ПРИСЪДА
Номер: 25.09.2009 година Град: Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
районен съд Шести
наказателен състав
На двадесет и пети
септември Година: 2009
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Златко
Мазников
Съдебни заседатели: З.К.
В.З.
Секретар: Д.И.
Прокурор: р.М.
като разгледа
докладваното от съдията Златко Мазников
н.о.х.дело № 465
по описа за 2009 година
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия К.И.К., роден на *** год. в гр.Стара
Загора, с постоянен и настоящ адрес гр.Стара Загора, ул.„Вихрен” № 44, български
гражданин от ромски произход, с
основно образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.08.2007 год. в гр.Стара Загора отнел чужди движими
вещи – пари в размер на сумата от 120 лева, от владението на А.К. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради
което и на основание чл.198, ал.1 във връзка с чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК ГРУПИРА така
наложеното наказание на подсъдимия К.И.К. със снета самоличност с наказанието,
наложено му по н.о.х.дело № 1541/2008 год. на Старозагорския районен съд, като
МУ ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях: „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.25, ал.4 във връзка с чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението
на така определеното и наложено общо най-тежко наказание на подсъдимия К.И.К.
със снета самоличност за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в
сила на присъдата.
ОСЪЖДА подсъдимия К.И.К. със снета самоличност да заплати на Държавата в
полза на Съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 360,36
лева /триста и шестдесет лева тридесет и шест стотинки/, представляваща
направени по делото съдебни и деловодни разноски.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране в 15-дневен срок от днес пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
М
О Т И В И
към присъда № 182 от 25.09.2009
година
по
н.о.х.дело № 465
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2009
година:
Обвинението
против К.И.К., ЕГН **********, е в това, че на 19.08.2007 год. в гр.Стара
Загора отнел чужди движими вещи – пари в размер на сумата от 120 лева, от
владението на А.К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила и заплашване – престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Стара
Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от около три години и шест месеца при първоначален „общ”
режим на изтърпяване.
Защитникът адв.Д.А. оспорва обвинението,
като пледира подзащитния му да бъде оправдан, както и алтернативно – в случай,
че бъде признат за виновен – да му бъде наложено наказание под минимума,
предвиден в закона, с приложение на чл.66 от НК.
Подсъдимият К.И.К. дава обяснения, като
не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, поддържа пледоарията на защитника си и моли
да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 19.08.2007 год. около 04,00 часа свидетелките В.К.М. и М.А.М.
проституирали в района на Станционната градина в гр.Стара Загора, когато покрай
тях минал св.А.К. – френски гражданин. Последният се прибирал от нощно
заведение към хотел „Железник”, където бил отседнал. Свидетелките М. и М. му
показали с неприлични жестове услугите, които предлагат. Св.К. видимо се
съгласил да се възползва от предлаганите му сексуални услуги, след което
свидетелките М. и М. го отвели до паркирания в близост лек автомобил „Опел” с
ДК № СТ 8275 СК. Вътре на мястото на шофьора бил седнал подсъдимият К.И.К., на
когото бил автомобила, а до него на предната дясна седалка седял св.А.Р.Ч. – и
двамата се познавали със свидетелките М. и М. ***, където към този момент и
четиримата живеели. Св.К. влезнал в автомобила, заблуден от свидетелките М. и М.,
че ще бъде откаран до хотела му, където ще му предоставят сексуалните си
услуги. За да влезе св.К. в автомобила, допълнително спомогнало и
обстоятелството, че той изпитал известен страх от двамата намиращи се в
автомобила мъже, чието присъствие го респектирало. След като св.К. влезнал и
седнал на задната седалка в автомобила, до него от двете му страни седнали
свидетелките М. и М., които казали на подсъдимия да ги откара към Дъбрава, и
последният потеглил в тази посока. Когато автомобилът минал покрай парк „Аязмо”
и продължил по пътя за Дъбрава, в района на Стрелбището св.К. се уплашил,
виждайки гората покрай пътя, и успял да отвори в движение една от задните врати
на автомобила, вследствие на което подсъдимият намалил скоростта и набил
спирачки. В този момент св.К. успял да скочи през отворената задна врата на
автомобила и побягнал към ограда с бодлива тел, в която се закачил, но успял да
прескочи, като вследствие на това се наранил. Вследствие на това подсъдимият и
свидетелите Ч., М. и М., които междувременно също слезли от колата и тръгнали
след св.К., го изгубили от погледа си. Тогава подсъдимият и тримата свидетели
се придвижили с колата в посока към града и спрели на пътя за Дъбрава в района
на Обръщалото пред стадион „Берое”, за да причакат св.К. с надеждата, че той ще
се появи отнякъде. Там те се разделили, като свидетелките М. и М. се прибрали
към намиращия се в близост кв.„Лозенец”, а подсъдимият и св.Ч. останали до
колата в очакване на св.К., кайто в един момент действително изскочил на пътя.
Виждайки го, подсъдимият бързо се отправил към него и хващайки го, извадил нож
и го заплашил да не мърда, насочвайки ножа срещу него, след което пребъркал
джобовете му и взел парите му – 120 лева, после го хванал за дрехите и така,
дърпайки го за тях, го принудил да се качи отново в автомобила. След като се
качил в колата, св.К. бил отведен от подсъдимия и придружаващия го св.Ч. ***,
където бил оставен на известно разстояние от хотела му. От там св.К. се прибрал
пеш в хотел „Железник”, където уведомил за случилото се работещата на
рецепцията св.Г.П.Т., а тя от своя страна се обадила в полицията и на място
пристигнал дежурен екип, в състава на който бил и св.Д.Д.Д..
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от:
обясненията на подсъдимия К.И.К. и показанията на св.В.К.М., дадени в хода
на съдебното следствие, и проведената в хода на съдебното следствие очна ставка
между тях;
показанията на св.А.К., дадени в хода на досъдебното производство пред
съдия и прочетени в хода на съдебното следствие на основание 281, ал.1, т.3 от
НПК;
показанията на свидетелите Г.П.Т. и Д.Д.Д., дадени в хода на съдебното следствие;
показанията на св.А.Р.Ч., дадени в хода на съдебното следствие, и
обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия в
качеството му на обвиняем и прочетени в хода на съдебното следствие на
основание 281, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 и т.2 от НПК;
показанията на св.М. Авгелова М., дадени в хода на съдебното следствие, и
обясненията й, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия в
качеството й на обвиняема и прочетени в хода на съдебното следствие на
основание 281, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 от НПК;
заключението на съдебно-медицинската експертиза на живо лице № 165/2007
год., изслушано в хода на съдебното следствие, неоспорено от страните и прието
от съда като компетентно и добросъвестно изготвено;
жалбата на св.К. до Началника на РПУ-Стара Загора с дата 19.08.2007 год.,
амбулаторен лист от 19.08.2007 год.и протоколите за разпознаване на лица от
22.08.2007 год., приложени съответно на л.5-
Доколкото са налице съществени противоречия между изброените по-горе
доказателства, т.е. противоречия, касаещи обстоятелства и факти от съставомерен
характер /в случая такива са налице относно това знаел ли е св.К. след като е
срещнал свидетелките М. и М. къде действително ще бъде отведен, ако се качи в
автомобила на подсъдимия, или е бил заблуден, че ще бъде откаран в хотел
„Железник”, както и относно това св.К. давал ли е доброволно пари на
свидетелките М. и М. или парите му са били отнети против волята му от
подсъдимия чрез заплашване с нож и употреба на сила/, съдът намира за
необходимо да обсъди доказателствата в тази им част.
За да приеме, че преди да се качи в автомобила на подсъдимия св.К. е бил
заблуден от свидетелките М. и М., че ще бъде отведен в хотел „Железник”, съдът
кредитира с доверие показанията на св.К. и св.М., тъй като в тази им част
показанията им кореспондират помежду си, респективно – не кредитира с доверие
показанията на св.М., тъй като в тази им част те не намират подкрепа в нито
едно от останалите гласни доказателства /категорични данни, въз основа на които
съдът би могъл да изгради изводите си в
тази насока, се съдържат единствено в показанията на свидетелите К., М. и М./.
Още повече, че според св.М. пострадалият е комуникирал основно със св.М., тъй
като последната е знаела малко английски език, поради което св.М. е узнавала
какво си говорят св.К. и св.М. именно от последната, а този факт представлява
още едно основание за съда да кредитира с доверие в тази им част показанията на
св.М. пред тези на св.М..
За да приеме, че св.К. не е давал доброволно пари на свидетелките М. и М.
съдът кредитира с доверие показанията на св.К. в тази им част, респективно не
кредитира с доверие обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М., М.
и Ч., тъй като последните са противоречиви в тази им част и позволяват да се направи извод единствено за
това, че в тях действително са се намирали пари на св.К. и то в твърдения от
него размер – 120 лева, но не дават възможност за категоричен извод, че тези
пари са им били дадени доброволно – за обещани сексуални услуги. Така,
например:
свидетелките М. и М. твърдят, че св.К. им дал предварително по 50 лева или
общо 100 лева за обещаните им сексуални услуги;
подсъдимият твърди, че св.Ч. му дал 20 лева за услугата да транспортира
пострадалия и свидетелките на посоченото му от последните място /ако тази сума
се сборува с посочената от свидетелките М. и М. сума, която им била дадена от
пострадалия, това прави 120 лева, колкото твърди св.К., че са му били отнети/;
св.Ч. отрича да е давал пари на подсъдимия и твърди, че свидетелките М. и М.
платили на подсъдимия за бензин, каквито данни обаче не се съдържат в
показанията на двете свидетелки.
При това съдът намира твърдението на свидетелките М. и М. за предварително
заплащане на сексуалните услугите, обещани от тях на св.К., т.е. преди тези
услуги да са били действително ползвани, за неправдоподобно и лишено от
житейска логика.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че св.К. не е давал доброволно
пари на никого.
За да приеме, че подсъдимият е заплашил св.К. с нож и е употребил спрямо
него сила, дърпайки го за дрехите, съдът кредитира с доверие показанията на св.К.
и кореспондиращите с тях показания на св.Ч., дадени на досъдебното производство
пред съдия и прочетени в хода на съдебното следствие /действително в тази им
част са налице противоречия между показанията на св.Ч., дадени на досъдебното
производство пред съдия, и показанията му, дадени в хода на съдебното
следствие, но съдът кредитира с доверие именно първите, тъй като същите бяха
поддържани и от св.Ч. след прочитането им, обяснението на когото за
противоречията в показанията му съдът намира за правдоподобно и житейски
оправдано: „Днес казах друго, защото мина доста време и вече не си спомням
какво е станало”/. Респективно – съдът не кредитира с доверие обясненията на
подсъдимия, който отрича да е употребявал сила и да е отправял заплаха с нож
срещу пострадалия, тъй като в тази им част те не намират подкрепа в нито едно
от останалите гласни доказателства /показанията на свидетелките М. и М. не
съдържат данни в тази насока, т.е. данни, даващи основание на съда да кредитира
с доверие една от двете разгледани по-горе версии/.
За да приеме, че именно подсъдимият е отнел парите на св.К. и то чрез
употребата на сила и заплашване, съдът кредитира с доверие в тази им част
показанията на св.К., на чиято достоверност недвусмислено навеждат фактът, че
пострадалият не е давал доброволно пари на никого, фактът, че споменатите от
подсъдимия и свидетелите М. и М. суми възлизат общо на 120 лева, и фактът, че
подсъдимият действително е употребил сила и заплашване срещу св.К., т.е. макар
и да не е налице пряко доказателство в подкрепа на показанията на св.К. в тази
им част, налице е верига от косвени доказателства, съвкупната преценка на които
недвусмислено сочи, че парите на св.К. са били отнети от подсъдимия и то в
резултат на употребените сила и заплашване /на всичко случило се преди това в
непосредствена близост са присъствали очевидци, поради което отнемането на
парите в по-ранен момент не би останало незабелязано/.
Не на последно място следва изрично да се отбележи, че показанията на св.К.
в отделни свои части се подкрепят не само от показанията на споменатите
свидетели М., М. и Ч. в отделни техни части, но като цяло кореспондират и с
показанията на свидетелите Т. и Д., на които св.К. е разказал най-общо за
случилото се непосредствено след преживяното от него и то /според показанията
на свидетелите Т. и Д./ в състояние на шок, т.е. нито времето, нито
състоянието, в което се е намирал, му е позволявало да измисли и възпроизведе
пред тях версия за случилото в своя изгода. От друга страна, в подкрепа на
показанията на св.К. са и протоколите за разпознаване, приложени към
досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие.
Доколкото между събраните по делото доказателства са налице още
противоречия, освен споменатите и обсъдени вече, съдът намира за безпредметно
да ги обсъжда, тъй като същите са несъществени, т.е. не касаят факти и
обстоятелства от съставомерен характер, респективно - не биха довели до
фактически и правни изводи, обуславящи постановяването на присъда, различна от
постановената от съда. Така, например, без правно значение са обстоятелствата
дали свидетелките М. и М. са се срещнали със подсъдимия и св.Ч. преди да
срещнат пострадалия или след това, дали са се разделили с подсъдимия и св.Ч. в
района на Стрелбището или в района на Обръщалото пред стадион „Берое”, но преди
да се появи пострадалия, и т.н..
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен
и несъмнен начин, че на 19.08.2007 год. в гр.Стара Загора подсъдимият К.И.К. е
отнел чужди движими вещи – пари в размер на сумата от 120 лева, от владението
на А.К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците
на престъпния състав на чл.198, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът
прие, че той е извършил описаното престъпление виновно - под формата на пряк
умисъл, понеже, е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им,
както и с користна цел – при присвои отнетите от пострадалия пари. На този
извод недвусмислено навеждат времето, мястото и начина на извършване на
деянието, описани по-горе.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието
съдът взе предвид:
предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление - лишаване от свобода от 3 до 10
години;
наличието
на три смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на
подсъдимия към датата на извършване на деянието /вж. в тази насока справката за
съдимост на подсъдимия, приета като писмено доказателство в хода на съдебното
следствие/, младата му възраст и ниската стойност на отнетите пари;
наличието
на две отегчаващи отговорността обстоятелства – последващото осъждане на
подсъдимия по н.о.х.дело № 1541/2008 год. на Старозагорския районен съд за
престъпление по чл.195, ал.1 от НК, извършено през 2008 год., т.е. след
извършване на настоящото деяние, както и наличието на два съставомерни признака
по отношение на настоящото деяние – употреба на сила и употреба на заплашване,
всеки един от които само по себе си обуславя квалификацията на извършеното като
престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
При
тези данни, изхождайки от принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, съдът определи и наложи на подсъдимия К.И.К. наказание
„лишаване от свобода” за срок от три години.
Тъй
като деянието, предмет на настоящата присъда, е било извършено от подсъдимия в
условията на реална съвкупност с деянието, предмет на осъждането му по
н.о.х.дело № 1541/2008 год. на Старозагорския районен съд, влязла в сила на
09.10.2008 год., т.е. преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила
присъда, съдът на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК допусна
групиране на наказанието по настоящата присъда с наказанието по цитираното
н.о.х.дело, като определи и наложи на подсъдимия К.И.К. едно общо наказание, а
именно най-тежкото от тях – наказанието, наложено с настоящата присъда:
„лишаване от свобода” за срок от три години.
Съдът
намери, че не са налице основания за увеличаване на размера на така
определеното и наложено общо най-тежко наказание на подсъдимия, поради което и
не приложи чл.24 от НК.
Изхождайки
от целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намери, че за тяхното
постигане и преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага същият
ефективно да търпи определеното и наложено му общо най-тежко наказание, на за
сметка на това следва да му бъде определен изпитателен срок в максимално
допустимия по закона размер, предвид което и на основание чл.25, ал.4 във
връзка с чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на определеното и наложено с
настоящата присъда общо най-тежко наказание на подсъдимия К.И.К. за срок от пет
години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
Съдът
осъди подсъдимия К.И.К. да заплати на Държавата по сметка на съда
сумата от 360,36 лева, представляваща представляваща направени по делото
съдебни и деловодни разноски.