Решение по дело №2176/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Живка Кирилова
Дело: 20192230102176
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 233

 

                                  гр. Сливен, 21.02.2020 год.

                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански състав в закрито заседание на двадесет и първи януари  през две хиляди и двадесета година, в състав:                

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. К.

 

при участието на съдебен секретар А.В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 5176 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:

Предявен е положително установителен иск за установяване на вземане от страна на ищцовото дружество по отношение на ответницата, а именно: главница в размер на 704,74 лв. за консумирана електрическа енергия за периода от 02.03.2017 г. до 30.08.2017 г.; законна лихва за забава в размер на 98,18 лв. за периода от 25.07.2017 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на  подаване на заявлението в съда – 12.02.2019 г. до окончателното изплащане или сума в общ размер на 802.92 лв.

 В молба се твърди, че на 12.02.2019 г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК пред СлРС за вземане срещу длъжника З.К.А., за което е образувано ч.г.д. № 739/2019 г., по което дело е издадена заповед за изпълнение. В предоставеният срок е постъпило възражение от длъжника, поради ищцовото дружество подава настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.

Твърди се, че ищцовото дружество, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството, като на осн. чл. 7, т. 1 от тях ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 2337310.

Ответницата от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ се е задължила да заплаща задълженията си, свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2 .Съгл. чл. 27, ал. 1 от ОУ при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в обичайните размери.

Сочи, че на 31.05.2017 г. по реда на ОУ за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД (със сегашно наименование „Електроразпределие Юг" ЕАД), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г., служители на дружеството са извършили проверка на обекта на ответника, находящ се в гр. С., кв. С. к. бл. ., вх. ., ап. . и представляващ ИТН 2337310. Съгл.чл. 16 от ЗЗД и чл. 104а от ЗЕ, са задължителни за ползвателите на предоставените услуги, като същите влизат в сила за клиентите, без да е необходимо изричното им писмено приемане. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 370842 от 31.05.2017 г. в присъствието на двама свидетели и служител на РУ–Сливен и при чл. 37 и чл. 63 от ОУ като е установено, че електромерът не съответства на метрологичните и технически изискания, тъй като не измерва консумираната енергия в резултат на извършена манипулация и съответно незаплатена.

Твърди също, че на основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 48, ал.2 и чл. 51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДЕКВР, във вр. с чл. 54, ал. 2, от общите условия на разпределителното дружество е издадена фактура № **********/13.07.2017 г. на стойност 277,45 лв. с падеж 24.07.2017 г. На клиента са начислени допълнително 1905 kWh за период от 90 дни - 02.03.2017 г. - 31.05.2017 г., съгласно съставена справка за коригиране сметката за електроенергия. Сочи, че поради забава в заплащане на горепосочената фактура ответникът дължи законна лихва в размер от 43,70 лв. за периода 25.07.2017 г. - 11.02.2019 г., като законна лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство, а срока за плащане на фактурата е посочен в същата.

Излага твърдения, че на 30.08.2017 г. по реда на ОУ за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД (със сегашно наименование „Електроразпределие Юг" ЕАД), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г., служители на дружеството отново са извършили проверка на обекта на ответника, находящ се в гр. С., кв. С. к. бл. ., вх. ., ап. . и представляващ ИТН 2337310. Посочените общи условия, съгласно чл. 16 от ЗЗД и чл. 104а от Закона за енергетиката, са задължителни за ползвателите на предоставените услуги, като същите влизат в сила за клиентите, без да е необходимо изричното им писмено приемане. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 378616 от 30.08.2017 г. в присъствието на двама свидетели и служител на РУ- Сливен и при спазване на правилата на чл. 37 и чл. 63 от горепосочените общи условия, като е установено, че електромерът не съответства на метрологичните и технически изискания, тъй като не измерва консумираната енергия в резултат на извършена манипулация и съответно незаплатена.

Сочи се, че на основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 48, ал.2 и чл. 51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДЕКВР, във вр. с чл. 54, ал. 2, от общите условия на разпределителното дружество е издадена фактура № **********/30.10.2017 г. на стойност 427,29 лв. с падеж 09.11.2017 г. На клиента са начислени допълнително 2484 kWh за период от 90 дни - 01.06.2017 г. - 30.08.2017 г., съгласно съставена справка за коригиране сметката за електроенергия, като поради забава в заплащане на горепосочената фактура ответникът дължи законна лихва в размер от 54,48 лв. за периода 10.11.2017 г. - 11.02.2019 г. и законна лихва за забава за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство, като е посочен срока за плащане на фактурата в същата.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към З.К.А., както следва: 704,74,08 лв., представляващи стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 02.03.2017 г. - 30.08.2017 г. сумата от 98,18 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 25 07 2017 г - 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 12.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират за присъждане на направените по делото разноски, както и разноски по заповедното производство.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата, съгласно Определение № 2680/05.08.2019 г., с който счита предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че на 31.05.2017 г. и на 30.08.2017 г. служители на ищцовото дружество са извършили проверки на адреса на ответницата, но от приложените констативни протоколи с №№ 370842 и 378616, съответно от 31.05. и 30.08.2017 г. не става ясно и категорично дали ответницата З.А. е направила неправомерно прикачване към електроразпределителната мрежа. Електроизмервателните уреди, вкл. и посочения електромер не се намират в имота на ответника, а са на достъпно място за всички живущи във входа на блока, като е посочено, че ключа за таблото се държи от служители на ЕВН. Счита, че първия констативен протокол не е изготвен коректно и точно, съгласно изискванията на закона, тъй като посочените в него свидетели са установени само с по две имена, които в никакъв случай не са пълни установъчни данни за индивидуализиране на дадени лица- свидетели.

   Твърди, че не са приложени други доказателства, които да удостоверяват обстоятелството, че ответника е този който се е прикачил неправомерно към електроразпределителната мрежа. В тази връзка не е извършена проверка по чл.234в от НК, която по несъмнен и категоричен начин да доказва, че извършител на неправомерното деяние е именно ответника З.А.. Счита предявените искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

 В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който моли съда да уважи исковите претенции. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

 В съдебно заседание ответницата се представлява от назначения особен представител, който моли съда да отхвърли иска, като се съобрази с доказателствата по делото.

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

  Предявеният положително установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищцото дружество, че ответника дължи сумата от 704,74 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия, начислена за минал период от време от 02.03.2017 г. до 30.08.2017 г. за обект, находящ се в гр. С., кв. "С.к." бл. ., . вх. ., ап. ., начислена във фактура № **********/30.10.2017 г.

Безспорно се установи, че ищцовото дружество в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98А от ЗЕ е продало електрическа енергия на ответницата, в качеството й на потребител за процесния период.

   По приложеното ч.гр.д. № 7439/2019 г. по описа на СлРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 544/13.02.2019 год. за заплащане на главница в размер на 704,74 лв. за консумирана електрическа енергия за периода от 02.03.2017 г. до 30.08.2017 г.; законна лихва за забава в размер на 98,18 лв. за периода от 25.07.2017 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на  подаване на заявлението в съда – 12.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер на 75 лв.

В тази връзка, съдът е допуснал исканата съдебно-техническа експертиза, която е установила, че е открита партида на името на ответника още преди 2007 г. и от тогава не е променяна партидата в ищцовото дружество. Експертът действително установява, че има извършени две манипулации на електромерното устройство, за което са съставени констативни протоколи за техническа проверка, установила действително че има извършена манипулация, в резултат на което е остойностено правилно неизмереното количество електроенергия по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ.

От изготвената съдебно-икономическата експертиза вещото лице след направени изчисления е установило, че материализираните суми в заповедното производство са тези, които са изчислени от съдебният експерт.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК и чл. 79, ал.1 предл.1 от ЗЗД. В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищцовото дружество към момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, размера на вземането, както и факта, от който произтича вземането. За да бъде уважен предявения иск, ищцовото дружество следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника,  както и че и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от това правоотношение, като следва да се докаже начисленото допълнително количеството ел. енергия за процесния период, нейната стойност и че въпреки настъпилия падеж не са заплатени дължимите стойности.

Съдът намира предявеният иск за допустим, т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство.

В случая ответника чрез особения представител не оспорва, че ищцовото дружество е доставял на обект, намиращ се в гр. С., кв. "С.к." бл. ., вх. ., ап. . електроенергия. Не оспорва и количеството и стойността на допълнително начислената електрическа енергия. Тези факти бяха установени и от изслушаните и приети заключения на съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-техническа експертиза, които съдът изцяло кредитира, като обективни и компетентно дадени.

Спорни се явяват обстоятелствата дали е имало законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали тя е породила парично задължение за ответницата.

   С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., частично отменени с Решение №1500 на ВАС на РБ от 06.02.2017г. Тъй като самата проверка е извършена на 31.05.2017 г. и 30.08.2017 г., т.е преди голяма част от разпоредбите на ПИКЕЕ да бъдат  отменени, с изключение на чл.48 - чл.51 от ПИКЕЕ, то приложими са и правилата, приети от ищцовото дружество в одобрените от ДКЕВР и съответно надлежно публикувани, Общи условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС в тяхната цялост. По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период съдът счита, че такава е допустима по принцип, с оглед  приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г. До този момент с устойчивата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване, и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.

Със създаването на новата т. 6 на ал. 2 на чл. 98а от ЗЕ, се постановява, че общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е влязла в сила на 17.07.12 г. – тоест процесният период попада във времевия й обхват.

Така предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е предоставено по силата на законова регламентация, но с оглед на въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ корекцията следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител правила и установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекцияТова виждане е закрепено в Решение №111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т.о, в което се посочва още, че с изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител с електрическа енергия да извършва корекция на сметки на потребители. Осъществяването на това право обаче, е обвързано със задължение на електроразпределителното дружество да създаде правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършване на корекция на сметките и за уведомяването на клиентите.

Константната практика на ВКС и съдилищата се опира на цитираното решение, което прогласява, че „с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“

Безспорно в ПИКЕЕ е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия. Такава регламентация е налице и в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН-България, като правилата за измерване на количествата ел.енергия, принципите, начините и местата за измерване са уредени в чл. 26-чл.37, а начинът на коригирането на сметки при неточно измерване и редът на уведомяване на клиента при извършване на корекцията на сметката, са уредени в нормата на чл. 54, съгласно която: „В случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на тези Общи условия, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на тези Общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от 7 (седем) дни Клиента и ”ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислените количества електрическа енергия.

От своя страна в ОУ е предвидено с чл. 63, че „В случаите, в които по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента. (2) Ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели. (3) В случаите на ал.2 констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване.“

С оглед изложеното дотук, съдът счита, че са налице всички законови изисквания, съгласно разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които обуславят правото на електроснабдителното дружество да извърши корекция на сметката на ответника.

Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл.63, ал. 1 - 3 от ОУ на ЕВН ЕР, като констативният протокол следва да е подписан от представители на ЕВН ЕР и Клиента, а ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели, но в този случаи констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване. В конкретния случай липсва обратна разписка.

В настоящия случай може да се приеме, че процедурата е надлежно осъществена, тъй като двамата свидетели са достатъчно индивидуализирани - обозначени са с по  три имена, нямат отбелязани никакви други идентифициращи ги белези – ЕГН, адрес, които да позволят откриването им и евентуалния им разпит.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ при метрологичната проверка е установено, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване, до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. От изготвеното съдебно-техническо заключение вещото лице е отговорил на втори въпрос, че закачането към захранващата линия преди електромера е манипулация, която води до пълно неизмерване на електроенергия, тъй като електромера по никакъв начин не участва в измерването на ел. енергията.

В настоящия случай, началният момент е датата на регулярен отчет на показанията на електромера по твърдения на ищцовото дружество, останаха недоказани от тяхна страна, относно определянето на началната дата на процесния период. Не беше доказана предходна проверка на СТИ на клиента, нито представен констативен протокол за същата. В настоящото производство съдът приема, че начислената сума не се дължи, тъй като ищцовото дружество не е обосновало как е формирал периода на извършената корекция от 90 дни. Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този период и максималната му продължителност, но конкретното му определяне за всеки един случай следва да става на базата на точно посочване на началната и крайната дата и по каква причина са приети те.

Доставчикът следва да посочи в уведомлението продължителността на периода, в който отчитането е било неправилно, /което в случая е сторено/, ако в него не е указано според коя от хипотезите е определил началната дата за преизчисляване на количеството електрическа енергия, той е длъжен да докаже това в исковия процес.

От начина на формулиране на законовата разпоредба на чл. 48 от ПИКЕЕ е видно, че максималният срок от 90 дни се прилага само когато някой от другите срокове е по-дълъг от него, а не при всички случаи, когато не може да се определи началният момент на неточно отчитане.

 Ищцовото дружество не е мотивирало по никакъв начин защо приема, че се дължи начисляване на електроенергия точно за 90 дни, поради което съдът намира така определената сума за произволна и в нарушение на разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ, съответно – на чл. 54, ал. 1 от ОУ. Изложените съображения обуславят отхвърляне на предявения  установителен иск, като следва да се приеме за установено по отношение на ответницата, че не дължи на ищцовото дружество сума от 704,74 лв., представляваща стойността за допълнително начислена електрическа енергия за периода от 02.03.2017 г. до 30.08.2017 г. на имот, находящ се в гр. С., кв. "С.к.", бл. ., вх. ., ап. ., с ИТН ..., законна лихва за забава в размер на 98.18 лв. за периода от 25.07.2017 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по ч.гр.д. №  739/2019 г. по описа на СлРС разноски в общ размер на 75 лв.

    Съдът намира, че ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване претенцията си, поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.  Предвид изхода на делото на ищцовото дружество не следва да бъдат присъждани разноски. С оглед изхода на процеса деловодни разноски не се дължат на ищцовото дружество.

    Предвид гореизложеното, съдът 

 

                                                        Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.“Х. Г. Д.“ № ., чрез юриск. А. за признаване за установено, че З.К.А., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 7, чрез адв. Б. ***, дължи сумата от 704,74 лв. /седемстотин и четири лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща стойността за допълнително начислена електрическа енергия за периода от 02.03.2017 г. до 30.08.2017 г. на имот, находящ се в гр. С., кв. "С.к.", бл. ., вх. ., ап. ., с ИТН ..., законна лихва за забава в размер на 98.18 лв. /деветдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ за периода от 25.07.2017 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по ч.гр.д. № 739/2019 г. по описа на СлРС разноски в общ размер на 75 /седемдесет и пет/ лв., като  НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

Решението може да бъде обжалвано пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: