Р Е Ш Е Н И Е
№ 894
гр. Пловдив, 16
май 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на единадесети май, две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Т.К., като разгледа административно дело №693 по описа на съда за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.181а от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Д.С.С., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат С.Д.- пълномощник, обжалва Заповед №317з-2196 от
01.03.2023г. на директора на Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив,
с която е командирован за срок от 30 календарни дни, за периода от 14.03.2023г.
до 12.04.2023г. включително, в Гранично
полицейско управление – Резово (ГПУ- Резово) към Регионална дирекция “Гранична
полиция“ – Елхово (РД“ГП“- Елхово) при Главна дирекция “Гранична полиция“
(ГД“ГП“) в МВР.
Претендира се обявяване
нищожността на оспорената заповед, евентуално отмяната ѝ поради незаконосъобразност,
както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С.Д., на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). На 06.04.2023г. по
делото постъпва молба с Вх.№7857 (листи 20-25) от адвокат Д., в която се
излагат подробни съображения, подкрепящи заявеното в жалбата.
Ответникът по делото-
директор на ОД на МВР- Пловдив, чрез юрисконсулт И.П.- пълномощник (лист 19),
изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Освен това, на 30.03.2023г. по делото постъпва молба-становище
с Вх.№7282 (листи 17-18) от юрисконсулт П. за неоснователност на жалбата;
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; при евентуално уважаване
на жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение по
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Според нарочно отбелязване върху оспорената
заповед (лист 9), жалбоподателят е запознат със същата на 01.03.2023г. От своя
страна, жалбата (лист 3, 4) е подадена чрез ОД на МВР- Пловдив на 08.03.2023г.,
както и на 10.03.2023г. или в рамките на законоустановения срок за обжалване на
индивидуален административен акт, като искането за обявяване нищожността на
административен акт не е обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Освен
това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от оспорената заповед, както и от кадрова
справка с №317р-3672 от 09.03.2023г. (листи 7-8), жалбоподателят С. заема
длъжността “началник на РУ (районно управление) - Раковски, при ОД на МВР- Пловдив“,
със специфично наименование “главен инспектор“, считано от 07.09.2022г., която
длъжност заема и в момента (09.03.2023г.).
Със Заповед №8121з-140
от 24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи (МинВР), обнародвана в ДВ,
бр.13 от 07.02.2017г., в сила от 01.02.2017г., издадена на основание чл.33, т.9
и чл.143, ал.2 от ЗМВР, е утвърден Класификатор на длъжностите в МВР за
служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР, съгласно приложение №1,
приложение №2 и приложение №3.
Според точки 1 – 4 от
Раздел ІХ.1 “ОДМВР (Областни дирекции на МВР), районни управления)“ от
приложение №1 към Заповед №8121з-140 от 24.01.2017г., длъжностите “Началник (РУ
– I категория)“,
“Началник (РУ – II категория)“, “Началник (РУ – III категория)“ и “Началник
(РУ - IV
категория)“ са ръководни, като специфичното наименование на заемащите ги
служители е “главен инспектор“.
Със Заповед №3286з-278
от 22.01.2016г. (лист 37) на директора на Главна дирекция “Национална полиция“
(ГД“НП“) в МВР е утвърдена типова длъжностна характеристика с Рег.№3286р-1914
от 13.01.2026г. (листи 38-40) на длъжността НАЧАЛНИК НА РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ при
ОДМВР.
Според посочената по-горе кадрова справка с
№317р-3672 от 09.03.2023г., считано от 25.05.2021г. (до 06.09.2022г.) С. заема
длъжността “началник II
степен на РУ – Раковски“, поради
което следва да се приеме за установено, че същият е преназначен на длъжността “началник
на РУ – Раковски“ със заповед на министъра на вътрешните работи или определено
от него длъжностно лице от състава на МВР, съгласно чл.158, т.4 от ЗМВР, предвид
обстоятелството, че по делото липсват доказателства в тази връзка.
Изготвена е докладна записка с Рег.№3282р-4972 от
21.02.2023г. (листи 43-44) от ВПД (временно преназначен на длъжността) директор
на ГД“ГП“ в МВР, адресирана до МинВР, относно необходимост от командироване на
ръководен служител от ОД на МВР- Пловдив за подпомагане на дейностите по
гранично наблюдение в зоната на българо-турската граница. За изпълнение на тази
задача, на основание чл.181а от ЗМВР, се предлага в ГПУ- Резово при РД“ГП“-
Елхово към ГД“ГП“ в МВР да бъде командирован за срок от един месец ръководен
служител от ОД на МВР- Пловдив за изпълнение на задачи, свързани с оперативното
противодействие и разкриване на престъпления, свързани с незаконно пребиваване
или преминаване на чужденци в страната и организацията на взаимодействието на
структурните звена на МВР.
Със Заповед №8121К-1679 от 27.02.2023г. (лист 10)
на главния секретар на МВР, на основание чл.36, ал.2, т.4 от ЗМВР и утвърдено
от МинВР предложение в докладна записка Рег.№3282р-4972 от 21.02.2023г, с цел
обезпечаване и подпомагане на дейностите по гранично наблюдение и
противодействие на незаконно преминаване на чужденци през територията на
страната в зоната на българо-турската граница, е заповядано директорът на ОД на
МВР- Пловдив да командирова при условията на чл.181а от ЗМВР един ръководен
служител в ГПУ- Резово при РД“ГП“- Елхово към ГД“ГП“ в МВР, за срок от 30
календарни дни, с право на дневни, пътни и квартирни пари.
Видно от последно посочената заповед, в същата е
обективирана резолюция “ЧР“ (вероятно
“човешки ресурси“) на 28.02.2023г., след което е издадена оспорената по делото
заповед.
