№ 1183
гр. Варна, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Мая Т. И.
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501255 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 35795/30.04.2024г. / вх. No на ВРС/, подадена
от М. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез назначения по делото особен
представител – адв. Д. Й. Г. от АК – Варна с адрес на кантората: ****, срещу Решение №
1207/ 08.04.2024г., постановено по гр.д. № 9432 / 2023г. по описа на РС – Варна, 42 –ри
състав, с което е прието за установено, че жалбоподателката дължи на „Юробанк България“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „ Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д.,
следните суми: 1/ сумата от 22 339.40 лв . (двадесет и две хиляди триста тридесет и девет
лева и четиридесет стотинки) - представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № FL1131337/26.10.2020 (кредитна сделка № 495279), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
10.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 344.74 лв. (триста
четиридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки) - представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода 17.10.2022 г. до 29.11.2022 г.; 3/ сумата от
756.98 лв.(седемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки ) -
представляваща мораторна лихва , дължима за периода 15.11.2022г. до 29.11.2023г., за които
е била издадена Заповед № 642/13.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз
1
основа на документ по чл. 417 ГПК по частно гр.дело № 1578/2023 г. по описа на РС Варна,
ХLII - ри състав, на основание чл. 422 , ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че
изводите на ВРС са погрешни и противоречащи на закона. Признава, че договорът за кредит
е подписан между страните, но сочи, че не е усвоен от ответницата, респ. за нея не
съществувало задължение да го върне. Твърди, че не са й били връчени Общите условия,
като това възражение не било обсъдено от ВРС. Оспорва, че уведомлението за предсрочна
изискуемост не било достигнало до нея. Поддържа направените с отговора на исковата
молба възражения - за недействителност на процесния договор, поради противоречието на
клаузи от него със ЗПК, както и за нищожност, поради противоречие с добрите нрави. Сочи,
че клаузата, с която е уговорена възнаградителната лихва е неравноправна, доколкото
надвишава трикратния размер на законната лихва. Отделно сочи, че нищожна е клаузата, с
която е уговорен променлив лихвен процент. Това възпрепятствало кредитополучателя да
разбере какво се включвало в ГПР, ГЛП и каква била общо дължимата сума. Като се
предоставя възможност за едностранна промяна на лихвения процент, то това било в
противоречие със ЗЗП. Допълва и че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна,
доколкото била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената
за това цена. Клаузите не са индивидуално уговорени и кредитополучателят не е имал
възможност да влияе на тяхното съдържание. Твърди, че първоинстанционният съд изобщо
не е разгледал направените от ответницата с отговора възражения. Моли съда да отмени
решението, като постанови ново, с което да отхвърли исковете и да присъди разноските за
двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
сочи, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба неоснователна и
недоказана. Изложените подробни оплаквания на особения представител на въззивника
намира за бланкетни, неаргументирани и по никакъв начин не коренспондиращи с приетите
и приобщени доказателства по делото. Установява се от неоспорената СЧЕ, че кредитът е
усвоен. Останалите възражения или са бланкетни, или нямали общо с предмета на делото.
Договорът за кредит бил действителен и съответстващ на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Моли
съда да потвърди решението и да му бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.
С определение No 2742 / 04.07.2024г. въззивната инстанция е констатирала, че
исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като съдът е дал надлежни
указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 18764 / 22.07.2024г. ищецът сочи, че се
касае за договор за потребителски кредит No FL1131337 / 26.10.2020г. с посочените в
молбата параметри относно усвоената сума – 28 000 лв., със срок на крайно издължаване –
15.10.2028г. Посочени са 6 извършени плащания от кредитополучателя, като последното е
на 13.10.2022г. В претендираната сума за главница не се включва нищо друго.
Възнаградителната лихва е начислена само върху главницата, съобразно чл. 3 от договора.
Претендираната мораторна лихва е в размер на законната лихва за забава и е начислена
върху главницата.
2
В открито съдебно заседание, за въззивника се явява назначеният особен
представител, който поддържа депозираната въззивна жалба, моли за отмяна на решението и
отхвърляне на исковете. За въззиваемата страна не се явява представител, като банката е
изразила становище с писмена молба, депозирана преди датата на насроченото осз, с която се
поддържа отговора и се моли за потвърждаване на решението, както и за присъждане на
разноските.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Юробанк
България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „
Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Изпълнителните директори Д.
Ш. и П. Д., срещу М. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез назначения по
делото особен представител – адв. Д. Й. Г. от АК – Варна с адрес на кантората: ****, да бъде
прието за установено, че ответницата дължи на „Юробанк България“ АД, следните суми: 1/
сумата от 22 339.40 лв . (двадесет и две хиляди триста тридесет и девет лева и четиридесет
стотинки) - представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
FL1131337/26.10.2020 (кредитна сделка № 495279), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 344.74 лв. (триста четиридесет и четири
лева и седемдесет и четири стотинки) - представляваща възнаградителна лихва, дължима за
периода 17.10.2022 г. до 29.11.2022 г.; 3/ сумата от 756.98 лв.(седемстотин петдесет и шест
лева и деветдесет и осем стотинки ) - представляваща мораторна лихва , дължима за периода
15.11.2022г. до 29.11.2023г., за които е била издадена Заповед № 642/13.02.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по частно
гр.дело № 1578/2023 г. по описа на РС Варна, ХLII - ри състав, на основание чл. 422 , ал.1 ,
вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че въз основа на подадено от банката заявление по чл. 417 ГПК,
ВРС издал Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1578/2023г. срещу М. С. М.. Въз основа на
издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело в рамките, на което
Заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение била връчена при условията на
чл. 47, ал.5 ГПК. С оглед на същото , съдът дал на кредитора /сега ищец/ указания за
предявяване на иск относно съществуване на вземането на Банка. Поради това и на
основание чл. 422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, за ищеца бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване на съществуването на вземането против М.
М.. Твърденията на ищеца /уточнени пред въззивната инстанция/ са че страните сключили
договор за потребителски кредит No FL1131337 на 26.10.2020г. за сумата от 28 000 лв., със
срок на крайно издължаване – 15.10.2028г. Сумата била усвоена, а от страна на
кредитополучателката били извършени плащания, като последното било на 13.10.2022г. и
след това плащанията били преустановени. В претендираната сума за главница не се
включва нищо друго. Възнаградителната лихва е начислена само върху главницата,
3
съобразно чл. 3 от договора. Претендираната мораторна лихва е в размер на законната лихва
за забава и е начислена върху главницата. Банката твърди, че след 17.10.2022г., поради
преустановяване на плащанията, кредитът бил в просрочие. С оглед на формираното
просрочие Банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем, считано от
29.11.2022г. като за същото информирала длъжника с връчена му покана чрез ЧСИ С. Д. на
основание чл. 18 , ал.5 ЗЧСИ. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за
доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към момента на подаване на исковата
молба /25.07.2023 г./ върди, че длъжникът не бил изплатил претендираните с исковата молба
суми за главница и лихви / възнаградителна по чл. 3 и мораторна по чл. 9 от сключения
договор/. В случай, че не се приеме за настъпила предсрочна изискуемост на сочената дата,
то прави изявление с исковата молба - за обявяване на вземанията по Договора за кредит за
изцяло и предсрочно изискуем.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 ГПК,
ОТВЕТНИЦАТА, чрез назначения по делото особен представител, оспорва по основание и
размер заявените претенция. Сочи, че ответницата не била усвоила сумата по договора за
кредит, не й били връчени ОУ и не е била уведомявана за настъпилата предсрочна
изискуемост. Прави възражение за недействителност на процесния договор, тъй като
договорните разпоредби противоречали на ЗПК и поради това били недействителни. Прави
и възражение за нищожност на процесния договор на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави. Прави възражение и за неравноправност на клаузите. За
всички основание развива подробни доводи. Прави възражение за недължимост на сумата
по исковата молба, доколкото не било ясно как се формира. Отделно прави и възражение за
погасяване по давност на задълженията, които се погасявали с кратката три годишна
давност.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието
за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно е от приобщеното ч.гр.д. № 1578/2023г. на ВРС, че е издадена Заповед No 642
4
/ 13.02.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК срещу М. С. М. да заплати на „Юробанк България“ АД, следните суми: 1/ сумата от 22
339.40 лв . (двадесет и две хиляди триста тридесет и девет лева и четиридесет стотинки) -
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
FL1131337/26.10.2020 (кредитна сделка № 495279), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 344.74 лв. (триста четиридесет и четири
лева и седемдесет и четири стотинки) - представляваща възнаградителна лихва, дължима за
периода 17.10.2022 г. до 29.11.2022 г.; 3/ сумата от 756.98 лв.(седемстотин петдесет и шест
лева и деветдесет и осем стотинки ) - представляваща мораторна лихва , дължима за периода
15.11.2022г. до 29.11.2023г., както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на
468,82 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС в размер на
1745,82 лв. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК
и са събрани сведения, че длъжникът не живее на адреса, то на заявителя е указано, че
следва да предяви иска си в едномесечен срок, за което последният е представил надлежни
доказателства.
Видно от представения договор за потребителски кредит No FL1131337, същият е
подписан между страните на 26.10.2020г. за сумата от 28000лв. за покриване на текущи
нужди на ответницата, като с част от сумата се извършва рефинансиране на други
задължения на кредитополучателката.
В чл. 1 ал.2 страните са уговорили, че в случай, че кредитополучателят сключи
застраховка за защита на плащанията по кредита, се съгласяват, че необходимата сума за
заплащане на застрахователната премия е за сметка на отпуснатия кредит, като се удържа
служебно от банката при усвояване на кредита.
В чл.3, ал.1 от ДПК страните са договорили, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на БАНКАТА годишна лихва, както следва: 1.за първите
дванадесет месеца от срока на издължаване на кредита ( „ Период на прилагане на
фиксирана лихва“), Кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане
на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 5,600 %, 2. от тринадесетия месец до
крайния срок на издължаване на кредита(„ Период на прилагане на променлива лихва“)
Кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане на променлив
годишен лихвен процент, в размер на 5,600 %, който представлява сбор от референтен
лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за обезпечени кредити, плюс
фиксирана договорна надбавка. Съгл. чл. 3, ал. 7 от ДПК дължимите лихви се начисляват от
датата на усвояването на кредита по договора , като за дата на усвояване се счита датата на
заверяване на сметката на кредитополучателя по чл. 2 , ал.1 от договора. Лихвата се
изчислява като месецът се приема за 30 дни , а година за 360 дни. В чл. 3, ал.8 от ДПК е
посочено, че Годишния процент на разходите (ГПР) по отпуснатия кредит е 8.06 %, а общата
дължима сума от кредитополучателя е 37626.90 BGN , изчислени към момента на сключване
на договора.В чл.3 ,ал.9 от ДПК е посочено , че стойността на ГПР по ал.9 е изчислена при
5
следните допускания :1 договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е
бил сключен и Банката и кредитополучателят ще изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по договора.2.лихвата и другите разходи са неизменни
спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора .
3.Плащанията се извършват съобразно датите и условията , изисквани от Банката .
В чл. 4 от ДПК е посочено още, че погасителните вноски за издължаване на кредита,
включително дължимите лихви се заплащат на съответната падежна дата от съответния
месец, посочена в Погасителния план . Ако падежът на погасителна вноска съвпадне с
неприсъствен ден, тя може да бъде направена и в първия работен ден след падежа, без това
да представлява забава на кредитополучател по смисъла на договора.
В чл. 5 т.1 - 3 от ДПК е записано , че кредитополучателят заплаща на Банката
следните такси и комисионни:1. Такса за оценка на кредитоспособността 200 лв., 2. Месечна
такса за обслужване на разплащателна сметка , разкрита по потребителски кредит / сметката
по чл.2 , ал.1 от ДПК / в размер на 3.50 лв. В случай , че ползва някоя от следните пакетни
програми за банкови продукти на „Юробанк България „АД: „Моето семейство“ , „Моето
предимство“, „Моят престиж“ , месечната такса за обслужване на разплащателна сметка не
се дължи за периода , в който се ползва пакетната програма. 3. Такси във връзка с
допълнителните услуги , изрично посочени в договора , които кредитополучателят ползва ,
съобразно условията на индивидуалните договори , сключени между страните.
В чл. 7, ал.1 от ДПК е посочено още, че кредитополучателят погасява кредита на
анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и
падежна дата в Погасителния план, неразделна част от договора.
Съгл. чл. 8 ал.(1) погасителните вноски, съгласно погасителния план се изплащат от
Кредитополучателите: а)в брой до 15-то число на месеца; б)безкасово чрез удръжка от
разплащателна или спестовна сметка на кредитополучателя в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
до 15-то число на съответния месец и в) по друг начин.
В следващия чл. 9 от ДПК е записано, че при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи
обезщетение за времето на забава върху просрочените суми, в размер на законната лихва за
забава, чийто размер се определя от Министерски съвет.
В рамките на заповедното производство е представен и подписаният между страните
погасителен план, от който се установява, че крайният срок на издължаване е 15.10.2028 г.,
редовна главница 28 000 лв., при договорени общо 96 месечни вноски с падежна дата 15 -то
число, като първата от които на 15.11.2020 г., а последната на 15.10.2028 г. В цитирания ПП
са вписани в табличен вид: дата на вноската, вноска за главница, вноска за лихва, месечна
вноска, такса, застраховка, общо, като съгласно ПП от общо отпуснатия кредит от 28 000 лв.
сумата която кредитополучателят е приел да върне възлиза на общо 36 756.70 лв.
На кредитополучателката е била предоставена и методологията на банката за
определяне на референтния лихвен процент (Прайм) по потребителски и жилищно-
6
ипотечни кредити.
Ангажирани са доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост – покани за
изпълнение, съобщения за връчване, констативен протокол от ЧСИ, вкл. справки за адресна
регистрация, месторабота и за място на извършване на стопанска дейност. От същите се
установява, че ответницата е уведомена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК на 29.11.2022г. за
настъпилата предсрочна изискуемост.
Изготвена по делото е съдебно-счетоводна експертиза, която страните не са
оспорили. Вещото лице сочи, че при извършената проверка на счетоводните записвания в
счетоводството на „Юробанк България“ АД, експертизата е констатирала, че на 26.10.2020г.
по сметка с BAN BG 34 BPBI 7945 10 69952201, титуляр М. С. М., е постъпила сумата от
28000,00 лв., основание: Усвояване на кредит 4957279.
Експертизата е констатирала, че общият размер на дължимата главница, договорната
лихва и такси по Договор за потребителски кредит№ FL1131337/26.10.2020г.
(сделка№4957279), към 29.01.2023г. (датата на издаване на извлечението от счетоводните
книги), описани в исковата претенция, е 23441,12лв., в т.ч.: размерът на дължимата главница,
е 22339,40лв. /Таблица 1, колона 22, ред 34/ ; размерът на дължимата възнаградителна лихва
за периода 17.10.2022г. до 29.11.2022г., е 344,74лв. /Таблица 1, колона 23, ред 34/; размерът
на дължимата мораторна лихва за периода: 15.11.2022г.-29.01.2023г., по извлечение от
счетоводните книги на Банката, е 756,98лв. Констатира се от заключението, че лихвеният
процент на възнаградителната лихва не е променян за срока на действие на договора и е в
размер на първоначално уговорения – 5,60%. Вещото лице изчислява и наказателната лихва,
която банката претендира, като изчисленията на банката са съответно при приложим
процент – ГЛП на БНБ плюс ГЛП по договора или съответно в размерите, посочени в
колона 9 на Таблица 2 – за 2022 г. – 15,60 % и за 2023г. – 17,02 %.
Вещото лице сочи, че към 29.11.2022г., по Договор за банков кредит, са били
формирани следните непогасени просрочия: 1. Непогасена месечна вноска с падежна дата
15.10.2022г., в размер на 361,80лв. /Таблица 1, колона 6, ред 301, в т.ч.:вноска за главница, в
размер на 257,55лв. , вноска за лихва, в размер на 104,25лв.2. Непогасена месечна вноска с
падежна дата 15.11.2022г., в размер на 394,84лв. /Таблица 1, колона 6, ред 37/, в т.ч.:вноска
за главница, в размер на 231,68лв., вноска за лихва, в размер на 163,16лв. Непогасените
просрочия, по Договор за банков кредит към 29.11.2022г. (датата на предсрочна
изискуемост), формирани от 2(две) непогасени месечни вноски към 29.11.2022г., съответно с
падежна дата 15.10.2022г. и с падежна дата 15.11.2022г., са в общ размер 766,64лв., в т.ч.:
главница, в размер на 489,23лв. /Таблица 1, колона 22, ред 32/;възнаградителна лихва, в
размер на 267,41лв. /Таблица 1, колона 23, ред 32/мораторна лихва, в размер на 10,00лв.
Реално последното плащане по договора за кредит е от 13.10.2022г. в размер на 2100 лв., с
което са погасявани вноски с падежи: 15.06.2022г., 15.07.2022г., 15.08.2022г. и 15.09.2022г.
Със заплатената на 13.10.2022г. сума са погасени и начислените лихви за просрочия в общ
размер на 40,65 лв. /колона 16 от Таблица 1/, отделно други такси за просрочие в общ размер
на 40 лв. /колона 17 от Таблица 1/, както и допълнителни 69,55 лв. /колона 18 и колона 19/ -
7
за олихвяване по кредита и банково вземане за разноски.
Експертизата сочи и че след 29.01.2023г., по Договор за потребителски кредит, №
FL1131337/26.10.2020г. не са извършвани погасявания.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед №
642/13.02.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК в производството по ч.гр.д. № 1578/2023г. по описа на Районен съд – Варна.
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между него и ответната страна е сключен договор за
потребителски кредит, съдържащ твърдените права и задължения /размер, срок, падеж,
лихви и др./, усвояването на сумата по договора, изпадането на ответницата в забава, както
и размера на претенциите си за главница и лихви. Предвид, че исковете са насочени срещу
потребител, в тежест на ищеца е да установи също изпълнението на задълженията му, като
банка, относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на
условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да
се изменят. В случай, че се констатират неравноправни клаузи в потребителския договор, то
в тежест на ищеца е да установи и че същите са уговорени индивидуално. От своя страна,
ответницата следва да установи правоизключващите си възражения.
Видно e от представените писмени доказателства между страните, че е сключен
договорът за кредит с посоченото съдържание. От приетото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че кредитът е усвоен.
Процесният кредит е предоставен на физическо лице, с цел задоволяване на текущи
(лични) нужди, поради което ответницата има качеството на потребител по смисъла на пар.
13, т. 1 от ДР на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ и като такъв е легитимирана да се
позовава на предвидената в специалния закон защита. Към договора е приложим и
действащият към момента на сключването му Закон за потребителския кредит /ЗПК/.
Направени са възражения от ответницата за наличието на неравноправни клаузи,
както и за недействителност на договора, като противоречащ на разпоредбите на ЗПК, като
за наличието на същите съдът следи служебно на основание чл. 7 ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че не са налице посочените основания за недействителност.
Процесният договорът за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин и в същия е посочено, че е сключен в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Договорът за кредит отговаря и на останалите съдържателни
изисквания, установени с чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20 от ЗПК, като в него изрично са посочени
общия размер на кредита и условията за усвояването му. Договорен е метод за начисляване и
изменение на договорения референтен лихвен процент, чрез представената двустранно
подписана методика. Посочен е годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
8
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите - чл. 3, ал.9 и ал.10 от договора. Договорени са условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Предвидена е и
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания- чл.7,ал.4 от договора. Договорено е и правото на отказ на
потребителя от договора и условията за отказване-чл.16.
Според разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните. Изрично са посочени случаи, в които клаузите се считат за неравноправни. Съдът
намира, че в процесния случай не се констатират неравноправни клаузи. Възражението на
въззивника е общо и липсва конкретика, която съдът да обсъди подробно. Отделно
твърденията за липса на съгласие не се установяват – ответницата не оспорва, че е подписала
договора, установява се, че е усвоила сумата по договора, а клаузите са ясни и разбираеми,
като не се констатира неяснотата, която въззивницата сочи, че не е наясно с каква сума
следвало да върне – изрично в чл. 3 ал.8 от договора е посочен точен размер, който е отразен
и в погасителния план.
Въведените с въззивната жалба възражения за несъответствие на уговорката за
възнаградителна лихва с разпоредбите на ЗПК, както и за противоречие с добрите нрави, са
неоснователни. Твърдението за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 149,5 % от
стойността на заема е в противоречие с договореното от страните, както и със събраните
доказателства – в частност заключението на вещото лице, което сочи, че прилаганият лихвен
процент за възнаградителна лихва е първоначално договореният между страните – 5,600.
Недоказано остана и твърдението за ГПР в размер на 116%., като ГПР е установеният от
страните в чл. 3 ал. 8 от договора размер – 8,06 %, или в допустимите от закона размери.
Отново неотносимо към процесната хипотеза е възражението на въззивницата за
това, че не са и предоставени Общите условия към договора. Банката не твърди договорът
да е сключен при приложими ОУ, като това е видно и от самия текст на договора, в който
липсва подобно препращане.
В допълнение, в изпълнение на служебните задължения на съда, констатира се
противоречие на чл. 5 т.1 от договора с установената в чл. 10а ал.2 от ЗПК забрана
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В чл. 5 т.1 от договора страните са предвидили, че
кредитополучателят следва да заплати такса за оценка на кредитоспособността – 200 лв.
Преценката за възможностите на длъжника да извършва бъдещо погасяване е част от общата
9
дейност по усвояването на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора
разход, а не допълнителен такъв. Констатираното несъответствие с императивната норма
на ЗПК по арг. от чл. 21 от същия закон би било единствено основание за приспадане на
неоснователно заплатената сума от събраните по договора за кредит, като не влияе на
действителността на целия договор. От ответницата, обаче, нито се твърди да е заплатена
такава такса, нито се установява тази такса да е предвидено да се приспадне от усвоената
сума, като и вещото лице не е установило такова приспадане от усвоената, респ. заплатените
по договора суми. В този смисъл и ирелевантна е така предвидената такса за настоящия
спор, поради липса на доказателства за нейното заплащане.
Видно от заключението на вещото лице, обаче, със заплатените от ответницата суми
по договора за кредит са погасявани и различни от уговорените между страните лихви и
такси по договора. Това са именно посочените в колона 16,17,18 и 19 от Таблица 1 към
заключението на вещото лице суми. Нито една от сумите по отделните редове на колона 16
не отговоря на уговореното по чл. 9 от договора, а именно че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи
обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава, чиито размер се определя от Министерския съвет. Следва да се има предвид, че
именно и тази уговорка е в съответствие с разпоредбата на чл. 33 ал.2 от ЗПК.
Съдът, след като използва специализиран изчислителен софтуер – калкулатор за
законната лихва, по отношение на периодите на забава, посочени в колона 16, установи
следното: за първата забавена вноска /частично/ с падеж 15.05.2022г. –дължимата лихва за
забава е 12,50 лв.; за тази с падеж 15.06.2022г. – 12,73 лв.; за тази с падеж 15.07.2022г. – 9,55
лв.; за тази с падеж 15.08.2022г. – 6,26 лв., а за тази с падеж 15.09.2022г. – 2,97 лв., или общо
това е сумата в размер на 44,01 лв.
Като резултат и доколкото начислените от банката суми в общ размер за посочените
периоди са по-малко от общо дължимата, съобразно уговореното и допустимото от ЗПК, то
съдът не следва служебно да приспада суми от остатъчните задължения.
Това не може да бъде съотнесено към таксите за просрочия, отделно олихвяване на
кредита, и вземане за разноски по кредита, или сумите по колони 17 до 19 от Таблица 1 към
Заключението, или към общо събраните неоснователно 109,55 лв. за недължими лихви и
такси по договора, с които следва да се погасят остатъчните задължения по кредита,
съобразно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД. А такива остатъчни задължения се констатират от
вещото лице, съобразно изготвеното от него заключение за главница, възнаградителни лихви
и законна лихва за забава.
Преди да пристъпи, обаче, към съобразяването на конкретните дължими размери,
въззивният съд намира, че следва да се произнесе и по отношение на твърденията на ищеца
за настъпилата предсрочна изискуемост на 29.11.2022г. и релевираните от ответницата
възражения в тази насока, които същата поддържа и с въззивната жалба.
В чл. 14 от договора, страните са предвидили възможност за кредитора да обяви
10
кредита за предсрочно изискуем при непогасяване в уговорения срок на една или повече
вноски по кредита. Видно от счетоводните записвания на банката, както и от изготвеното
заключение на вещото лице, кредитополучателят не е заплатил в срок, а със закъснение /
едва на 13.10.2022г./ вноските, дължими през юни, юли, август и септември 2022г., а тази
дължима на 15.10.2022г. изобщо не е заплатена, както и след тази дата не се установяват
плащания. Ищецът твърди, че към октомври 2022г. ответницата е била в просрочие, което
безспорно се констатира, поради което и съдът приема, че са били налице предпоставките
кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем още към юли 2022г.
Видно от представените доказателства, избраният от банката способ за уведомяване
на длъжника е чрез ЧСИ, като по реда на чл. 18 ал.5 от ЗЧСИ на ЧСИ С. К. - Д. е било
възложено връчването на поканата. Съобразно разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ по
отношение на връчването на съобщения и книжа от кантората на ЧСИ се прилагат нормите
на чл. 37-58 от ГПК, а тези правила налагат да се изчерпят всички известни възможности за
намиране на адресата преди да може да се приложи правилото на фикционното връчване. В
процесния случай, длъжницата е търсена на регистрираните й постоянен и настоящ адрес,
като са направени и справки за местоработата й, както в информационната система на НАП,
така и в търговския регистър. Осъществена е процедурата в нейната цялост, като са събрани
и сведения, че ответницата от години живее и работи в чужбина, поради което и с изтичане
на срока за получаване на книжата и поканата се счита за връчена на 29.11.2022г.
Възраженията на ответника за недействителност на изявлението за настъпилата
предсрочна изискуемост не се споделят.
С оглед на горното и предвид, че се установиха всички предпоставки по основанието
на претенцията, то съдът следва да се произнесе и по размера на задълженията.
Възприема се заключението на вещото лице по отношение на дължимите размери на
главница, но не и за възнаградителната и законната лихва за забава, като по отношение на
лихвите се налага да се извърши преизчисление.
Въпреки че ищецът в уточнителната си молба сочи, че претенцията му за
възнаградителна лихва е на база уговорения в чл. 3 от договора размер, не се установява
това да е изчислено от вещото лице в съответствие с посочените размери на възнаградителна
лихва в погасителния план. По същия начин и въпреки че ищецът е уточнил, че
претендираната лихва за забава е на база установения от МС размер на законна лихва за
забава, то от изчисленията на вещото лице се установява, че се начислява различен процент
от твърдения и съответно от този, който чл. 33 ал. 2 от ЗПК предвижда.
Размерът на главницата, която кредитополучателят следва да заплати е на стойност от
22 339, 40лв., а на възнаградителната лихва за периода от 17.10.2022г. до 29.11.2022г., който
съдът изчислява след като извърши сумиране на вноската за лихви в посочените периоди,
както е посочено в погасителния план или това е сумата от 207,03лв.
По отношение на претенцията за лихва за забава, съдът изчислява със
специализирания софтуер, размер върху главницата на база размера на законната лихва за
11
забава или за периода от 15.11.2022г. до 29.01.2023г., след като съобрази, че за периода от
15.11.2022г. до 29.11.2022г. лихвата следва да се изчислява само върху просрочените две
вноски за 15.10.2022г. и 15.11.2022г., а след тази дата върху цялата предсрочно изискуема
главница. В този смисъл за периода от 15.11.2022г. до 29.11.2022г. се дължи общо сумата от
4,21 лв., а за периода от 29.11.2022г. до 29.01.2023г. – 410,28лв. Сборът от двете суми е
414,49 лв., като това е и дължимата сума за законна лихва за забава.
Както се посочи по-горе, сумата от 109,55 лв. следва да се приспадне по реда на чл.
76 от ЗЗД или от дължимата сума за възнаградителна лихва, като остатъчното задължение, за
което ответницата следва да бъде осъдена да заплати за възнаградителна лихва е в размер на
97,48 лв.
Поради частично несъвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде частично отменено.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски биха се дължали на двете страни в производството,
но доколкото ответницата се представлява от особен представител по делото и разноски не
са сторени. Искане за изменение на решението в частта за разноските, страните не са
депозирали пред първоинстанционния съд, като съответно и определеният за ищеца размер
на адвокатско възнаграждение, дължимо за заповедното производство не следва да се
променя и съответно преизчисленията ще се основават върху този размер.
Съответно съобразно изхода на спора за заповедното производство, разноските на
ищеца са в размер на 456,94 лв. за заплатена държавна такса, 1701,58 лв. – за заплатено
адвокатско възнаграждение, като с решението си ВРС е присъдил съответно 468,82лв. и
1745,82 лв., то и за разликата над 456,94 лв. до присъдените от ВРС 468,82лв. и за разликата
над 1701,58 лв. до 1745,82 лв., решението следва да се отмени.
За първа инстанция, общо дължимата на ищеца сума за разноски е в размер на 3347,44
лв. – за държавна такса, депозит за особен представител, и за вещо лице, като доколкото с
решението си ВРС е присъдил 3434,46 лв., то и за разликата над 3347,44 лв. до 3434,46 лв.
решението следва да се отмени.
За въззивната инстанция, доколкото жалбата е подадена от особен представител,
ищецът следва да заплати сумата за дължимата държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 496,79 лв. На ищеца – въззиваема страна в производство се дължи и съразмерна с
уважената част от исковете сума за заплатен депозит за особен представител или това е
сумата от 584,80 лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1207/ 08.04.2024г., постановено по гр.д. № 9432 / 2023г. по
описа на РС – Варна, 42 –ри състав, В ЧАСТИТЕ, с които е прието за установено между
12
страните, че М. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез назначения по делото
особен представител – адв. Д. Й. Г. от АК – Варна, ДЪЛЖИ на „Юробанк България“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „ Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д.,
вземанията, за които е издадена Заповед № 642/13.02.2023 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по частно гр.дело № 1578/2023 г. по
описа на РС Варна, ХLII - ри състав, а именно: за разликата над 97,48 лв. / деветдесет и
седем лева и четиридесет и осем стотинки/ до установените с решението 344,74 лв. /триста
четиридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода 17.10.2022 г. до 29.11.2022 г., както и за
разликата над сумата от 410,28 лв. /четиристотин и десет лева и двадесет и осем стотинки/
до установените с решението 756,98 лв. /седемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и
осем стотинки/, представляваща мораторна лихва, дължима за периода 15.11.2022г. до
29.11.2023г., както и в ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНИТЕ В ПОЛЗА НА „Юробанк България“
АД, ЕИК: *********, РАЗНОСКИ за размера над 456,94 лв. /четиристотин петдесет и
шест лева и деветдесет и четири стотинки/ до присъдените за заплатена държавна такса
за заповедното производство 468,82 лв./четиристотин шестдесет и осем лева и осемдесет и
две стотинки/, както и над 1701,58 лв. / хиляда седемстотин и един лева и петдесет и осем
стотинки/ до присъдените за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното
производство 1745,82лв. /хиляда седемстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и две
стотинки/, както и за размера над 3347,74 лв. / три хиляди триста четиридесет и седем лева
и седемдесет и четири стотинки/ до присъдените 3434,46 лв. /три хиляди четиристотин
тридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки/ за исковото производство – първа
инстанция, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „ Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №
260, представлявано от Изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д., срещу М. С. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, действаща чрез назначения по делото особен представител – адв.
Д. Й. Г. от АК – Варна, искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, да бъде прието за
установено между страните, че М. С. М., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Юробанк България“
АД, ЕИК: *********, вземанията, за които е издадена Заповед № 642/13.02.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по частно
гр.дело № 1578/2023 г. по описа на РС Варна, ХLII - ри състав, а именно: за разликата над
97,48 лв. / деветдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ до установените с
решението 344,74 лв. /триста четиридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода 17.10.2022 г. до 29.11.2022 г.,
както и за разликата над сумата от 410,28 лв. /четиристотин и десет лева и двадесет и
осем стотинки/ до установените с решението 756,98 лв. /седемстотин петдесет и шест лева
и деветдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва, дължима за периода
15.11.2022г. до 29.11.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
13
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1207/ 08.04.2024г., постановено по гр.д. № 9432 /
2023г. по описа на РС – Варна, 42 –ри състав, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк
България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „
Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 584,80 лв. /петстотин осемдесет и
четири лева и осемдесет стотинки/, представляващи сторените от ищеца разноски в
настоящото въззивно производство, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „ Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
Изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от 496,79 лв. /четиристотин деветдесет и
шест лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща дължимата държавна такса за
въззивното производство, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14