Решение по дело №189/2021 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 18
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20213520200189
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. П., 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
в присъствието на прокурора Пл. Ив. Ил.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200189 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата А.М. Й.А – родена на 11.01.1980 г. в гр.Т.,
живуща в гр.П., община П., обл.Т., ул.“***“ № 40, български гражданин,
основно образование, разведена, неосъждана, ЕГН **********;
ЗА ВИНОВНА в това, че на 20.03.2021 г., на 03.04.2021 г., на 01.05.2021
г., на 15.05.2021 г. и на 05.06.2021 г., при условията на продължавано
престъпление, като родител на малолетното дете Б.Г.С. не е изпълнила
съдебно решение № *** г. на ПпРС, влязло в сила на 14.10.2020 г. относно
упражняването на личните контакти на бащата с детето Б.Г.С. /род. на
03.07.2009 г./ - престъпление по чл.182, ал.2 във връзка с чл.26 от НК,
като на основание чл.182, ал.3 от НК НЕ Й НАЛАГА НАКАЗАНИЕ, тъй
като след предупреждение от надлежен орган на властта преди постановяване
на присъдата е изпълнила съдебното решение.
ОСЪЖДА ОБВИНЯЕМАТА А.М. Й.А със снета самоличност да
заплати за съдебно-психолого-психиатрична експертиза сумата в размер на
546.00 лв. по бюджета на съдебната власт по сметка на ПпРС.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес,
1
пред Търговищки окръжен съд, по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по АНД № 20213520200189 по описа на ПпРС.

Производството е по реда на Глава XXVIII-ма от НПК .
Против обвиняемата А.М. Й.а от гр.П. е било образувано и водено ДП № 28/2021 г. по
описа на РУ П. за извършено престъпление по чл.182,ал.2,вр. с чл.26 НК. След приключване на
същото с мнение за съд, наблюдаващият прокурор е установил, че са налице основанията по чл.78а
от НК, поради което и на осн.чл.375 НПК е изготвил постановление за освобождаването й от
наказателна отговорност по реда на Глава ХХVIII-ма НПК за това, че „на 20.03.2021 г., на
03.04.2021 г., на 01.05.2021 г., на 15.05.2021 г. и на 05.06.2021 г., при условията на продължавано
престъпление, като родител на малолетното дете Б.Г.С. не е изпълнила съдебно решение № ***
г. на ПпРС, влязло в сила на 14.10.2020 г. относно упражняването на личните контакти на
бащата с детето Б.Г.С. /род. на 03.07.2009 г./“-престъпление по чл.182, ал.2, вр. с чл.26 НК .
Районна прокуратура Т., ТО П., чрез прокурор И. поддържа обвинението като доказано по
безспорен начин и предвид това, че обвиняемата е изпълнила съдебното решение след отправено й
предупреждение от съда, пледира за нейната виновност и приложение на чл.182,ал.3 от НК.
Обвиняемата Й.а се явява в с.з., първоначално оспорва обвинението, като поддържа
становището, че не е ограничавала детето си във възможността да се среща с бащата, но срещите
не са осъществявани по различни, но обективни причини. След отправеното от съда
предупреждение и дадена възможност е започнала стриктно да изпълнява съдебното решение по
гражданското дело. Защитникът й адв.Р.Д. от гр.П., ТАК претендира за приложението на чл.
182,ал.3 от НК тъй като обвиняемата е изпълнила и ще изпълнява занапред съдебното решение
относно упражняването на личните контакти на детето с неговия баща.
Съдът, след запознаване с доказателствата по приложеното ДП № 28/2021 г.по описа
на РУ П. и постановлението на РП-П., както и с оглед разпоредбите на чл.378, ал.2 и ал.3 от
НПК, в рамките на събраните по делото доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Обвиняемата А.М. Й.а и св.Г. Ст. Й. били съпрузи по сключен на 06.05.2006 г. граждански
брак, по време на който било родено и детето им – Б.Г.С. /родена на 03.07.2009 г./. С решение №
*** г. по гр.д. № *** г. на ПпРС /приложено л.18 от ДП/, бракът между съпрузите бил прекратен,
като упражняването на родителските права било предоставено на обв.Й.а,а на св.Й. бил определен
режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00
ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване при бащата в съботната нощ; един месец през лятото,
който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; както и по един ден от Коледните и
Великденските празници, след предварително съгласуване между родителите.
Възползвайки се от постановения режим на лични отношения, св.Г.Й. посещавал адреса на
обв.Й.а в гр.П. на датите – 20.03.2021 г.; 03.04.2021 г.; 01.05. 2021 г.;15.05.2021 г. и 05.06.2021 г.,
но не могъл да осъществи контакт с детето си. В някой от случаите обвиняемата заявявала, че се
притеснява детето да не бъде заразено с ***; в други, че бащата се среща с други жени в жилището
си, което би притеснило детето и т.н. При всяко отиване до дома на обвиняемата, св.Й. бил
придружаван от свой познат, именно с цел бъдещо потвърждаване на отказа за изпълнение на
съдебното решение. Така например, на 20.03.2021 г. /събота/, при посещение на дома на
обвиняемата, св.Й. бил заедно със св. Х.Х., който освен, че сочи за отлични битови условия в дома
на бащата /показания л.41 от ДП/, но и за тази дата твърди, че „…майката каза пред детето, нека
тя да си реши. Тогава детето категорично каза, че не иска и като че ли имитираше нещо като
плач…Гошо не е правил нищо и не е казвал нищо, само ме погледна и каза „видя ли!“, след което
си тръгнахме…“. За датата 03.04.2021 г. при посещение в жилището на обвиняемата присъствал и
св. Х.Х. – полицай от РУ П., изпратен по разпореждане на ОДЧ по сигнал за семеен скандал. Св.
Христов провел на място беседа с обвиняемата, при която тя заявила, че не „дава детето заради
настъпилата епидемия от коронавирус. Заяви ми, че и ХЕИ идвало на проверка в домът й и са я
посъветвали да не дава детето. Детето беше навън и когато я попитахме каза, че не иска да
ходи при баща си …“ /показания л.45 от ДП/. В същия контекст са, за останалите инкриминирани
дати са показанията на свидетелите Д.Д. /л.46 и л.48/ и Димчо Й. /л.47/, които изцяло подкрепят на
1
св.Г.Й. в твърденията му относно невъзможността да осъществи личен контакт с детето си
съобразно постановеното съдебното решение.
С жалба от 06.01.2021 г. /л.10/ св.Г.Й. сезирал РП Т. и след извършена допълнителна
проверка, на 19.02.2021 г. било образувано ДП № 28/2021 г. по описа на РУ П. за престъпление по
чл.182,ал.2 от НК. В хода на същото била извършена проверка от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.П., като в заключителния доклад /л.50/ било посочено, че майката е консултирана
за това, че не трябва да възпрепятства контактите между детето и бащата, и че трябва да спазва
съдебното решение. Посетен бил и имота на св.Й., като комисия констатирала /протокол л.51/, че
хигиената в стаята, в която живее бащата е задоволителна, жилището е електрифицирано и
водоснабдено. Била изискана и приложена допълнителна информация по случая /л.58-60/, в която
психологът Цв. Т. /изслушана и като свидетел в с.з.,л.41 от делото/ извършила беседа с детето, при
която подробно анализирала отношенията с родителите му, отношенията в семейството и дала
заключение за това, че нарушената комуникация и общуване на детето с неговия баща влияе
негативно върху емоциите и чувствата на Б., обременява я емоционално, и нарушава
възможностите й да се радва на едно пълноценно детство.
В хода на съдебното дирене и след представяне за пръв път на медицинска документация
/л.37 от делото/ – експертно решение № **** г. относно здравословното състояние на обвиняемата
– ТЕЛК с 84 % ТНР с водеща диагноза „Епилепсия. Големи средно чести припадъци с интервали
от седмици. Органично разстройство на личността в умерена степен“, съдът прие, че е
задължително нейното освидетелстване, на основание чл.144,ал.2,т.3 и т.4 от НПК, поради което
назначи комплексна СППЕ. В заключението си /приложено л.51-64 от делото/ вещите лица д-р
В.Б.-психиатър и Б.А.-клиничен психолог посочват, че обвиняемата с оглед нейното конкретно
физическо и психическо състояние възприема правилно фактите по делото. Интелектуалният
показател е в рамките на Лека умствена изостаналост; разбирала е свойството и значението на
извършеното. В с.з. /л.67/ вещите лица допълват заключението си като посочват, че с обвиняемата
трябва допълнително да се работи, тъй като е необходимо и бащата да вижда детето, защото тя
мисли, че той няма да се грижи добре за нея и за това е намерила начин да отказва в някои случаи
неговото присъствие в живота на детето.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин от
събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 28/2021 год. по описа на РУ
”Полиция” П. доказателствени средства, преценени от съда по реда на чл.378,ал.2 НПК, както и от
допълнително изслушаните в с.з. свидетели и приетото без възражения заключение по
комплексната СППЕ. При съвкупната оценка на приобщения по делото доказателствен материал
съдът направи категоричен правен извод за това, че обв.А.М. Й.а от гр.П., е осъществила
инкриминираното деяние описано в постановлението на прокурор от РП Т., ТО П., за което следва
да се ангажира наказателната й отговорност за престъпление по чл. 182,ал.2, вр. с чл.26 от НК за
това, че на 20.03.2021 г., на 03.04.2021 г., на 01.05.2021 г., на 15.05.2021 г. и на 05.06.2021 г., при
условията на продължавано престъпление, като родител на малолетното дете Б.Г.С. не е изпълнила
съдебно решение № 88/18.09. 2020 г. на ПпРС, влязло в сила на 14.10.2020 г. относно
упражняването на личните контакти на бащата с детето Б.Г.С. /род. на 03.07.2009 г./. От
субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл обективиран в конкретните й
действия. Престъплението по чл.182,ал.2 НК е от категорията на престъпленията против
семейството и като такова охранява обществените отношения свързани с нормалното
осъществяване на родителските права и задължения в интерес на детето, както и правото на детето
да бъде отглеждано и възпитавано по начин, осигуряващ неговото нормално физическо, умствено,
нравствено и социално развитие, и правото му на лични отношения с родителите. Неизпълнение
на съдебното решение ще е налице, когато деецът не изпълни конкретните предписания на съда
относно упражняването на родителски права или относно лични контакти с дете, като една от
проявните форми е непредаване на детето на посочените дати. В случая се установи, че майката -
обв.А. Й.а бездейства и не предава съзнателно дъщеря си Б. на нейния баща, на когото според
съдебно решение по гр.№ *** г. на ПпРС е определен режим на лични контакти. Наред с това по
делото липсва каквато и да е индиция, че бащата Г.Й. не е желаел да се грижи за детето си и че е
отказвал да го приеме при себе си.
2
Наред с горепосоченото, съдът намира за необходимо да посочи, че в настоящото
производство е длъжен да се съобрази от една страна с определения от гражданския съд режим на
лични контакти на бащата с детето, а от друга страна да установи дали на конкретните посочени в
обвинението дати обвиняемата е изпълнила задължението си да предаде детето Б., така като е
постановено, на бащата Г.Й.. В конкретният случай е налице криминализиране на престъпно
бездействие, продиктувано от вече решен въпрос, свързан с упражняване на родителските права на
детето. Налице осуетяване на съдебно решение, тъй като във всеки един от инкриминираните
случаи обв. Й.а е създавала обстановка, съпроводена със спънки, за да не може същото да се
изпълни. Неизпълнението се изразява във фактическото недопускане, респ. ограничаване на
правоимащия – бащата Г.Й. да осъществи личните си контакти с детето (в т.см. виж и Решение №
*** г. на II н.о. по кнд № 848/2018 г. по описа на ВКС). Видно от обсъдените по-горе гласните и
писмени доказателства по делото е, че е налице упоритост при бездействието от страна на
обвиняемата, обуславяща като последица от това трайната невъзможност за бащата да вижда
своето дете и поставянето на същото в риск. Доколкото обаче, след отправеното от съда
предупреждение в с.з. от 12.01.2022 г. /л.68/ и потвърденото в с.з. от ** г. от страна на св.Г.Й., че
обвиняемата е започнала да изпълнява съдебното решение, като е успял да се срещне с детето си в
края на м.януари и началото на м.февруари през 2022 г., съдът я намери за виновна за обвинението
по чл.182, ал.2,вр. с чл.26 НК, но на основание чл.182,ал.3 от НК не й наложи наказание.
С оглед изхода на делото съдът осъди обвиняемата да заплати разноските в размер на 546
лв. за изготвената в съдебната фаза СППЕ – по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПпРС.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:
3
Съобщи за изтекли лични данни