№ 415
гр. София , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502469 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД
срещу решение от 14.04.2020г. на СГС, ГО, 19 състав, постановено по гр.д. №
10709/18г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.226, ал.1 от
КЗ/отм/ за сумата от 40 000 лв.
Жалбоподателят поддържа, че съгласно ТР № 1/2016г. на ОСГТНК на
ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, създали трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, които търпят продължителни
болки и страдания. Ищецът като брат на починалия не е изключен от кръга на
лицата, които имат право да бъде обезщетен при доказана особено близка
връзка с него. Безспорно отношенията между братя са близки и между тях
има емоционална връзка. Безспорно е че смъртта на единия ще доведе до
страдания за другия. По делото не се установява, че отношенията между
Д.Х. и неговия брат излизат извън общоприетата близост между братя, поради
което не е доказано, че те са изградили близка и емоционална връзка. Не е
доказано, че те са разчитали на взаимна грижа, помощ и подкрепа,
1
надхвърляща обема на обичайното за такъв тип връзка. В хода на процеса
ищецът не е доказал наличието на всички елементи от непозволеното
увреждане. Жалбоподателят счита, че присъдено обезщетение излиза извън
функциите и характера на репариране на реално причинените вреди и ще се
стигне до неоснователно обогатяване.
Затова моли въззивният съд да отмени решението в атакуваната част и
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
В депозиран писмен отговор Д.Х. оспорва жалбата. Счита решението за
правилно и обосновано.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Софийски градски съд е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/за
обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Д. Х.
твърди, че на 31.05.2015г. около 19.30 ч. на пътя с. Сестримо и ВЕЦ
„Белмекен“ е реализирано тежко ПТП с лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.
№ ***, управляван от Н. Х. Л.. На място са загинали водачът и седящият на
предна дясна седалка И. В. Х.. Причина на инцидента е неправомерното
поведение на Н. Л., който поради движение с превишена скорост по помощен
път към с. Сестримо в района на ПАВЕЦ Чаира на участък от пътя преди ляв
завой и при наклон за спускане към с. Сестримо, не е успял да овладее МПС и
не е могъл да вземе левия завой, вследствие на което е напуснал пътното
платно, ударил се е в парапета на моста и след като го е изкъртил е
продължил движението си към водния канал, след което лекият автомобил се
е преобърнал и по таван се е установил в пълния с вода канал. И двамата,
пътуващи в автомобила са загинали като причина за смъртта на И. Х. е
удавяне. Образувано е досъдебно производство, което е прекратено. Ищецът
е брат на починалия И. Х. като последният е бил с две години по- голям. Д.
Х. е бил изключително привързан към починалия, разчитал е на помощта му.
Те са били заедно от деца, в зряла възраст са били неразделни. Дори и след
като И. Х. се е задомил останал да живее в родната си къща, заедно с ищеца в
едно домакинство. Двамата са споделяли един с друг радостите и несгодите
2
си. Правели са общи планове за бизнес. Заедно са били в делнични и
празнични дни, ходели са заедно на почивки. За ищеца брат му И. Х. е бил
най- любим човек, най- близък роднина, с който можел да сподели радостите
и тревогите си. Човек, който безрезервно го е обичал и му е помагал през
целия му съзнателен живот и му е бил по- близък от родител. Вестта за
смъртта на брат му е съкрушила ищеца. На погребението му бил в несвяст. В
първите седмици след инцидента е плачел непрекъснато и тъгувал. След
събитието се е проявил силен емоционален стрес, изразен и външно- отказал е
да се храни и е отслабнал драстично. Повече от година е ходил в траур.
Преустановил е срещите си с приятели и познати. Претърпените от ищеца
неимуществени вреди са в пряка връзка с пътния инцидент. Към момента на
събитието лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № *** е имал сключена
застраховка „гражданска отговорност“ валидна за периода 19.11.2014. до
18.11.2015г. Затова моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., в едно със
законната лихва от датата на произшествието 31.05.2015г. до окончателното
му изплащане. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва
иска. Сочи, че ищецът не е от кръга на лицата, които имат право на
обезщетение. Оспорва, че ищецът и починалия му брат са били в особено
близка връзка и че е налице изключение, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия. Прави възражение за съпричиняване на
вредите от страна на починалия, тъй като е пътувал без поставен предпазен
колан.
Безспорно е, че на 31.05.2015г. е настъпило описаното в исковата
молба произшествие. Във връзка с него е съставен протокол за оглед на
местопроизшествие от 31.05.2015г. и фотоалбум.
Не е спорно, а и видно от удостоверение за наследници №
225/04.08.2015г. е, че след смъртта си И. Х. е оставил като законен
наследник К. И. Х., негов син.
Не се спори, а и видно от представената справка от Гаранционен фонд
е, че за лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № *** е имало сключена
3
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество
и е била валидна към датата на настъпване на ПТП.
Не се спори, че ищецът и починалия И. Х. са братя.
Допуснатата медицинска експертиза, изготвена от лекар специалист
по ортопедия и травматология е посочила причината за смъртта на И. Х., а
именно удавяне, както и че с или без поставен предпазен колан не би
повлияло на леталния изход.
Допусната е автотехническа експертиза, която е дала заключение за
мястото на инцидента и за механизма му, както и че процесният автомобил е
бил оборудван с триточкови предпазни колани на всички места.
Съдът възприема заключенията като компетентни, обективни и
безпристрастни.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят В. твърди, че познава ищеца и брат му повече от 15
години, тъй като живеят в едно населено място. Тя живее в гр. ***, а те в с.
***. От осем години тя и ищецът живеят почти на семейни начала, но не са
постоянно заедно в един и същи дом. В деня на инцидента е била в дома си,
когато се е обадила майката на Д. и й е казала, че се е случило нещо с И..
Отишла е и е разбрала, че е катастрофирал. Д. е бил в командировка в Сърбия
или Македония, но е разбрал и е тръгнал към България. Тя първа е отишла
на мястото. Видяла се е със сина на И., след което са се върнали в къщата и
след като са влезли Д. се е срутил на земята, прегърнал е майка си и е
започнал да плаче. Прегърнал е и нея и е казал, че е станала беля и какво ще
правят. В продължение на дълго време нещата са били извън контрол. Преди
инцидента свидетелят и ищеца са искали да живеят заедно и са имали
планове за ремонт. Но той коренно се е променил. Събуждала се, а той е
плачел, става и започва да обикаля къщата или излиза на двора или се е
случвало директно да отиде на гробището. Според свидетеля не е бил
адекватен и се е наложило да се прибере в къщи и почти са се разделили.
Преди смъртта на И. двамата са били много близки. Свидетелят и починалия
сутрин са обичали да пият кафе и той й е кавал, че би направил всичко за
4
брат си, че майка му и брат му са най- близките му хора, които обича най-
много, особено Д.. След катастрофата е заварвала ищеца на стълбите да стои
и да говори все едно той съществува. Двамата братя са били взели две
декоративни петлета, които са гледали, защото много са обичали животните.
Обича ли са да ходят на разходки, да играят мач. Преди инцидента цяла нощ
едно от петлетата е кукуригало. След това е умряло, а в двора се е появило
бяло гълъбче и ищецът е решил, че душата на брат му се е вселила в него. То
е стояло на прозореца, там където са пиели кафе сутрин. Имало е моменти
десет месеца след инцидента ищецът да я е карал да ходят заедно на гробище.
И. много е обичал да готви. Тя и Д. са отивали на пазар, а починалият им е
казвал какво да купят и после го е приготвял. Идвали са им много приятели
на гости. След това вече никой не е идвал. Като деца не знае колко са били
близки, но като младежи има наблюдения. Имало е известна дискотека в гр.
*** и обикновено, когато са се събирали са ги знаели по прякори, а не по
имена. Където е бил единият там е бил и другият. Двамата са били
спортисти. Тренирали са борба. Ищецът е станал друг човек и това се е
отразило на техните взаимоотношения. Бил е много лъчезарен, душата на
компанията, а сега е коренно различен. Свидетелят и Д. са имали намерение
да създадат семейство, не след инцидента всичко се е променило. Ищецът не
е преживял смъртта на брат си. Има моменти, когато се затваря в себе си.
Още не е преживял смъртта на И.. Между племенника му и ищеца
отношенията са добри.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за неимуществени
вреди в размер на 40 000лв. В отхвърлителната част решението е влязло в
сила.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
5
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност”.
Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер
отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на Н. Л. е била
застрахована при ответника- застраховател. Застраховката е била валидна
към момента на настъпване на произшествието. Не се спори по механизма на
произшествието и вината на водача- деликвент, застрахован при
жалбоподателя – ответник. С оглед на приетите доказателства- заключение на
автотехническа експертиза, следва да се приеме, че са налице предпоставките
от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което застрахователят е
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори единствено по отношение това дали има
основание ищецът да получи обезщетение за смъртта на брат си и в какъв
размер, т.е. дали е активно материалноправно легитимиран да предяви иска по
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Ищецът извежда своето субективно материално право от факта, че
починалият е негов брат. В тази връзка съдът следва да съобрази ПП на ВС
№ 4/25.05.1961г., ПП на ВС № 5/ 24.11.1969г., с които се дава разрешение
6
на въпроса относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди, както и разрешенията дадени с ТР №
1/2016/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Според последното право на
обезщетение за неимуществени вреди имат и лица извън най- близкия семеен
и родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка. Те имат право на обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на техен близък само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и
2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
В тежест на претендиращия обезщетение за неимуществени вреди е да
установи, че е изградил особено близка, трайна и дълбока житейска връзка с
починалия и поради това търпи значителни болки и страдания от неговата
загуба с продължително проявление във времето, присъщи за родствениците
от ней- близкия семеен кръг. В тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. За получаване на обезщетение не е достатъчна
само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие на смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл такива болки и
страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, дадено в горните две постановления на
ВС. Т.е. обезщетение може да се присъди само, ако от доказателствата може
да се направи несъмнен извод за съществуването на дълбока и трайна
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на смъртта му
сериозни по интензитет болки и страдания. Тези обстоятелства съдът следва
да преценява във всеки конкретен случай.
За да установи своето материално субективно право ищецът е
ангажирал писмени и гласни доказателства. Не се спори, че починалият И.
Х. е негов по- голям брат. Близката родствена връзка предполага изпитването
на силни чувства между тях, пораждането на доверие, взаимопомощ и
7
подкрепа. Разпитаният свидетел установява, че между тях е имало
емоционална връзка и че смъртта му се е отразила негативно на Д. Х.. Но
показанията му не доказват, че смъртта на И. Х. е причинила на ищеца
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Не са установени
такива житейски обстоятелства /например ищецът и починалия да са
израснали без баща/, които да обосновават изключително силна връзка извън
обичайната и традиционната между братя, характерна за българската
традиция, а именно за връзката между братята и сестрите -израстването им
сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в
чужбина или поради смърт на родител(Р № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. №
1199/2015 г. на ВКС, II т. о., Р № 92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/19г., ВКС, ТК,
II т.о/ Живеенето съвместно в един дом, полагането на грижи един за друг не
е необичайно за такъв вид родственици. Няма нещо изключително за
отношения между братя, което да обосновава по- голям интензитет на
моралните болки и страдания на ищеца. Това, което той е правил, за да
почита паметта на брат си- посещенията на гроба, проблеми със съня,
промяната в характера/ станал е затворен според разпитания свидетел/, не са
нещо изключително и необичайно от това, което българската традиция
предвижда и изисква и което всеки преживял близък извършва и изпитва в
такъв случай. Ищецът не е доказал и двете кумулативни предпоставки,
посочени по – горе, обосноваващи основателност на претенцията му.
Горните правни изводи водят до извод за неоснователност на
предявения иск.
Поради това решението на СГС следва да бъде отменено в частта, в
която предявеният иск е уважен и той се отхвърли изцяло. В останалата част
решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
При този изход на спора на жалбоподателя – застраховател се дължат
разноски за въззивната инстанция, както и за СГС в размер съответно на 2570
лв. за САС/ 800 лв. държавна такса и 1730 лв. адвокатско възнаграждение/.
Настоящата инстанция намира за основателно възражението за прекомерност
8
на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК. За да
направи този извод съдът извърши преценка на фактическата и правна
сложност на делото и процесуалните действия, извършени пред въззивната
инстанция, както и вложените усилия от процесуалния представител на
жалбоподателя за защита на неговите права и интереси. Съдът съобрази, че в
настоящото производство не са събирани доказателства, депозирана е
въззивна жалба и застрахователното дружество е представлявано от
процесуален представител в единственото съдебно заседание, проведено пред
САС. При произнасяне по възражението съдът взе предвид ТР
№6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/. На застрахователя се дължат
разноски от 440 лв. за СГС- разликата между направените и присъдени
разноски от СГС с обжалваното решение, включващи и възнаграждение за
вещи лица.
На Д. Х. при този изход на спора не се дължат разноски за въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 14.04.2020г. на СГС, ГО, 19 състав, постановено по
гр.д. № 10709/18г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/ за сумата от 40 000 лв., както и в частта на разноските и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. В. Х., с. ***, ул. „***“ № 22, община
*** срещу ЗД „Бул Инс“ , гр. София с правно основание чл.226, ал.1 от
КЗ/отм/ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. В. Х., ЕГН **********, с. ***, община ***, ул. „***“ № 2
и със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 29, ет.3 чрез адв. М. Н.- Т. да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „ Джеймс
Баучер“ № 87, ет.2 сумата от 2 570 лв. / две хиляди петстотин и седемдесет
лева/ разноски по делото пред САС и 440 лв. / четиристотин и четиридесет
лева/ разноски по делото пред СГС.
9
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10