Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
гр.
Плевен, 03 05. 2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - търговско
отделение, в публично заседание
на трети април
ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТА
година, ,в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: А.Д.
като разгледа докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА
ТД № 135 по описа за 2015 година , за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание
по чл. 79 ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ
В Окръжния съд - Плевен е постъпила
искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район Витоша,
ул. „Околовръстен
път" №260, представлявано от П.Д. и Д.Ш. - Изпълнителни директори, чрез пълномощника си адвокат С.З. -САК, съдебен адреса***, *** СРЕЩУ У.-И.М., ЕГН **********,***
ЦЕНА НА ИСКА: 113 504. 83 EUR и 276 лв. , от които :
83 268, 42 EUR - главница год.
29 166,14 EUR - договорни лихви , 1
070, 27 EUR-такси по договора ; 276 лв. -
нотариални такси.
Иска се осъждане на ответника У.-И.М. с ЕГН ********** да заплати на ищеца „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД /предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД/ с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление - гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от П.Д.
и Д.Ш. дължимите от тях суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35540 от 31.03.2008 г., както
следва: СУМАТА от 83 268, 42 EUR /осемдесет и три хиляди двеста шестдесет и
осем евро и четиридесет и два евроцента/, представляваща НЕИЗДЪЛЖЕНА ГЛАВНИЦА
по договора, ведно със ЗАКОННА ЛИХВА върху главницата, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане; ДОГОВОРНИ ЛИХВИ в размер на 29 166, 14 EUR /двадесет и девет хиляди
сто шестдесет и шест евро и четиринадесет евроцента/ за периода от 10.06.2012
г. до 21.07.2015 г. ; СУМАТА от 1 070, 27 EUR /хиляда и седемдесет евро
и двадесет и седем евроцента/ за периода от 27.1.2014 г. до 21.7.2015 г.,
-неизплатени ТАКСИ по договора както и ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за заплатени нотариални
такси от ищеца в размер на 276 лв.
Претендират се също направените в настоящия исков процес от ищеца
съдебни и ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, от които 8 890, 89 лв. /осем хиляди осемстотин и
деветдесет лева и осемдесет и девет стотинки/ - внесена държавна такса и 8 637,
80 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Твърденията на страните:
Твърди се в исковата
молба, че на 31 март 2008 година между ищеца ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД
в качеството на кредитор и ответника У.М. в качеството й на кредитополучател е
сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 35540. По силата на чл. 1 от
този договор банката предоставила на ответника кредит в размер на 76 930 EUR, от които 35 400 EUR за покупка на недвижим имот,
находящ се в гр. Плевен, ул. „******" **, ** и
представляващ апартамент **, а останалите
41 530 EUR за други разплащания. От
своя страна кредитополучателят се задължил да върне така предоставения й кредит
заедно с уговорените лихви, в сроковете и условията, посочени в договора.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от
посочения договор кредитът бил отпуснат за срок от 252 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка по кредита. Сочи също така в исковата молба ,че при
откриването на заемната сметка по кредита страните подписали приложение към
договора (озаглавено „Приложение към Договор за банков кредит No HL35540/31.03.2008 г."), с което било
удостоверено, че заемната сметка по процесния договор за кредит е открита на
18.04.2008 г. С отпуснатия жилищен кредит на 31.03.2008 г. У.-И.М.
сключила договор за покупка на недвижим имот във формата - Нотариален акт за №
183, том IV, per. № 3835, дело № 497 от
Твърди се в исковата молба
,че за обезпечаване вземанията на банката по кредита ответникът е учредила
договорна ипотека в полза на кредитодателя -
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 184, том IV, per. № 3836, дело № 498 от
Твърди се още ,че след
учредяването на ипотеката и откриването на заемната сметка на основание процесния
договор за банков кредит ответникът е усвоил кредит в размер на 76 930 EUR, което е отразено в банково бордеро № 505861 от 18.04.2008г.
Сочи се с исковата молба,
че на основание чл. 24 от Договора за кредит, сключен между страните, с договор
за цесия за прехвърляне на вземания по Договори
за кредит, Банката – ищец е прехвърлила всичките си вземания срещу ответника на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ” АД(БРС) на 12 юни 2008г. Впоследствие с Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 05.03.2014г.” БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД в
качеството на цедент е прехвърлил обратно на ищеца с предишно наименование
„Българска пощенска банка”АД в качеството му на цесионер
всички свои вземания срещу ответника, произтичащи от Договора за банков кредит,
за което ответницата била надлежно уведомена с нотариална покана.
Сочи се в исковата молба,
че вследствие на извършена обратна цесия понастоящем ищецът „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД отново е титуляр на всички вземания срещу ответника,
произтичащи от процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35540 от 31.03.2008 г. .Твърди
се също, че отпуснатият кредит бил преструктуриран неколкократно
с Допълнителни споразумения, съответно от: 20.07.2010 г. ; 26.01.2011 г.; 31.10. 2011г.
и 31.05.2012 г. В ИМ се твърди, че по силата на чл. 4, ал. 1
от Допълнителното споразумение от 20,07.2010 г., чл. 4, ал. 1 от Допълнителното
споразумение от 26.01.2011 г., чл. 3, ал. 1 ,Допълнителното споразумение от
31.05.2012 г. и главницата по кредита била преоформена
от първоначално отпусната сума в размер на 76 930 EUR на сума в размер на 85
882, 81 EUR.
След извършена справка в
своята счетоводна система на 12.03.2015г „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД установил,
че по процесния договор за банков кредит е налице сериозно забавяне в плащането
на дължимите погасителни вноски, считано от 10.07.2012 г. Съгласно чл. 18, ал.
1 от договора ,с оглед на голямото забавяне на плащанията от страна на длъжника
и с големия размер на просрочието, ищецът твърди ,че
е упражнил своето потестативно
право по чл. 18, ал, 1 от процесния договор и обявил кредита за предсрочно и
изцяло изискуем, за което длъжникът бил известени с уведомления за предсрочна
изискуемост чрез нотариус С.И. с per. № ** в НК и район на действие PC - гр. Плевен. Сочи се
че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 08.04.2015 г. - датата, на която са връчени уведомленията
за предсрочна изискуемост до задълженото
по договора лице.
Твърди се в исковата молба, че
поради настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит, освен неиздължената
главница в размер на 83 268, 42 EUR, ответникът дължи на банката и незаплатени
договорни лихви по отпуснатия кредит в размер на 29 166, 14 EUR за периода от 10.06.2012
г. до 21.07.2015 г. на основание чл. 3 от Договора за кредит, като началната
дата 10.06.2012г е тази , на която длъжникът е преустановил редовното плащане
на месечните погасителни вноски. Ищецът счита ,че ответникът му дължи и
такси в размер на 1 070.27 евро за
периода от 27.01.2014г 0 21.07.2015 г. на основание чл. 11 от Доп. споразумение
от 31.04.2012г., които не заплатил в срок.
На основание изложените факти и обстоятелства, ищецът счита
,че за него е налице правен интерес от предявяването на осъдителния иск срещу
ответника.
Към исковата молба са приложени следните писмени
доказателства:
-Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL35540 от 31.03.2008 г., доказващ валидно възникнало
облигационно правоотношение между ищеца и ответника във връзка с отпуснат от
банката кредит в размер на 76 930 EUR;
-Искане за усвояване на
суми по кредит HL 35540 от 31.03.2008 г., подадено до „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД /сегашно наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/ на
07.04.2008 г., доказващо желанието на ответника неговата банкова сметка *** EUR;
-Приложение към Договор за
банков кредит No
HL 35540/31.03.2008
г.,
подписано
на 18,04.2008 г. и доказващо, че заемната сметка по процесния договор за банков
кредит е открита на 18.04.2008 г.;
-Молба-искане за отпускане
на жилищно-ипотечен кредит HL 35540, подадена от ответника до банката и
доказваща наличието на преддоговорни отношения между
банката и У.-И.М., предхождащи сключването на процесния договор за банков
кредит;
-Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 183, том IV, per. № 3835, дело № 497 от
-Документи във връзка със
сключената имуществена застраховка върху имота-обезпечение по процесния договор
за банков кредит;
-Допълнително
споразумение от 20.07.2010; Допълнително
споразумение от 26.01.2011 г., Допълнително споразумение от 31.10.2011 г. и
Допълнително споразумение от 31.05.2012 г., ведно с погасителни планове към
тях, с които е предоговорен процесния
договор за банков кредит, като главница е преоформена
от 76 930 EUR на сума в размер на 85 882, 81 EUR;
-Пълномощно
от 15.05.2012 г., с което У.-И.М. е упълномощила Д.С.П. да я представлява пред
банката-ищец с правото да предоговори процесния договор за банков кредит;
-Договор за цесия за прехвърляне на вземания
по договори за кредит от 12.06.2008 г.; Анекс № 2 към него и Договор за прехвърляне
на вземания по договори за кредит от 05.03.2014 г. ; Анекс № 3 към него,
-Два броя уведомления за
прехвърляне на вземания, връчени на У.- И.М. чрез нотариус А.И. с per. № ** в НК и район на
действие PC
-
гр. Плевен, и доказващи, че „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД са уведомили длъжника за извършените прехвърляния на
вземанията срещу него, произтичащи от процесния договор за банков кредит;
-Два
броя уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост, връчени на У.-И.М.
чрез нотариус С.И. с per. № ** в НК и район на действие PC - гр. Плевен, от които е
видно, че кредитополучателят е уведомен за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита;
Нотариално заверено пълномощно per. № 3001 и per. № 3002 от 19.08.2011г. на нотариус
М.Г., нотариус № ** в регистъра на НК /заверено копие/, дадено от
изпълнителните директори в полза на М.И.В.;
-Нотариално заверено
пълномощно per.
№
365 от 18.01.2012 г. на нотариус Д.Т., нотариус № ** в регистъра на НК,
упълномощаващо адв. С.Г.З.;
- Нотариално заверено пълномощно с per. № 4022 и per. № 4023 от 28.11.2012 на
нотариус М.Г., нотариус № ** в регистъра на НК /заверено копие/ на лицата,
подписали справката-извлечение от счетоводството на ищеца за дълга по процесния
договор за банков кредит;
-Справка-извлечение по чл.
366 ГПК, изготвена въз основа на счетоводните записвания в счетоводството на
ищеца; Банково бордеро № 505861/ 18.04.2008г., за първоначално усвояване на
кредита.
С молба Вх. рег. № 960/
28.01.2**г. ищецът уточнява начина на
усвояване на кредита, както и изплатените от длъжника суми по него.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, чрез пълномощника – адв. И.А. – ПЛАК.
С отговора се заявява ,че предявените искове
са допустими , но неоснователни.
С отговора се възразява, че търсените суми не съответстват на
действително дължимите от ответника
нищожни клаузи в договора за
банков кредит и последващите допълнителни
споразумения, които се отразяват на размера на задължението на ответниците, и
вследствие които ищецът неправилно е начислявал суми за погасяване на главница,
лихви и такси.
Посочва
се също така ,че налице
са и ред правоизключващи факти и обстоятелства.
Възразява
се, че клаузите на чл.З, ал.5 и на чл.6, ал.З от
договора са нищожни по см. на чл.146 от
Закона за защита на потребителите, за което като правя възражение за нейната
нищожност, тъй като представлява неравноправна клауза по см. на чл.143, т.9,
т.10 и т.12 от Закона за защита на потребителите. Не е налице изключението на
чл.146, ал.1 in fine на ЗЗП, тъй като клаузата на чл.6, ал.З от
Договора не е уговорена индивидуално за У.М., а е практика по договорите на
„Юробанк”АД, което е установено с Решение на Комисия за защита на потребителите
- писмо изх.ХоЦ-00-1019/29.05.2015г. на КЗП, снето от официалния сайт на
Комисията.
Сочи се също ,че горните клаузи
представляват уговорка във вреда на потребителя, и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като
позволява на банката да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в договора основание, и не дава възможност на кредитополучателите
да преценят икономическите последици от сключването на договора. Тъй като в договора не са посочени критерии и
методика, по които банката да определя БЛП, съответно размера на годишния
лихвен процент (ГЛП), предоставя на банката неограничени права да изменя
съдържанието на облигационното отношение с кредитополучателите.
Твърди се с отговора на ИМ, че размерът на
претендираните от банката суми за заплащане по кредита не отговарят на размера
на действително дължимите с оглед начина на определяне на дължимите лихви по
кредитния договор на основание нищожни клаузи,
даващи възможност банката да го променя е промяна на Базовия лихвен
процент (БЛП) по свое едностранно решение, и без яснота за кредитополучателите
за начина на формирането му.
Прави
се възражение за нищожност на клаузата
на чл.12 от Договора за кредит, съгласно който банката запазва правото си по
време на действие на договора да променя тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които „Юробанк” АД прилага при операциите си, като
измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
договора.
Също така се посочва, че са нищожни и
уговорките, предвидени в допълнителните споразумения, с които
кредитополучателите декларират, че са запознати и няма да предварително и
занапред никакви претенции по отношение на извършените от другата страна счетоводни
операции и други действия, свързани с преоформянето на кредита, за което дават
своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощават кредитора, съгласно
чл.11 от Допълнително споразумение от 20.07.2010 г., чл.11 на ДС от 26.01.2011
г., чл.Ю на ДС от 31.1.2011 г. и чл.9 на ДС от 31.05.2012 г. Посочените клаузи
задължават ответника с предварителен отказ от права, които могат да възникнат
от недобросъвестни действия на търговеца, представляващо уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност, и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
по см. на чл.143 от ЗЗП.
