РЕШЕНИЕ
№859/27.11.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...............................................…..……….......и в присъствието на прокурор ……..………………………................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №859 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Д.Д.С. ***, със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 19-0254-000169/01.07.2019г., издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Димитровград към ОДМВР-Хасково.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Сочи, че основанието за издаване на заповедта е АУАН №23002/01.07.2019г. , съставен му за това, че при извършена проверка било констатирано да управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно нарушил чл.5 ал.3.т.1 пр.2 от ЗДвП. Констатацията била направена след проба с техническо средство Dreger Drug Test, която показала положителна проба на кокаин – оспорена от водача, като му бил издаден талон за медицинско изследване.
Твърди, че липсват предпоставките на чл.22 от ЗАНН за издаване на оспорената заповед, респ. нарушен е материалният закон. Разпоредбата на чл.22 от ЗАНН съдържала правна възможност, а не задължение за издаване на ЗППАМ. Това правомощие било предвидено при необходимост от превантивни действия – за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения или за предотвратяване на вредните последици от тях, а тези хипотези в случая не били налице. Ако изобщо било налице нарушение, то било преустановено към момента на установяването му и съставяне на АУАН, поради което липсвала каквато и да било необходимост и предпоставка за прилагане на ПАМ. Липсвали и вредни последици, които да бъдат отстранявани.
Липсвали и законовите основания по чл.171 т.2А б.“б“ от ЗДвП. Оспорената заповед била съобразена преюдициално и мотивирана със съставен АУАН като липсвали собствени мотиви за издаването ѝ, свързани с приложението на чл.22 от ЗАНН. Според жалбоподателя прекратяването на регистрацията на ППС спрямо собственик, който управлява същото след употреба на наркотични вещества или техни аналози следвало да се извърши след надлежното доказване на тази употреба, а това било възможно само след завършване на административтнонаказателното или наказателното производство спрямо нарушителя. В случая тази възможност била изключена, тъй като актът и ЗППАМ били от една и съща дата – 01.07.2019г.
Жалбоподателят твърди също, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Освен, че била лишена от собствени мотиви, заповедта съдържала посочено СУМПС с номер, отговарящ на неговия ЕГН. Непосочването на номера на СУМПС представлявало съществен процесуален пропуск, тъй като създавало неизвестност относно важното обстоятелство дали жалбоподателят бил възможен субект на нарушение по чл.171 т.2А б.“б“ от ЗДвП или следвало да носи отговорност по друг текст на същата норма или по друга норма от ЗДвП. В заповедта нямало и обосновка защо е преценена необходимост от издаването ѝ, кои законови предпоставки са били налице към 01.07.2019г. и с какви доказателства се обосновава наличието им. Липсата на такива мотиви правела невъзможно преценката дали заповедта е обосновано издадена и в съответствие с посочената в нея правна норма.
По изложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на оспорената ЗППАМ. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата като излага и допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си .
Ответникът – Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Димитровград към ОДМВР-Хасково не ангажира становище по жалбата.
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Видно от Акт за установяване на административно нарушение с.GA, №23002/01.07.2019г., съставен на Д.Д.С., е констатирано, че на 01.07.2019г. в 15.00 часа в гр.Димитровград по бул.”Г.С.Раковски ” до номер 36 в посока изток-запад, водача С. управлява собствения си лек автомобил ***с рег. ***, след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Водачът е бил изпробван в РУ-Димитровград с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с номерARLK-007, отчело употреба (положителна проба) на кокаин (СОС) като тестът е под №21 в 15:52 ч. Така отчетените показания са били показани на водача и свидетелите. Посочено е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване с №0058046 и дадени 7 бр. стикери с номер А006361. В АУАН е посочено, че Д.Д.С., е нарушил разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 01.07.2019г.
От Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Димитровград към ОДМВР-Хасково е издадена и обжалваната в настоящото производство ЗППАМ, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.”б” от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В заповедта от фактическа страна са възпроизведени обстоятелствата по съставения АУАН с.GA, №23002/01.07.2019г., а от правна страна са посочена разпоредбите на чл.22 от ЗАНН и на чл.171, т.2А, б.”б” от ЗДвП.
Административният акт е връчен на адресата си срещу подпис на 01.07.2019г., видно от приложената към заповедта разписка.
Жалбата е подадена на 12.07.2019г. чрез ОДМВР - Хасково, видно от поставения входящ номер.
Към административната преписка е приложена Справка за нарушител/водач относно жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
При извършената по реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на
основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:
Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №272з-906/20.03.2019г. Директорът на ОДМВР-Хасково е оправомощил (т.8) началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-Хасково да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.2а от посочената разпоредба. Видно от писмо рег.№ 254р-5321/29.08.2019г. на Началник РУ-Димитровград, заеманата от ответника длъжност е Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Димитровград при ОДМВР-Хасково.
Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ.
Не се споделя оплакването на жалбоподателя, че в заповедта липсват мотиви, свързани с приложението на чл.22 от ЗАНН. Тази разпоредба действително е посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, но административният орган се е позовал и на разпоредбата на чл.171, т.2А, б.”б” от ЗДвП. В чл. 22 от ЗАНН се визират единствено целите, за които се прилагат ПАМ, а случаите, при които такива могат да се прилагат, конкретните по вид ПАМ, прилагащите ги органи, начинът за прилагането им, както и редът за обжалването им, се уреждат съгласно чл.23 от ЗАНН в съответния закон или указ. Именно във връзка с последното административният орган е посочил, че се касае за ПАМ по чл.171, т.2А, б.”б” от ЗДвП като от фактическа страна в заповедта са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за налагането на принудителната мярка, вкл. се съдържа препращане към съставен АУАН с.GA, №23002/01.07.2019г., което е напълно допустимо. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно прекратяване регистрацията на ППС за определен срок.
Не се установява при издаването на заповедта
да са допуснати съществени нарушения на производствените правила.
Не е налице противоречие между
обстоятелствената и диспозитивната част на заповедта.
Описаните в същата фактически обстоятелства изцяло кореспондират с разпоредения с акта резултат. Действително като правно
основание за прилагане на ПАМ наред с разпоредбата на чл.171, т.2А,
б.”б” от ЗДвП
е посочена общата норма на чл.22 от ЗАНН, но последното нито представлява
нарушение с характер на съществено, което да е в състояние да обоснове отмяна
на акта, нито създава противоречие между обстятелствената
му част и разпоредените с него последици, респ. не
създава неяснота относно волята на административния орган.
Твърденията на жалбоподателя за необоснована необходимост от прилагане на конкретната ПАМ не се споделят. В хипотезата на чл.171 от ЗДвП, вкл. т.2А, административният орган действа при обвързана компетентност и при наличие на визираните в закона предпоставки не разполага с възможност за преценка дали да приложи или не ПАМ, а е длъжен да приложи такава. В тази връзка не е необходимо да се обосновава необходимостта от прилагане на ПАМ. Единствената преценка, която е предоставена на органа в случаите по чл.171 т.2А от ЗДвП касае срока, за който се прилага ПАМ, а с оспорената заповед ПАМ е приложена за минималния, визиран в закона срок от 6 месеца.
В случая, за да издаде заповедта, административният орган е изяснил всички правнорелевантни обстоятелства, явяващи се материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ в приложената хипотеза на чл.171 т.2А, б.“б“.
Що се касае до твърдението, че посоченият в заповедта номер на СУМПС съответства на ЕГН на жалбоподателя, съдът констатира, че това действително е така. Процесуалният пропуск, изразяващ се в непосочване номера на притежаваното от жалбоподателя СУМПС в случая не е от категорията на съществените, за да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт. Преценката дали жалбоподателят е възможен субект на конкретната приложена ПАМ се обуславя от качеството му на собственик на управляваното превозно средство, а не от номера на притежаваното СУМПС.
Съдът намира за неоснователно и оплакването на жалбоподателя за несъответствие на заповедта с материалния закон. Приложимият закон в случая е разпоредбата на чл.171, т.2А, б.”б” от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с прекратяване регистрацията на ППС за определен срок. Цитираната разпоредба правилно е издирена и приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административни мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;
В случая ПАМ е приложена във връзка с установеното управление от жалбоподателя на собственото му МПС след употреба на кокаин, което обстоятелство е констатирано със съставения на 01.07.2019г. АУАН серия GA, №23002. Жалбоподателят не оспорва описаната в същия фактическа обстановка, респ. обстоятелството, че управляваното МПС е негова собственост, както и че при извършената му проверка техническото средство е отчело наличието на наркотично вещество. Процесната ПАМ е наложена въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото производство могат да се оборват с всички доказателствени средства. В случая жалбоподателят не оборва тези констатации. АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК като без значение в настоящото производство е обстоятелството дали започналата със съставянето му административнонаказателна процедура е приключила с влязло в сила НП, нито е необходимо употребата на наркотични вещества или техни аналози е установена в наказателно производство. Без значение е и обстоятелството дали административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена, тъй като производството по прилагане на ПАМ и това по ЗАНН имат различен предмет и различна цел.
С оглед горното, съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, включително и в частта на определения срок, за който е приложена ПАМ – в случая минималния такъв от 6 месеца.
Заповедта е
съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл.1, ал.2,
както и в чл.171 от закона и тя е опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения.
Предвид изложеното
съдът намира, че атакуваната заповед съответства на всички изисквания за
законосъобразност, поради което
подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.
2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.С. ***, със съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0254-000169/01.07.2019г., издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Димитровград към ОДМВР-Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: