№ 13036
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110150492 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “ТТ.” ЕАД против Е. Е. П.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумите 3 245,67 лева -
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва за период от 16.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 671,09 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2019
г. до 21.04.2022 г., 35,76 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 16.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 8,43 лева - мораторна лихва
за период от 31.05.2019 г. до 21.04.2022 г, за които е издадена заповед за изпълнение от
08.06.2022 г. по гр. д. № 25 531/2022 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на имота в исковия период. След
дадени указания по чл. 101 ГПК с молба от 13.10.2022 г. ищецът представя нот. акт от
09.12.2020 г. в цялост.
В срока по чл. 415 ГПК е подадено възражение на бланка, немотивирано.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор, в който исковете се оспорват.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че видно от нот. акт от
09.12.2020 г. е бил собственик на имота към 09.12.2020 г., но не и преди това – в
исковия период. Оспорва действителната доставка на ТЕ до имота; исковете по
размер. Сочи, че вземанията са погасени по давност. Претендира разноски.
1
С протоколно определение от 24.04.2023 г. на осн. чл. 253 ГПК на мястото на
третото лице –помагач „Техем сървисиз“ ЕООД е конституирано „Директ“ ООД.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че до
топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ЖК **********************************,
ИД номер 171445 по силата на съществуващото между страните облигационно
отношение в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното
качество, количество и цена; че ответникът е потребител на ТЕ – наемател/ползвател
относно имота; По иска за вземането за лихва за забава ищецът следва да докаже и
настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил
падеж/; размера на исковете си.
По възражението за давност в тежест на ответника е да докаже, че е изтекъл
срокът, с който законът свърза погасяването на вземанията по давност, а в тежест на
ищеца е да докаже, че са настъпили основания за спирането/прекъсването на давността.
Като безспорно е отделено, че ответникът към 09.12.2020 г. е бил собственик на
правото на собственост върху имот с адрес: гр. София, ЖК
**********************************, ИД номер 171445, на целия имот; че имотът е
топлоснабден в исковия период.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
Видно от представения в цялост на л. 52 нот. акт от 09.12.2020 г., то към тази
дата ответникът е бил едноличен собственик на топлоснабдения имот; като
собственик го е отчуждил в полза на съпругата си. По този начин ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване в исковия период ответникът да е бил
собственик на имота. Липсват обосновани твърдения от страна на ответника за това да
не е бил собственик на имота, не са направени доказателствени искания в тази насока.
Отчуждаването/придобиването на имот са положителни факти, които подлежат на
доказване с писмени доказателства.
Поради това съдът намира, че ответникът е потребител на доставяната до имота
топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната
до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна,
че желае да закупува доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват
клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от
2
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е
действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
От заключението на изслушаната СТЕ се установява начисляваната от ищеца за
имота топлинна енергия да е за битово горещо водоснабдяване, за отопление на имот и
ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Видно от представените главни отчети на две
дати през всеки отоплителен сезон ответникът не епредоставил достъп до имота. В.
лице пояснява в тази връзка обаче, че по дистанционен начин са снети показанията на
уредите, а водомер в имота няма и за БГВ са начислявани суми на база. Поради това в
случая непредоставянето на достъп не променя начина, по който са определени
количествата потребена ТЕ. Според СТЕ дяловото разпределение през процесния
период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към
Наредба №16-334, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия
контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия. Количествата
потребена топлинна енергия са начислявани при спазване поднормативната уредба.
Отдадената от сградната инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от
Приложение № 1 към Наредба № 16-334.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за
процесния период за целия имот по партидата е 3 190,91 лв.
За исковия период ищецът претендира по-голяма сума.
Ответникът се е позовал на давност. Новите ОУ са одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Според задължителното тълкуване, дадено в
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията на „ТТ.” ЕАД за доставка на топлинна енергия съставляват периодични
плащания по см. на чл. 111, б. „В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три
години. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на
плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен срок след
изтичане за периода, за който се отнасят. Следователно изискуемостта на сумите за
потребената през даден месец ТЕ настъпва 45 дни след края на този месец. В случая
заявлението е подадено на 16.05.2022 г. и са погасени по давност сумите, станали
изискуеми преди 16.05.2019 г. Дължимите суми за м. 03.2019 г. са станали изискуеми
на 15.05.2019 г. Това са последните погасени по давност суми за главница. Сумата за м.
04.2019 г. е с падеж 14.06.2019 г. и не е погасена по давност.
Погасени по давност са сумите за част от периода, а именно: 01.05.2018 г. –
31.03.2019 г.
Ответникът дължи суми за доставена ТЕ за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020
г. За този период според СТЕ за целия имот са дължими 1 785,04 лв., до която сума
искът е основателен.
3
Ищецът претендира за периода 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. такса за дялово
разпределение за имота в размер на 35,76 лв. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и
ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследване по настоящото дело. Според
посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото
дружество. Според справката на л. 33 за исковия период е дължима сума от 30,16 лв.
Погасена по давност е сумата за м. 04.2019 г. Така за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020
г. са дължими 27,68 лв., за която искът е основателен.
Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ. Ответникът оспорва
това вземане. Съгласно ОУ в сила от 27.06.2016 г. потребителите дължат законна лихва
и не е необходимо публикуване на фактурите в интернет страницата на продавача.
Ответникът дължи сумата от 368,03 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до
21.04.2022 г. върху главницата от 1 785,04 лв., който размер съдът определи на осн. чл.
162 ГПК с он лайн калкулатор.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 8,43 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 66,04 лв. дт, 300 лв. депозит за експертиза, дължат се и 300 лв. юрк
възнаграждение според чл. 78 ГПК. В заповедното пр-во са сторени разноски в общ
размер от 129,22 лв. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат 366,69 лв.
разноски в исковото производство и 71,14 лв. разноски в заповедното пр-во.
В исковото пр-во с молба от 20.04.2023 г. на л. 77 ответникът претендира
разноски за адв. възнаграждение на осн. чл. 38 ЗА, като представя и договор от
12.04.2023 г. В договора обаче не е посочена конкретната хипотеза за предоставяне на
безплатна помощ – близък, друг юрист, материално затруднено лице. Не е представена
и декларация; съответните обстоятелства, неуточнени, не са декларирани. Поради това
на ответника разноски не се дължат поради липса на законовите предпоставки по чл.
38 ЗА.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТТ.” ЕАД ЕИК
***********************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*************, против Е. Е. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ЖК
*******************, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 1 785,04 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г. относно топлоснабден имот с адрес:
гр. София, ЖК **********************************, ИД номер 171445, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /16.05.2022 г./ до окончателното й погасяване, сумата от 27,68 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва за период от 16.05.2022 г. до
4
изплащане на вземането, както и сумата от 368,03 лв. - лихва за забава за периода
15.09.2019 г. до 21.04.2022 г. върху главницата от 1 785,04 лв., като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни иска с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 31.03.2019 г. , както и за
горницата над 1 785,04 лв. до пълния предявен размер, иска за главница за дялово
разпределение за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. , както и за горницата над 27,68
лв. до пълния предявен размер, иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата от
368,03 лв. до пълния предявен размер, а иска за сумата от сумата 8,43 лева - мораторна
лихва за период от 31.05.2019 г. до 21.04.2022 г - изцяло.
ОСЪЖДА Е. Е. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ЖК *******************, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „ТТ.” ЕАД ЕИК
***********************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*************, сумата от 71,14 лв. – разноски по гр. д. № 25531/2022 г. по описа на
СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА Е. Е. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ЖК *******************, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „ТТ.” ЕАД ЕИК
***********************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*************, сумата от 366,69 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Директ“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5