със скорост, несъобразена с
пътните условия, ответникът М. Б. И. е загубил контрол над автомобила и е
самокатастрофирал. Като пътник на предна дясна седалка се е возил И. Т. А.,
който вследствие процесното ПТП е получил множество травми.
Към момента на ПТП-то концентрацията на алкохол в кръвта на М. Б. И.
е била 0,69% промила.
По отношение на управлявания от М. Б. И. лек автомобил „***", модел
„***" с peг. № **** към датата на процесното ПТП е била налице действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от
ищцовото дружество ЗД „***“ АД със застрахователна полица № BG/02/***.
С Решение № 5307/06.08.2018 г., постановено по гр. дело № 13422/2017
г. по описа на СГС е осъдено на основание чл.432 ал.1 от КЗ ЗД „***“ АД –
СОФИЯ да заплати на пострадалия И. Т. А. сумата от 22 500,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, причинено на 25.07.2017 г. от М. Б. И., като водач на лек автомобил
„***", модел „***" с peг. № ****, ведно със законната лихва, считано от
27.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
Образувано е изп. дело № ************** по описа на ЧСИ А. Б. с рег.
№ ***, с район на действие СГС.
С Решение № 1366/07.06.2019 г., постановено по гр. дело № 5469/2018 г.
по описа на Апелативен съд – гр. София е изменено Решение №
5307/06.08.2018 г., постановено по гр. дело № 13422/2017 г. по описа на СГС,
като ЗД „***“ АД – СОФИЯ е осъдено да заплати на пострадалия при
процесното ПТП И. Т. А. още 7500,00 лв., като обезщетение за причинените
при ПТП от 25.07.2017 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 27.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
Образувано е изп. дело № ************** по описа на ЧСИ В. М., с рег.
4
№ ***, с район на действие СГС.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Т. Ц. И. със задача,
вещото лице да отговори извършено ли е плащане от длъжника по всички
дължими суми по двете изпълнителни дела - изп. дело № ************** по
описа на ЧСИ А. Б. с рег. № ***, с район на действие СГС и изп. дело №
************** по описа на ЧСИ В. М., с рег. № ***, с район на действие
СГС. От заключението на вещото лице се установява, че на 19.04.2019 г. ЗД
„***“ АД – СОФИЯ е извършило превод в размер на 27 193,85 лв. по изп.
дело № ************** по описа на ЧСИ А. Б., с която сума са погасени:
22 500,00 лв. главница; 1290,61 лв. законна лихва към 19.04.2019 г.; 963,00 лв.
адвокатско възнаграждение; 408,00 лв. такси по ККР към ЗЧСИ и 2032,24 лв.
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Също от заключението на вещото лице се
установява, че на 02.07.2019 г. ЗД „***“ АД – СОФИЯ е извършило превод в
размер на 10 727,77 лв. по изп. дело № ************** по описа на ЧСИ В.
М., с която сума са погасени: 7500,00 лв. главница; 1339,58 лв. законна лихва
към 19.04.2019 г.; 702,31 лв. адвокатско възнаграждение; 245,86 лв. такси по
ККР към ЗЧСИ и 940,02 лв. по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ застрахователят има
право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и
разноски от виновния водач, когато последният при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма.
За да бъде уважен този иск, следва да бъдат доказани кумулативно
следните материалноправни предпоставки: 1. Възникване на извъндоговорна
отговорност по чл.45 от ЗЗД за ответника, в случай, че вредите са причинени
от неговото виновно и противоправно поведение; 2. Деликтната отговорност
на ответника да е обезпечена при ищеца със сключването на валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; 3. Заплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на увредения от настъпилото
застрахователно събитие и 4. Ответникът да е управлявал моторното превозно
5
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма.
На първо място, от приложените по делото като писмени доказателства
Констативен протокол за ПТП № 256Р-1461 от 10.08.2017 г., Протокол за
оглед на ПТП и фотоалбум и заключенията на съдебните автотехнически
експертиза /л.14-18 и на л.23-26 от делото/ безспорно е установено
настъпването на процесното ПТП на 25.07.2017 г., при което ответникът М. Б.
И. при управление на лек автомобил „***", модел „***" с peг. № ****, по път
III- 3004, със скорост, несъобразена с пътните условия е загубил контрол над
автомобила и е самокатастрофирал. Като пътник на предна дясна седалка се е
возил И. Т. А., който вследствие процесното ПТП е получил множество
травми, видно от приложените съдебно-медицински експертизи /л.12-13 и
л.27-30 от делото/, както и са предизвикани негативни отражения върху
психичното и психосоциалното му функциониране, видно от заключението по
назначената съдебно-психологична експертиза /л.34-40 от делото/.
На второ място, видно от приложените Решение № 5307/06.08.2018 г.,
постановено по гр. дело № 13422/2017 г. по описа на СГС и Решение №
1366/07.06.2019 г., постановено по гр. дело № 5469/2018 г. по описа на
Апелативен съд – гр. София, в същите е прието за безспорно установено, че
по отношение на управлявания от М. Б. И. лек автомобил „***", модел „***" с
peг. № **** към датата на процесното ПТП е била налице действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от
ищцовото дружество ЗД „***“ АД – СОФИЯ със застрахователна полица №
BG/02/***, по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие
в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е
имала действие към датата на застрахователното събитие.
На трето място, от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по присъдените с Решение
№ 5307/06.08.2018 г., постановено по гр. дело № 13422/2017 г. по описа на
СГС и Решение № 1366/07.06.2019 г., постановено по гр. дело № 5469/2018 г.
по описа на Апелативен съд – гр. София суми в полза на пострадалия И. Т. А.
и образуваните въз основа на тях изпълнителни дела, ищцовото дружество ЗД
„***“ АД – СОФИЯ е заплатило общо сумата в размер на 37 921,62 лв., от
6
които: сумата от 27 193,85 лв. по изп. дело № ************** по описа на
ЧСИ А. Б., с която сума са погасени: 22 500,00 лв. главница; 1290,61 лв.
законна лихва към 19.04.2019 г.; 963,00 лв. адвокатско възнаграждение;
408,00 лв. такси по ККР към ЗЧСИ и 2032,24 лв. по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и
сумата от 10 727,77 лв. по изп. дело № ************** по описа на ЧСИ В.
М., с която сума са погасени: 7500,00 лв. главница; 1339,58 лв. законна лихва
към 19.04.2019 г.; 702,31 лв. адвокатско възнаграждение; 245,86 лв. такси по
ККР към ЗЧСИ и 940,02 лв. по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Освен това,
обстоятелството, че ЗД „***“ АД е заплатило на И. Т. А. сумата от 37 921,62
лв. във връзка с претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
25.07.2017 г. е прието за безспорно с Определение № 103/29.02.2024 г.,
постановено по реда на чл.374 вр. чл.146 от ГПК.
Разпоредбата на чл.500 ал.1 т.1 предл. първо от КЗ е ясна и
изчерпателна, като законодателят е имал предвид регресното право на
застрахователя да настъпи само, ако концентрацията на алкохола в кръвта е
над определена, допустима по закон норма. В тази връзка, приложимата в
случая норма е тази на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, съгласно която на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. При установена
концентрация на алкохол в кръвта равна или над тази норма, за
застрахователя възниква регресното право спрямо застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност“. При това положение, налице е и
последната кумулативно изискуема предпоставка, а именно, че към момента
на ПТП-то концентрацията на алкохол в кръвта на М. Б. И. е била 0,69%
промила, т.е. над предвидената в закона норма, видно от приложения по
делото като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП № 256Р-
1461 от 10.08.2017 г. Това обстоятелство се извежда и от приложените
решения на СГС и Апелативен съд – гр. София, по които съдилищата са се
произнесли по предявения иск по чл.432 от КЗ от И. Т. А. – пострадал при
процесното ПТП, в които безспорно е установено, че ответникът М. Б. И. по
време на процесното ПТП е управлявал лек автомобил „***", модел „***" с
peг. № **** с концентрация на алкохол от 0,69 промила.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният от ЗД „***“ АД –
СОФИЯ против М. Б. И. от гр. *** иск с правно основание чл.500 ал.1 т.1 от
КЗ за заплащане на сумата от 37 921,62 лв., представляваща регресно
7
вземане, дължимо във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по
повод застрахователно събитие от 25.07.2017 г., представляващо покрит риск
по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху исковата сума от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й изплащане е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото, ответникът М. Б. И. следва да бъде осъден да
заплати на ЗД „***“ АД – СОФИЯ направените деловодни разноски за
настоящата инстанция. С представения списък на разноските по чл.80 от ГПК
ищецът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
4420,00 лв., срещу което е направено възражение от страна на процесуалния
представител на ответника. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 3683,73 лв., съгласно чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На ищеца следва да бъдат присъдени и направените
разноски за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 500,00 лв., както и
1516,86 лв. държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.500 ал.1 т.1 от КЗ М. Б. И., ЕГН
**********, от гр. ***, ул. „***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „***“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № *** чрез
пълномощника адв. М. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „***“ №
*** против М. Б. И., ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***“ № *** сумата от
37 921,62 лв., представляваща регресно вземане, дължимо във връзка със
заплатени застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от
25.07.2017 г., представляващо покрит риск по полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху исковата
сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М. Б. И., ЕГН **********,
от гр. ***, ул. „***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № *** чрез
8
пълномощника адв. М. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „***“ №
*** направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на
5700,59 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 3683,73 лв.,
съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, 500,00 лв. за съдебно-счетоводна
експертиза и 1516,86 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
9