О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….
28.04.2017 година град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКООТДЕЛЕНИЕ
На 12.04.
2017 година
В открито заседание в състав:
Председател: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: Даниела Калчева
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.д. № 269 по описа за 2015 година.
Производството
е по чл. 692 ал. 2 и ал. 4 от ТЗ.
Съставеният от синдика списък на
приетите и неприетите вземания на кредиторите на “Ф.” ЕООД, гр. П.Б. / в
производство по несъстоятелност/ на основание чл. 686 ТЗ, е представен по
делото в деловодството на съда и обявен в ТР на 13.07.2016г.
В срока по чл. 690 ал. 1 от ТЗ против
така съставения списък са постъпили следните възражения:
1. Възражение вх. № 9022/18.07.2016
г. на «К.» АД /в несъстоятелност/ против приети вземания на «С.А.» ЕООД, гр. С.,
включени под № 5 в списъка.
2. Възражение вх. №
9023/18.07.2016г. на «К.» АД /в несъстоятелност/ против приети вземания на «У.Т.К.»,
******, включени под №. 1 в списъка.
3. Възражение вх. №
9024/18.07.2016г. на «К.» АД /в несъстоятелност/ против приети вземания на «Е.А.Д.»
ЕАД, гр. С., включени под № 10 в списъка.
4. Възражение вх. №
9222/21.07.2016г. на «С.А.» ЕООД, гр. С. против приети вземания на «К.» АД /в
несъстоятелност/, включени под № 9 в списъка.
5. Възражение вх. №
9223/21.07.2016г. на Н., гр. С. против предвидената поредност на
удовлетворяване на прието вземане на «С.А.» ЕООД, гр. С., включено под № 5.5 в
списъка.
6. Възражение вх. №
9275/22.07.2016г. на “Ф.” ЕООД, гр. П.Б. /в производство по несъстоятелност/ против предвидения размер
на приетите вземания на «К.» АД /в несъстоятелност/, включени под № 9 в
списъка.
По постъпилите възражения
са постъпили становища вх.№№ 9865/08.08.2016г.; 9866/08.08.2016г.;
9867/08.08.2016г. 9868/08.08.2016г. от
синдика С.Е.Б..
Съгласно
чл. 692, ал. 3 ТЗ всички постъпили възражеиня са разгледани в съдебно заседание,
за което са призовани синдика, длъжника, подалите възражения кредитори и
кредиторите с оспорени вземания.
По
искане на длъжника «Ф.» ЕООД /в несъстоятелност/ съдът е назначил съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът
по несъстоятелността, като взе предвид доводите, направени във всяко от
възражеинята, както и становището на синдика и след като се съобрази с
доказателствата по делото, намира за установено следното:
І. Относно възражение на «К.» АД /в
несъстоятелност/ против приети вземания на «С.А.» ЕООД, гр. С..
Кредиторът възразява срещу прието
вземане на „С.А." ЕООД, ЕИК ***, предявено с молба вх. № 7427/10.06.2016
г., включено под т. 5 от обявения в ТР
на 13.07.2016 г. списък, произтичащо от договор за охрана от 01.01.2017 г.,
анекс № 1 от 01.01.2008 г., анекс № 2 от 01.10.2009 г., анекс № 3 от 01.06.2011
г., анекс № 4 от 01.10.2011 г., анекс № 5 от 01.02.2013 г. и Анекс № 6 от
02.01.2014 г. към него както
следва: Главница в размер на 299 320
лева от падежа на първата неплатена фактура до датата на решението за откриване
производство по несъстоятелност; Главница в размер на 4000 лева по фактури след
датата на решението за откриване производство по несъстоятелност; Неустойка за
забава в размер на 1 016 159. 28 лв. от падежа на първата неплатена фактура до
датата на решението за откриване производство по несъстоятелност; Неустойка за
забава (без, посочен размер) след
датата на решението за откриване производство по несъстоятелност до
окончателното изплащане на главницата; Разноски в производството по
несъстоятелност в размер на 40 924,38 лева.
Излагат
се съображения, че вземанията на молителя към ответника имат
характер на периодични плащания и тези от тях, които са станали изискуеми и
ликвидни преди 02.09.2012 г. са погасени по давност към момента на подаване на
исковата молба по силата на член 111, буква "в" от ЗЗД – с изтичане
на кратка тригодишна давност. Посочва, че в чл. 2, ал.2 от Договора,
уговореното възнаграждение следвало да се заплаща ежемесечно до 20 число на
месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането. След като исковата молба
е постъпила в съда на 02.09.2015 г., по отношение на част от процесиите
фактури, които са с падеж преди 02.09.2012г., е изтекла установената от закона
давност.
Посочва,
че молителят не е индивидуализирал твърдяните вземания за договорна неустойка,
а направените от вещото лице изчисления относно размера й не могат да бъдат
взети предвид, тъй като не е в правомощията на вещото лице да определя кога е
падежа на едно задължение и съответно кога длъжникът по него е изпаднал в
забава, за да определи периода на забавата. Счита, че се касае е за претенция
за неустойка, за чието безусловно установяване - по основание и размер, е
необходимо да бъде проведено надлежно исково производство, в което биха могли
да бъдат разгледани възраженията относно действителността на договорите,
възражението за изтекла давност, както и възраженията за противоречие на
договорената неустойка с добрите нрави.