Като доказателство по делото е прието заверено
копие на Заповед №8121К-12251 от 20.10.2022г. (лист 31) на МинВР, с която
заповед, на основание чл.143, ал.1, т.3 и чл.158, т.4 и чл.164, ал.2 от ЗМВР,
във връзка с чл.4 от Наредба №8121з-310 от 17 юли 2014г. за преназначаване на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба
№8121з-310/17.07.2014г.) и изготвена докладна записка (неприложена по делото),
комисар В.К.К., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността
ДИРЕКТОР на Областна дирекция на МВР – Пловдив, считано от датата на встъпване
в длъжност. Според нарочно отбелязване върху посочената заповед, К. е запознат
със същата на 24.10.2022г., поради което следва да се приеме за установено, че К.
е встъпил в длъжността “директор на ОД на МВР- Пловдив“ на 24.10.2022г.
Прието е заверено копие на Заповед №8121з-932 от
30.08.2016г. (лист 32) на МинВР, с която заповед е утвърдена типова
длъжностна характеристика с Рег.№3286р-31343 от 11.08.2016г. (листи 33-36) на
длъжността ДИРЕКТОР на ОДМВР/СДВР.
Посочи се вече, че според чл.158, т.4 от ЗМВР,
МинВР или определено от него длъжностно лице от състава на министерството преназначава
държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжности.
Според чл.169, ал.1 от ЗМВР, МинВР или определено
от него длъжностно лице от състава на министерството след получено писмено
съгласие на държавния служител може да го командирова временно да изпълнява службата
си в друго ведомство или институция, за които се прилагат разпоредбите на този
закон относно държавната служба или в служба за сигурност или за обществен ред,
за срок до две години с възможност за еднократно удължаване срока на командироването.
А според чл.181а, ал.1 от ЗМВР, При служебна
необходимост служителите на МВР могат да бъдат командировани временно да
изпълняват задълженията си в друго населено място.
В нормата на чл.181а от ЗМВР няма изрично
предвидена компетентност в отклонение от правилото на чл.169, ал.1 от ЗМВР,
поради което следва да се приеме за установено, че е приложимо правилото на
чл.169, ал.1 от ЗМВР и командироването в хипотезата на чл.181а е допустимо въз
основа на заповед на МинВР или определено от него длъжностно лице от състава на
министерството.
В случая, като основания за издаване на оспорената
заповед са посочени разпоредбите на чл.43, ал.3 и ал.4, чл.181а от ЗМВР, във
връзка със Заповед №8121К-1679 от 27.02.2023г. на главния секретар на МВР.
Според чл.43, ал.3 от ЗМВР, Директорите на
областните дирекции: 1. осъществяват общото и непосредственото им ръководство;
2. управляват човешките ресурси; 3. координират действията на структурите на
МВР при бедствия, възникнали на територията на областните дирекции; 4.
представляват юридическото лице; 5. отчитат се за дейността си на министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар.
А според чл.43, ал.4 от ЗМВР, В изпълнение на правомощията си по ал.3 директорите
на областните дирекции издават заповеди.
Правомощията на главния секретар на МВР са
посочени в чл.36, ал.2 от ЗМВР, между които няма посочено такова да командирова
служители в МВР, като по делото не са ангажирани доказателства, че главният
секретар е определен от МинВР за длъжностно лице по смисъла на чл.169, ал.1 от ЗМВР, което да командирова служители на министерството.
Също така, директорът на ОД на МВР- Пловдив не
притежава правомощието да командирова служители на ръководни длъжностни в
областната дирекция по силата на ЗМВР, нито пък по делото са ангажирани доказателства,
че същият е определен от МинВР за длъжностно лице по смисъла на чл.169, ал.1 от ЗМВР, което да командирова служители на дирекцията.
При това положение, настоящият състав на съда
приема за установено, че жалбоподателят С., като лице заемащо ръководна
длъжност в структура на МВР, може да бъде командирован само от МинВР, (като
орган, който го е назначил/преназначил на заеманата ръководна длъжност) или от
определено от министъра длъжностно лице в състава на министерството.
На следващо място, липсата на доказателства, че
ответникът по делото е надлежно определен за длъжностно лице от състава на
министерството, което да командирова служители от МВР и в частност служители в
ОД на МВР- Пловдив, предпоставя извод, че оспорената по делото заповед е
издадена от лице, което не притежава необходимата за целта компетентност.
От своя страна, липсата на компетентност обуславя
нищожността на оспорената по делото заповед, която следва да бъде обявена, като
изследването на въпроса за законосъобразността ѝ, съгласно останалите
изисквания за законосъобразността на административния акт по чл.146 от АПК се
явява безпредметно.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за
присъждане н юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР- Пловдив е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на адвокат С.Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв, в минимален размер, определен по реда на чл.36, ал.2 от
ЗАдв, респективно по реда на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. За
разноските следва да бъде осъдено юридическото лице на бюджетна издръжка, в
чиято структура е органът, издал оспорената заповед, каквото в случая се явява
ОД на МВР- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед
№317з-2196 от 01.03.2023г. на директора на Областна дирекция на МВР- Пловдив, с
която Д.С.С., ЕГН **********, е командирован за срок от 30 календарни дни, за
периода от 14.03.2023г. до 12.04.2023г. включително, в Гранично полицейско управление – Резово към Регионална
дирекция “Гранична полиция“ – Елхово при Главна дирекция “Гранична полиция“ в
МВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР- Пловдив да заплати на адвокат С.Г.Д., ЕГН **********, сумата от 750,00
(седемстотин и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/