№ 1557
гр. Русе, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520100853 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл. 415 от ГПК и чл.
86 от ЗЗД за установяване съществуването на парични задължения за доставена на
ответника топлинна енергия, като се претендира установяване на такива за главница и за
лихва за забава.
Претенцията на ищеца се основават на твърдения, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, че в периода от 26.03.2019 г. до 24.11.2020 г. му е доставена и
разпределена топлинна енергия на стойност 217.44 лева по 8 броя фактури за обект в гр.
............ с абонатен номер № 15000120900, че ответникът е в забава за изпълнение на
задълженията си, поради което дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка
фактура до 07.06.2021 г. в общ размер 25.26 лева, че е претендирал сумите по реда на чл. 410
от ГПК по приложеното ч. гр. дело № 3057/2021 г. по описа на РРС, но ответникът е бил
призован по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което претендира за установяването им по
исков ред.
В отговора на предявения иск особеният представител на ответника оспорва
претенцията на ищеца като намира иска за допустим, но неоснователен и необоснован.
Намира, че цената на иска не е доказана като размер с оглед на факта за реално
претендирана и доставена топлинна енергия, както и правилното изчисляване на същата в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
1
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства: Фактура за топлинна енергия №
********** от 08.05.2019 г.; Дубликат на сметко-фактура № 4919921/08.05.2019 г.; Фактура
за топлинна енергия № **********/08.12.2019 г.; Фактура за топлинна енергия №
**********/08.01.2020 г.; Фактура за топлинна енергия № ********** от 08.02.2020 г.;
Фактура за топлинна енергия № **********/08.03.2020 г.; Фактура за топлинна енергия №
**********/08.04.2020 г.; Фактура за топлинна енергия № **********/08.05.2020 г.;
Фактура за топлинна енергия № ********** от 08.12.2020 г.; Решение № ОУ-05 от
16.07.2012 г. на ДКЕВР; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на потребители от системата на „Топлофикация Русе” ЕАД; Извлечение от сметка по
партида № 15-00-01-2-0900; Изравнителна справка за отоплителен сезон 2018/2019 г. за
периода от 26.10.2018 г. до 23.04.209 г.; Изравнителна справка за отоплителен сезон
2019/2020 г. за периода от 26.10.2019 г. до 28.04.2020 г.; Договор № 318/16.11.1994 г.;
Договор № 20-Н/26.07.2002 г.; Договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост с рег. инд. № Д-
353/23.09.2008 г.; Договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост с рег. инд. № Д-298/10.10.2018
г., ведно с Приложение 1; Договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост с рег. инд. № Д-
251/17.10.2019 г., ведно с Приложение 1; Заявление, вх. № АС-00201/13.04.2011 г.;
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том ХІІ, рег. № 18745, дело
№ 1842 от 14.11.2006 г., ответникът е абонат на ищцовото дружество от 1994 год.
За периода от 26.03.2019 год. до 24.11.2020 год. са издадени 8 фактури за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация на обща стойност 224.31 лева, от които се
претендират 217.44 лева, начислена е лихва за забава в размер на 25.26 лева.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми за доставена и разпределена топлинна енергия по 8 броя
фактури за периода от 26.03.2019 год. до 24.11.2020 год. въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в размер на 217.44 лева, лихва за
забава в размер на 25.26 лева и законна лихва върху главницата от 08.06.2021 год. до
изплащане на задължението. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3057/2021 по описа на РРС, която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а
ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва
2
своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за
изпълнение, както и надлежна пасивна процесуална легитимация. В условията на пълно и
главно доказване и съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът установи
фактите, на които основава своите искания, поради което претенцията му се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Няма спор, че имотът на ответника е присъединен чрез сградна инсталация към
топлопреносната мрежа на ищцовото дружество; че има отоплителни тела и горещо
водоснабдяване в имота на ответника; че е въведено дялово разпределение в сградата на
ответника, което се осъществява от ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ АД; ЧЕ има уреди за дялово
разпределение в имота на ответника (индивидуални разпределители, индивидуални
апартаментни топломери и/или водомери за топла вода).
Не е спорно, че ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ АД е открила партида на името на ответника
по искане на праводателя й– заявление на л. 44 от делото. От представените по делото
сметкофактури за доставена топлинна енергия за процесния период, както и от приложеното
на л. 17 извлечение от сметка по партидата на ответника се установява, че същата дължи на
ищеца за топлинна енергия за обект в гр. Русе, бл. Буная, вх. Б, ет. 15 за исковите периоди
общо 217.44 лева, както и лихва за забава общо в размер на 25.26 лева. Счетоводното
извлечение от партидата на ответника не е оспорено, нито опровергано с противни
доказателства относно неговата редовност, поради което и съгласно чл. 182 от ГПК може да
служи като доказателство за отразени в него факти. Твърденията на ищцовата страна, че
имотът на ответника е присъединен към топлопреносната мрежа на ТОПЛОФИКАЦИЯ
РУСЕ АД, че в същия има отоплителни тела, както и размерът на дължимата се сума,
безпротиворечиво се доказват и от приложените писмени доказателства.
По делото се установява, че в исковия период ответникът е ползвала доставената й от
ищеца топлинна енергия в жилищния си имот в гр. ******** като не е представила
доказателства, че е изпълнила задължението си да заплати на ищеца стойността на
доставената и разпределена топлоенергия за процесните периоди.
При така установените факти съдът намира, че Д. Е. Т. е клиент на топлинното
дружество, поради което е длъжен да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Освен това, договорите за
доставка на топлинна енергия в сградата са сключени след взети решения на етажната
собственост, от оправомощено лице по решение на ОС на ЕС, които не са прекратени и като
такива са задължителни за етажните собственици, както и за ползвателите на обекти в
етажната собственост. Затова е налице основание за възникване на облигационна
обвързаност между страните и съответно за разкриване на партида за процесния имот, както
и за начисляване на предоставената топлоенергия (Решение № 266/14.07.2022 год. по в.гр.д.
№ 343/2022 год. по описа на РОС).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски по делото,
които в заповедното производство са 77.00 лева, а в исковото- 325.00 лева за държавна
3
такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за възнаграждение на особения
представител на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Е. Т., ЕГН **********,
настоящ адрес: гр. ............, че дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от Севдалин Желев
Желев- изпълнителен директор и Б.С.- юрисконсулт сумата 217.44 лева за доставена и
разпределена топлинна енергия по 8 броя фактури за периода от 26.03.2019 год. до
24.11.2020 год. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, лихва за забава в размер на 25.26 лева от падежа на всяка фактура до 07.06.2021
год. и законна лихва върху главницата от 08.06.2021 год. до изплащане на задължението,
което вземане е материализирано в заповед за изпълнение № 1611/09.06.2021 год., издадена
по ч.гр.д. № 3057/2021 год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д. Е. Т., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. ............ да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе,
ТЕЦ Изток, представлявано от Севдалин Желев Желев- изпълнителен директор и Б.С.-
юрисконсулт сумата 77.00 лева- разноски в заповедното производство и 325.00 лева в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4