С
отговора на ИМ се правят възражения за недействителност на клаузи от допълнителните споразумения
,сключени с цесионера „Бългериън ритейл сървисиз”АД (БРС).
Твърди се ,че цесионерът е отделно юридическо
лице, различно от първоначалния
кредитор, и поради това не е страна по договора за кредит. С оглед на това във взаимоотношенията си с
кредитополучателя БРС не може да се
позовава на БЛП на „Юробанк и ЕФ Джи България”АД, а
следва да договаря промяната на лихвените проценти по конкретност на размера.
Възразява
се че подписаното от У.М. с БРС допълнително
споразумение на 20.07.2010г. по чл.7 е
недействително и следва да се
приложи нормата на чл. 147 от ЗЗП, съгласно който клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие то
се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Възразява се също ,че към това допълнително
споразумение е представено нечетливо копие на погасителен план, който не
съответства на посочената горе клауза. Предвид това следва да се приложи .
Същите възражения се правят и по отношение
на Допълнително споразумение от
26.01.2011г., тъй като приложеното копие от погасителния план е нечетливо. Твърди се също че погасителният план към
него не е подписан от У.М., като се оспорва и подписа положен срещу нейното
име.
Оспорва погасителния план и моли съда да
открие производство по чл.193 П1К. Такова производство по същата причина моля
да се открие и по отношение на представеното ДС от 31.10.2011г., което не носи
подписа на ответницата.
Възразява се с отговора ,че последното представено от ищеца ДС е от
31.05,2012г. между БРС и Д.Р.П. като пълномощник на У.М.,
като в случая е споразумението без представителна власт, видно от съдържанието
на пълномощното, посочено в
споразумението и представено по делото . Сочи се ,че това пълномощно е е за преговори и подписване на споразумение с „Юробанк и ЕФ
Джи България”АД, а не с цесионера „Бългериън ритейл сървисиз” Към същото няма и
подписан от страните погасителен план.
Предвид изложеното твърди
се с отговора, че задължението на У.М. следва да се изчислява по определените
първоначално параметри на Договор HL35540 от 31.03.2008г. с „Юробанк
и ЕФ Джи България.
Моли съда да открие производство по чл.193 ГПК за
оспорване истинността на представените от ищеца Допълнително споразумение от
31.10.2011г. с „Бългериън ритейл сървисиз”АД и на Погасителен план към ДС от
26.01.2011 г. на същия.
В срока по чл. 272,ал.1 от ГПК от ищеца е постъпила
допълнителна искова молба (ДИМ).
С ДИМ се оспорват изцяло
твърденията и възраженията направени с отговора на исковата молба. Поддържат се
всички фактически и правни твърдения, изложени в исковата молба.
С ДИМ се възразява срещу
искането на ответника за прилагане като писмено доказателство по делото писмото
на КЗП, приложено към отговора, като неотносимо към
настоящия спор.
Възразява се срещу
искането на ответника да бъде открито производство по оспорване истинността
на представените като писмени
доказателства от ищеца , допълнителни споразумения от 31.10.2011г и от
26.01.2011г.
Желае да му бъде дадена
възможност с изготвянето на доклада по делото ,да ангажира допълнително
доказателства в зависимост от становището на ответника и разпределението на доказателствената тежест от съда.
В срока по чл. 373,ал.1 от ГПК, от ответника не е подаден отговор на допълнителната искова молба.
След приключване размяната
на книжа между страните, с определение по чл. 374 от ГПК, съдът се е произнесъл
относно допустимостта на предявените искове, приел е писмените доказателства представени от
страните и се е произнесъл по направените доказателствени искания. Изготвил е проект
за доклад по делото, който е връчен на страните ,с възможност да подадат
писмени възражения в срок.
На основани чл. 193 от ГПК
е открил производство по оспорване истинността на
представените с исковата молба: Допълнително споразумение от
31.10.2011г, подписано от БРС и на Погасителния план към Допълнително споразумение от 26.01.2011г,
подписано от БРС. Назначил е изготвянето на съдебно – графична експертиза за
изследване автентичността на подписите положени в оспорените документи за
ответницата. Назначил е съдебно – счетоводна експертиза по задачите поставени
от страните и от съда.
В първото по делото
заседание, ищецът , чрез пълномощника си
- адвокат Б., е заявил ,че поддържа исковите претенции по основание и
размер. Изготвеният проект за доклад по
делото е приет за окончателен, с изменението, направено в о.с. з. относно
разпределението на доказателствената тежест.
Съдът , като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност , във връзка с доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:
Безспорно по делото се
установява, видно от представения „Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL
35540,
на 31.03.2008г./ л. 9-14,т.І/ между ищеца „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД , с настоящо
наименование „ЮРОБАНТ БЪЛГАРИЯ“АД и ответника У.И.- М. , като кредитополучател е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит. По
силата на чл. 1(1) банката е предоставила на
ответницата кредит в размер на 76 930 евро, от които 35 400 евро за
покупка на недвижим имот- за покупка на недвижим имот, находящ
се в гр. Плевен, ул. „******" **, ** и представляващ апартамент **, а
останалите
41 530 EUR за други разплащания. От
своя страна кредитополучателят се задължил да върне така предоставения й кредит
заедно с уговорените лихви, в срок от 252 месеца, считано от датата на
откриване заемната сметка . Съгласно чл.
3 от договора, , за усвоения кредит, ответницата дължи годишна лихва в размер
на сбора от Базовия лихвен процент на
банката(БЛП) за жилищни кредити в евро – 6.35% плюс договорна надбавка 3.6
%. Лихвите се начисляват от датата на
първото усвояване на сумите.
Съгласно чл.3,ал.3 от
договора, при просрочие
на дължимите погасителни вноски, кредитополучателят дължи лихва в размер, сбора
на договорната лихва плюс 10 пункта. В
чл. 3, ал.5 е предвидено ,че действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените
в него стават незабавно задължителни за страните. Уведомяването на
кредитополучателя става чрез обявяване на видно място в банковите салони.
Предвижда се също ,че договорните надбавки не се променят.
В чл. 4 страните
договорили размера на годишните такси за управление – 1.5% върху размера на
разрешения кредит. В ал. 4 е посочено, че в началото на всяка следваща година, считано
от откриване на заемната сметка по
кредита, кредитополучателят следва да заплаща годишна такса за управление в
размер на 0.3% върху размера на непогасената главница. Предвидена е и
административна такса за обработка на документи 20 лева пир подаване молбата за
кредит.
Съгласно клаузата на чл.
6,ал.1от договора, кредитът следва да се погасява на равни месечни вноски,
включващи лъхва и главница с размер на
всяка вноска 728.85 евро.Съгласно ал. 3 по време на действие на договора
БАНКАТА може да промени Базовия лихвен процент, като размерът на погасителната
вноска се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което е посочено
,че кредитополучателят дава предварително, неотменно и безусловно съгласие.
В чл. 18 от договора са
посочени условията, при което банката може да обяви кредита за изцяло или
частично , предсрочно изискуем,а именно : при непогасяване , на която и да е
вноска по кредита или неизпълнение на някое условие по договора. Съгласно ал.2, при неиздължвване
на три последователни месечни погасителни вноски изчяло
или частично, изискуемостта настъпва
автоматично, като остатъка по кредита става изцяло и предсрочно изискуем.
Безспорно е също така,
видно от приложения Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 184, том IV, per. № 3836, дело № 498 от
С договор за прехвърляне
на вземания по договори за кредит от 12 юни 2008г, сключен между банката -
ищец, с предходно наименование“ Юробанк И Еф Джи България“ и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД/ л. 68-74,
банката е прехвърлила вземането си по процесния дговор за кредит, сключен с ответницата ,посочено в
приложението под № 247 / л.73/.
С договор за обратна цесия
от 05.03.2014г. „БРС“ АД прехвърля обратно на банката вземането срещу
ответницата, по същия договор за кредит,
видно от приложеното по делото копие на л. 75- 81 т.І
Спорни по делото са въпросите: , цесията от 12.06.2008г
произвела ли е действие по отношение на кредитополучателя – ответницата У. – И.М.,
както и изменени ли са условията по процесния договор за кредит с допълнителните споразумения , със страни: „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД и У.- И. М..
От представената на л. 83
– 86 т.1 две уведомления за прехвърляне
на вземания: Акт **8, т.І рег. № 2520 от / 19.08.2014г на Нотариус И. *** и Акт
159, том І, рег. № 2830 / 2850 / 19.08.2014 г. , адресирани до
ответницата, с тях Банката и „БРС“ АД я уведомяват едновременно за цесията и за
обратната цесия едва на 20. 08. 2014 г., съгласно отбелязването на гърба от Нотариус
И. И. По делото, обаче не е представена разписката, подписана лично от
ответницата , както е отбелязано от нотариуса.
Съдът намира ,че ищецът не
е успял да докаже, че цесията от 12.06.2008г е произвела действие по отношение
на длъжника по процесния договор за кредит – ответницата У.- И.М., тъй като не
е представил годни доказателства, че същата е лично уведомена от ищеца за
прехвърляне на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
задължава цедента- предишния кредитор да съобщи на
длъжника за прехвърлянето. Чл. 99,ал. 4 от ЗЗД императивно посочва че,
прехвърлянето/ на вземането/ има
действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
От писмените доказателства, представени от
ищеца с исковата молба, е видно ,че ищецът не е надлежно съобщил своевременно
на ответницата , че с договора за цесия от 12.06.2008г,, вземането му срещу
нея, по договора за кредит е прехвърлено на „БРС“ АД. Доколкото има такова съобщение, то не е
произвело никакво действие спрямо ответницата, тъй от една страна, липсват
доказателства, че й е било лично връчено. От друга страна , представеното по като писмено доказателство
по делото уведомление от 19.08.2014г. едновременно уведомява длъжника за
цесията от 2008г и за обратната цесия от 2014г.
Следователно, Договорът за прехвърляне на вземанията по договори за
кредит от 12 юни 2008г не е произвел действие по отношение на ответницата У.- И.М.,
тъй като не й е надлежно и своевременно съобщен.
Съдът намира ,че
ответникът успешно е доказал възражението си ,че допълнителните споразумения
към процесния договор за кредит, не са произвели облигационно действие между
страните по делото, тъй като „БРС“ АД нито е страна по договора за кредит с
ответницата, нито цесията първата цесия е произвела действие по отношение на
ответницата, като длъжник по договора за кредит.
От представените по делото
от ищеца и приети като писмени доказателства, заверени копия от допълнителни
споразумения към Договор за кредит № HL
35540/31.03.2008г. сключени в периода 20.07.2010г – 31.05.2012г.
е видно ,че страни по тях са „БРС“ АД и У. – И.М., по
отношение на която поради липсата на надлежно съобщение от Банката – ищец, цесията не е породила действие. Освен това,
„БРС“АД не е страна по договора за кредит, а само е придобила едно чуждо
вземане и при отношенията си с кредитополучателя, не може да се позовава на
клаузите в Договора за кредит относно БЛП.
Съдът намира ,че ответникът успешно е провел оспорването
истинността на Допълнително споразумение от 31.10.2011г, подписано от БРС и на
Погасителния план към Допълнително
споразумение от 26.01.2011г, подписано от БРС АД.
По делото е изслушано
заключението на назначената от съда единична и тройна , съдебно- графична
експертиза. Видно от заключението на единичната експертиза изготвена от вещото
лице Ц.Ц. , а също и от заключението на ТРОЙНАТА
съдебно – графична експертиза за изследване на обектите в оспорените писмени
доказателства, подписите за „Кредитополучател“ в Допълнително споразумение от
31.10.2011г, и на Погасителния план към
Допълнително споразумение от 26.01.2011г, с дата 27.01.2011г. не са положени от ответницата У. – И.М..
Съдът приема заключеното
на единичната и тройната графична експертиза, тъй като е обективно, пълно и
компетентно. Вещите лица обстойно са изложили
доводите си, като за сравнителен материал са използвали, както подписи
,положени пред тях лично от ответницата, така й подписите и в други документи. Посочили са конкретно и онагледено, множеството различия в
частните признаци на подписите, обект на изследване в оспорените документи.
Ето защо, съдът на основание чл. 194,ал.3 от ГПК изключва
от доказателствата по делото,
оспорените, неистински
документи - Допълнително
споразумение от 31.10.2011г, подписано от БРС и на Погасителния план към Допълнително споразумение от 26.01.2011г.
Основателно
и доказано е възражението на ответника, че Допълнителното споразумение от 31.05.2012г., сключено между „БРС „ АД и Д.С.П., като пълномощник на У.
М. е нищожно ,като подписано без представителна власт. Видно от пълномощното, заверено от Генералното консулство
на Р България в Германия, Изх. № 7691/ 15.05.2012 г. , прието като писмено
доказателство /л. 66, том І/ , посочено в споразумението и представено по
делото е за преговори и подписване на споразумение с „Юробанк и ЕФ Джи
България”АД, а не с „Бългериън Ритейл сървисиз”АД.
Към същото няма и подписан от страните погасителен план. Поради това ,то не е
произвело валидно облигацинно действие по отношение
на ответницата.
Спорни по делото са въпросите, настъпила ли е
предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита и неговия размер.
Според ищеца, датата на която кредитът е
станал изцяло и предсрочно изискуем е 8 април 2015 година, на която дата счита
,че са надлежно връчени на ответницата с нотариална покана, уведомленията за
обявена предсрочна изискуемост.
По
делото е представена Нотариална покана от 20.03.2015 г / л. 87,т.1/, рег. №
2325,том І на Нотариус С.И. № 018, район РС - Плевен., изпратена от
банката до ответника,
с което я
уведомяват че
към 12.03.2015г. има трайно просрочие на дължими
месечни вноски по Договора за кредит в размер на 28 914.55 евро, които не
са платени доброволно в срока, поради което е изпаднала в забава. Посочва се ,че първата просрочена вноска за
лихва е с № 50 с падеж 10.06.2012г. ", а първата просрочена вноска за главница е №
51 с падеж 10.07.2012г.. Поради това
уведомява длъжника ,че обявява кредита по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL
35540 от 31.03.2008г за изцяло и предсрочно
изискуем, в размер на 109 00.56 евро за главница, лихви и такси. Нотариусът е
отбелязал, че връчването на екземпляр от
поканата на ответницата е извършено по реда на чл. 47,ал.1 от ГПК, срещу
разписка № 92 и № 93/ 20.03.2015г. на
два различни адрес на ответницата.
В разписки № 92 и 93 за
връчване на нотариалната покана на ответницата на адреси: гр. Плевен, ул.“******“
**,**, **/л. 89/ и гр. Плевен, ул. „**“ **,**, ** е отбелязано ,че адресите са посетени от
помощник нотариус по заместване Е.А. на 20 март, на 22 март и на 24 март 2015г.
като не е намерен адресата ,нито лице което е съгласно да получи нотариалната
покана, поради което е залепил уведомление на входната врата на сградата на ул.
„**“ ** , поради липса на достъп до ап. 7.Един екземпляр е пуснат в пощенската
кутия **.
Същото е отбелязването в
Разписката за връчване на адреса гр. Плевен, ул.“******“ **,**, **, с
отбелязване ,че адресатът не е намерен, нито лице, което може да даде
информация или да се съгласи да получи поканата. Датите на посещенията на
20.03.2015, 22.03.2015 и 24.03.2015г. В седмичния срок , който е изтекъл на
08.04.2015г никой не се е явил да получи
поканата.
Връчването на адреса гр.
Плевен, .“******“ **,**, ** е нередовно.
В случая, помощник
нотариусът, на когото е възложено връчването на нотариалната покана, с
уведомлението за предсрочна изискуемост не се е уверил, че адресатът живее
именно на този посочен адрес. Видно от
изисканата от съда справка за постоянен и настоящ адрес / л. 136 и 137 том 1/,
от 28.10.2014г. настоящият адрес на ответницата е на ул. „*****“ ** гр.
Плевен. В нотариалната покана не е
отбелязано връчителят установил ли е дали ответницата живее на адреса.
Съдът намира, че
връчването на адреса „*****“ **,п. 7 гр.
Плевен, също е нередовно.
Видно от посочените в
разписката (л. 92,т.1) дати на посещение адреса от Е.А. – пом.
Нотариус по заместване, те са
20.03.2015г., 22.03.2015г. 24.03.2015г.,
като е отбелязано ,че адресатът не е намерен , нито лице, което да даде
информация ,което да е съгласно да получи поканата. Съгласно трайната съдебна практика , за да се
връчи редовно съобщение по реда на чл. 47 от ГПК, адресът следва да е посетен
най- малко три пъти в течение на един месец, което означава че между първата и
последната дата на посещение, следва да са изминали най- малко тридесет дни.
Едва тогава, ако в течение на месец не открие адресата или лице, което е
съгласно да приеме съобщението, следва
да залепи уведомлението на вратата , на
входната врата или на пощенската кутия. Служителят на нотариуса е отбелязал ,че
е посетил адреса три пъти в период от само четири дни 20 – 24 март 2015г., а не
в продължение на един месец. Всичко това доказва ,че нотариалната покана, която
съдържа изявление за трансформиране на целия остатък от кредита за предсрочно
изискуем, не е редовно връчена на ответницата.
Поради това, за нея не е настъпила предсрочната изискуемост , заявена в
исковата молба, тъй като тя има действие от момента, в който до длъжника е
достигнало волеизявлението на кредитора, при това ако към този момент са наличие
обективните предпоставки за обявяването й.
Ето защо, съдът приема ,че по делото не е доказано Банката да е
упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като
нотариалната покана съдържаща уведомлението, не е била редовно връчена на
ответницата.
При това положение вземането не е възникнало на претендираното основание и в претендирания
размер.
Съдът намира
за успешно доказани възраженията на ответницата , че процесният
договор за кредит съдържа редица нищожни клаузи, тъй като са неравноправни по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Няма
спор, че ищциата,
като кредитополучатели има качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Според тази законова разпоредба
"потребител" е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което
като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност“
Според чл. 3, ал. 1 и
чл. 6, ал. 1 от процесния договор,
кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в лева, валиден за
съответния период на начисляване, плюс договорна надбавка от 3,6
пункта, като към момента на
сключване на договора БЛП е в размер на 6.35
%, а месечната анюитетна погасителна вноска е в
размер на 728,85 евро., дължима според чл. 7, ал. 1 от
договора ежемесечно след датата на откриването
на заемната сметка.
Съгласно чл. 3, ал. 5
от договора,
действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните.
Чл. 6, ал. 3 от договора предвижда в случай, че по време на
действието на договора банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски,
определен в ал. 1, се променя автоматично.
По делото е изслушано и
прието без възражения, заключението на вещото лице С.П., изготвила назначената
от съда съдебно- счетоводна експертиза
във варианти, с въпроси поставени от страните и от съда / том 2, л. 11- 47/
От констативно съобразителната
част на заключението, на въпрос № 4 , поставен от ответника и съда(л21-25 т.2/
вещото лице подобно и в табличен вид обяснява ,че от датата на сключване
договора за креди, съоветно усвояването му на
18.04.2008г до 10.06.2013г. Базовият лихвен процент е бил увеличен от бараката
от 6.35%, колкото е договорен между страните, на 8.20%. В Приложените към
договора пет бр. допълнителни споразумения, изготвени от „БРС“ АД е увеличена и
надбавката.
Видно от заключението, органът
на банката , който определя и изменя Базовия лихвен процент е КУАП – Комитет по управление на активите и
пасивите. Последният
се определя според действащата методология и представлява сбор от трансферната
цена на ресурса и от буферна надбавка.
Трансферната
цена на ресурса е цената, на която банката оценява, че
би могла да привлича ресурс от депозити и външни финансирания, и тя се влияе
от: а) пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители, б) рисковата премия и в) директните
нелихвени разходи на банката по привличане на паричен ресурс.
От
бенчмарковите мерители
- СОФИБОР, ЮРИБОР, ЛИБОР (според
валутата на кредита), се прилага 3-месечен Юрибор,
тъй като такава е средно-претеглената срочност на
ресурсната база на банката, привлечена от физически лица и некредитни институции на
местния пазар.
Рисковата премия
приолжима за банката
при привличане на финансов ресурс – минимално изискуемата над възвръщаемостта от
инвестиция в безрисков актив. На съда е служебно
известно, че с нея се компенсира поетият от кредиторите
риск. Факторите, които влияят върху рисковата премия, са оценката за
кредитоспособността на финансовата система, както и ликвидността и достъпа до
финансиране като цяло на финансовите пазари.
Количествен
мерител, изразяващ рисковата
премия, за България е 5Y CDS (Credit Default Swaps) - застраховка срещу фалит, като 5 г. е обичайната срочност на външните финансирания на банката, а 5Y CDS е
най-ликвидният и представителен
измерител на рисковата премия. С
други думи, според вещото лице, този показател дава представа за мнението на
пазара за риска от фалит на държавата.
За
Гърция се прилага измерител CDS, както и за "Юробанк
България", тъй като банката е гръцки акционер и ползва финансиране от
финансовата група на "Юробанк".
Директните
нелихвени разходи на банката по привличане на паричен ресурс се влияят от
минималните задължителни резерви (МЗР), от фонда за гарантиране на влоговете в
банките (ФГВБ) и др.
Буферната
надбавка
изразява оценката на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти под
формата на лихвена премия, която абсорбира временните пазарни сътресения в
лихвените нива в размер до 0,50 % годишно, т.е. КУАП променя стойността на БЛП
на банката, когато съвкупното изменение на всички компоненти е повече от 0,50
%.
За
да онагледи горната инфармация, относно метода
използван от банката при определяне размера на БЛП, вещото лице на л. 15 от
заключението е представило информацията в табличен вид.
Експертизата
е на становище ,че от всички показатели, които виляят
върху размера на БЛП, информация лесно може да се намери в сайта на БНБ само
относно пазарните / бенчмаркови/ мерители
– в случая три месечния Юрибор.
Количествените
мерители, които банката приема за определяне на рисковата премиля 5У CDS на България и CDS
на Юробанк , също са статистически
финансови показатели, които са измерими, но информацията за тях е
ограничена и трудно може да се намери само в специализирани финансови сайтове.
За всички останали показатели,
които формират съставната част на БЛП не може да се намери ежедневна информация
дори от специалист.
Вещото лице дава заключение, че като
обективни, т.е. независещи от Банката могат да се квалифицират само бенчмарковия лихвен мерител 3-
месечен Юрибор и CDS за рисковата
премия. С оглед на това, вещото лице определя методологията на Банката ищец за
определяне и изменение на БЛП за субективна, тъй като въпреки ,че са
представени компонентите при определянето му, то не се
съдържа формула, от която да се види, как точно, с каква структура и какви
тежести участва отделните компоненти при формирането на БЛП.
Така формулирани клаузите на чл. 3,ал.5 и чл. 6,ал.3 от Договора
представляват неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, т.10 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание.
В анализирания договор
липсва методика, по която Банката изчислява Базовия лихвен процент. Никъде в
договора не е посочено как и поради каква причина и на какво основание е
допустимо изменение на базовия лихвен процент. Не са посочени никакви критерии,
съобразявани от банката при определяне на размера на БЛП, съответно и на
размера на лихвата. Това обстоятелство
дава възможност на банката да променя едностранно размера на договореното
възнаграждение (лихва) въз основа на непредвидено в договора основание.
Цитираната клауза
предоставя неограничени права на банката едностранно да изменя съдържанието на
облигационните си отношения с потребителите. В анализирания договор кредитополучателят
от своя страна пък предварително „се е съгласил” с всякакви възможни промени на
Базовия лихвен процент („КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ с подписването на настоящия
договор дава своето неотменяемо и безусловно съгласие”). Крайният резултат за потребителя е,
че е поставен в състояние на зависимост от волята на нейните органи и
служители, т.е. от субективни фактори, а не от обективни икономически критерии.
Това безусловно представлява значително неравновесие между правата и задълженията
на банката и потребителя.
Поради липсата на
критерии, които могат бъдат определени като основателна причина за промяна на
лихвения процент, в случая изключението на чл.144, ал.2 ЗЗП не може да бъде приложено , защото
договорът трябва да е безсрочен или да е предвидена изрична възможност за
прекратяването му от потребителя без санкция при несъгласие с новоопределения размер на задължението му. В случая не
съществува възможност потребителят да прекрати това крайно неизгодно за него
правоотношение с банката, без да плати съществено увеличената стойност на
кредита и наказателна такса съгласно чл. 8, ал. 2 от Договора.
Неприложима е и
разпоредбата на чл. 144, ал. 3 ЗЗП, която визира сделки с финансови инструменти
и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с измененията на борсов курс
или индекс на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги.
Според
чл. 12 от договора, банката запазва правото си по време на
действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните,
които тя прилага при операциите си, като измененията влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
процесния договор.
Нещо повече, в посочената клауза от договора е
предвидена възможност за едностранното й изменение от страна на банката, което
влиза в сила от деня на приемането
му и става задължително за страните по договора незабавно, без да е необходимо
уведомяване на потребителите за настъпилите промени, нито изричното им приемане
от тяхна страна.
Ето защо, съдът намира, че с посочените клаузи от
договора за кредит са уговорени във вреда на потребителите възможности за
банката едностранно да променя условията на погасяване на кредита, без да е
информирала насрещната страна по ясен и достъпен начин за критериите, по които
ще се извършват измененията както на БЛП, така и на дължимите такси и
комисионни.
Неравноправно е и да бъде договаряно между
страните целият риск да бъде в тежест на потребителите.
Именно Банката, която притежава специални знания и опит, би следвало да носи
риск от промени във курсовите разлики, а не целият риск (лихвен и най-вече
валутен) да бъде в тежест на потребителя-непрофесионалист в тази област.
Според
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като
разпоредбата на ал. 2 дефинира кои клаузи не са уговорени индивидуално - тези,
които са изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, като е посочен пример за такива
клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е
изчерпателно.
От събраните писмени доказателства не се установи
клаузите на процесния договор и за банков кредит или някои от тях, да са индивидуално уговорени, тъй като те са част
от стандартни, изготвени предварително условия на банката и кредитополучателите
не са имали възможност да влияят върху съдържанието им. По
делото липсват данни включването на спорните клаузи в договора за кредит да е в
резултат на изричното им обсъждане и съгласие на потребителите по отношение на
тяхното съдържание, поради което възражението на банката - ищец
в тази насока е изцяло недоказано и неоснователно, при доказателствена тежест, лежаща върху нея.
В
тази връзка в Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-472/10,задължителното
за националните юрисдикции е прието, че за
целите на преценката на неравноправния характер на клаузи в договори, сключени
с потребители, от значение е въпросът дали съображенията или начинът на промяна
на разходите, свързани с предоставяната услуга, са били уточнени, дали
потребителите са имали право да прекратят договора и в тази връзка дали са
имали възможността въз основа на ясни и разбираеми критерии да предвидят
промените, които продавачът или доставчикът внася в уговорените условия по
отношение на свързаните с предоставяната услуга разходи.
В Допълнителни споразумения,
неравноправни по смисъла на чл. 143,т.4 от ЗЗП са и клаузите относно из
увеличаване на размера на дълга с просрочени лихви, които се прибавят към главницата и върху тях
се начисляват договорни и наказателни лихви, такси и др. разноски. С тези допълнителни споразумения се налагат
по-тежки условия от основния Договор за кредит на първо място чрез
капитализиране на лихвите и превръщането им в нова главница, като клаузата за
„облекчен ред“ за погасяване е подвеждаща. Уговорена е привидно в полза на
кредитополучателя, тъй като именно в резултат на нейното прилагане се стига до
значително увеличение на размера на задължението, видно от заключенията на
счетоводните експертизи, приети по делото. Това обстоятелство отново
противоречи на принципа на добросъвестност и явно създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Това е видно от заключението на съдебно- счетоводната
експертиза -л. 31, в което вещото лице е
установило ,че капитализирано, задълженото на кредитополучателя за главница и лихви към 11.08.2015г се е
увеличило неимоверно , в сравнение с неговия размер към датата на сключване
договор, като главницата е нараснала на 104 062. 68 евро, въпреки
направените погашения а възнаградителната лихва на
129 017.83 евро, срещу получен кредит в размер на 76 930 евро.
Нищожни
са и уговорките, предвидени в допълнителните споразумения, с които
кредитополучателите декларират, че са запознати и няма да предварително и
занапред никакви претенции по отношение на извършените от другата страна
счетоводни операции и други действия, свързани с преоформянето на кредита, за
което дават своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощават кредитора,
въведени с чл.11 от Допълнително споразумение от 20.07.2010 г., чл:11 на ДС от 26.01.2011 г,, чл.10 на ДС от 31.1.2011 г. и
чл.9 на ДС от 31.05.2012 г. Посочените клаузи задължават ответника с
предварителен отказ от права, които могат да възникнат от недобросъвестни
действия на търговеца, представляващо уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност, и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по см. на
чл.143 от ЗЗП.
В
този смисъл се е произнесла и Комисията за защита на потребителите с Решението
си по т. 26 , ПРОТОКОЛ № 22 на Комисия за защита на потребителите проведено
на 27 май 2015 година, публикувано на официалната й страница в интернет,
относно прилагане на разпоредбите на ЗЗП в частта му Неравноправни клаузи в
типови Договори за кредит за покупка на недвижим имот, предлагани от „Юробанк
България” АД, „Уникредит Булбанк” АД и „Банка Пиреос България” АД, съгласно докладна записка Ц-00-1019/
26.05.2015 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че клаузите на 3.1.1, чл. 3.5 ,чл. 6.3, както и клаузите на чл. и чл. 12 от Договор № HL 35540/31.03.2008Г г. за кредит за покупка на недвижим имот, както и клаузите в допълнителните споразумения, не
са индивидуално уговорени и са неравноправни по смисъла на чл. 143, т.9,
т. 10 и т. 12 от ЗЗП, поради което същите са нищожни, съгласно чл. 146, ал. 1
от ЗЗП, като за нищожността съдът следи служебно, дори и
без позоваване на страната на това обстоятелство.
Тъй като ищцата, не е предявила насрещен иск за
прогласяване нищожността на оспорените клаузи от договора за кредит, а само е
направила възражения за нищожните клаузи от договора, съдът не следва да се произнася с отделен диспозитив по възражението за нищожност на клаузите на чл.
3.5, чл. 6.3, чл.
3.1.1, и чл. 12 от същия договор.
Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не
води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи,
съгласно чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, като нищожните клаузи не произвеждат действие
между страните по договора.
За изясняване на обстоятелствата по
делото, съдът е назначил съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице С.П..
От заключението на вещото лице,
изготвено в два варианта, по въпросите поставени от ищеца и от друга страна от
ответника и от съда се установява ,че усвоената от ответницата У. – И.М. по процесния договор за кредит сума е в размер на 76 930 евро на
18.04.2008г., видно от представеното по делото банково бордеро от същата дата.,
както и от извлечението от банковата сметка с основание“ Усвояване на кредит“
Според вещото лице, към договора за
кредит не е приложен погасителен план и такъв документ в оригинал не й е
представен от Банката , при проверката в нейното счетоводство. От представените й от банката извлечения от
сметката по партидата на ответницата, вещото лице е констатирало, че
допълнителните споразумения, изготвени от „БРС“ АД са осчетоводени от банката – ищец, въпреки
представения като писмено доказателство по делото Договор за прехвърляне на
вземането от Банката на „БРС“ АД от 12.06.2008г. В резултат на тези
допълнителни споразумения , включително и оспореното успешно с дата
20.07.2010г. и погасителните планове към тях, включително и неподписания,
оспорения успешно към ДС 26.01.2011г. , размерът на задължението за главница е
увеличено в резултат на капитализиране на лихвите и към датата на претендираната от ответника предсрочна изискуемост
08.04.2015г, остатъчната дължима главница е увеличена с 8 952.81 евро. По партидата на
ответницата към.12.03.2015г са начислени
договорни лихви в общ размер 63 415, 41 евро, като служебно са погасени
лихви в размер на 34 249.27 евро. Осчетоводените в банката като задължение договорни лихви са в размер на 29.166.14 евро.
В констативно съобразителната част на
заключението, относно първия вариант – стр. 6 , вещото лице е констатирало че в
таблиците на погасителните планове към споразуменията от 19.06.2009г,
,25.06.2010г. и 31.05.2012г. не се съдържа информация относно баланса на
кредита в началото на месеца, на подлежащата на погасяване поредна вноска, нито
баланс в края на месеца на погасената поредна вноска, който да представя пълния
размер на главницата, която предстои да се погасява до края на кредитния
период. В колоната за „застраховка“ за целия период на кредита няма отразени
суми. Таксата за управление на кредита е
отразена в размер 0.3%-
Във втория вариант на заключението,
вещото лице е отговорило на
поставените от ответника и съда въпроси, изхождайки от параметрите на Договора
за кредит, без да взема предвид допълнителните споразумения, едностранната промяна
в размера на договорната лихва и последващите
изменения на тарифата.
Вещото лице посочва ,че за да отговори
на въпросите в този вариант е установила, колко и в какъв размер на извършените
вноски от кредитополучателя, за погасяване на кредита, като е представила
резултатите в табличен вид (л. 36 г.2, л. 26 от Закл.)
към 08.04.2015г., съответно изчисленията са описани в Приложение 3 към
заключението.
Вино от таблицата на л. 36 т.ІІ и
съдържанието на Приложение 3(л.47,том 2) ответницата е спряла да погасява
кредита след вноска № 51, с падеж. 18.07.2012г, . Съгласно изчисленията на вещото лице, на
основание параметрите на Договора за кредит, размерът на непогасената главница
към 31.07.2012 г е 2 777.13 евро; дължимата и неплатена
главница по месечни вноски от
18.07.2012г. до 08.04.2015г е общо в размер на 5 374.12 евро;
наказателните лихви , начислени върху просрочената главница към 08.04.2015г е
1 392.51 евро; непогасените лихви
до датата на последната вноска по кредита 31.07.2012 – са в размер на
7 701.71 евро и дължимите лихви по месечни вноски от 18.07.2012г. до 08.04.2015г.
са в размер на 19 242.40 евро.
Остатъкът на главницата след
08.04.2015 до изтичане срока на кредита е 65.947.55 евро.
Чрез просто събиране на данните от
горната таблица, съдът изчисли размерът на дължимите и непогасени задължения на
ответницата по процесния договор за кредит към 08.04.2015г., както следва: дължима просрочена главница - 8 152,
25 евро; дължими и просрочени лихви, в това число договорни и наказателни –
28 336. 62 евро-
Съдът приема заключението на СЧИ, тъй
като е обективно, обосновано и компетентно . В случая, с оглед изводите на съда
, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на банката , както
и за нищожност на клаузите в договора,
които дават възможност на банката едностранно да променя БЛП и таксите,
съдът основава изводите си на втория вариант от заключението. В същото не
са взети предвид едностранните промени от страна на банката в размера на
договорения лихвен процент и таксите за обслужване. Освен това ,в този вариант
вещото лице не е взело предвид допълнителните споразумения, към процесния договор, по отношение на които съдът по- горе
прие, че не са произвели валидно облигационно действие по отношение на
ответницата.
Ето
защо видно от заключението на СЕЕ във втория вариант , таблицата на л. 26 от
заключението и приложение 3 към него, и
изчисленията на съда, към датата на претендираната от
ищеца предсрочна изискуемост – 08.04.2015г. , с настъпил падеж са вноските за главница
общо в размер на - 8 152, 25 евро; за лихви, в това число възнаградителни
и наказателни – 28 336. 62 евро.
По делото е изготвено и
допълнително заключение по ССЕ, по въпроси поставени от ответника(л. 129- 162
том2) . Съдът приема
допълнителното заключение, тъй като е обосновано на доказателствата по делото,
обективно и компетентно.
Съдът
основава изводите си относно дължимите от ответницата изискуеми вземания по
договора за кредит към датата на завеждане исковата молба 11.08.2015 г. ,
дадена в отговор на въпрос № 3, във вариант 1, при който договорът не е
прекратен поради настъпила предсрочна изискуемост – представени от вещото лице
и в табличен вид .134,т.2 и без промени в БЛП и договорната надбавка.
Видно
от допълнителното заключение на СЧЕ, във възприетия от съда вариант 1 (л. 139
,том 2,) към датата на завеждане исковата молба – 11.08.2015г., размерът на
изискуемите и незаплатени от ответницата вноски по процесния договор за кредит
са общо в размер на 40 709. 80 евро, от които: главница – 8 489.87
евро; просрочени договорни лихви по просрочените по падежиралите
вноски – 28 304.19 евро;
наказателни лихви върху просрочени падежирали
главници .- 3 187.88 евро и такси и застраховки – 727.86 евро.
Съдът
намира ,че до посочения размер, предявените от ищеца обективно съединени искове
са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени, кат за разликата
до предявения размер, следва да бъдат отхвърлени.
По
отношение на пренедираните от ищеца суми за
нотариални такси – 275 лева, същите не се явяват разноски по обслужването на
кредите ,нито разноски в съдебното производство. Освен това по делото не са
представени документи за такива напарвени от ищеца
разноски, което е видно и от заключението на ССЕ.
При
този изход на делото, ответницата следва да заплати на ищеца, направените от
него деловодни разноски, по компенсация, съразмерно на уважената част и иска,
съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК от страните и документите, които ги
удостоверяват. Видно от представените от страните списъци с разноските/ л.119 и л. 164 т 2/, направените от ищеца
разноски са в размер общо на 18 858.69 лева, от които 8 890.89 лева –
държавна такса, адвокатско възнаграждение 8 637.80 лева, 1325 лв – внесени депозити за вещи лица и 5 лв
такса за съдебно удостоверение. Направените от ответника разноски по делото са
общо в размер на 7 425 лева, от които 6 800 лв
– адвокатско възнаграждение и 625 лв. – депозити за вещи лица.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените деловодни разноски, съобразно уважената част от иска в размер на
6 763.89 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати
на ответника направените от него деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска – 4 761.94 лева. По компенсация, ответникът следва да заплати
на ищеца направените от него деловодни
разноски ,съобразно уважената и отхвърлената част от предявения иск в размер на
2001 .95 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника У. – И.М.,
ЕГН**********,***, на основание чл.79 и чл. 86 от ЗЗД ,във вр. с чл. 430 от ТЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ****** /предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България/, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" №260, представлявано от П.Д.
и Д.Ш. - Изпълнителни директори общо СУМАТА 40 709. 80 евро / Четиридесет
хиляди седемстотин и девет евро и 80 евр.ц./, дължима към 11.08.2015 г. по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35540 от 31.03.2008 г. , от която: НЕИЗДЪЛЖЕНА ГЛАВНИЦА - 8 489.87 евро/
Осем хиляди четиристотин осемдесет и девет евро и 87 евр.ц./
, ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, считано от датата на
подаване искова молба 11.08.2015г. до
окончателното й изплащане; ВЪЗНАГРАДИТЕЛНИ
ЛИХВИ - 28 304.19 евро/ двадесет и осем хиляди триста и четири евро и
19 евр.ц./ , НАКАЗАТЕЛНИ ЛИХВИ .- 3 187.88 евро / Три хиляди сто
осемдесет и седем евро и 88 евр.ц./ , ТАКСИ И и застраховки - 727.86 евро, като
за разликата до пълния предявен размер 113 504 .83 евро, ОТХВЪРЛЯ иска
,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.
78,ал.3, вр. с ал.1 от ГПК
ответника У. – И.М., ЕГН**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ****** /предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България"/, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" №260,
представлявано от П.Д. и Д.Ш. - Изпълнителни директори, направените в това
производство ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, по компенсация в размер на 2001.95 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативния съд
гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
в ОКРЪЖЕН СЪД: