Решение по дело №136/2019 на Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№

 

гр.Червен бряг, 15.10.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 136 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от Ц.П.Ц., с ЕГН ********** ***, подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 18-0938-006969/02.01.2019 г. на ***Изразява общо недоволство от постановения административен акт, като оспорва неговата законосъобразност, относно наложеното наказание за нарушение чл.178, ал.1, т.5 и чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 150.00 лв. и глоба в размер на 20 лв. Счита, че има съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целите на закона.

 Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание не се явява лично и не се представлява.

Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира становище по същата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено от правна и фактическа страна  следното:

С АУАН бл. № АА010147/20.12.2018 г. М.С.М. – ******, констатирал извършено от Ц.П.Ц., с ЕГН ********** *** нарушение на чл.178, ал.1, т.5 и чл.185 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 20.12.2018 г., около 12:00 ч. на първокласен път I-3, км.133+576 (***), на кръстовището образувано от пътя за гр. ***на ***, управлява лек автомобил „ВАЗ 21061” с рег. № ***собственост на ***, нарушава предписанието на пътен знак Б 2, „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“, а именно спира на знака, но продължава движението си, в последствие отнемайки предимството на правилно движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Тойота Ярис“, създавайки предпоставка за възникване на ПТП и не е изпълнил финансовото си задължение да заплати в законоустановения срок написана глоба с фиш серия Н № 335455 от 25.10.2018 г., както и не представя контролен талон към СУМПС.

В законоустановения срок Началника Сектор ПП към ***, упълномощен с МЗ № 8121-з-515/14.05.2018 г. издал против жалбоподателя обжалваното НП № 18-0938-006969/02.01.2019 г., с което дословно възпроизвел описаните в АУАН обстоятелства. След разпита на призованите като свидетели – М.С.М. актосъставител и свидетелите по установяване на нарушението и съставяне на акта В.В.К., съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 20.12.2018 г., около 12:00 ч. на първокласен път I-3, км.133+576 (***), на кръстовището образувано от пътя за гр. ***на ***, Ц.П.Ц. управлявал лек автомобил „ВАЗ 21061” с рег. № ***собственост на ***. В същото време служители на ***, *** извършвали проверка по КАТ в района. Контролните органи били в непосредствена близост до кръстовището, а именно: срещу бензиностанция „Петрол“, която е на главния път, с пряка видимост към кръстовището. Актосъставителя М. видял, че водача Ц. спира на знака, но продължава движението си направо, пресичайки перпендикулярно първокласен път I-3, отнемайки предимството на правилно движещия се по пътя с предимство, лек автомобил „Тойота Ярис“, като по този начин създава предпоставка за възникване на ПТП. Подал звуков сигнал и последвал нарушителя. След като го спрял в непосредствена близост на главния път. Установил самоличността на водача и му обяснил нарушението, което е извършил. След което му взел документите и направил справка с таблет в системата РСОД, където се указало, че към момента на проверката водача не е изпълнил финансовото си задължение да плати в законовия срок наложена глоба с фиш. Съставен бил АУАН на водача. Въз основа на така съставения АУАН бл. № АА010147/20.12.2018 г. било издадено и атакуваното НП № 18-0938-006969/02.01.2019 г., с което дословно били възпроизведени описаните в АУАН обстоятелства.

Актосъставителят М. и свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на акта К. в хода на съдебното следствие потвърждават вписаните в АУАН обстоятелства.

Съдът кредитира като правдиви показанията на свидетелите, по отношение на правнорелевантните факти, тъй като в тази си част те са еднозначни и потвърждават описаните в АУАН обстоятелства за извършени от него нарушения на ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът установи от показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби относно производството и формата на издаване на обжалваното наказателно постановление. АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – ***към ***, който е упълномощен с МЗ № 18-0374-000863/06.07.2018 г. /приложена като доказателство по делото/ да издава наказателни постановления по ЗДвП. В случая АУАН бл. № АА010147/20.12.2018 г. е съставен от М.С.М. – ***към *** /длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП, съгласно приложения по делото списък/.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, както от обективна, така и от субективна страна, че жалбоподателят Ц.П.Ц. не е изпълнил задължението  и не е спазил предписанието на пътен знак Б 2, „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“, отнемайки предимството на правилно движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Тойота Ярис“, създавайки предпоставка за възникване на ПТП и не е изпълнил финансовото си задължение да заплати в законоустановения срок написана глоба с фиш серия Н № 335455 от 25.10.2018 г., както и не представя контролен талон към СУМПС, с което е нарушил чл.178, ал.1, т.5 и чл.185 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК /“доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите на оспорване, какъвто е и настоящия.

При това положение, презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, досежно авторството на нарушението, следва да се преценява в контекста на показанията на свидетелите, които са го установили. В случая заявеното от свидетелите потвърждават изцяло описаното в АУАН и обосновават съставянето му за описаните в него нарушения на ЗДВП. При това положение съдът приема, че констатациите на актосъставителя са защитени по убедителен начин, от което следва, че поддържаното в производството възражение от страна на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, е оборено. При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата за неоснователна, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин. Видно от АУАН, кореспондиращ със събраните по делото гласни доказателства, жалбоподателят на 20.12.2018 г., около 12:00 ч. на първокласен път I-3, км.133+576 (***), на кръстовището образувано от пътя за гр. ***на ***, управлява лек автомобил „ВАЗ 21061” с рег. № ***собственост на ***, нарушава предписанието на пътен знак Б 2, „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“, а именно спира на знака, но продължава движението си, в последствие отнемайки предимството на правилно движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Тойота Ярис“, създавайки предпоставка за възникване на ПТП и не е изпълнил финансовото си задължение да заплати в законоустановения срок написана глоба с фиш серия Н № 335455 от 25.10.2018 г., както и не представя контролен талон към СУМПС, като правилно е посочена за нарушена нормата на чл.178, ал.1, т.5 и чл.185 от ЗДвП.

В разглеждания казус, хипотезата и диспозицията на правната норма се съдържат в чл.178, ал.1, т.5 и чл.185 от ЗДвП. Този текст много точно установява при какви условия, какво поведение е дължимо от правния субект. Неизпълнението на това задължение има за последица инвокиране на санкцията на правната норма, респ. представлява правопораждащ юридически факт на материалното административно-наказателно правоотношение. Част от съдържанието на това правоотношение е правомощието на наказващия орган да наложи съответно административно наказание. Съответно на неизпълненото задължение по чл.178, ал.1, т.5 и чл.185 от ЗДвП са наложени и санкциите – глоба в размер на 150.00 лв. и глоба в размер на 20.00 лв.

В контекста на изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства и следва да се приеме, че същия е извършил описаните в НП административни нарушения, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за обжалваното от него НП.

По отношение на наказанието:

Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав – чл.178, ал.1, т.5 и чл.185 от ЗДвП, индивидуализирано в минимално предвидения в разпоредбата размер. Така проведената индивидуализация, според Съда изцяло е съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Управлението на лек автомобил, нарушавайки предписанието на пътен знак Б 2, „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“, отнемайки по този начин предимството на правилно движещия се по пътя с предимство, лек автомобил „Тойота Ярис“, създавайки предпоставка за възникване на ПТП и не е изпълнил финансовото си задължение да заплати в законоустановения срок написана глоба с фиш серия Н № 335455 от 25.10.2018 г., както и не представя контролен талон към СУМПС, са административни нарушения със значителна обществена опасност и възможни вредоносни последици. Посочените нарушения не е и не може да се приемат за маловажни, поради което прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай се явява неоснователно.

          От описаните по-горе доказателства, събрани в производството става ясно, че е осъществен визирания в наказателното постановление административно-наказателен състав, спазена е законовата процедура по констатиране на това нарушение, като при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Изложените съображения налагат извод за потвърждаване на административния акт в обжалваната му част като обоснован и законосъобразен.

            Водим от гореизложеното и на основание  чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0938-006969/02.01.2019 г. на Началника Сектор ПП към ***, с което на Ц.П.Ц., с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.178, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 150.00 лв. и за нарушение на и чл.185 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 20.00 лв., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК в полза на Държавата, по сметка на Районен съд – Червен бряг, сумата от 38.13 лв. /тридесет и осем лева и тринадесет стотинки/– направени по делото съдебно-деловодни разноски за свидетели.

           

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: