Р Е Ш Е Н И Е
№ 337/ 31.1.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
януари, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5103 по описа на
Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 21603/18.04.2017 год. от В.К.Г., ЕГН: **********, с адрес *** срещу ЗАД „Армеец”,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата 1225.00 лева, представляваща
част от дължимо обезщетение, цялото в размер на 9500 лв., претендирано за
причинени на ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат на кражба на МПС № *,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
разноски.
В
исковата молба се излага, че между страните е сключен
договор за застраховка „Каско” за лек автомобил „*”, рег. № *, със срок на
действие от 20.01.2016 год. до 19.01.2017 год. На 29.11.2016 год. ищецът е
установил, че автомобилът му е противозаконно отнет от неизвестно лице. За
инцидента са уведомени полицейските органи, а при застрахователя е образувана
преписка по щета № 13016030108282/ 2016 год. С Постановление на
ВРП, образуваното наказателно производство № 15908/ 2016 год. е спряно.
Независимо от представянето на всички изискани документи, от страна на
ответника не е извършено плащане.
Ответникът – ЗАД „Армеец”, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск, като оспорва
изправността на ищеца, като сочи от страна на застрахования не сапредставени
всички изискуеми документи. Възразява и срещу стойността на претендираното
обезщетениe, като намира че същото следва да
се определи не върху уговорената застрахователна сума, а след прилагане на
корекционен коефицент (15 %), касаещ периода на експлоатация на автомобила.
Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С
Определение от 10.10.2017 год. (л. 63), по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, е
допуснато изменение в размера на претенцията, като от 100.00 лева същият е увеличен на 1225.00 лева,
представляваща част от дължимо обезщетение, цялото в размер на 9100
лв., претендирано за причинени на ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат
на кражба на МПС № *, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената
по делото застрахователна полица № 0306Х0177449 (л. 5),
се установява наличие на застрахователно правоотношение по силата на договор за застраховки „Каско“ и „Злополука“
между В.К.Г. и ЗД "Армеец"
АД по отношение на МПС ДК № *, за периода 20.01.2016 год.
– 19.01.2017 год.
Установява
се от представените 4
бр. квитанции (л. 6, 7), че
застрахователната премия е заплатена на четири
вноски, последната заплатена на 19.10.2016 год.
Съгласно Удостоверение № 439000 –
25444/ 29.11.2016 год., въз основа на заявление от 29.02.2016 год. на В.К.Г., се
установява, че за времето от 19.00 часа на 28.11.2016 год. до 07.40
ч. на 29.11.2016 год., неизвестно лице противозаконно й е отнело лек автомобил
„*“, рег. № *, паркиран на неохраняем паркинг до бл. *, вх. *, на ЖК „*“, за което е образувано ДП № 1890 по описа за 2016 год. на ІІІ-
то РУ Варна.
С Постановление № 15908/ 29.12.2016
год. е спряно производството по ДП № 1890 по описа за 2016 год. на ІІІ- то РУ
Варна, водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1 НК.
Видно от представеното на л. 108
уведомление – декларация за щета, застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователно събитие, на 29.11.2016 год.
При завеждане на щетата от
застрахования са представени застрахователна полица, знак за
годишен технически преглед, свидетелство за управление на МПС, свидетелство
за регистрация на МПС, протокол за оглед.
На 30.11.2016 год. на застрахователя е
представено и Удостоверение от ІІІ- то РУ № 439000-2544/ 29.11.2016 год.
Приобщени към преписката по щета №
13016030108282/ 2016 год. са още: оригинален ключ – 2 бр. (протокол – л. 120),
пълномощно от В.Г. към ЗАД „Армеец“, декларация за гражданско състояние,
декларация за прехвърляне на собственост върху МПС, документ за банкова сметка,
***.
От страна на застрахователя е изготвен доклад
по щета (л. 95), съдържащ заключение за изплащане към ищеца на сумата 7875.00
лв. – обезщетение обезщетение по щета № 13016030108282въз основа на експертна оценка
Видно от платежно
нареждане от 17.05.2017 год., от страна на
застрахователя към ищеца е изплатена сумата
от 7875.00 лв. - обезщетение по щета № 13016030108282.
От заключението на вещото лице по
изготвената в хода на процеса съдебно - автотехническа екпрертиза, което се
кредитира от съда на обективно и компетентно изгответно, се установява, че пазарната стойност на лек автомобил „*“ рег. № *, към момента на
настъпване на застрахователното събитие, е 9100.00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл. 386, ал. 1, вр. с чл.
405, ал. 1
КЗ.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да запплати
в уговорения срок застрахователно
обезщетение.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната
норма, а именно: валидна облигационна връзка между страните по силата на
договор за застраховка „Каско”, по който е изправна страна; настъпване на
застрахователно събитие; причинно-следствена връзка между събитието и
вредоносния резултат; размерът на средствата, необходими за отстраняване на
вредите.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на
настъпване на процесното събитие – кражба,
между страните е съществувала облигационна връзка по силата на
договор за застраховка „Каско”.
На следващо място – факта на настъпване
на застрахователно събитие на твърдяната от ищеца дата, съдът приема за
установен въз основа на представените по
делото удостоверение от ІІІ- то РПУ, прокурорско постановление, а и също така
предвид поведението на ответника - извършеното от негова страна плащане на застрахователно обезщетение съставлява признание относно факта на настъпване на застрахователното събитие.
Основният спорен
момент в производството е относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
По смисъла на
чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка.
В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените
по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т.
д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. №
156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.
о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както
и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ.
Съгласно
заключението на вещото лице, което не е оспорено от
страните, пазарната стойност на отнетото МПС, съгласно
методиката на застрахователното дружество, възлиза на 9100.00 лева. От тази стойност следва да бъдат
приспаднати изплатените от ответника 7875.00
лв., т. е. дължимата от ответника сума възлиза на 1225.00
лева (9100 – 7875).
По
изложените съображения, се налага извода, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен съобразно заявения размер, а именно 1225.00 лв., представляваща част от дължимо обезщетение, цялото в размер на
9100 лв., претендирано за причинени на ищеца имуществени вреди, настъпили в
резултат на кражба на МПС № *, на основание чл. 386, ал. 1, вр. с.
чл. 405, ал. 1 КЗ.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
основателна е и акцесорната претенция за присъждане законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 570.00 лева, представляваща извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец”,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.К.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 1225.00 (хиляда
двеста двадесет и пет) лева, представляваща част от дължимо обезщетение,
цялото в размер на 9100 лв., претендирано за причинени на ищеца имуществени
вреди, настъпили в резултат на кражба на МПС № *, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 386, ал. 1, вр. с чл.
405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА
ЗАД
„Армеец”, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.К.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 570.00 (петстотин и седемдесет)
лева, представляваща извършени
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: