Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260168
гр.
Пловдив, 14.09.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 3296/ 2020 г. по описа на РС-
Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20- 1030- 003386 от 30.03.2020г., издадено от началник-
група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр. Пловдив, с което на
А.Х.Й., ЕГН **********, в качеството й на водач на МПС с рег. № ****, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 750.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за това че на
21.01.2020г. в 12:52ч. в гр. Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1, при
отчетен толеранс на измерената скорост от „минус 3 %“ в полза на водача, е
било установено, че управлява МПС със скорост от 105 км/ч, при максимално
разрешена скорост в населено място от 50 км/ч - нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
По
съображения, изложени в жалбата Й. обжалва посоченото наказателно постановление
като незаконосъобразно, излагайки доводи, че при издаването му са допуснати
съществени нарушения на процедурните правила, които опорочават
административнонаказателното производство. Моли се атакуваният ел. фиш да бъде
отменен в своята цялост.
В
съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, изпраща
упълномощен процесуален представител в лицето на адвокат Х.. Поддържа се така
депозираната жалба. Излага се становище по същество на спора. Акцентира се
върху факта, че към декларацията, в която жалбоподателката е посочена като лице
управлявало автомобила на процесната дата, не е приложено копие от нейно СУМПС
или какъвто и да било документ, удостоверяващ, че автомобилът й е предоставен
за ползване. Изтъква се, че по преписката липсва информация за това на какво
разстояние е било поставено АТСС от знака за вход/ изход на гр. Пловдив.
Поддържа се, че в изготвения протокол по реда на Наредба № 8121з- 532, не е
посочен начало и край на контролирания участък. Моли се, атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост. Претендират се
разноски.
В
съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното НП е връчен на
07.05.2020г., а жалбата е входирана на 11.05.2020г.), произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на самостоятелно обжалване пред
съд акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Обжалваното
наказателно постановление съдържа съществените реквизити за редовност,
индивидуализиращи в достатъчна степен твърдяното нарушение, доколкото в същия
са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР- гр. Пловдив/, мястото / гр. Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“ срещу
№ 1 /, датата /21.01.2020г./, точният час на извършване на нарушението /12:52ч./,
регистрационният номер на МПС /****/, описание на нарушението /управление на
лек автомобил със скорост от 105 км/ч,
при ограничение от 50 км.ч., нарушената разпоредба /чл.21, ал.1 от ЗДвП/, размерът
на глобата /750 лв./. Правилно е отчетен и толеранс от „минус 3%“ от измерената
скорост в полза на водача- отчетената скорост на придвижване от техническото
средство е 108 км/ч, като след приспадане на толеранса, се получава величина от
105 км/ч, върху която е базиран и крайният извод за наличие на нарушение. В
атакуваното НП е отразен номерът на АТСС, с което е установено нарушението / TFR1- M № 546/ и създаденият с
него фотоклип / пореден № 9134/.
Същевременно,
при прочит и съпоставяне съдържанието на процесните АУАН и НП се изяснява, че с
АУАН на жалбоподателката е вменено да е извършила нарушението на дата 22.01.2020г. около 12.52ч., а в
атакуваното НП, датата на извършване на твърдяното нарушение вече е променена
на 21.01.2020г. около 12.52ч.
Допълнително, в процесното НП не е обоснована каквато и да било причина,
налагаща тази съществена промяна. Датата на извършване на нарушението е негова
иманентна част от обективна страна. Жалбоподателката следва да е наясно не само
с твърдението на административния орган относно естеството на извършеното
нарушение, но и кога се твърди то да е реализирано. Наличието не две различни
дати в АУАН и НП ( времевото отстояние между които е един ден) съществено
ограничава и накърнява правото на защита на жалбоподателката. На практика тя е
поставена в положение на неяснота, при което следва да предполага коя измежду
двете дати би могла да бъде тази, на която е извършено твърдяното нарушение.
Поражда се и основателно съмнение дали тя изобщо е осъществила вмененото й
нарушение и на коя дата се е случило това. В тази връзка, то следва да се
посочи, че практиката на Европейския съд по правата на човека е категорична, че
всяко съмнение следва да се тълкува в полза на сочения деец ( в тази връзка делото „Фрумкин срещу Русия“ и
делото „Карелин срещу Русия“). Подобен порок в административнонаказателната
процедура не може да бъде примирен и води до необходимост от цялостна отмяна на
атакуваното наказателно постановление, доколкото са нарушени нормите на чл. 42,
т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Горецитираното
нарушение обаче, не се явява единственото допуснато при процедурата по
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателката Й.. Автомобилът
с рег. № ****, посредством който е извършено нарушението, е собственост на
„Уникредит Лизинг“ ЕАД, като вписан ползвател в системата на ОД на МВР е
„Агрия“ АД. Предвид това, в съответствие с нормата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, то
следва да се ангажира отговорността на законния представител на „Агрия“ АД или
на посочено от него лице. Вписаният представител на „Агрия“ АД- Л. И. К. е
представил декларация, че на дата 22.01.2020г. лицето, което е управлявало МПС
рег. № **** е жалбоподателката А.Х.Й.. Същевременно, към декларацията, той не е
представил копие от СУМПС на Й. или документ, по силата на който й е
предоставена възможността да си служи с посоченото МПС. В тази връзка, то
следва да се посочи, че нормата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП въвежда презумптивна
отговорност за законния представител на юридическото лице, в случай че не
посочи кое е лицето, управлявало автомобила. Съставянето на декларация обаче,
не е достатъчно, за да се ангажира отговорността на посоченото от законния
представител лице. С цел да се избегне злоупотреба с това право, то нужно е към
декларацията да се приложи копие от СУМПС на лицето, за което се твърди да е
управлявало МПС или при невъзможност да се представи копие от СУМПС, то да се
ангажира друг документ, от който може да се изведе заключение, че МПС е
предоставено за ползване от дадено лице / в
тази връзка Решение № 1932 от 11.10.2019г. по КАНД № 2127/ 2019г., по опис на
Административен съд- Пловдив, XXIV- ти
с-в; Решение № 2109 от 25.10.2019г. по КАНД № 2839/ 2019г., по описа на
Административен съд- Пловдив, XXIII-
ти с-в/. В процесния случай, Л. К. е попълнил
единствено декларация, без да представи какъвто и да било документ измежду
горепосочените. Предвид това, то изначално не е следвало да бъде съставян АУАН,
а впоследствие да бъде издадено и НП срещу А.Х.Й.. При наличните по делото
данни, то е следвало да се ангажира отговорността на законния представител на
„Агрия“ АД.
Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно
постановление, като издадено при нарушение на процедурните правила, установени
за измерване скоростта на придвижване на водачите на МПС по пътната мрежа
отворена за обществено ползване, следва да бъде отменено в своята цялост.
По разноските:
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в полза на въззивника срещу въззиваемата
страна, се поражда право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Претенцията за присъждане на разноски в размер от
400 лв. е своевременно заявена от процесуалния представител на въззивника, като
за пълното заплащане на хонорара е представен и оправдателен документ- л. 20 от
съд пр. Същевременно, с молба- становище, представена от въззивамата страна /
л. 1 от съд. пр./ е сторено възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар. Съдът счита, че възражението е основателно и на въззивника
следва да му бъде присъден адвокатски хонорар в минимален размер от 300 лв.
съобразно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Макар и наложеното на
жалбоподателката административно наказание да е „глоба“ в размер от 750 лв., то
делото не разкрива висока степен на правна и фактическа сложност и не е
свързано със събиране и проверка на значителен обем от доказателствени
материали. Допълнително, за приключване на делото са били необходими три
открити съдебни заседания, като едно от тях е отложено по изрично искане на
защитата. Предвид това, настоящият съдебен състав счита, че въззиваемата страна
следва да заплати на въззивника сума в размер от 300 лв., представляваща разноски
за процесуално представителство.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20- 1030- 003386 от
30.03.2020г., издадено от началник- група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
гр. Пловдив, с което на А.Х.Й., ЕГН **********, в качеството й на водач на МПС
с рег. № ****, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 750.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за
това че на 21.01.2020г. в 12:52ч. в гр. Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“ срещу
№ 1, при отчетен толеранс на измерената скорост от „минус 3 %“ в полза на
водача, е било установено, че управлява МПС със скорост от 105 км/ч, при
максимално разрешена скорост в населено място от 50 км/ч - нарушение на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА
ОД на МВР- Пловдив да заплати на А.Х.Й., ЕГН **********
сума в размер от 300 / триста/ лв., представляваща сторени разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII- та от АПК и
на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
М.М.