РЕШЕНИЕ
№ 512
гр. Варна, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110113275 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск по чл.432 КЗ
Производството е образувано по осъдителен иск предявен от Н.Г. ***срещу ЗД****
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1600,00 лв.- представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на л.а. „*** вследствие на
виновно причинено от ***, като водач на л.а. *** настъпило на 31.03.2019 г., чиято
отговорност е застрахована при ответника с договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица BG/02/118001650916, валидна от 05.06.2018 г.-
04.06.2019 г. ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 14.09.2021
г. до окончателното заплащане на сумата / съобразно изменение на иска допуснато в о.с.з. от
11.02.2022 г./.
В исковата молба се поддържа, че на 31.03.2019 г. в гр. Варна, на бул. ***, пред
кръстовището с бул. „***“ е реализирано ПТП между л.а. марка „*** и л.а. ***, по вина на
водача на втория автомобил, който се движел с несъобразена скорост, загубил контрол над
МПС-то и реализирал удар в л.а. ****, при който били нанесени щети на последното. Към
момента на настъпване на произшествието отговорността на водача на л.а. „***“ била
застрахована при ответника, като ищецът подал искане за заплащане на обезщетение при
последния, за което била образувана преписка за щета **********/01.04.2019 г., във връзка с
която били извършени огледи на увреденото МПС и съставени описи на констатираните
вреди-врата на багажник, заден десен калник, задна лява колона, задно стъкло, уплътнение
лента задно стъкло, триъгълно стъкло на задната дясна врата, таван, рамка на врати, кора
панел, задна лява врата, рамка багажник лява, рамка багажник горна, триъгълно стъкло на
задната лява врата. Тъй като ответникът не заплатил обезщетение на ищеца, последният
завел иск по чл.432 ГПК за заплащане на сумата от 400 лв., като частичен иск от сумата от
2335 лв., по който било образувано гр.д. 11451/2019 г. по описа на ВРС, 49 състав в хода на
което се установило, че се касае за тотална щета при средна пазарна цена на автомобила от
1000 лв. и поради установява на всички предпоставки за уважаване на иска била присъдена
на ищеца исканата сума. При изложеното се излага, че ищецът има правен интерес от
завеждане на настоящия иск за разликата между присъдения със съдебно решение размер и
действителния размер на щетите при тотална щета. Иска се уважаване на предявения иск.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са
изложени доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Искът се оспорва
по размер, тъй като се счита, че претендираната сума е силно завишена. Сочи по
образуваната в дружеството преписка за щетите по автомобила на ищеца от процесното
ПТП е обявена тотална щета. Иска се прекратяване на производството или отхвърляне на
иска.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Съгласно чл. 432, ал. 1
ЗК увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
За уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че е собственик на лек
автомобил ***; настъпилото ПТП; противоправно поведение на водача на лек автомобил
„***; причинените вреди на лек автомобил ***“ вследствие на ПТП от 31.03.2019 г.;
причинна връзка между произшествието и претърпените вреди; наличие на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ и ответника към датата на пътния инцидент. Вината се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С определение от 14.12.2021 г. по реда на чл. 140 ГПК като безспорни обстоятелства
и такива, които не се нуждаят от доказване, с оглед воденото между страните гр.д.
№11451/2019 г. по описа на Районен съд- Варна, 49 състав, по което е бил разгледан
частичен иск за вреди от същото ПТП и разрешението дадено в т.2 от Тълкувателно решение
3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право
като ненуждаещи се от доказва в настоящото производство съдът е отделил всички
елементи от фактическия състав, посочен по-горе с изключение на размера на нанесените на
автомобила вреди, който следва да бъде доказан от ищеца в настоящото производство.
Доколкото е във връзка именно с размера на нанесените щети, който подлежи на
обезщетяване в настоящото производство и с оглед твърденията на ответната страна, че на
л.а. ***“ е нанесена тотална щета, в тежест на ответника е да докаже стойността на частите
от автомобила, които не са увредени и са годни за последваща употреба.
При изложената обвързваща сила на решението на вече водения частичен иск по
отношение на правопораждащите факти се установяват материално правните предпоставки
на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди, поради което в полза на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение за същите
Следва да се разгледа спорния въпрос за размера на дължимото обезщетение.
По делото е изслушана и приета съдебно-автотехническа експертиза / САТЕ/. Вещото
лице е калкулирано, че действителната пазарна стойност на л.а. „***“ към датата на
настъпване на произшествието е в размер на 2000,00 лв., а стойността на щетите по средни
пазарни цени към настъпване на ПТП-то е в размер на 7567,43 лв. Доколкото стойността на
необходимия ремонт в размер на 7567,49 лв. е по голяма от 70% от действителната
стойността на лекия автомобил / 2000 лв./ вещото лице е посочило, че е налице тотална
щета. Експертът е посочил, че към момента на изготвяне на експертизата, автомобилът не е
наличен за оглед и немогат да се установят запазени части. Посочени са детайли, които е
възможно да не са засегнати от процесното произшествие, които са в размер на 8% от
пазарната стойност на автомобила или 160,00 лв.
