Р E Ш Е Н И Е
№ 100
гр.Плевен, 02.03.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав: Председател: Катя
Арабаджиева
Членове:
Снежина Иванова
Виолета Николова
при
секретаря Веска Андреева и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Нанка Рачева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 89 описа на Административен
съд - Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН,
във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 712 от 30.12.2022 г.,
постановено по анд № 20224430200875/2022 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 22-0256-000107 от 28.03.2022 г. , издадено от Началник на РУ –
Долна Митрополия при ОД на МВР гр.Плевен, с което на жалбоподателя И.Л.П. ***,
с ЕГН ********** на основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДв.П, е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 200.00 лв. , за нарушение на чл.150А, ал.1, т.1 от ЗДП затова,
че на 12.03.2022 г. в 15:40 часа в с.Биволаре, ул.“Републиканска“ до табелата за
селото, на влизане от с.Опанец с посока на движение към центъра на селото, като
водач на собствения си лек автомобил „******“ с рег.№ ******, управлява, без да притежава СУМПС, след като СУМПС е
обявено за невалидно със статут „отнето“ и отнети 39
контролни точки- неправоспособен.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от И.Л.П.,***, който счита за
неправилен извода на въззивния съд, че „показанията на свидетелите С. и Т. са
достоверни, показанията на П. не отговарят на действително случилото се и със
своите показания П. цели да оневини съпруга си“ - стр.З от мотивите,
предпоследен абзац. Според касатора, този извод на съда е формиран в нарушение
на извършените процесуални действия в хода на съдебното следствие, а именно
установяването на факта налице ли са валидни записи от информационната система
за „Видеозаснемане на дейността по пътен контрол“ за дата 12.03.2022г. на
патрулният автомобил, с който са осъществявали дежурство св.С. и Т.. Сочи, че
съдът е отложил разглеждането на делото за друга дата, с единствената цел да
изиска от Началника на РУ-Д.Митрополия представянето на аудио и видео
информация от автоматизираната информационна система за дата 12.03.2022г. В
следващото съдебно заседание, проведено
на 17.12.2022г., по делото е докладвано постъпило писмо вх.№ 28394/29.11.2022г.
на Н-ка на РУ-Д.Митрополия, с което съдът е информиран, че видеоматериалите от
патрулен полицейски автомобил „****“ рег.№ ****, за дата 12.03.2022г., не могат
да бъдат представени, тъй като срокът, в който се съхраняват, е 30 дни. Според
касатора, в мотивите на постановеното решение въобще не е посочено това писмено
доказателство и не е обсъждано при анализа на всички събрани доказателства. На
стр.2 от мотивите, при отчертаване на фактическата обстановка, съдът е посочил,
че „жалбоподателят И.П. е подписал акта без възражение“. Позовава се на
подадено възражение от И.П. с вх.№ 256000-918/18.03.2022г., в което изрично е възразено
срещу възприетата фактическа обстановка и още тогава е направено искане за
извършване проверка на запис от камера, монтирана на служебен автомобил на актосъставителя.
Въпреки това направено в срок искане, административният орган не е осигурил
това доказателство, с което обективно е могло да бъде потвърдена или отхвърлена
версията на актосъставителя и свидетеля по акта. Това искане е поддържано и с
жалбата срещу издаденото НП, която е подадена на 29.04.2022г. и към този момент
записът е бил на разположение и във възможност да бъде представен на ПРС, но
отново поради бездействие на администрацията, това не е сторено. Извършените
съществени процесуални нарушения, както в хода на административното
производство, така и при постановяване на първоинстанционният съдебен акт -
необсъждане на постъпило писмено доказателство, според касатора са основание да
се приеме постановеното решение за неправилно, необосновано и постановено при
допуснато съществено процесуално нарушение. В заключение моли за отмяна на решението.
В съдебно заседание касаторът И.Л.П. се представлява от адв.Н., който поддържа
жалбата на заявените в нея основания, моли за отмяна на решението, претендира
разноски.
В съдебно заседание ответникът Началник РУ Долна
Митрополия при ОД на МВР Плевен не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
излага подробни съображения за правилност на постановения съдебен акт.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът
е приел за установено, че на 12.03.2022г.
в 15:40 часа в с. Биволаре, обл. Плевен, ул. „Републиканска“ до табелата за
селото на влизане от село Опанец с посока на движение към центъра на селото
като водач управлява собственият си лек автомобил „******“ с per. № ЕН 9923 КН,
без да притежава СУМПС, след като СУМПС е обявено за невалидно със статут
отнето и отнети 39 контролни точки, с което е нарушил чл.150а, ал. 1 от ЗДвП,
за което му е съставен АУАН Серия GA№546410. П.
подписал акта без възражения. Въз основа на АУАН било издаденото НП №
22- 0256-000107 от 28.03.2022г. от Началник РУ-Долна Митрополия, с което на И.Л.П.
било наложено административно наказание, на основание чл.177, ал.1, т.1 от
Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за това че на 12.03.2022г. в 15:40 часа в с. Биволаре,
обл. Плевен, ул. „Републиканска“ до табелата за селото на влизане от село
Опанец с посока на движение към центъра на селото като водач управлява
собственият си лек автомобил „******“ с per. № ЕН 9923 КН, без да притежава СУМПС, след като същото е
обявено за невалидно със статут отнето и отнети 39 контролни точки - неправоспособен.
Наказанието било наложено за нарушение
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП – управление на МПС, след като лицето е лишено от това право по съдебен или административен
ред.
В хода на съдебното следствие въззивният съд разпитал свидетелите
В.М. Т. /актосъставител/ и В.В. С. /свидетел по установяване на нарушението и
съставянето на АУАН/, както и свидетелката Е. И. П.. От показанията на свидетелите В. Т.
и В. С. съдът установил, че същите са изпълнявали служебните си задължения,
като извършвали контрол на пътното движение в района на РУ- Долна Митрополия.
Същите са се намирали в с. Биволаре, където оказвали контрол на пътното
движение. Своевременно при извършване на този контрол в ляво от тях от с.
Победа при навлизане в с.Биволаре, сив автомобил внезапно спрял до табелата на
селото. На същите им направило впечатление внезапното спиране на автомобила.
Свидетелите Т. и С. видяли, как лице от женски пол от дясна врата излиза и
прикляква до автомобила. Тази ситуация свидетелите възприели на разстояние
около 30-40 метра. При което същите се придвижили със служебния автомобил
и констатирали, че на шофьорското място
няма водач, като в същото време на пасажерското място се е прехвърлило лице.
Полицейските служители поискали документите за проверка на жалбоподателя П.,
тъй като видяли, че същият се е прехвърлил от шофьорското място на
пасажерското. При проверката установили, че водачът не притежава валидно СУМПС.
Като на същият е бил съставен АУАН за неправоспособност на водача и
полицейските служители отнели регистрационните табели на автомобила и
свидетелството за регистрация част 2. От показанията на свидетелката Е. П. съдът
установил, че в с.Биволаре същата имала нужда да спре автомобила, тъй като си
имала здравословен проблем и излязла навън. Свидетелката П. съобщила, че
съпругът й не е управлявал автомобила, тъй като няма шофьорска книжка, отнет му
е документа.
Въззивният съд кредитирал с доверие показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, както и събраните по делото писмени
доказателства и направил извод, че П. е нарушил разпоредбата на чл.150а, ал.1
от ЗДвП. Съдът кредитирал в цялост показанията на свидетелите Т. и С., поради
това, че пресъздават своите
непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката на жалбоподателя.
Затова ги приел за достоверни, точни, последователни и логични, подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, а
показанията на П. приел, че не отговарят действително на случилото си и счел,
че със своите показания П. цели да оневини съпруга си. От субективна страна съдът счел, че деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като съгласно чл. 150а от ЗДвП, водачите са длъжни да шофират със свидетелство за управление на МПС,
каквото П. не притежавал.
Въззивният съд изложил мотиви, че при съставянето на
акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно е описано
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е
било извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната
квалификация по чл.150а, ал.1 от ЗДвП приел за прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение. Съдът счел, че
наложеното наказание е в рамките на предвиденото в ЗДвП за извършеното
нарушение. При индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият
орган определил за нарушението наказание глоба в размер на 200.00 лв., като се
е съобразил с обстоятелството, че жалбоподателят е наказван за нарушение по
ЗДвП, поради което приел наложеното наказание за справедливо, съответстващо на
извършеното нарушение и способстващо за постигане целите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН.
На тези основания въззивният съд потвърдил оспореното
НП.
