№ 8640
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20241110104401 по
описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 22740/24.01.2024г. на СРС, подадена
от Р. Н. С. срещу ЗД „********“ АД.
Ищецът Р. Н. С. чрез адв. Б. М. – АК-София, е предявил срещу ответника ЗД
„********“ АД иск с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2891,75 лева, представляваща
разноски по гр.д. № 9337/2014г. на СГС, I-4 състав, за които на 21.05.2018г. в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист и за събирането на които е образувано изп.д. №
2023***0400045 на ЧСИ № *** – Д.Б.. Ищецът твърди, че вземането е погасено по давност.
В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява, като се
представлява от адв. М., който поддържа предявения иск, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „********“ АД чрез юрк. Ц.Д. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 64597/27.02.2024г. на СРС, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Твърди, че ищецът следва да докаже всички свои твърдения, а в
тяхна подкрепа не са представени никакви доказателства. Представените документи се
оспорват. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
1
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и
взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на
претендираните от него суми, включително обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на
давността. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, по гр.д. № 9337/2014г. на Софийския
градски съд, ГО, I-4 състав, е издаден изпълнителен лист от 21.05.2018г., съгласно който Р.
Н. С. и Даниела Ангелова С.а следва да заплатят на ЗД „********“ АД сумата от 2891,75
лева, представляващи разноски за първа инстанция. Видно от представеното заверено копие,
по Молба, вх. № 1510/25.05.2023г. на ЧСИ № ***-Д.Б., подадена от ответника, е образувано
изпълнително дело № 2023***0400045 на ЧСИ № ***-Д.Б.. Изпратена е покана за
доброволно изпълнение от 29.05.2023г., а на 06.06.2023г. до длъжника е изпратено запорно
съобщение за наложен запор върху камион и лека кола.
Процесното вземане е за съдебни разноски, присъдени с влязъл в сила акт на съда.
Поради това за тях е приложим давностен срок от пет години. Няма представени
доказателства кога е влязъл в сила съдебният акт, с който тези разноски са присъдени.
Поради това съдът приема, че най-късният възможен момент за това е датата на издаване на
изпълнителния лист – 21.05.2018г., като това е и най-късният възможен момент, от който
може да се приеме, че е започнала да тече давността.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ПП 3/1980г.
Изпълнителното дело е образувано по молба от 25.05.2023г., която не прекъсва
давността, тъй като изпълнителното дело е образувано след приемането на ТР 2/2013-2015-
ОСГТК. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИПОРНСПП и § 13 и § 44 ЗИД на ЗМДВИПОРНСПП
(ДВ, бр. 44/2020г.) погасителната давност спира да тече в периода 13.03.2020г.-20.05.2020г.
Затова, вместо да изтече на 21.05.2023г., давността следва да изтича 69 дни след това – на
29.07.2023г. Преди този момент обаче по делото е наложен запор – съобщение на л. 10 от
делото, получен от длъжника на 12.06.2023г. Съдът приема, че съобщението е получено от
2
длъжника, защото именно той като ищец го представя по делото, като в горната му част е
налице и отбелязване „пол. 12.06.23“. Запорът, съгласно ТР 2/2013-2015-ОСГТК, е действие,
което прекъсва давността за вземането. Доколкото запорът е наложен преди изтичането на
давността, то същата е прекъсната, а вземането не е погасено по давност. Доказателства по
делото, които да аргументират различни от горните изводи, не са представени.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като в негова полза
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. С., ЕГН **********, от село К. /община С., област
В.Т./, срещу ЗД „********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, иск с правно
основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 2891,75 лева, представляваща разноски по гр.д. №
9337/2014г. на СГС, I-4 състав, за които на 21.05.2018г. в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист и за събирането на които е образувано изп.д. № 2023***0400045 на ЧСИ
№ *** – Д.Б..
ОСЪЖДА Р. Н. С., ЕГН **********, от село К. /община С., област В.Т./, да заплати
на ЗД „********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първата
инстанция (гр.д. № 4401/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3