Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на девети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 5208/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 56539/03.03.2020
г., постановено по гр.д. № 53875/2019 г., по описа на
СРС, 145 с-в, е уважен предявения от Я.Х.Х. срещу „Б.Е.Е.“ ООД осъдителен иск с
правно основания чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №261/2004 относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, за заплащане на сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет от Международно летище Хургада – Египет до Летище
София, Република България на 16.04.2019 г. с повече от три часа, ведно със
законната лихва, считано от 20.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 410,00 лв., представляваща разноски в производството
пред СРС.
Срещу така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Б.Е.Е.“ ОДД, чрез пълномощника
й – юрк. С. Д.с надлежно учредена представителна власт по делото, с
оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита, че ищецът не е доказал
по делото, че съществува валидно правоотношение между него и превозвача да
изпълни съответния полет, както и че превозвачът се е отклонил от договореното
с ищеца като го е превозил с повече от три часа закъснение. Поддържа още, че
представената бордна карта без договор, на база на който е издадена не доказва
допуснато достигане до крайната точка със закъснение от три часа. Изтъква, че представената
бордна карта и справката от Летище София не доказват допуснато неизпълнение на
договорно задължение, поради липса на източник на това договорно задължение, а
липсата на договор изключва и възможността да се определи дали пътуването не е
мултимодално такова, като в такъв случай организаторът следва да поеме
отговорност. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде
отменено, а предявения иск уважен, като й се присъдят и направените по делото
разноски.
Въззиваемият
– ищец Я.Х.Х. чрезпълномощника си – адв. М. Х. от САК с надлежно учредена по
делото представителна власт, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по
подробно изложени в отговора съображения. Поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено, като
съдът присъди и направените разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неснователна.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът
намира следното:
За
да възникне право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение
с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена
резервация, със закъснение повече от три часа, а ищецът се е явил на гишето за
регистрация не по – късно от 45 минути преди часа на излитане. Също така
Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение
на полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната
вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния
превозвач да осъществи въздушния превоз. Регламентът определя конкретен /твърд/
размер на дължимото парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета
– 400 евро при полет с разстояние между 1500 км. и 3500 км., какъвто е
настоящия случай. Според Решение от 19.11.2009 г. по дело № С – 402/07, право
на обезщетение имат и пътниците на закъснели полети със закъснение три часа или
повече.
В
случая първата предпоставка, а именно, че между ищеца е ответника е налице
правоотношение за въздушен превоз е установена чрез представената към исковата
молба бордна карта ( Лист 10 – 11). Съгласно чл. 2, б. „е“ и „ж“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 „билет“ е валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо
еквивалетно на нехартиен носител, включително електронна форма, издаден или
одобрен от въздушния превозвач или негов упълномощен представител, а според
разпоредбата на б. ж) „резервация” означава фактът, че пътникът има билет или
друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и регистрирана от
въздушния превозвач или туроператор. Настоящият състав на съда приема, че
наличието на издадена бордна карта представлява доказателство за съществуването
на договорно правоотношение, поради факта, че такава се издава след закупуване
на билет, а и с оглед цитираните дефиниции, съответната бордна карта дава на
ищеца право на въздушен транспорт.
Предвид
оплакванията в жалбата следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.13,
ал.1 ЗЕДЕП, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена
или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото
авторство. От представения по делото на хартиен носител електронно изявление от
03.05.2019г. се установява, че то съдържа посочване на автора и титуляра му (по
смисъла на чл. 4 от закона) - „Летище София“ (изписано на латиница), неговите
два електронни адреса. В отговора на исковата молба ответника единствено е
въвел възражение, че няма данни какви са отношенията между ищец и ответник и
какъв е точно часа на пристигане. В този смисъл следва да се приеме, че не е
оспорено авторството на електронното изявление, съдържащо се в самото
електронно писмо както в срока по чл.193, ал. 1 ГПК, съответно в срока по чл.184,ал.2,
изр. последно ГПК, още повече, че според разпоредбата на чл. 153 ГПК в предмета
на доказване се включват не всички факти от значение за делото, а само тези от
тях, които са спорни. В този смисъл е Определение № № 169 от 6.04.2017 г. на
ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о., ТК и Решение № 70 от 19.02.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК.
С
оглед изложеното следва да се приеме, че представеното на хартиен носител
електронно писмо, доказва при условията на пълно и главно доказване в съответствие
с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че на 16.04.2019 г. е планиран час на
кацане по разписание в 14:30 ч., а реалното кацане е в 18:46 ч. на полет BGH 2016 на
авиокомпания „BH Air” ( „Б.Е.Е.“) по маршрут Хургада ( HRG) –
София (SOF). Установява се още, че полетът е бил заявен и
изпълнен от авиокомпания “BH Air” ( „Б.Е.Е.“), респективно и втората предпоставка за възникване на право на парично
обезщетение по чл. 7, праграф 1,б. „б“ от Регламет (ЕО) 261/2004 - закъснение
на полета с 3 часа и 46 минути.
При така събраните по делото
доказателства, настоящият състав на съда намира, че претенцията на ищеца за
заплащане на парично обезщетение, поради неизпълнение на задължението на
въздушния превозвач да достигне до крайната дестинация по предварително
определено време за пристигане по разписание е основателна. Действително по
делото се установи чрез представената бордна карта наличие на договорно
правоотношение между ищеца Я.Х. и ответника „Б.Е.Е.“ ООД за въздушен превоз от
Летще Хургада до Летище София на 16.04.2019 г. Съответно от електронно
съобщение – справка от Летище София се установи, че полет BH2016 на 16.04.2019 г. е трябвало да кацне на Летище София
в 14:30 часа, а реалното кацане е осъществено в 18:46 часа.
С
оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които настоящата съдебна
инстанция достига, съвпада изцяло с тези на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на СРС изцяло
потвърдено.
На
въззиваемия ищец не следва да се присъждат разноски за настоящето производство,
доколкото не са представени доказателства, че такива реално са били сторени.
С оглед цената на исковете, по
аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
56539/03.03.2020 г., постановено по гр.д. № 53875/2019 г. по описа на 145 с-в.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: