№ 11697
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. М. С.
при участието на секретаря В. ВЛ. М.
като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20231110122553
по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 117654/28.04.2023 г. на Н. М. У., ЕГН
**********, срещу [ фирма ] АД, ЕИК , с която са предявени за разглеждане при условията
на обективно евентуално съединяване установителни искове с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр.
чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на
клаузата на т. 3 от Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № /03.01.2023 г.,
предвиждаща заплащането на сума в общ размер на 584,70 лева /6 вноски по 97,45 лева
всяка/ - възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, като
протИ.речаща или заобикаляща закона, евентуално протИ.речаща на добрите нрави и
евентуално поради това, че е неравноправна клауза.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е бил сключен Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № /03.01.2023 г. Съгласно т. 3 от сключения
договор ответното дружество е поело задължение да предостави на ищеца пакет от
допълнителни услуги „Комфорт“, включващ следните услуги: 1./ посещение вкъщи или на
удобно място за събиране на вноската; 2./ безплатно внасяне на вноските по банкова сметка
на ответното дружество; 3./ безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4./
разглеждане до минути; 5./ преференциално обслужване; 6./ право на участие в специална
промоция. Срещу предоставените услуги клиентът дължал заплащане на възнаграждение в
общ размер на сумата от 584,70 лева. Ищецът счита, че уговорката по т. 3 от договора е
нищожна поради протИ.речие с добрите нрави, изразило се в нарушаване на правните
принципи за добросъвестност и еквивалентност на насрещните претенции и довело до
несправедлИ. облагодетелстване на ответното дружество за сметка на клиента. Поддържа, че
съглашението между страните има общ, типов характер и е предварително изготвено от
кредитора, без възможност клиентът да влияе върху съдържанието му. Развива аргументи,
че включените в допълнителния пакет услуги по същество представляват действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, поради което са уговорени при заобикаляне забраната
по чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди, че клаузата за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ е уговорена в нарушение на чл.
146, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника [ фирма ] АД.
1
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 5682/05.02.2024 г., и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 06.03.2024 г. открито съдебно
заседание съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
С писмена молба от 06.03.2024 г., докладвана в първото по делото открито съдебно
заседание, ответното дружество е изразило становище за неоснователност на предявените
искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приетия по делото като писмено доказателство Договор за заем Microcredit №
./03.01.2023 г. се установява, че той е сключен между [ фирма ] АД – като заемодател, и Н.
М. У. – като заемополучател, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави
на заемополучателя сумата в размер на 1 000,00 лева, срок на договора – 6 месеца, размер на
месечната погасителна вноска – 186,88 лева, фиксиран лихвен процент – 40,47 %, обща
стойност на плащанията – 1 121,28 лева; начин на усвояване: в брой на каса на Изипей.
От приетия по делото като писмено доказателство Договор за допълнителни услуги
към заем Microcredit № . от 03.01.2023 г. се установява, че той е сключен между [ фирма ]
АД – като изпълнител, и Н. М. У. – като клиент, по силата на който изпълнителят се е
задължил да предостави на клиента пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, както следва:
1./ Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на [ фирма ] АД; 3./
Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4./ Разглеждане до минути; 5./
Преференциално обслужване; 6./ Право за участие в специални промоции, за което се дължи
вноска в размер на по 97,45 лева месечно за целия срок на договора или общо 6 * 97,45 –
584,70 лева.
Представен и приет по делото е График за плащанията към договора за заем и
услуги Microcredit № . от 03.01.2023 г., видно от който общият размер на месечното
задължение по тях възлиза на сумата от по 284,33 лева, от които 186,88 лева – размер на
вноската /според ССчЕ с включена лихвена част в тях/ и 97,45 лева – размер на услугите.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3,
изр. 2 ГПК експертното заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд
кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.
Според ССчЕ при включване в ГПР на начисленията по договора за заем и за допълнителни
услуги, то ГПР би бил в размер на 533 %, а без начисленията по договора за допълнителни
услуги – 46 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно евентуално съединени
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146,
ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на т. 3 от Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № /03.01.2023 г., предвиждаща заплащането на
сума в общ размер на 584,70 лева /6 вноски по 97,45 лева всяка/ - възнаграждение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, като протИ.речаща или
заобикаляща закона, евентуално протИ.речаща на добрите нрави и евентуално поради това,
че е неравноправна клауза.
Съгласно практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, когато е
предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на
исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност,
съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при
един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на
сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при
условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото /в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по
гр. д. № 2383/2019 г. на ВКС, III ГО/. При въведени в процеса множество пороци,
2
обуславящи нищожност на договора или отделна клауза от него поради протИ.речие със
закона, съдът следва да разгледа пороците в последователност от специалните към общите
разпоредби.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Въпреки че е
обективиран в отделен договор, договорът за допълнителни услуги е част от споразумението
между страните, свързано с предоставянето на потребителски заем, поради което и по
отношение на него също намират приложение разпоредбите на специалния закон – ЗПК.
Това е така, доколкото е явно, че "допълнителният" договор няма самостоятелен предмет,
който да може да се предостави на потребител, необвързан с доставчика по заем, а това
налага общото третиране на двата договора като един продукт и прилагане на уредба,
ограничаваща договорна свобода както по основен, така и по добавени договори.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва
да разгледа наведените твърдения за протИ.речие на разпоредбите на ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема, че клаузата на т. 3 от договора за допълнителни
услуги, предвиждаща заплащането на сума в общ размер на 584,70 лева /6 вноски по 97,45
лева всяка/ - възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, е
нищожна поради протИ.речието ѝ със закона.
Възможността на кредитора да въвежда такси, извън стойността на договорения
размер на заема, е регламентирана в нормата на чл. 10а от ЗПК и е предвидена за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична
забрана съгласно посочената разпоредба да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита.
Настоящият състав намира, че услугите, включени в пакет "Комфорт", които са
изброени в чл. 3 от договора за допълнителни услуги, са свързани с изпълнението
/управлението/ на договора за кредит. С тях се цели получаване на допълнително
възнаграждение за кредитодателя срещу осъществяването на иначе типични действия на
кредитора, свързани с управлението на риска, които разходи не следва да се възлагат в
тежест на потребителя. Допълнителните услуги по пакета "Комфорт", предложени на
клиента срещу допълнително заплащане, са така тясно свързани с обслужването на клиента,
че те не биха могли да бъдат отделени от нужното съдействие на кредитора за приемане на
изпълнението. Ето защо, съдът намира, че тези услуги са уговорени с цел заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Освен това
предмет на таксите са бъдещи, а не реално получени от потребителя услуги. Тъй като
услугите, предмет на договора за допълнителни услуги, са уговорени с цел заобикаляне
изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, то договорните клаузи, от които произтича задължението
за плащането им от кредитополучателя, са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК – в този
смисъл и практиката на СГС, обективирана в Решение № 602/01.02.2024 г. по в. гр. д. №
11349/2022 г. по описа на СГС, IV Г състав, която настоящият състав на СРС споделя.
На следващо място, следва да се посочи, че с въвеждането на подобен тип такси и
разходи се постига и заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според
което при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. В случая към главницата по кредита се добавят
допълнителни суми, които го оскъпяват за сметка на потребителя, независимо от това, че
3
той сам е избрал да сключи споразумение за допълнителен пакет услуги, които такси не би
следвало да бъдат събирани от кредитополучатекя – по арг. от чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Вън от всичко гореизложено, съдът констатира, че в представения по делото договор
за паричен заем липсва посочен ГПР, което на самостоятелно основание обуславя
недействителност на последния. Същевременно от приетото без възражения на страните
експертно заключение на ССчЕ се установи, че при включване в ГПР на таксите за
допълнителни услуги ГПР би възлизал на 533 %. Съгласно предвиденото в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК в "общ разход по кредита за потребителя" се включват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
конкретния случай, възнаграждението за допълнителните услуги несъмнено представлява
разход, свързан с договора за потребителски кредит, който следва да бъде включен в ГПР по
кредита, като той е бил изначално известен на кредитора – възнаграждението е уговорено
още към момента на сключване на договора за кредит (в този смисъл Решение №
1899/02.04.2024 г. по в. гр. д. № 7543/2023 г. на СГС, Решение № 2710/08.05.2024 г. по в. гр.
д. № 5910/2023 г. на СГС; и др.). Следователно, с добавяне на възнаграждението за
допълнителни услуги действителният ГПР по договора за кредит става значително по-висок
от максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неяснотите, вътрешното протИ.речие или
подвеждащото оповестяване на ГПР, законодателят урежда като порок от толкова висока
степен, че води до недействителност на целия договор за заем, на основание чл. 22 ЗПК - в
този смисъл и практиката на СЕС по дело С-714/22. С оглед на това и на основание чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита
(Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено
по реда на чл. 288 ГПК).
При горните мотиви съдът намира предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на другите
релевирани от ищеца основания за нищожност на процесната клауза.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ищецът. В случая, последният
претендира присъждане на сторените по делото разноски за платена държавна такса в
размер на 50,00 лева и платен депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 250,00 лева. За
посочените разноски са ангажирани доказателства за плащане в общ размер на 300,00 лева,
поради което следва да се присъдят в цялост в полза на ищеца.
По делото се претендира и присъждане в полза на процесуалния представител на
ищеца на разноски по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в размер
на по 400 лева.
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
4
като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
протИ.речи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай, отчитайки конкретно
извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия и
обстоятелството, че делото е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, без лично
явяване на адвокат Е. И., съдът определи размера на възнаграждението в общ размер от 400
лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Н. М. У., ЕГН ********** , с
адрес: гр. София, ул. № , срещу [ фирма ] АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. № , ет., че клаузата на т. 3 от Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № /03.01.2023 г., предвиждаща заплащането на сума в общ размер на 584,70 лева
– възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, е нищожна
поради протИ.речие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА [ фирма ] АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
№ , ет., да заплати на Н. М. У., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. № , на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 300,00 лева – сторени разноски по гр. д. № 22553/2023
г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, за платена държавна такса и платен депозит за
възнаграждение на вещо лице по ССчЕ.
ОСЪЖДА [ фирма ] АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
№ , ет., да заплати на адвокат Е. И., Адвокатска колегия–Пловдив, личен № **********,
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул№, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата, сумата от 400,00 лева – адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна адвокатска защита на Н. М. У., ЕГН **********, в производството по гр. д. №
22553/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5