№ 35959
гр. ****, 07.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110141334 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Х. Т. П. и В. Т. П. положителни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК. При условията на евентуалност са
предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК вр.
чл. 79 ЗС.
С молба – уточнение от 25.10.22 г., на основание чл. 211 ГПК, ответникът е
предявил насрещни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2
ГПК, евентуално искове по чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК вр. чл. 79 ЗС.
Ищците Х. Т. П. и В. Т. П. извеждат съдебно предявените субективни права при
твърдение, че са съсобственици на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.
****, представляващ поземлен имот с пл. № 383, кв. **** по регулационния план на
гр. ****, м. ***, с площ от 650 кв.м., който съгласно скица на поземлен имот № *** г.,
издадена от *** - гр. ****, съставлява поземлен имот с идентификатор ****, с адрес:
гр. ****, район Слатина, бул.****, местност „Комплекс ****- IV км.“. Твърдят, че
правата им на собственост върху процесната ½ идеална част от недвижимия имот са
придобити въз основа на настъпило наследствено правоприемство от баща им ***,
чието право на собственост върху процесната част от имота е било възстановено по
силата на извършена реституция със Заповед № РД- 43-843/31.12.1993 г. на кмета на
**** /СГО/, с която се отменя отчуждаването на 650 кв.м. от имот с пл. ***– стар /кв.
****– нов/, м. ***.“. Сочат, че правата им на собственост върху процесната ½ идеална
част от имота се удостоверяват и от издадения в тяхна полза Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство, № *** дело № 2945 от
05.09.1997 г. Поддържат, че от реституцията през 1993 г. до настоящия момент
упражняват фактическа власт върху имота както лично, така и чрез трети лица.
Твърдят, че в началото на 2018 г. във връзка с предприети от тях действия за
продължаване на срока на сключения договор за наем от 01.01.2017 г. с наемателя ****
установяват, че същият е сключил договор за наем на процесния имот с ответника,
който твърдял, че е негов собственик съгласно нотариален акт за собственост върху
недвижимия имот по чл. 10 З**** № **** дело № 312/2003 г. От съдържанието на
издадения в полза на ответника констативен нотариален акт установява, че същият се
легитимира като собственик на целия недвижим имот, въз основа на Заповед №
1268/11.03.1952 г. на МКСБ, отдел „Градоустройство“ и на основание чл. 10, ал. 2
1
З****. Твърдят, че при съставянето на посочения констативен нотариален акт не са
взети предвид отмененото през 1993 г. отчуждаване на процесния имот от 1952 г.,
вписания през 1997 г. в Служба по вписванията - гр. ****, нотариален акт за
собственост по наследство, издаден в тяхна полза, както и Решение № *** от
13.11.2000 г. на СОС, с което е одобрен *** на м. „**** – IV км“. В тази връзка,
поддържат че издадения в полза на ответника нотариален акт е съставен в
противоречие със законовото изискване на чл. 587, ал. 1 ГПК, поради липсата на
установяване с надлежни писмени доказателства на правото на собственост на
ответника пред нотариуса. В условията на евентуалност, ищците заявяват права на
собственост върху процесния имот и на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност в периода 31.12.1993 г. – 31.12.1998 г. и в периода 31.12.1993 г. – 31.12.2003 г.,
в рамките на който са владели процесната ½ идеална част от имота непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно, като собственици. Съобразно изложеното е направено
искане съда да признае за установено по отношение на ответника, че са съсобственици
на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ****, с адрес: гр. ****, бул. ****,
местност „Комплекс **** – I V км“, на основание наследствено правоприемство и
реституция, евентуално изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл. 79 ЗС.
Направено е искане съда да отмени издадения в полза на ответника Нотариален акт за
правото на собственост върху недвижимия имот по чл. 10, ал. 2 от Закона за
българската академия на науките ***, рег. №*** дело № 312/2003 г. на нотариус с
№043 в РНК, в частта му относно правото на собственост на върху 1/2 идеална част от
процесния имот. Претендират разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност и
недоказаност на предявените искове. Твърди, че процесният имот попада изцяло в
собственост на ****, с обща площ от 250 000 кв.м., представляваща дворно място –
терен на научния комплекс на **** – IV км., находящо се в гр. ****, което съгласно
Заповед № 1528 от 11.03.1952 г. на Министерството на комуналното стопанство и
благоустройство, отдел „Градоустройство“, парцел II, е отредено за **** от квартал
**** Потвърждава, че за посочения имот е налице съставен Нотариален акт № ****
дело № 312 от 15.07.2003 г. Посочва, че на основание чл. 10, ал. 2 З****, е собственик
на стопанисваните от него държавни терени, сгради и прочее. Поддържа, че от
19.10.1991 г., Академията е собственик на предоставените в нейна полза имоти и вещи.
Излага доводи в подкрепа на твърдението, че предоставените обекти – държавна
собственост са трансформирани в собственост на **** и не подлежат на
възстановяване по реституционните закони. Посочва, че процесният имот е бил
отчужден по реда на Закона за планово изграждане на населените места по
регулационна преписка № *** г. по силата на регулационен план, утвърден със Заповед
№ 1268/11.03.1952 г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройство,
по силата на която в полза на **** бил отреден парцел II в местност *9**/. Поддържа,
че в отредения за **** имот попада и имот с пл. № ****, чийто наследници са ищците
в настоящото производство. Сочи, че на основание Заповед № 1268/11.03.1952 г. са
проведени съответните процедури по отчуждаване на имотите, попадащи в границите
на отредения за **** терен и изплащането им на бившите собственици. Поддържа, че
влязлата в сила на 17.04.1994 г. Заповед № РД – 43-843/31.12.1993 г. е издадена при
наличието на материалноправни пречки за възстановяване на процесния имот,
собственост на ****. Твърди, че Академията не е била страна в административно
производство по възстановяването на имота, съответно същото няма обвързващо
действие спрямо нея. Оспорва законността на издадения акт, по силата на който в
полза на ищците е възстановена собствеността върху процесния имот. Поддържа, че от
предоставянето на имота със Заповед № 1268/11.03.1952 г. на Министерството на
2
комуналното стопанство и благоустройство до настоящия момент, **** владее и
стопанисва целия комплекс, част от който е и процесния недвижим имот. Навежда
доводи относно незаконосъобразността на извършената реституция в полза на ищците,
доколкото възстановеният имот не представлява държавна собственост. Съобразно
изложеното е направено искане съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
С молба – уточнение от 25.10.22 г. ответникът предявява насрещни
установителни искове, с които прави искане съда да признае за установено по
отношение на ответниците Х. П. и В. В., че **** е собственик на процесния недвижим
имот с идентификатор ****. на основание чл. 10, ал. 2 З****, евентуално на основание
придобивна давност. Поддържа, че незаконосъобразно възстановения имот в полза на
ответниците попада върху изградената от **** комбинирана спортна площадка на
територията на научния комплекс, засягаща част от игрището за футбол и хандбал,
като отбелязва, че спортните съоръжения са стопанисвани и поддържани от **** от
години. Наведени се аргументи в подкрепа на твърдението, че ищецът е стопанисвал и
владял имота от момента на предоставянето му със Заповед № 1268/11.03.1952 г. до
настоящия момент. Поддържа, че процесният имот попада изцяло в собственост на
****, съгласно издадения Нотариален акт № **** дело № 312/15.07.2003 г. При
условията на евентуалност, ищецът се легитимира като собственик на имота на
основание изтекла придобивна давност, като твърди, че от 22.11.1997 г. – датата, на
която е влязъл в сила чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, до настоящия момент е упражнявал
фактическа власт върху имота като собственик. В тази връзка, моли съда да уважи
предявените насрещни искове, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени
издадения в полза на ответниците Нотариален акт № *** дело № 2945/05.09.1997 г.
С Определение № 28578/27.10.2022 г. съдът е приел за съвместно разглеждане
предявените насрещни искове срещу Х. П. и В. В..
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответниците по
насрещните искове са депозирали отговор на исковата молба, с който излагат доводи
за неоснователност на предявените искови претенции. Поддържат, че към момента на
възстановяването му, реституираният имот е собственост на държавата, а не на ****,
както и че липсват данни относно предоставянето от държавата в полза на **** на
недвижим имот с пл. *** Оспорват твърденията на ищеца относно наличието на
пречки за възстановяването на процесния имот в тяхна полза, както и обстоятелството,
че мероприятието, за което е бил отреден имотът в полза на ****, е реализирано
напълно. Оспорват твърденията на ищеца относно факта, че същият е стопанисвал и
владял имота, считано от датата на предоставянето му, до настоящия момент. Твърдят,
че не са налице елементите от фактическия състав на придобивната давност, доколкото
владението на ищеца не е било спокойно. Съобразно изложеното е направено искане
съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
За изясняване на спорните по делото въпроси е прието неоспорено от страните
заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено.
С молба-уточнение от 09.05.2024 г. /л. 512/ ищците по първоначално
предявените искове – Х. Т. П. и В. Т. В. са уточнили петитума на исковата молба във
връзка с данни в заключението на приетата съдебно-техническа експертиза относно
актуални статут на същия.
На 07.06.2024 г. е проведено открито съдебно заседание по делото, като с
протоколни определения от същата дата съдът е приел направеното уточнение на
предявените искове и е обявил делото за решаване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
3
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира,
че следва да отмени определението, с което е даден ход по същество на спора и
делото е обявено за решаване, тъй като от една страна исковата молба от Х. П. и В.
В. е нередовна, а от друга страна за правилното решаване на делото е необходимо да
бъдат приобщени писмени доказателства по делото, след запознаване с които
евентуално да бъде назначена служебно допълнителна съдебно-техническа експертиза
по делото.
Съгласно чл. 129, ал. 2 вр. ал. 4 ГПК, съдът следи служебно редовността на
предявени искове и дължи произнасяне при наличието на редовна искова молба,
наличието на каквато е предпоставка за постановяването на допустим и
законосъобразен съдебен акт по същество на спора.
В конкретния случай с депозираната молба -уточнение от 09.05.2024 г. /л. 512 и
сл./ ищците Х. Т. П. и В. Т. В. са формулирали петитум, който не съответства на
изискването на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Направено е искане съдът да признае за
установено, че двете общо са съсобственици на ½ идеални части от описаните в
молбата-уточнение поземлени имоти. За да бъде редовна исковата молба, е
необходимо ищците да уточнят на каква идеалнa част от всеки един от имотите се
прави искане да бъде призната за собственик всяка една от тях поотделно, като
обсъжданото уточнение следва да бъде направено по отношение на всеки един от
предявените искове за собственост. Необходимо и да бъдат индивидуализирани
същите чрез посочване на техните граници. По изложените съображения, исковата
молба следва да бъде оставена без движение, като на ищците бъде предоставена
възможност да отстранят констатираните нередовности в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
На следващо място, съдът намира, че след привеждане на исковата молба в
съответствие с изискванията на ГПК, с оглед необходимостта от правилно решаване на
спора, следва да бъде изискана административната преписка във връзка със заповед №
РД 43-843/31.12.1993 г. на Кмета на **** във връзка с оспорванията на **** относно
предпоставките, при които е издадена /л. 67/.
Така мотивиран и на основание чл. 253 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.06.2024 г., с което е даден ход на
устните състезания и делото е обявено за решаване.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, във връзка с която е образувано
производството по делото.
УКАЗВА на ищците Х. Т. П. и В. Т. В. в едноседмичен срок от получаване на
съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна, да уточнят петитума на
исковата молба, като посочат на каква идеална част от всеки един от имотите,
посочени в молба с вх. *** г. се прави искане да бъде призната за собственик всяка
една от тях поотделно, както и да индивидуализират същите с посочване на граници.
УКАЗВА на ищците Х. Т. П. и В. Т. В., че при неизпълнение на указанията в
срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Препис от същото да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5