Р Е Ш Е Н И Е
№ 261661
гр.Варна, 14.12.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в съдебно заседание на единадесети ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6391 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от А.И.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Н.Т. от ВАК със съдебен адрес: ***, чрез адв. Н.Т. против ”Н.П.”ЕООД
, ЕИК * със седалище и адрес на
управление:*** - Птицеферма, представлявано от управителя М. Ж. А.А.Ал-Т. и С. К. С.
Ищцата
претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцата, сума в размер на 1138.89
лв. (хиляда сто тридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща сбор от дължимо
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в
размер на 101,89 лв., ведно с лихва
за забава, считано от 02.06.2020г., до окончателно заплащане на претенцията,
както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ - сума в размер на 1037 лв.
(хиляда осемстотин петдесет и осем лева и седемдесет стотинки) главница ведно с
лихва за забава, считано от 02.06.2020п, до окончателно заплащане на
претенцията.
Моли да й
бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения:
На 09.02.2017 г. ищецът, в качеството си на служител,
е сключила Трудов договор № */09.02.2017r. с ответника - в качеството му на
работодател - "H. П." ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление *** - ПТИЦЕФЕРМА, представлявано от управителя М. Ж. А.А.Ал-Т. и С.К. С.
На 21.10.2019г., ищцата е сключила допълнително
споразумение №DS0000000471/21.10.2019r, въз основа, на което е променена
изпълняващата от нея длъжност от „Получател товари" на „Оператор,
въвеждане на данни" с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
1018,73 лв., както и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит в размер на 0.6% за всяка година на тази длъжност или работа на друга длъжност
при същия работодател. Въз основа на това условие, на А.И.Д. следва да се
начислява допълнително трудово възнаграждение в размер на 1.8%. Ищцата е
осъществявала трудовата си дейност при условия на пълно осемчасово работно
време. Съгласно чл. VI от процесния трудов договор №
00160 от 09.02.2017г., срокът на трудовото правоотношение е за неопределено
време - безсрочен трудов договор.
В периода от момента на сключване на процесния трудов договор, а именно 09.02.2017г. до
06.04.2020г., ищцата добросъвестно
изпълнява трудовите си задължения по сключения трудов договор. Недобросъвестно,
ответникът не изплаща трудовото възнаграждение на А.И.Д. за месеците февруари и
март 2020г., като въз основа на това същата уведомява работодателя си, че ще се
ползва от предоставената й по закон възможност на чл.327, т.2 от КТ-
прекратяване без предизвестие поради забавяне изплащането на трудовото
възнаграждение.
Работодателят издава З-д №*/06.04.2020г., с която
прекратява трудовото правоотношение на А.И.Д., с ЕГН **********, считано от
06.04.2020п, като следва да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ- 2 дни
и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.
Съгласно Заповед №*/06.04.2020г., с която се прекратява
трудовото правоотношение на А.И.Д., с ЕГН **********, работодателят изрично е
описал, че следва да изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.221,
ал.1 от КТ. Сумата в размер на 101,89 лв., представлява дължимо обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ, формирана въз основа на неизползвания платен годишен отпуск
от 2 дни, както е посочено в самата заповед. Сумата в размер на 1037 лв.,
представлява дължимо обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ, доколкото при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал.1, т.2 и 3, какъвто е процесния случай. Видно от Заповед за прекратяване на
трудово правоотношение, за работодателят възниква задължение да заплати
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение.
До момента на подаване на исковата молба, ответникът
не е заплатил обезщетенията по чл.224, ал.1 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ, поради
което за ищцата се поражда правния интерес от предявяване на настоящите искови
претенции.
Дружеството ответник е изпаднало в забава по отношение
на всички дължими на ищцата суми, с оглед на което претендираме и мораторна лихва за забава.
С молба вх.№43866/06.07.2020год. процесуалния
представител на ищцата уведомя съда, че на 18.06.2020год. е получен паричен
превод от ответното дружество в размер на 1052.53лв. дължимо възнаграждение за
месец април 2020год., представляващо обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск и
моли същия да бъде уважен, чрез постановяване на неприсъствено
решение. Моли за присъждане на сторените по делото разноски в размер от 425лв.,
изразяващи се в платено адв.възнаграждение.
Ответникът редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131, не се
явява в съдебно заседание, не взема становище по спора.
Съдът взе предвид , следното : налице е заявено от ищцата искане за произнасяне на неприсъствено решение
; няма подаден писмен отговор , ответника не се явява
в първото заседание по делото при наличие на редовно негово призоваване;
липсва заявено от ответника искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие;
на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание; предявеният иск предпоставя изграждане на убеждение за вероятната му
основателност с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства - наведените фактически твърдения са логически подредени,
покриват заявените в исковата молба правна квалификация и петитум
, и намират формална опора с висока степен на вероятна достоверност на
представените писмени документи,
чиято истинност не е оспорена.
С оглед горното и на
основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК , следва да бъде поставено неприсъствено
решение, като предявеният иск бъде
уважен в предявените размери.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК , ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса в размер от 100лв.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищцата сторените по делото разноски в размер от 425лв., изразяващи
се в платено адв.възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Н.П.”ЕООД , ЕИК * със
седалище и адрес на управление:*** - Птицеферма, представлявано от управителя М.
Ж. А.А.Ал-Т. и С. К. С. ДЪЛЖИ на А.И.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Н.Т. от ВАК със съдебен адрес: ***, чрез адв. Н.Т., сума в
размер на 1138.89 лв. (хиляда сто
тридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща сбор от
дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 101,89 лв., ведно
с лихва за забава, считано от 02.06.2020г., до окончателно заплащане на
претенцията, както и обезщетение по чл.
221, ал. 1 от КТ - сума в размер на 1037
лв. (хиляда осемстотин петдесет и осем лева и седемдесет стотинки) главница
ведно с лихва за забава, считано от 02.06.2020п, до окончателно заплащане на претенцията.
ОСЪЖДА „Н.П.”ЕООД ,
ЕИК * със седалище и адрес на
управление:*** - Птицеферма, представлявано от управителя М. Ж. А.А.Ал-Т. и С. К. С. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд, сумата от 100лв., представляваща държавна такса , на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Н.П.”ЕООД , ЕИК *
със седалище и адрес на управление:*** - Птицеферма, представлявано от
управителя М. Ж. А.А.Ал-Т. и С. К. С. ДА
ЗАПЛАТИ на А.И.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Н.Т. от ВАК със съдебен адрес: ***, чрез адв. Н.Т. , сумата от 425лв.,
представляваща
сторени по делото разноски, изразяващи се в заплатено адв.възнаграждение,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
На страните
да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/