С оглед изложеното,
заявява, че предявените от молителя вземания за главница преди 02.09.2012г. и за неустойка за целия визиран период са безспорно
неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, което водело
и до извод за отхвърляне на предявените вземания.
Кредиторът
посочва, че вземанията в списъка на синдика не са конкретизирани, не е посочено
на коя дата са възникнали главниците и за какъв конкретен период са начислените
неустойки за забава, както и от коя дата са започнали да текат и до коя дата са
текли. Възразява и срещу вземанията за разноски, които счита за прекомерни и
необосновани. Излага съображения, че при съставяне на списъка синдикът не е
изследвал възраженията на К. АД /в несъстоятелност/ относно наличието на
съмнителни обстоятелства около вземанията на молителя, което е довело до
неправилното и необосновано приемане на вземанията на „С.А." ЕООД.
Съдът
намира възражението за неоснователно.
Предявеното
от кредитора „С.А." ЕООД вземане е било предмет
на разглеждане в производството по откриване на производството по
несъстоятелност на „Ф.” ЕООД, изследвано е от назначените и приети по делото
съдебно-счетоводни експертизи и също така е обсъдено от съда в решение №
152/12.05.2016 г., постановено по т.д. № 269/2015 г. по описа на СтОС, с което
е открито производството по несъстоятелност по отношение на дружеството-длъжник.
С молбата
за предявяване на вземането кредиторът „С.А." ЕООД
е представил писмо – отговор изх. № ДК-00008/09.01.2014 г. от „Ф.” ЕООД до „С.А.” ЕООД, гр. С. относно уведомление от
06.01.2014 г. за задължение за възнаграждение по договор за охрана от
01.01.2007 г., в което длъжникът заявява, че признава задълженията си към „С.А."
ЕООД по основание и размер и че към датата на
изпращане на писмото същите възлизат на 190 200 лв. без дължимата неустойка за забава, уговорена
в договора. Представено е и второ писмо изх. № ДК-0015/25.12.2012 г. изпратено
от „Ф.” ЕООД до „С.А." ЕООД,
в което длъжникът отново заявява, че приема за установено и признава размера на
задълженията на „Ф.” ЕООД към „С.А." ЕООД за периода от 29.05.2009 г. до 31.08.2012 г., посочени
в уведомление от 23.09.2012 г., а именно в общ размер на 197 820 лв.
Съгласно
нормата на чл. 116, буква „а” от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника. Едно от основанията за прекъсване на погасителната
давност е признаването на вземането от длъжника, като това му волеизявление има
единствена последица - прекъсване на погасителната давност. За
да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116 б.”а” от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов
представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само
до наличието на фактите, от които произхожда. Видно от представените от „С.А."
ЕООД писма, коментирани по-горе посочените условия са
изпълнени, следователно възражението, че част от вземанията са погасени по
давност са неоснователни.
Видно от
съдържащата се по делото молба вх. № 7427/10.06.2016
г., с която „С.А." ЕООД е предявил
вземанията си в производството по несъстоятелност на „Ф.” ЕООД, са посочени данни
относно дължимата главница по всяка една от фактурите, размера на неустойката и
периода за който е изчислена. Следователно възражението и в тази си част се
явява неоснователно.
По
отношение на вземанията за разноски. С молбата по чл. 685 ТЗ, кредиторът „С.А."
ЕООД е предявил вземане за разноски в размер на
40 924,38 лв., от които сумата 810
лв. е присъдена с решението за откриване на производството по
несъстоятелност. Останалата сума от 40 114,38 лв. представлява
възнаграждение за процесуално представителство, което е съобразено наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед
изложеното съдът намира, че възражение вх. № 9022/18.07.2016 г. от «К.»
АД /в несъстоятелност/ против приети вземания на «С.А.» ЕООД, гр. С., включени
под № 5 в списъка е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
ІІ. Относно
възражение вх. № 9023/18.07.2016г. на «К.» АД /в несъстоятелност/ против
приети вземания на «У.Т.К.», ******, включени под №. 1 в списъка.
К. АД /в несъстоятелност/
възразява срещу прието вземане на този кредитор, предявено с молба вх. № 7407/10.06.2016г.,
общо в размер на 32 757 497,50 лв., представляващо дължима неустойка по договор за доставка на стоки – гориво
от 01.08.2013 г., в размер на 13 214 623,50 лв. и пазарна стойност на непарично
вземане по договор от 01.08.2013, в размер на 19 542 874 лв.
Излагат
се съображения, че договорът за покупко-продажба
на гориво, макар и търговска сделка, не попада в дейността на длъжника по занятие. Счита, че сделката
е съмнителна поради липсата на аванс по договора, което се отличава от обичайните
условия за подобни сделки и предвид липсата на внесен аванс, същата е
„безвъзмездна" за ответника. Посочва, че всички представени документи са
частни по смисъла на ГПК и не съдържат автентични дати. Доколкото се касае за претенция за неустойка, за чието безусловно
установяване - по основание и размер, счита за необходимо да бъде проведено
исково производство, в което биха могли да бъдат разгледани възраженията
относно действителността на договорите, възражението за изтекла давност, както
и възраженията за противоречие на договорената неустойка с добрите нрави.
Сочи, че синдикът
не е изследвал възраженията на К. АД /в несъстоятелност/ относно съмнителните
обстоятелства около вземанията на този молител - липса на автентични дати в
документите, необичайни условия за търговската сделка, липса на данни за
заплащане на аванс. Прави оплаквания, че вземанията в списъка на синдика не са
конкретизирани по отношение на момента на възникване на главниците и периода за
който са начислени неустойките за забава.
Възразява
срещу приемане на вземане с формулировка „пазарна стойност на непарично
вземане", без да са представени доказателства за заплатена цена от страна
на кредитора. Посочва, че синдикът не разполага с правомощията да приема
претендирани вземания, по които липсва насрещна престация, а точно обратното,
синдикът има задължение да предприема действия за унищожаване на подобни
договори.
Съдът
намира възражението за неоснователно.
Предявеното
от кредитора «У.Т.К.» вземане е разглеждано в процес за откриване на производството по
несъстоятелност на „Ф.” ЕООД и е било предмет на
изследване от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. В
постановеното по делото решение № 152/12.05.2016 г. по т.д. № 269/2015 г. на
СтОС, съдът се е произнесъл относно неговата дължимост,
както и наведените в хода на производството възражения. Както е записано в
списъка, съставен от синдика, оспореното вземане представлява вземане за
неустойка и е определено от страните в договор за доставка на стоки в размер на
25 % от средната борсова цена Plast FOB Roterdam на
договореното VGO към
01.08.2013 г. В този смисъл възражението на кредитора, че не е определен срок
за който се дължи неустойката са несъстоятелни, тъй като същата представлява
обезщетение за неизпълнение на договора.
С оглед
изложеното възражение вх. № 9023/18.07.2016г. на «К.» АД /в несъстоятелност/ против
приети вземания на «У.Т.К.», ******, включени под №. 1 в списъка следва да бъде
оставено без уважение като неоснователно.
ІІІ. Относно възражение вх.
№ 9024/18.07.2016г. на «К.» АД /в несъстоятелност/ против приети вземания на «Е.А.Д.»
ЕАД, гр. С., включени под № 10 в списъка.
«К.» АД /в несъстоятелност /възразява срещу прието вземане на кредитора "Е.А.Д." ЕАД, гр. С., предявено с
молба вх. № 12535/01.10.2015г., в размер на 1 799 363,60 лв., представляващо дължима неустойка по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.12.2012 г.
Посочва, че предварителният договор за покупко-продажба на
недвижим имот не съставлява търговска сделка по отношение на дейността на
длъжника по занятие. Твърди се, че сделката е съмнителна поради липсата на
внесено капаро по договора, което се отличава от обичайните условия за подобни
сделки. Сочи, че всички представени документи са частни по смисъла на ГПК и не
съдържат автентични дати. Счита, че се касае за претенция за неустойка, за
чието безусловно установяване - по основание и размер, е необходимо да бъде
проведено надлежно исково производство, в което биха могли да бъдат разгледани
възраженията относно действителността на договорите, възражението за изтекла
давност, както и възраженията за противоречие на договорената неустойка с
добрите нрави. Правят се оплаквания, че синдикът не е изследвал възраженията на
К. АД /в несъстоятелност/ относно съмнителните обстоятелства около вземането на
този молител - липса на автентични дати в документите, необичайни условия за
търговската сделка, липса на данни за заплащане на аванс. Сочи, че вземането в
списъка на синдика не е конкретизирано, като изобщо не е посочена датата на
която е възникнала неустойката за забава и за какъв период не изчислена.
Правело впечатление, че е прието вземане, без да са представени доказателства
за заплатена цена от страна на кредитора. Сочи, че синдикът не разполага с
правомощията да „уважава", респективно да приема претендирани вземания, по
които липсва насрещна престация, а точно обратното - има задължение да
предприема действия за унищожаване на подобни договори.
Съдът намира възражението за
неоснователно.
Оспореното взмане е било предмет
на исковия процес за откриване на производството по несъстоятелност на „Ф.”
ЕООД, изследвано е от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и
също така е обсъдено в мотивите на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на дружеството-длъжник. Вземането за неустойка е определено от
страните в предварителен договор за покупко- продажба от 17.12.2012 г., като в
чл. 16 от същия е определено в размер на 20 % върху цената по договора. В този
смисъл несъстоятелни са възраженията на кредитора К. АД /в несъстоятелност/относно
лихсата на посочен срок за който се дължи неустойката, тъй като същата е
уговорена като санкция за неизпълнеие на договора, а не забава.
Поради изложеното възражение вх.
№ 9024/18.07.2016г. на «К.» АД /в несъстоятелност/ против приети вземания на «Е.А.Д.»
ЕАД, гр. С., включени под № 10 в списъка следва да бъде оставено без уважение.
ІV. Относно възражение вх. №
9222/21.07.2016г. на «С.А.» ЕООД, гр. С. против приети вземания на «К.» АД /в
несъстоятелност/, включени под № 9 в списъка.
Този кредитор възразява срещу
размера на приетите вземания на «К.» АД, /в несъстоятелност/, гр. С., в общ
размер на 15 346 003,61 лв., от които:
- по договор за банков кредит от
18.09.2007г. и анекси към него в общ размер от 3 032 087,44 лева;
- по договор за банков кредит от
25.11.2009г. за оборотни средства и анекси към него в общо размер от 176 646,34
лева
- по договор за банков кредит от
29.11.2011г. за оборотни средства, свързани с основната дейност на
кредитополучателя и анекси към него в общ размер от 11 184 667,34 лева.
Излага съображения, че вземанията по посочените кредити са общо
предявени и липсвава разбивка на съответните суми, които формират твърдените
дългове. Позовава се на разпоредбата на чл. 685, ал.2 от ТЗ, която регламентира
начина, по който валидно се предявява вземане в поризводството по
несъстоятелност. Излага оплаквания, че размерът на предявените „общи
вземания" за главници, лихви, неустойки и т.н. е завишен, тъй като
съгласно списъка на синдика по чл. 668, т.1 от ТЗ от преди по-малко от месец,
общият размер на вземанията на „К." АД /н./ е с около три милиона
по-малко. Освен това като порок на приетото вземане посочва и обстоятелството,
че в списъка не са посочени и съответните периоди и основания, за които те се
дължат.
Посочва,
че с Решение № 138, т. 3 от дневния ред по Протокол № 27 от заседанието на
Управителния съвет на БНБ, проведено на 06.11.2014г.. «К." АД /н./ е
загубила качеството си на банка, като последиците от отнемане на лиценза били
законодателни в тази част и забрана за извършване на банкова дейност. В този
смисъл намира за недопустимо начисляването на лихви, неустойки, разноски по
кредитите след тази дата, тъй като след отнемането на лиценза, банката се превръща
в обикновено акционерно дружество. Тъй като липсва индивидуализация на
съответните периоди и основания на предяваните вземани, не можело да се направи
извод кога същите са възникнали - преди или след отнемане на лиценза на
банката.
Неправилно в списъка с приетите
вземания било посочено, че част от вземанията са присъдени, тъй като „К."АД
/н./ не била активно легитимирана да подава заявление по чл.417, т.2 от ГПК, с
оглед отнетия лиценз за извършване на банкова дейност. Съгласно чл.417, т.2 от ГПК, след отнемане на лиценза, „К." АД /н./ като заявител не попадала в
кръга на субектите, за които е предвидена тази възможност. Тази разпоредба давала
правото само на лица с определен институционален и правен статус да ползват
този специален и привилегирован ред за упражняване на свои притезателни права,
при което нормата не може да се тълкува разширително.
С оглед и на това обстоятелство,
„К."АД /н./ следвало да предяви вземането си съгласно изискванията на
чл.685, ал.2 от ТЗ като посочи точния му размер, основание и да представи
доказателства относно съществуването му, което не е било изпълнено.
Посочва,
че кредиторът не е представил с молбата си за предявяване на вземанията
доказателства относно периода, размера и основанията на претендираните
вземания, каквото изискване не регламентирано в разпоредбата на чл. чл. 685, ал.2 от ТЗ. Твърди, че след отнемане на лиценза
на „К."АД /н./, последното не се ползва от възможността да представя
извадка от регистър или разпечатка от конкретна сметка, въведена от
предприятието, въз основа на утвърден от ръководството му индивидуален
сметкоплан, съгласно чл.5, ал.1 от ЗСч. Дружеството следвало да представи
редовно извлечение от счетоводните книги, документът трябвало да сочи ясно: кой
е конкретният регистър /сметка/, който отразява, т.е.да е посочен номер на
сметката по индивидуалния сметкоплан, в която са заведени вземанията към
конкретно лице, респективно партидата на клиента, за който се отнася;
хронология на сметката - всички движения и погашения по сметката, начално и
крайно салдо по нея, като това изискване следва от легалното определение,
дадено в чл.6 от ЗСч.
С оглед на изложеното, счита че не
може да се направи извод за основателността на предявените и включени вземания
под № 9 от списъка на синдика по чл. 686 от ТЗ. Направеното „общо
предявяване", без конкретизация на размерите на вземанията, на периодите,
за които се отнасят и техните основания, представлявало нарушение на изисквания
на чл. 685 от ТЗ, тъй като същите не са предявени по надлежния ред и начин.
Поради това моли съда да изключи това вземане на К. АД /н./ или да намали размера му.
Съдът намира възражението за
неоснователно.
Видно от изготвения списък
вземанията на кредитора «К.» АД /в несъстоятелност/ са посочени в общ размер по
всеки един от договорите за банков кредит, а също така е направена и разбивка
на главница, лихви, неустойки и разноски. По предявените договори за банков
кредит, кредиторът се е снабдил с
изпълнителни листове. Изследването дали посочените суми са дължими и дали
счетоводството на кредитора е водено коректно е въпрос на проверка в друго
производство. Освен това при издаден изпълнителен лист, синдикът е длъжен да включи вземанията по него в списъка
на приетите вземания. Възраженията на «С.А.» ЕООД относно отнетия лиценз на К.
и последиците, че банката не може да се възползва от производството по чл. 417 ГПК е следвало да бъдат предмет на доказване в исков процес по реда на чл. 422 ГПК в случай, че длъжникът е
възразил срещу издадените заповеди за изпълнение.
С оглед изложеното възражение вх.
№ 9222/21.07.2016г. на «С.А.» ЕООД, гр. С. против приети вземания на «К.» АД /в
несъстоятелност/, включени под № 9 в списъка следва да бъде оставено без
уважение.
V. Относно
възражение вх. № 9223/21.07.2016г. на Н., гр. С. против предвидената поредност
на удовлетворяване на прието вземане на «С.А.» ЕООД, гр. С., включено под № 5.5
в списъка.
Н.-С.
възразява против предвидената поредност на удовлетворяване на прието вземане на
кредитора „С.А." ЕООД в размер на 40 924,38 лв., предявено като разноски
по несъстоятелността. Счита, че за присъдените със съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност на „Ф." ЕООД разноски в
размер на 810 лв. следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 3 от Търговския закон, а за разликата до пълния размер или за
сумата от 40 114,38 лв. - поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 12 от
Търговския закон, като вземания за разноски свързани с участието на кредитора в
производството по несъстоятелност.
Съдът
намира възражението за основателно.
Нормата
на чл.723 ТЗ съдържа легално определение за разноските по
несъстоятелността. Това са държавната такса и останалите разноски до
влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност, възнаграждението на
синдика, разходите за попълване, управление, оценяване и
разпределение на масата, дължимите суми на работниците и служителите, когато
предприятието не е прекратило дейността си и определената
издръжка на длъжника и семейството му. Видно
от решението за откриване на производството по несъстоятелност на „Ф.”
ЕООД, съдът е присъдил направените по делото разноски в размер на 810 лв.,
представляващи направените от този кредитор разходи в производството. Сумата 40
114,38 лв., както самият кредитор е посочил в молбата за предявяване на вземането,
представлява дълимо минимално адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие в производството, съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За
тези разноски разпоредбата на чл. 616, ал. 2, т. 4 ТЗ предвижда възстановяването
на разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по
несъстоятелност, с изключение на разноските по чл. 629б ТЗ, да се извърши само
след пълно удовлетворяване на останалите кредитори, като е предвиден ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.
Поради
изложеното, възражение вх. № 9223/21.07.2016г. на Н., гр. С. против предвидената
поредност на удовлетворяване на прието вземане на «С.А.» ЕООД, гр. С., включено
под № 5.5 в списъка следва да бъде уважено.
VІ. Относно възражение вх. №
9275/22.07.2016г. на “Ф.” ЕООД, гр. П.Б. /в производство по несъстоятелност/ против предвидения размер
на приетите вземания на «К.» АД /в несъстоятелност/, включени под № 9 в списъка.
Длъжникът оспорва предявеното от К.
АД /в несъстоятелност/ вземане в общ
размер на 3 032 087,44 лв. по договор за банков кредит от 18.09.2007г. Сочи, че в изготвения от синдика списък вземането не е индивидуализирано
по основание и размер, няма представени доказателства за него и счита, че същото е надписано.
Посочва, че не става ясно как е формиран общият размер на вземанията за
главница, лихви, неустойки по договора, разноски, законна лихва и др., посочени
в списъка от синдика. Не бил посочен още какъв е размерът на просрочената
главница, какъв е периодът на просрочие на главницата, какъв е периодът на
просрочие на лихвите. Не са представени изискуемите документи, които да
установят това вземане. Не е посочено основанието от договора, на което се
дължи такава лихва.
Твърди, че „К." АД /н./
никога не е издавала и връчвала на „Ф.' ЕООД лихвени листове, както и че
кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем. Не са представени изискуемите
документи, които да установят това вземане. Не е посочено основанието, на което
са възникнали и се претендират вземанията. Сочи, че кредитните средства които „Ф." ЕООД е използвало са погасени, като
е налице съществено разминаване в предявените по договора вземания и
остатъчните задължения, съгласно
счетоводните записвания на „Ф.” ЕООД.
По отношение
на договор
за
банков кредит от 25.11.2009г. посочва, че
в списъка е посочен общ размер на задължението 176
646,34 лв. и възразява
срещу основанието и размера на вземането. Излага съображения, идентични с
тези за предходния договор за банков кредит.
Отделно от изложените
съображения заявява, че по този договор за кредит като солидарни длъжници са встъпили
Ц.П.М., ЕГН: **********, „С.Х.Г." ООД, ЕИК: ***, Н.В. Т.-А., ЕГН: **********,
„Д." ООД, ЕИК: *** и Т.Ж.М., ЕГН: ********** /присъединени кредитори в
производството по несъстоятелност/. Същите имали депозити в „К." АД /н./, и
били направени изявления за прихващане на насрещните задължения на депозантите, като солидарни длъжници по кредита с
вземанията на Банката. Документите за прихващанията били приложени по делото
като доказателства с молбите за присъединяване на горепосочените лица. Твърди,
че при извършване на прихващанията, „К." АД /н,/ не е извършила коректно
погасяване на вземанията си по договор за кредит от 25.11.2009г., като видно от
предявените вземания, претендирала плащане на едно и също вземане два пъти.
По отношение
на договор
за банков кредит от 29.11.2011г., с общ размер на задължението 11 184 667,34 лв. излага
съображения като при предходните договори за кредит. Отделно от това твърди, че по този кредит „К."
АД /н./ е упражнило правото си да реализира обезпечение по чл. 31, б. „б"
от договора, а именно - особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания на „А."
ЕАД, ЕИК: ***, произтичащи от следните договори:
Договор №
14/80 от 26.04.1980г. за проучване и цялостно проектиране на напоителната
система във водосборния басейн на река Т. и източната част на басейна на река „К.",
подписан между Централния управителен съвет на администрацията на централните
големи проекти в Д., С.А.Р. и Държавно икономическо и инженерингово обединение
„А.", С., Б.;
Договор № 7
от 12.05.1985г. за „Проучване и цялостни проектни работи по напоителната
система Африн в С.А.Р., в съответствие с техническите
условия и документи, подписан между Директора на милиорации,
Д., С.А.Р. и Държавно икономическо и инженерингово обединение „А.", С., Б.;
Сочи, че съгласно
удостоверение с изх. № 92-00-317 от 18.12.2003г., Министерството на финансите
на Република Б. е заявило, че „А." ЕАД, ЕИК: *** е изпълнило задълженията
си по горепосочените договори, като към датата на удостоверение са изплатени
30% от общо дължимите в полза на „А." ЕАД, възнаграждения.
Общият
размер на възнагражденията към „А." ЕАД, по двата договора възлизали на 21
595 390 щатски долара. Част от получените от „А." ЕАД, възнаграждения по
горепосочените договори били усвоени от „К." АД /н./, като били отнесени
за погасяване на дълга по договор за кредит от 29.11.2011г. Счита, че по този
договор, „К." АД /н./ не е взела
предвид извършеното частично погасяване.
Сочи, че е налице
и съществено разминаване в предявените по договора вземания и остатъчните
задължения, съгласно счетоводните записвания на „Ф. ЕООД.
Отделно
посочва, че от 06.11.2014г., „К." АД /н./ е загубила качеството си на
банка, поради което е забранено да извършва каквато и да е банкова дейност, в
тази част да начислява обезщетения за забава. Сочи, че от тази дата, „К."АД
/н./ не е процесуално легитимирана да се снабдява със заповед за парично
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на
извлечени от търговски книги, тъй като не попада в специалния кръг на
заявителите по чл. 417, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. След
отнемането на лиценза на „К." АД /н./ вписванията в счетоводството й нямали
установителен характер и същите следвало да се ценят на общо основание.
Поради
изложеното, моли съда на основание чл. 692 ТЗ да извърши промяна в списъка на
приетите вземания, обявен в ТР на 13.07.2016 г. като намали размера на вземанията
на „К. "АД /н./ до размера, за който има доказателства относно
съществуването на същите.
Съдът намира
възражението за неоснователно.
Както бе
посочено в т. V от настоящото изложение, в изготвения списък сумите по
договорите за кредит са посочени в общ размер, като за всеки един от договорите
е направена и разбивка на главница, лихви, неустойка и разноски. За
претендираните суми кредиторът К. АД/в несъстоятелност/ се е снабдил с изпълнителни
листове. Възраженията относно отнетия лиценз на К. и последиците, че банката не може
да се възползва от производството по чл. 417 ГПК е следвало да бъдат предмет на
доказване в исков процес по реда на чл. 422 ГПК в случай, че длъжникът е
възразил срещу издадените заповеди за изпълнение.
По искане на
длъжника съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
е прието по делото. Видно от
заключението на вещото лице, внесените суми по повод на договорите за встъпване
в дълг по договор за кредит от 25.11.2009 г. са отразени от страна на „К."
(в несъстоятелност) и с тях е намалено задължението на „Ф." ЕООД по договор за кредит от 25.11.2009 г., което е било в
размер на 999 740 евро /1 955 291,492 лева/- сп.Съдебно счетоводна
експертиза от 16.03.2016г. както следва:
1.1. С
внесената сума от „С.Х.Г." ООД, гр. Г. в размер на 25 564.49 евро с левова
равностойност по фиксинга на БНБ 49 999.99 лв. е намалена главницата по договор
за кредит от 25.11.2009 г.;
1.2. С
внесената сума от „Д." ООД, гр. Г. в размер на 581 591.90 щатски долара, превалутирана в евро и равняваща се на 464 641.92 евро
1.3. С
внесената сума от Ц.П.М. в размер на 739 999.99 лв., равняващи се на 378 355,99
евро по фиксинга на БНБ са погасени следните
задължения по договор за кредит от 25.11.2009 г. :
|
Основание |
Сума в евро |
Фиксинг
на БНБ |
Сума в лева |
|
|
€325 219,51 |
1,95583 |
636 074,07 лв. |
|
Погасяване неиздължени лихви |
€50 155,74 |
1,95583 |
98 096,10 лв. |
|
Събрана неустойка |
€ 2 980,74 |
1,95583 |
5 829,82 лв. |
|
Общо: |
€378
355,99 |
1,95583 |
739
999,99 лв. |
или 908 760.61 лв. по фиксинга на БНБ е намалена главницата
по договор за кредит от 25.11.2009 г.;
1.4. С
внесената сума от Т.Ж.М. в размер на 100 000.00 лв., равняващи се на 51 129,19
евро по фиксинга на БНБ е намалена главницата по договор за кредит от
25.11.2009 г.;
1.5. С
внесената сума от Н.В. Т.-А. в размер на 57 385.08 щатски долара, превалутирани в евро и равняващи се на 45 845.74 евро или
89 666.47 лв. по фиксинга на БНБ, е намалена главницата по договор за кредит от
25.11.2009 г.
От горното
следва, че вземането по договор за
банков кредит от 25.11.2009г. е в общ
размер на 176 646,34 лв., в какъвто размер е предявено.
Относно договор
за банков кредит от 29.11.2011г., с размер
дължимата главница на задължението 5 499 941,52 щ.д./ 7 980 415,145 лв./
сп.Съдебно счетоводна експертиза от 16.03.2016г вещото
лице е посочило, че видно от Удостоверение изх. № 92-00-317 от
18.12.2003 г., издадено от Министерството на финансите на Република Б. е
посочено, че „А." ЕАД, е изпълнило задълженията си по Договор № 14/80 от
26.04.1980 г. „Напоителна система Т."' и по Договор № 7 от 12.05.1985 г.
„Напоителна система Африн" в изпълнение на
Междуправителствената спогодба за икономическо и научно-техническо
сътрудничество между Правителството на Република Б. и Правителството на С.А.Р.
от 1974 г. и протоколите от 1984 г. В документа е посочено, че С. страна е
изплатила предвидените съгласно чл. 3 по горната спогодба и протоколите към нея
авансови и кешови плащания, общо в размер на 30% от
общата сума на тези договори. В резултат до приключване и приемане от С.
администрация на горепосочените проекти са натрупани следните неплатени и
перфектно документирани суми от С. страна към изпълнителя на проектите „А."
ЕАД, който е носител на тези вземания, както следва:
- по Договор
№ 14/80 - 12 772 408,28 щ.д, представляващи 70% от извършените проучвателни
и проектни дейности главница, платими по условията на цитираната Спогодба и
протоколите към нея и
- по Договор
№ 7/85 - 2 344 365,10 щ.д., представляващи 70% от извършените проучвателни и
проектни дейности главница, платими по условията на цитираната Спогодба и
протоколите към нея.
Към тези
суми са дължими съответните лихви по условията на спогодбата от 1974 г. и
протоколите, сключени в допълнение на нея.
В документа
е посочено, че Министерството на финансите не възразява дружество „А."
ЕАД, като носител на тези вземания, да проведе съответните разговори със С.
страна, относно схемата, начинът, сроковете и условията за тяхната реализация.
На
06.08.2013г. в град С. между А." ЕАД , гр. С. и
„А.Т." ЕООД, гр. С., е сключен Договор за сътрудничество и разплащане за
следното:
Страните
като вземат предвид, че:
- „А." ЕАД има вземане в размер на 9 121 606,54 1(30 по Договор
14/80 Напоителни системи „Т.", сключен по Кредитна спогодба между
Република Б. и С..
- „А." ЕАД е в процес на преговори със С. държава за събиране на
вземането си, като към момента на подписване на настоящия договор, С. държава е
предложила погасяване на вземането чрез плащане със С. стока.
- „А.Т."
ЕООД може да осигури необходимата помощ и съдействие
за успешно събиране на горепосоченото вземането на „А." ЕАД, се
споразумяват за следното:
§1. „А.Т."
ЕООД се задължава да открие акредитив в търговска
банка в размер до 8 500 0001180 в срок до 31.12.2013 г.
§2. „А.Т."
ЕООД се задължава след успешно събиране на вземането
на „А." ЕАД, да извърши разплащания по нареждане на последното дружество
/от негово име и за негова сметка/ в размер до 6 250 000 1/80.
§3. „А.Т."
ЕООД се задължава да заплати възнаграждение в размер
до 1 000 000 ИЗБ от името и за сметка на „Агрокомплкект" ЕАД по подписан консултански
договор във връзка с успешното събиране на вземането, както и да извърши всички
необходими разплащания, представляващи разноски по събиране на вземането.
§4. „А."
ЕАД се задължава да заплати на „А.Т." ЕООД възнаграждение по настоящия договор в размер на 810
000 1130, като същото ще бъде извършено при събиране на вземането, чрез
задържане на сумата, без да е необходимо допълнително съгласие от „А."
ЕАД.
§5. „А.Т."
ЕООД се задължава в срок до 31.12.2014 г. да преведе
остатъка от сумата, представляваща разлика между реално получения размер на
вземането и извършените разплащания по т. 2, т. 3 и т. 4 на „А." ЕАД.
На
10.12.2014 г. в гр. С. между „А." ЕАД, гр. С. и „А.Т." ЕООД, гр. С. е
подписан Анекс към Договор за сътрудничество и разплащане от 06.08.2013 г.,
като страните се споразумяват за следното:
§1. В т.
5/пета/ думите „в срок до 31.12.2014 г." се заменят с думите „в срок до
31.12.2015 г.".
Останалите
клаузи по договора остават непроменени.
Относно
частта за погасени задължения на „Ф." ЕООД по
договор за кредит от 29.11.2011 г. на експерта е представена следната
информация:
На
25.10.2013 г. „А." ЕООД плаща задължението на „Ф."
ЕООД към „К." за договор за банков кредит от
29.11.2011 г. в размер на 139 872,99 щ.д. (139 872,99 щ.д. х 1,451 = 202 955,71
лв.: 1,95583 = 103 769,60 евро)
На
29.10.2013 г. „А." ЕООД плаща задължението на “Ф."
ЕООД към ..К." за лихва по Договор за банков
кредит от 29.11.2011 г. в размер на 82 602,56 щ.д. (82 602,56 щ.д. х 1,451 =
119 856,32 лв.: 1,95583 = 61 281,56 евро)
На
29.10.2013 г. „А." ЕООД плаща задължението на „Ф."
ЕООД към „К." главница и лихва по Договор за
банков кредит от 29.11.2011 г. в размер на 14 051,55 евро. (14 051,55 еврох 1,95583 = 27 482,44 лв. : 1,451 = 18 940,34 щ.д.)
От страна на
„К." (в несъстоятелност) е представена информация, /представена в табличен
вид-л.15 от експертизата от 28.03.2017г./ относно движението по банков кредит от
29.11.2011 г., за периода от 08.12.2011 г. до 10.02.2016 г. (само за
главницата).
От същата е
видно, че на 25.10.2013 г. е погасена неиздължена сума по кредита на „Ф."
ЕООД, в размер на 139 872,99 щатски долара (100 000,00 щ. д. главница и 39
872,99 щ.д. лихви) .
На
29.10.2013 г. е погасено задължение на „Ф." ЕООД
в размер на 41 353,00 щ.д. главница.
От горното
следва, че вземането по договор за
банков кредит от 29.11.2011г. е в общ
размер на 11 184 667,34 лв., в какъвто размер е предявено.
С оглед
констатациите на вещото лице, съдът намира, че възражението на длъжника „Ф.” ЕООД е недоказано. Във възражението по чл. 690 ТЗ,
писмените бележки, постъпили по делото след проведеното по делото съдебно
заседание, не се правят конкретни твърдения
относно надписването на вземанията по договорите за кредит, както и не се
представят доказателства в тази насока. Не се установиха пороци на приетите
вземания и от изпълнената съдебно счетоводна
експертиза.
Поради тези
съображения възражение вх. № 9275/22.07.2016г. на “Ф.” ЕООД, гр. П.Б. /в производство по несъстоятелност/ против предвидения размер
на приетите вземания на «К.» АД /в несъстоятелност/, включени под № 9 в списъка
следва да бъде оставено без уважение като недоказано.
С оглед на изложените съображения
и на основание чл. 692 ал. 4 от ТЗ, съдът намира, че следва да одобри списъка
на приетите и неприетите от синдика вземания по чл. 686 ТЗ, със съответната
промяна, така както е посочена по-горе.
На
основание чл. 674 ал. 2 от ТЗ следва да се свика събрание на кредиторите с
дневен ред по чл. 677 ал. 1 т. 8 от ТЗ.
Водим от изложеното и на
основание чл. 692 ал. 4 от ТЗ и чл. 674 ал. 2 от ТЗ, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И:
ОДОБРЯВА
списъка на приетите и неприетите вземания на кредиторите на “Ф.” ЕООД, гр. П.Б.
/ в производство по несъстоятелност/ на основание чл. 686 ТЗ, обявен в ТР на
13.07.2016г., след извършване на
следната промяна:
ПРЕДВИЖДА поредност
на удовлетворяване на вземането
на кредитора „С.А." ЕООД в размер
на 40 114,38 лв. по чл. 722, ал. 1, т. 12 от Търговския закон.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 9022/18.07.2016 г. от
«К.» АД /в несъстоятелност/ против приети вземания на «С.А.» ЕООД, гр. С.,
включени под № 5 в списъка като неоснователно неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. №
9023/18.07.2016г. на «К.» АД /в несъстоятелност/ против приети вземания на «У.Т.К.»,
******, включени под №. 1 в списъка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. №
9024/18.07.2016г. на «К.» АД /в несъстоятелност/ против приети вземания на «Е.А.Д.»
ЕАД, гр. С., включени под № 10 в списъка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. №
9222/21.07.2016г. на «С.А.» ЕООД, гр. С. против приети вземания на «К.» АД /в
несъстоятелност/, включени под № 9 в списъка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. №
9275/22.07.2016г. на “Ф.” ЕООД, гр. П.Б. /в производство по несъстоятелност/ против предвидения размер
на приетите вземания на «К.» АД /в несъстоятелност/, включени под № 9 в
списъка.
НАСРОЧВА
събрание на кредиторите на „Ф." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П.Б., обл. С.З., ул. ***, за 07.06.2017 г. от 10.30 часа в Съдебната
палата – град С.З. с дневен ред по чл. 677 ал. 1 т. 8 от ТЗ:
1. Определяне реда и начина за
осребряване имуществото на длъжника;
2. Определяне метода и условията
на оценка на имуществото на длъжника
3. Избор на оценители и определяне на
възнаграждението им.
Определението
да се обяви в Търговския регистър при АВп.
Определението
не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: