№ 238
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503434 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 02.08.2021г по гр.д. № 2328/2020г Софийски градски съд, ІГО, 20
състав е осъдил Дженерали застраховане АД да заплати на Н. Ф. А. сумата от 20 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.10.2019г ,
на основание чл.432,ал.1 от КЗ . Съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000лв до 90 000лв. Съдът е
приел, че не се установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С
решението си съдът е възложил разноските по делото , съобразно изхода от спора и
доказаните разноски от страните.
В отхвърлителната си част решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ответника- застраховател
Дженерали застраховане АД в осъдителната част. Въззивникът поддържа, че
първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон
при събирането и тълкуването на доказателствата, както е допуснал нарушение на
материалния закон- чл.52 от ЗЗД. Възразява, че по делото не се установяват
автомобилите, участници в процесното ПТП, че не се установяват по категоричен
1
начин претърпените от ищеца вреди. Поддържа, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди е завишено по размер. Оспорва и дължимостта на лихва за
забава.Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна Н.А. не е депозирал писмен отговорпо делото
В о.с.з. страните не се представляват.
Въззиваемият Н.А., представляван от адв. Б., депозира писмена молба, с която
моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
2
Видно от представения по делото протокол за ПТП от 06.10.2019 г на МВР-
СДВР-София /в четлив вариант пред настоящата съдебна инстанция/, разпита на свид.
А. и заключението на допуснатата и изслушана САТЕ, се установява безпротворечиво ,
че на 06.10.2019 в гр. София по бул. Самоковско шосе се е движил л.а. Мерцедес ,
управляван от Н.А. с неустановена скорост. Когато се приближил към кръстовище с
улица водеща към бензиностанция ОМВ срещу него, в дясната си пътна лента, се е
движил л.а. „Волво“ с ДК № ***. Водачът на л.а. „Волво“ предприел ляв завой, за да
навлезе в напречната улица, водеща към бензиностанция „ОМВ“, в опасна близост на
насрещно движещия се направо срещу него л.а. „Мерцедес Ц 220“. Поради тази
причина, според вещото лице , е настъпил челен кос и ексцентричен удар между двата
автомобила. Според вещото лице , ако водачът на л.а. „Волбо“ е извършил левия
завой без да спира, водачът на л.а. „Мерцедес Ц 220“ не е имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати удара и ПТП. Ако водачът
на л.а. „Волво“ е спрял преди да предприеме ляв завой, следва да се предоставят
допълнително данни ,за да се даде отговор предотвратимо ли е било ПТП. Според
заключението причината за настъпване на произшествието е в действията действията
на водача на л.а. „Волво“, който при наличие на насрещен автомобил е предприел ляв
завой, в резултат на което е настъпил челен удар с движещия се направо насрещен л.а.
„Мерцедес Ц 220“.
По делото е прието заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р П., неврохирург
който след запознаване с представената по делото медицинска документация, е приел,
че вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил черепно - мозъчна травма
състояща се от сътресение на главния мозък , контузия на главата; травма на гръдния
кош, изразяваща се в счупване на седмо и осмо ребра вляво, без ренгенови данни за
пневмо- или хемоторакс; травма на опорно-двигателния апарат, състояща се от
счупване на лява раменна кост в областта на големия туберкул без дислокация на
фрагментите. Според вещото лице ЧТМ -сътресение на главния мозък, е протекла с
количествено нарушение в яснотата на съзнанието, без медицински данни за настъпило
безсъзнателно състояние . Болезнената симптоматика /главоболие, позиви за
повръщане, световъртеж/ най-често е за период от около 3 седмици, интензивна- в
първите 10 дни. Травмата на гръдния кош, изразяваща се в счупване на седмо и осмо
ребра вляво, без ренгенови данни за пневмо- или хемоторакс, е причинила болки и
страдания също са до 20 дни, най-интензивни в първите 10 дни. Травмата на опорно-
двигателния апарат, състояща се от счупване на лява раменна кост в областта на
големия туберкул без дислокация на фрагментите е причинила на ищеца болки и
страдания за около 20 дни, най-интензивни в първите 10 дни. Според вещото лице
ищецът е имал болки и след свалянето на ортезата и по време на рехабилитацията.
В о.с.з. на 02.11.2020 г, вещото лице уточнява, че раменната кост не е счупена,
счупен е израстък на същата, за който се залавят мускули и сухожилия. Според вещото
3
лице е възможно счупване на ребрата като процесното да се установи по-късно.
Вещото лице сочи,че няма представен по делото рентгенов материал. Допълва, че за
счупването на големия туберкул се поставя ортеза за около 20 - 30 дена.
Възстановителният период е до два - три месеца. При мозъчното сътресение най-често
възстановителния период е две до пет седмици. Вещото лице сочи още,че няма данни
за проведено лечение във връзка със счупванията или издаден болничен лист. За
лечението е записано само, че е поставена ортеза.
По делото са разпитани свидетелите Ф. А. , баща на ищеца и И. А., майка на
ищеца.
Свидетелят А. установява, че с ищеца живеели заедно, виждали се всяка вечер,
но били отделни семейства и не споделяли. Свидетелят сочи, че синът му управлявал
„Мерцедес“. Установява, че на 06.10.2019г е отишъл на местопроизшествието в
Горубляне 3-4 часа след ПТП. Установява, че на място била колата на сина му и друга
кола, смачкана, която не може да каже каква е. Свидетелят издърпал сина си със своята
кола. Установява, че ищецът бил уплашен. В последствие го заболели гърдите, лявото
рамо. След ПТП, ищецът ходил на лекар, оплаквал се от болки. Свидетелят няма
спомен дали на сина му е слагана превръзка на рамото.Според свидетеля ищецът не
ходил на работа, но според свидетелят за два – три.
Свидетелката А.а установява, че с ищеца живеели в едно домакинство.
Свидетелката установява,че синът й е управлявал л.а. Мерцедес.
Установява,че видяла сина си след ПТП когато съпругът й го докарал в дома им
същият ден. Според свидетелката ищецът бил замаян, имал болки в главата и гръдната
област. Не спал цяла нощ и на следващия ден отишъл на лекар. Установило се, че има
сътресение на мозъка, счупване на две ребра и лявата раменна става. Според
свидетелката раменната става на ищеца била стегната с превръзка, неподвижна.
Според свидетелката превръзката била сложена на следващия ден, в болница св. А..
Установява още , че ищецът продължава да страда от главоболие, на моменти вдигал
кръвно. Заболявала го глава от рязка светлина, от много топло или много
студено.Установява,че има страх от шофиране.
Съдът счита, че свидетелските показания са повърхностни, не напълно
подкрепящи се. Същите могат да бъдат кредитирани, в частта, в която се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал, както и в частта, в която се
подкрепят от СМЕ и дават информация за факти , лично възприети от свидетелите.
По делото няма спор, че отговорността за вреди на водача на л.а. Волво с ДК №
*** е застрахована при застрахователя – ответник , а и този факт е установим при
справка в регистрите на ГФ , както и се установява от вписванията в протокола за ПТП,
които в тази част имат официален, свидетелстващ характер.
4
От изложените факти може да се направи извод, че водачът на л.а. Волво е
виновен за настъпилото ПТП на 06.10.2019г , при което е увредил ищеца. Същият при
неспазване на правилата за движение по пътищата причинява ПТП, при което ищеца
претърпява телесни увреждания. Този извод съдът приема при съвкупното тълкуване
на неопроверганият, подписан от участниците протокол за ПТП и неоспорената САТЕ,
съобразно които безпротиворечиво се установява, че водачът на л.а. Волво поради
непропускане на насрещно движещите се превозни средства и завиващ наляво е
предизвикал процесното ПТП , нарушавайки разпоредбите на чл.37, ал.1 от ЗДвП. От
съвкупното тълкуване на посочените по-горе доказателства безпротиворечиво се
установява настъпването на ПТП , както и противоправното поведение на водача на
л.а. Волво довело до това ПТП. По делото няма доказателства, от които да може да се
направи извод за друг механизъм на ПТП. Ето защо, тълкувайки в съвкупност всичко
изложено, съдебният състав приема извода, че водачът на МПС Волво е причинил
ПТП, като е управлявал своя автомобил в нарушение на чл.37,ал.1 от ЗДвП , което
прави неговото поведение противоправно. Същият е действал виновно при форма на
вина небрежност, тъй като той съзнателно е нарушил правилата за движение по
пътищата, без да цели настъпилия вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл
да го предвиди . Ето защо, съдът приема, че водачът на л.а.Волво е действал виновно
и противоправно , тъй като е нарушил законови разпоредби и причинил неоправдани
от законова гледна точка увреждания на ищеца. Поради изложеното следва да се
приеме,че е налице състава на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на неговата деликтна
отговорност по отношение на увреденото лице , съответно и на отговорността на
неговия застраховател, за заплащане на увреденото лице на обезщетение за
причинените му вреди на деликтно основание. Съдът приема, че по делото е
установена причинната връзка между реализираното ПТП и вредите, претърпени от
ищеца. Тази причинна връзка съдът намира за доказана от представените по делото
медицински документи, неоспорени от
ответника , събраните свид. показания на свид. А. и изслушаната СМЕ. Въз
основа на тези доказателства, възприети поотделно и в съвкупност, според настоящият
съдебен състав се установява категорично , че вследствие на процесното ПТП ищецът
е претърпял увреждане на здравето, физически травми , които се явяват следствие
неправомерното поведение на водача на л.а. Волво. Описаните вреди настъпили за
ищеца, се явяват закономерна и логична последица от действията на увреждащото
лице. Предвид изложеното съдът приема, че са налице елементите от състава на чл.45
ЗЗД, който поражда правото на ищеца да претендира обезщетение за претърпяните от
него вреди породени от неправомерното поведение на водача на МПС, съответно и
предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на
застрахователя по застраховка ГО.
5
Неоснователно е възражението на ответника за това, че след като за ПТП не е
съставен протокол за ПТП с пострадали лица по реда на чл.3 от Наредба № Iз-41, то
следва да се приеме, че при ПТП на 01.07.2016г няма пострадали и ищецът не е
доказал причинната връзка между това ПТП и твърдяните за пертърпени увреждания.
Доказването, че едно лице е пострадало при ПТП, в рамките на гражданския процес е
допустимо с всички доказателствени средства. Законът не е ограничил доказването на
факта на пострадването и причинната връзка само със съответния протокол за ПТП с
пострадали лица. Напълно възможно и житейски допустимо е увреждането на лице,
участник в ПТП, да се прояви в по-късен етап , а не към момента на самото ПТП. По
тези съображения съдебният състав приема, че вида на съставения протокол за ПТП не
е обвързващ за извода дали ищецът е пострадал като участник в това ПТП, а
деликтният състав може и следва да се установява по делото от ищеца с всички
доказателствени средства.
С оглед изложеното съдът приема, че ищцата доказва, че застрахован при
ответника водач на МПС й е причинил виновно и противоправно увреждане на
здравето, което прави предявеният иск е доказан по основание. Дружеството
застраховател по застраховка ГО се явява пасивно материалноправно легитимно да
отговаря по иск за обезщетяване на вреди причинени деликтно от застрахован водач по
застраховка ГО.
По отношение на размера на обезщетение
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
30години.
С оглед гореизложените установени удвреждания от СМЕ и от разпита на свид. А.
и като съобрази първоначално по-интензивните болки за период от около 10 дни,
сравнително краткия възстановителен период, липсата на доказателства за настъпили
усложнения на здравето на ищеца съдът приема, че по справедливост паричното
обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 20
000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът
съобразява и момента на настъпване на увреждането – в случая 2019г и спрямо
този момент да съобрази стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не
следва да служи за неоснователно обогатяване.
Пред настоящата инстанция, видно от развитите въззивни оплаквания във
6
въззивната жалба застрахователят не оспорва извода на първоинстанционния съд за
липса на съпричиняване на увреждането от страна на ищеца и не поддържа това ксвое
възражение пред въззивната инстанция.
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава,
съгласно възприетото от СГС считано от 17.01.2020г. Ищецът не възразява срещу
посочената начална дата на дължимост на лихва за забава. Ответникът- въззивник
оспорва задължението си за заплащане на лихва за забава като сочи,че ищецът не е
посочил банкова сметка и съдът не е съобразил чл.6 от Закона за мерките и действия по
време на извънредното полежение.
Възивните оплаквания на въззивника са неоснователни. Действително ищецът не
е посочил банкова сметка, но не това е причината ответникът да не плаща
застрахователно обезщетение . Ответникът оспорва изцяло и по същество
задължението си за заплащане на обезщетение за процесното ПТП. Ето защо, не може
да се приеме, че непосочването на банкова сметка е причината за неплащането на
застрахователно обезщетение и съответно не може да се приеме, че това е
освобождаващо обстоятелство по отношение на изпадането на застрахователя в забава.
В този смисъл решение № 167/2020г по т.д. № 2273/2018г на II ТО вна ВКС.
На следващо място неоснователно е позоваването на разпоредбите на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение. Към момента на влизане в
сила на закона застрахователят вече е изпаднал в забава и дължи лихва, така че този
закон няма отношение към момента на изпадане в забана на застрахователя. Отделно
от това, цитираната норма от закона- чл.6- касае забавата при договорни отношения,
породени от кредит или други подобни.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски пред настоящата инстанция има само
въззиваемата страна- ищец по делото. Пълномощникът на въззиваемата претендира
заплащане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. При обжалваем интерес от
20 000лв минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1130лв,
която сума се дължи на пълномощника на ищеца.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265173 от 02.08.2021г , постановено по гр.д. №
7
2328/2018г на Софийски градски съд , ГО, І-20 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Дженерали застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат
С.Б. на осн. чл.38 от ЗА сумата от 1130лв - възнаграждение за защита пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8