Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.10.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5075 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 6.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 67032/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 155 състав, по предявен от Б.Г.Б. /ЕГН **********/ срещу „Ч.Е.Б.”
АД- *** /ЕИК ********/ установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за
установено, че Б.Г.Б. не дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата 178.38 лв. по Фактура №
**********/ 17.05.2009 г., от които: 123.10 лв.- главница, и 55.28 лв.- лихва
за забава за периода от 2.06.2009 г. до 31.08.2017 г., поради погасяване на
вземането по давност, като е отхвърлена претенцията за установяване недължимост
на същите суми поради извършено плащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът „Ч.Е.Б.” АД е осъден да заплати на ищцата Б.Б. сумата 402.90 лв.-
разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Ч.Е.Б.” АД- ***
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения срещу
дружеството отрицателен установителен иск, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Б.Г.Б. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявен е
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество решението на СРС е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено.
Предявеният
от Б.Б. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е основателен.
Ищцата
твърди, че не дължи на ответника сумата 178.38 лв., от които: 123.10 лв.-
главница по Фактура № **********/ 17.05.2009 г., и 55.28 лв.- лихва за забава
за периода 2.06.2009 г.- 31.08.2017 г., поради погасяване на вземанията чрез
плащане, евентуално- поради погасяването им по давност.
Установява
се от събраните в процеса доказателства, че на името на ищцата Б. Б.- като
абонат на „Ч.Е.Б.” АД с клиентски № 300014715884, е издадена Фактура №
**********/ 17.05.2009 г. за потребена в имот: апартамент № 37 на VІІІ етаж в
бл.340 в жк „Люлин- 3“- гр. София през периода 5.02.2009 г.- 11.05.2009 г. електрическа
енергия на стойност 391.25 лв., която след извършени плащания в размер на
268.15 лв. общо е редуцирана до 123.10 лв.- неизплатен остатък по фактурата,
видно от писмо изх.№ **********/ 15.09.2017 г., отправено от ответника до
ищцата /л.10 от делото на СРС/, в което са посочени и дължими за периода
3.06.2009 г.- 11.06.2018 г. лихви по посочената фактура- в размер на 55.28 лв.
/или общо 178.38 лв./.
По
гр. дело № 12919/ 2009 г. на СРС, 113 състав /заповедно производство/ е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължими от Б.Б. суми на обща
стойност 506.50 лв.- по три фактури от 9.04.2009 г., 13.04.2009 г. и 17.05.2009
г., между които и посочената по- горе Фактура № **********/ 17.05.2009 г. за
сумата 391.25 лв.
За
част от горепосочените вземания в последствие е постановено решение по гр.д.№
19810/ 2010 г. на СРС, 39 състав, влязло в сила на 9.03. 2010 г. /според
поставения от СРС печат/, с което е призната дължимостта на сумата 53 лв.- цена
на доставена електрическа енергия за периода 14.03.2009 г.- 17.05.2009 г.,
ведно със законната лихва от 11.11.2009 г. до окончателното й изплащане, на сумата
24.07 лв.- обезщетение за забава за периода 28.03.2009 г.- 21.10.2009 г., и на сумата
83 лв.- разноски по заповедното производство- гр.д.№ 12919/ 2009 г. на СРС, 113
състав, от Б.Г.Б. на „Ч.Е.Б.” АД.
Въз
основа на влязлата в сила заповед по чл.410 ГПК на 14.06.2011 г. в полза на „Ч.Е.Б.”
АД е издаден изпълнителен лист за горе-посочените суми /53 лв., ведно със
законната лихва от 11.11.2009 г., 24.07 лв. и 83 лв./, въз основа на който е
образувано изп. дело № 9305/ 2011 г. на ЧСИ Н.М.с peг.№ 841 на КЧСИ и район на действие-
Л.2 на Реш. по гр.д.№
5075/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
СГС, което е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК с постановление на ЧСИ от 19.12.2016 г.
С
вносни бележки от 28.09.2011 г. ищцата Б.Б. е извършила две плащания към
ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ АД: на сумата 118 лв., обозначена като разноски по гр.д.№
19810/ 2010 г. на СРС, 39 състав, и на сумата 87.07 лв., обозначени като главница
и лихва по същото дело. Извършени са плащания от ищцата и по сметка на ЧСИ М., като
на 29.05.2012 г. е заплатена сумата 26.16 лв., а на 16.12.2011 г., 16.01.2012
г., 16.02.2012 г., 20.03.2012 г. и 18.04.2012 г. са заплатени суми от по 30 лв.
/общо 150 лв./.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната
в първо-инстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като
неоспорено от страните, в счетоводството на „Ч.Е.Б.” АД по партида с клиентски
№ 300014715884- с титуляр Б.Г.Б., за процесния апартамент е осчетоводено
задължение за плащане по процесната фактура на стойност 391.25 лв., по която след
постъпили плащания в размер на 268.15 лв. е отразен неплатен остатък от 123.10
лв. Процесната фактура е включена в справката- извлечение от 6.03.2018 г. в
счетоводството на ответника, както и в дневниците за продажби през месеца на
издаването й.
Според
приетото в обжалваното решение процесните задължения в размер на 178.38 лв.
общо, от които: 123.10 лв.- главница по Фактура № **********/ 17.05.2009 г., и
55.28 лв.- лихва за забава за периода от 2.06.2009 г. до 31.08.2017 г., не са
погасени чрез извършено от ищцата Б.Б. плащане, а поради погасяването им по
давност, като са изложени съображения, че приложим относно главничното
задължение, представляващо стойност на доставена електрическа енергия, е
тригодишният давностен срок по чл.111, б.”в” ЗЗД- арг. ТР № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк.д. № 3/ 2011 г. на ВКС- ОСГК, започнал да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо /чл.114, ал.1 ЗЗД/, т.е. от деня на падежа,
уговорен в полза на длъжника, без възможност на кредитора да иска предсрочно
изпълнение. Прието е от СРС, че задълженията на ищцата за плащане стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия
месечните суми са били дължими в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като към датата на предявяване на иска- 21.09.2017 г.,
тригодишната погасителна давност за вземането на ответника за доставена
електрическа енергия по процесната фактура от 17.05.2009 г., е изтекла.
Погасяването на вземането за мораторна лихва е обосновано с приложението на чл.119 ЗЗД.
Въззивният
съд намира, че извършените от Б.Б. плащания, посочени по- горе, имат
погасителен ефект за процесните вземания, но с оглед предмета на подадената от
ответника въззивна жалба /арг. чл.271, ал.1, изр. последно ГПК/ дължи
произнасяне по основателността на довода за погасяване на вземанията по
давност.
При съобразяване на релевантните факти и
обстоятелства настоящият съд намира, че действително погасителната давност за
процесните главнични и акцесорни вземания към датата на подаване на исковата
молба по делото /21.09.2017 г./ е изтекла.
С
обжалваното решение е призната недължимост на сумата 178.38 лв. общо, от които: 123.10 лв.- главница по Фактура №
**********/ 17.05.2009 г., и 55.28 лв.- лихва за забава за периода 2.06.2009
г.- 31.08.2017 г.
От
посочената сума съдебно признати- с
влязло в сила на 9.03.2010 г. решение по гр.д.№ 19810/ 2010 г. на СРС, 39
състав, са: вземане за главница /цена на доставена ел. енергия/- в размер на 53 лв., ведно със законната лихва от 11.11.2009 г. до окончателното й изплащане, и вземане
за мораторна лихва /за периода 28.03.2009 г.- 21.10.2009 г./- в размер на 24.07 лв. Останалата част от
вземанията- предмет на предявения от Б.Б. отрицателен установителен иск, до
размер на сумата 178.38 лв. не са
били предмет на съдебен спор.
Относно
непризнатите със съдебно решение вземания, възникнали през м.05.2009 г. /за
които е издадена цитираната по- горе фактура от 17.05.2009 г./, правилно е
прието, че приложим е 3- годишният давностен срок по чл.111, б.“в“ ГПК- арг. ТР
№ 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ВКС- ОСГТК /за главничното
вземане/, който към датата на подаване на исковата молба е изтекъл. Относно
съдебно признатите вземания, посочени по- горе, приложим е 5- годишният
давностен срок по чл.117, ал.2 ЗЗД, който е започнал да тече след влизане в
сила на решението по гр.д.№ 19810/ 2010 г. на СРС, 39 състав, на 9.03.2010 г.,
и предвид липсата на настъпили от прекратеното изпълнително дело последици на
прекъсване или спиране на погасителната давност, на 10.03.2015 г. е изтекъл,
поради което и за всички посочени от ищцата вземания- предмет на предявения по
настоящото дело установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, давността е изтекла,
респ. вземанията са погасени.
При
тези съображения, поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора и неоснователността на релевираните във въззивната жалба на
ответника доводи обжалваното решение, с което е призната недължимостта на
посочената от ищцата сума от общо 178.38 лв.- главница и лихви за забава,
следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи
да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
Л.3 на Реш. по гр.д.№
5075/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 6.02.2019
г., постановено по гр.д.№ 67032/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 155
състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД- ***
/ЕИК ********/ да заплати на Б.Г.Б.
/ЕГН **********/ сумата 100 лв. /сто
лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.