Съдът намира, че следва да даде вяра на експертното заключение, тъй като то е
обосновано, компетентно дадено, както и изчерпателно и ясно отговаря на поставените
въпроси. Съдът намира, че същото обосновано отговаря на поставените въпроси, като
обстоятелството, че част от цените, които са използвани за изчисленията на вещото лице по
отношение стойността на ремонта са по цени на оторизирани сервизи не повлиява на
крайния извод за наличие на тотална щета, тъй като стойността на ремонта надхвърля
2
действителната стойност на автомобила с 378,37%- размер многократно по-голям от
изискуемия от закона – 70% обуславящ наличието на тотална щета, като тази разлика не би
могла да бъде получена единствено от различие в цените за труд и/или материали в
различни сервизи.
Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл решения № 209/30.01.2012
г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., № 109/14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. ВКС, ТК, І
т..о. /обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка / чл. 400, ал. 2 от КЗ/.
По смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто
от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се
определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1). издадена от сервиз
проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2). експертна оценка – при
изплащане на парично обезщетение.
В случая от кредитираното заключение на САТЕ се установява, че е налице
хипотезата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила.
Доколкото обезщетението трябва да е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, при тотална щета обезщетението трябва да е равно на
действителната стойност на погиналото имущество към датата на погиване, но ако са налице
запазени части от това имущество, те трябва да бъдат приспаднати /в противен случай би се
стигнало до неоснователно обогатяване/. Тъй като дължимото обезщетение е съответно на
действителната стойност, а застрахователната сума е само горна граница, която ограничава
задължението на застрахователя, стойността на запазените части следва да се приспадне от
действителната стойност, а не от застрахователната сума.
В случая размерът на дължимото обезщетение се получава, като от средната пазарна
цена към датата на настъпване на ПТП /доколкото по такива цени ще може да се купи вещ
от същия вид и качество като увредената/ от 2000 лв. /съгласно САТЕ/, се приспадне
стойността на запазените части от /8% /160,00 лв. и обезщетението, което следва да се плати
възлиза на сумата от 1840,00 лв. лв. Ответникът е осъден с влязло в сила решение да заплати
сумата от 400лв., която сума също следва да бъде приспадната от дължимото обезщетение,
т.е. остава дължимо обезщетение в размер на 1440 лв.. Ищецът е предявил иск в размер на
1600,00 лв., който следва да се уважи частично до 1440 лв. и да се отхвърли за разликата над
тази сума до 1600 лв.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това изрично е поискано
от ищеца върху сумата 1440,00 лв. следва да бъде присъдена законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.09.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК, право на разноски
имат и двете страни съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът е направил искане за присъждане на такива и е представил доказателства за
заплащане на 50,00 лв.- държавна такса, 14,00 лв. – държавна такса по увеличението на
иска, 125 лв.- депозит за САТЕ и 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение /заплащането на
което се доказва от представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,
че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в който случай договорът има
характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 г./
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат -400 лв., което съдът намира за
основателно, с оглед окончателния размер на иска с оглед минималния размер по чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /Наредбата/ и липсата на фактическа и правна сложност на делото, като
подходящ размер на възнаграждение съдът намира 350 лв./ близък до минималния от 342,00
3
лв./.
Съразмерно с уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 485,10 лв.- разноски в съдебното производство.
Ответникът от своя страна е доказал заплащане на следните разноски в
производството: 125 лв.- депозит за САТЕ и 360,00 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение
/заплащането на което се доказва от представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в който случай
договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение
6/2012 г./. Адвокатското възнагржадение без ДДС е под минимума по Наредбата. С оглед
отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
48,00 лв.- разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „****, съдебен адрес: гр.*** да заплати на Н. Г. Н., ЕГН: **********,
адрес: гр.***, на основание чл. 432 КЗ, сумата от 1440,00 лв. / хиляда четиристотин и
четиридесет лева/ – представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди на л.а. *** вследствие на виновно причинено от ***, като водач на л.а. „***“, с рег.
№***, настъпило на 31.03.2019 г., чиято отговорност е застрахована при ответника с
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица
BG/02/118001650916, валидна от 05.06.2018 г.-04.06.2019 г. ведно със законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.09.2021 г., до окончателното изплащане
на задължението,
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ****2, съдебен адрес: гр. С**** да
заплати на Н. Г. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна. ул. „Вяра“ №2, вх.В, ет.2, ап.43
сумата от 485,10лв. / четиристотин осемдесет и пет лева и 10 стотинки/ - разноски в
съдебното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. Г. Н., ЕГН: **********, адрес: ***да
заплати на ***, съдебен адрес: *** сумата от 48,00 лв. / четиридесет и осем лева/ - -
разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4