Касационната инстанция напълно споделя изводите на решаващия
съд относно съставомерността и доказаността на вмененото на П. нарушение на
правилата за движение по пътищата. По делото са събрани доказателства, от които
се установява качеството „водач“ на МПС на П.. От показанията на полицейските
служители, установили нарушението се установява, че на процесната дата те са
осъществявали контрол на пътното
движение в с.Биволаре, на ул
„Републиканска“ срещу №1 и възприели вляво от тях, навлизане откъм с.Победа ,
че сив автомобил внезапно спрял до табелата на селото. Именно внезапното
спиране на автомобила провокирало св.Т. да погледне спрелия автомобил, като той
съобщава, че е възприел по категоричен начин, че лице от женски пол е излязло
от дясна врата и е приклекнало до автомобила, а в същото време на пасажерското
място се е прехвърлило лицето, управлявало до този момент автомобила. Св.Т.
съобщава, че това се е случило на разстояние около 30-40 метра от мястото, на
което са се намирали. Полицейските служители се качили в автомобила и спрели
пред възприетия от тях автомобил, срещу него. В същото време зад спрения
автомобил имало жена, която излязла от лявата страна на автомобила. В същия
смисъл са и показанията на свидетеля С., който при разпита си в съдебно
заседание сочи, че именно внезапното спиране на автомобила е направило
впечатление и е провокирало да възприемат обстоятелствата във връзка с този
автомобил. Св.С. също съобщава, че са забелязали жена да слиза от пасажерското
място, видели я, че приклекнала и с патешко ходене отишла зад колата. Това ги
мотивирало да тръгнат със служебния
автомобил към тях и като
приближили, възприели, че жената вече се изправила зад автомобила и влязла на
шофьорското място, а намиращият се в колата „господин“ се прехвърлил от шофьорското на пасажерското място. Правилно
решаващият състав на РС е кредитирал с
доверие показанията на полицейските служители. Същите са очевидци на
нарушението, те са го възприели непосредствено, ясно и категорично, и именно поведението на водача П. ги е
провокирало да обърнат внимание на това, което се е случило на пътя по повод
внезапното спиране на управлявания от П. автомобил. Показанията им са
последователни, категорични, ясни, конкретни, взаимно кореспондентни относно
всички елементи на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, и
най-вече относно авторството на същото-че именно П., а не неговата съпруга , е
бил водач на автомобила. Затова и правилно въззивният съд е изградил решаващите
си мотиви относно факта, че именно П. е управлявал автомобила, а не съпругата
му, върху показанията на полицейските служители. Следва да се има предвид още,
че няма данни, които да създават съмнения относно тяхната обективност и
безпристрастност-става ясно от разпита на полицейските служители пред въззивния
съд, че те не са следили водача отнапред, не са отишли по сигнал. Съвсем
спонтанно, именно възприемането на
поведението на П. на пътя ги е провокирало да бъдат по внимателни и
наблюдателни и да възприемат всички последвали събития във връзка с
нарушението. От своя страна касационният жалбоподател не е оборил
доказателствената сила на съставения АУАН. Показанията на св.П.-съпруга на
наказаното лице, са такива на заинтересовано лице предвид съпружеската връзка между тях, поради което
правилно са възприети от въззивния съд като недостоверни и необективни. Те не
дават и яснота относно обстоятелствата във връзка с нарушението, не са
конкретни - например от тях не се установява проблем от какво естество и спешност
е наложило внезапното спиране на автомобила, не например на отбивка, на
банкета, а на лентата за движение,
непосредствено след десен по посока на движението на автомобила на П. завой / виж показания на св.Т. в
с.з.19.09.2022 год./. Затова и след задълбочен анализ на събраните
доказателства въззивният съд е достигнал до правилния извод, че именно П. е бил
водач на автомобила до внезапното му спиране на лентата за движение.
Показанията на полицейските органи в качеството им на такива на
свидетели-очевидци – възприели непосредствено и категорично, без съмнения,
самоличността на водача на автомобила, са станали основание за вписаните в АУАН
№546410/12.03.2022 год. констатации относно деянието и неговия автор,
съставляващо административно нарушение, видно от титулната част на акта, където
Т. е вписан като актосъставител, а С.-като свидетел, присъствал при
установяване на нарушението. Актът за установяване на административно нарушение
е официален документ, издаден от изрично
посочени от закона длъжностни лица по установен ред и форма. Той е основният
процесуален документ, който очертава една необходима и незаменима фаза от
развитието на административно наказателното производство. До съставянето на
акта, обаче, се стига чрез извършване на
предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на производството:
наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговият автор и дали
е извършено виновно. Тази предварителна дейност е свързана със събирането по
надлежния ред на допустими и относими доказателства за релевантните за спора
факти. Под доказателства се разбират всички фактически данни, които се
използват за установяване на обстоятелствата по административнонаказателното производство
в съответствие с принципа на обективната истина. В зависимост от характера на
източника, от който постъпва доказателствената информация, доказателствата се
подразделят на първоначални и производни. Първоначални са тези, които се явяват
първоизточник на информация за установяване на обстоятелства по
административнонаказателното производство. В случая такива годни първоначални
доказателства по административнонаказателната преписка съставляват единствено
показанията на св. Т. и св.С., възприели лично, непосредствено, ясно, категорично
и неколебливо, че именно И.П., а не неговата съпруга, е управлявал процесния
автомобил, описан в съставения АУАН. Според съда показанията на полицейските
служители са напълно достатъчни, за да обусловят този извод у съда, тъй като те
са били очевидци на случая и пряко, непосредствено и еднозначно са установили, че именно П. е
управлявал автомобила. Липсата на записи
от камерата на полицейския автомобил, поради изтичането на срока на тяхното
съхранение /виж писмо на л.51/, не
опровергава личните и непосредствени възприятия на полицейските служители в
момента на установяване на нарушението, както и не опровергава, нито
разколебава изводите , че П. е бил водач
на автомобила, защото останалите събрани по делото доказателства са безпротиворечиви
и категорични относно този факт от една страна, и от друга страна-записите от
камерите на самия автомобил са друго, първично доказателство, което би могло да
даде информация за нарушението и неговия автор, но не са единствено
такова доказателство. Записът от камерите е първично доказателство,
наред с останалите събрани първични от актосъставителя доказателства, каквито
са обясненията на свидетелите-очевидци. Затова и липсата на такъв запис от
автомобила, при наличие на други събрани категорични първични доказателства,
каквито са обясненията на очевидците, не прави констатациите, отразени в
оспорените АУАН и НП, недоказани. В касационната жалба се сочи, че е подадено
възражение против съставения АУАН, в което П. е поискал от наказващия орган да прегледа
записите от видеокамерите, но по данните от въззивното дело, такова възражение
нито е приложено от касатора, нито е поискано събирането му като доказателство.
Ако възражение с такова искане е било депозирано пред АНО, е възможно да са
извършени действия по проверка, да са снети обяснения от извършилите проверката
служители, да са обобщени в докладна записка, но и събирането на доказателства
от такъв характер не е поискано от касатора в рамките на проведеното въззивно
производство, което е същинското производство по събиране и проверка на
доказателства, които могат да бъдат както такива, които разобличават обвиняемия
или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават
обвиняемия или смекчават отговорността му - арг.чл.107 от НПК. Съдът е приобщил
административнонаказателната преписка, допуснал е и е събрал поисканите от
страните доказателства-например изискал е записите от камерите, които е
установено, че не се съхраняват поради изтичане на срока за съхранението им. Липсата
на процесуална активност у страните да
представят или да поискат събирането на други, освен приобщените, относими и
допустими доказателства води до недоказаност на твърденията на страната, която
се ползва от тях. Следва да се има предвид, че непълнотата на доказателствата,
когато се дължи на процесуално бездействие на страните, а не на процесуално
нарушение на съда /недопускане на допустимо доказателство напр./ не е
касационно основание, и по аргумент от разпоредбата на чл.222, ал.2, т.1 и т.2
от АПК, не е основание за отмяна на оспореното решение и връщането му за ново
разглеждане от съда. Защото, по аргумент от разпоредбата на чл.220 от АПК,
касационната инстанция преценява
прилагането на закона въз основа на фактите, така, както са установени
от съда по същество. След като делото е останало непопълнено с допустими и
относими доказателства в инстанцията по същество, и съществуването на тези
доказателства не е било служебно известно на въззивния съд, за да ги събере
служебно в изпълнение на правомощията си по чл.107 от НПК, това е недопустимо
да бъде отстранено в касационната инстанция.
Ето защо при липса на допуснати от решаващия
съд съществени нарушения на съпроизводството във връзка със събирането и
проверката на доказателства, въз основа на
така събраните по делото и прецизно анализирани от съда доказателства,
изводите на последния за съставомерност и доказаност на вмененото на П.
нарушение са правилни. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да
се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 712/30.12.2022
год., постановено по анд № 20224430200875/2022 год. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/