О П Р
Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 06 декември 2018 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря............
и прокурора………, след като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА ВЧНД № 710/2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, във вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат
В. Й. – защитник на подсъдимия А.И.А. срещу протоколно определение от 14.11.2018
г. на Районен съд – гр.Б., постановено по НОХД № 278/2018 г. по описа на същия
съд в частта, с която е оставено без уважение искането на защитника за
прекратяване на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК
на съдебното производство по посоченото дело и връщането му на Районна
прокуратура – гр.Б., за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
процесуални нарушения.
В частната жалба се излагат
съображения относно незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния
съд за липсата на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиненото
лице. Според защитата, залегналите в атакувания съдебен акт доводи, че внесеният
от БРП обвинителен акт напълно отговаря на законовите изисквания към неговото
съдържание, са изцяло неправилни и необосновани. По-конкретно защитата счита,
че повдигнатото с този процесуален акт на прокурора обвинение срещу подсъдимия,
е неточно и неясно, поради което на му дава възможност да организира пълноценно
защитата си срещу него. В тази насока се твърди, че в него не са посочени
съществени елементи от състава на повдиганото обвинение за престъпления по
чл.338 ал.1 от НК и по чл.338 ал.3, вр. ал.1 от НК – какви точно мерки за сигурност
относно съхраняването на огнестрелните оръжия и боеприпаси, в случая не са били
предприети от подсъдимия. Поддържа се и, че относно тези обстоятелства, в
обвинителния акт съществува противоречие, доколкото прокурора е вменил
допуснато от подсъдимия нарушение на разпоредбите на чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ и
чл.98 ал.1 от същия закон, като не става ясно дали същия твърди, че оръжията
към момента на деянията не са били в касата и е нарушен чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ
или същите са били в касата, но не са били предприети всички мерки за опазване
на ключа от нея, при условията на чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ. С оглед на това се
сочи от защитата, че при изготвянето на обвинителния акт срещу подсъдимия А.,
не са били изпълнени дадените от СОС указания при осъществявана преди това
въззивна проверка при първото разглеждане на делото – за ясно формулиране на
фактическото обвинение относимо към вменената на подсъдимия престъпна
деятелност. Излагат се и доводи, че в обвинителния акт прокурорът се е позовал
на заключенията на експерти, които не са изготвени по настоящото досъдебно
производство и съответно не са ангажирани по процесуален ред, както и за първи
път като пострадал е „конституирано” лицето Ц. И. Ц.. Сочи се и друго допуснато
в първата фаза на процеса отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на правата на подсъдимия – липсата на извършено
по реда на чл.226 НПК ново привличане на обвиняемия и съответно ново
предявяване по чл.227 НПК, поради съществено изменение на фактическите обстоятелства
на обвинението. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на обжалваното определение
на първоинстанционния съд и връщане на делото в предходната му процесуална фаза,
за отстраняване на допуснатите от Районна прокуратура – гр.Б. съществени
процесуални нарушения.
С.
окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба, както
и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по повод внесен от Районна
прокуратура – гр.Б. обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу А.И.А.
за престъпления по чл.338 ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.338 ал.1 от НК. Съгласно
възведеното в посочения процесуален акт на БРП фактическо обвинение, А.А. е
привлечен към отговорност за извършено от него на датата 19.02.2013 г. държане
в дома си в с.Т., на законно притежавани от него оръжие – 1 брой револвер марка
„Арминиус” и боеприпаси - „стоп” патрони, без да вземе необходимите мерки за
сигурност, предвидени в чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ, което е довело до причиняването
на смъртта на Д. Ц. И., което същия не е искал и не е допускал, както и за
това, че на същите дата и място е държал и друго законно притежавано от него
огнестрелно оръжие – 1 брой ловна карабина марка „Тоз”, като не е взел
необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл.59 ал.1 и чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ.
При решаването на процесуалните
въпроси, подлежащи на обсъждане в проведеното от районния съд разпоредително
заседание, съгласно чл.248,
вр. чл.247а ал.2, т.1 от НПК, решаващият състав на този съд, не е намерил допуснати, както в хода на досъдебната фаза
на процеса, така и при изготвянето на крайния за тази фаза процесуален акт, съществени
процесуални нарушения, които да рефлектират на
правото на защита на обвиненото лице и съответно да налагат прекратяване на съдебното
производство по делото, и връщането му на прокуратурата за отстраняването им. В
този смисъл се е произнесъл с определение по чл.249 ал.3, вр. чл.248 ал.1, т.3 НПК /предмет на настоящата проверка/, с което е оставил без уважение заявени от
защитата възражения.
Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен
акт на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно
и законосъобразно първия съд е приел липсата на посоченото в разпоредбата на
чл.249 ал.1 и ал.2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК процесуално основание за
прекратяване на съдебното производство по настоящото дело и връщането му на
прокурора. Правилно първостепенния съд е приел за неоснователно възражението на
защитата, за наличието на негоден да постави началото на съдебната фаза обвинителен
акт, съгласно разпоредбата на чл.246
ал.2 НПК, доколкото в него не били изложени твърдения относно
обстоятелството какви точно мерки за сигурност относно съхраняването на
огнестрелните оръжия и боеприпаси, в случая не са били предприети от подсъдимия
- дали обвинението твърди, че оръжията към момента на деянията не са били в
касата и е нарушен чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ или същите са били в касата, но не са
били предприети всички мерки за опазване на ключа от нея, при условията на
чл.59 ал.1 ЗОБВВПИ.
Въззивната инстанция също счита, че внесеният в РС Б.
обвинителен акт, по който се е развило съдебното производство по настоящото
дело, напълно отговаря на изискванията, визирани в чл.246 от НПК и не се
наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК. В
обстоятелствената част на акта ясно е отразена позицията на прокурора относно
престъпленията и техните обективни и субективни признаци, по начин позволяващ
на обвиненото лице „да научи за какво престъпление е привлечен” /чл.55 ал.1 НК/, което е с основно значение за осигуряване правото на защита на това лице.
В частност, противно на доводите на защитата, въззивният съд съзря наличието на
описание в обвинителния акт на поведението на подсъдимия, изразило се в
непредприемане на мерки от негова страна за безопасното /сигурно/ държане на
законно притежаваните от него процесни оръжия и боеприпаси. По-конкретно на
стр.2 /втори абзац, долу/ от обвинителния акт са посочени обстоятелствата, че
подсъдимия А. е бил запознат с условията за съхранение на притежаваното от него
огнестрелно оръжие, когато същото не се намира в него самия, а именно, че
следва да го държи заключено в неподвижно закрепена метална каса; че при
спазването на тези мерки за сигурност ще опази оръжието от достъпа на трети
лица; че на инкриминираната дата подсъдимия не спазил посочените мерки за
сигурност /не заключил оръжието в касата/, като оставил процесните оръжия във
всекидневното помещение на къщата си в с.Т. и излязъл от дома си. Изложено е
още и виждането на прокурора за това как от това поведение на подсъдимия е
последвало причиняването на смърт на малолетно лице от неговото домакинство – Д.
И., което подсъдимия не е искал или допускал. Противно на доводите на защитата,
никъде в обвинителният акт не са въведени твърдения, че подсъдимия е прибрал
процесните оръжия в металната каса, но не я е заключил или съответно я е
заключил, но не е взел марки за съхранението на ключа, далеч от достъпа на
трети лица, в което да се е изразявало според прокурора престъпното му
бездействие. Следователно, всички факти, които обуславят съставомерността на
инкриминираните на обвиняемия А. деяния и участието на същия в осъществяването им,
са точно, ясно и конкретно посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Правилно във
връзка с направено от защитата възражение, районният съд е счел, че
несъответствие между постановлението за привличане на обвиненото лице А. в това
му качество и внесения срещу него обвинителен акт, в случая не съществува. Изложените
в тази насока аргументи от първостепенния съд, че в случая съществено изменение
на фактическото обвинение срещу А. не е било предприето на досъдебното
производство, което не налага необходимостта и от ново привличане на същия по
смисъла на чл.225 НПК, са правилни и изцяло почиват на закона, поради което
въззивната инстанция не намира за нужно да ги преповтаря.
Без всякакво съмнение не следва да се разглежда като
основателен и доводът в частната жалба, че в процесуалния си акт прокурорът е
изградил обвинителната си теза, въз основа на експертни заключения, които не са
изготвени по досъдебното производство и
съответно не са ангажирани по надлежния процесуален ред. Поставен така този
въпрос – дали тезата на обвинението се основава на събрани по делото
доказателствени материали и дали същите са валидни, е въпрос по съществото на
делото и е недопустимо да се разглежда по този начин в процесуалния стадии, в
който понастоящем се намира делото. От
друга страна – констатирани в съдебната фаза нарушения при събиране на
доказателствени материали в хода на разследването, не могат да имат за своя
последица съществено накърняване на процесуалните правила и да налагат връщане
на делото в предходната му процесуална фаза за отстраняването им. Практиката на
касационната съдебна инстанция, застъпена и в т.1 от ТР №2/2002 г. на ОСНК на
ВКС е категорична, че процесуалните нарушения, допуснати при събирането и
проверката на доказателствата, не съставляват основания за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Това разрешение намира
своето основание в процесуалното принципно положение, че съдебното производство
е главна /централна/ фаза на наказателния процес и не съществува никаква пречка
необходимите процесуални действия по събирането и проверката на доказателствените
материали, да бъдат извършени в хода на съдебното следствие, като бъдат събрани
нови доказателства или ако са допуснати нарушения при събирането на някои от
наличните, тези доказателства да бъдат надлежно /законосъобразно/ събрани,
както по искане на страните, така и по почин на съда. Аргумент за това, че
нарушенията, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на
доказателствените материали в първата фаза на процеса, не могат да бъдат
разглеждани като съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи
връщане на делото в тази процесуална фаза, въззивният съд намира и в
разпоредбата на чл.248 ал.4 от НПК, предвиждаща забрана този въпрос да бъде
поставян на обсъждане в разпоредителното заседание по делото.
С
оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав на СОС приема, че
атакуваното определение следва да бъде потвърдено, доколкото първоинстанционния
съд напълно правилно и законосъобразно е приел, че не са налице основанията по
чл.249 ал.1, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК за прекратяване на съдебното
производство по делото и връщането му в предходната процесуална фаза, поради
което
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от
14.11.2018 г. на Районен съд – гр.Б., постановено по НОХД № 278/2018 г. по
описа на същия съд в частта, с която е оставено без уважение искането на адв.В.
Й. – защитник на подсъдимия А.И.А., за
прекратяване на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК
на съдебното производство по посоченото дело и връщането му на Районна
прокуратура – гр.Б., за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
процесуални нарушения.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/