Р Е Ш Е Н И Е
№................./08.05.2019
г., гр. София
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 16 състав, в публичното заседание на осми април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
10401 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от П.П.К.
срещу ЗК „Л.И.“ АД искове с правно основание чл.226 ал.1 от
КЗ /отм/. За осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания от травми и сумата от
2778,60лв./изменение на иска в с.з. от 08.04.2019г./, представляващи
обезщетение да причинените й имуществени вреди /частичен иск от 3195,60лв./,
настъпили вследствие на ПТП на 20.04.2015г. в гр.
Лясковец, причинено от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти” при ответника, ведно със законната лихва върху сумите от датата на
увреждането, до окончателното им изплащане.
В исковата
и допълнителната искови молби се твърди, че на 20.04.2015г. около 23,30 часа в
гр. Лясковец, на кръстовището на ул.“Трети март“ № 6 и ул.“Бузлуджа“ настъпва
ПТП с участници л.а. „Пежо 206“ с рег.№ *******, собственост на Т.Х.К.,
управляван от същия, и л.а.“Нисан Микра“
с рег.№ *******, собственост на П.П.К., управляван от
нея. Лекият автомобил, управляван от ищцата, се е движел по път с предимство –
ул.“Трети март“, а лекият автомобил, управляван от Т.Х. ***, като последният
предприел маневра „ляв завой“ без да спре на знак „Б2“/стоп/ и станал причина
за сблъсък с другия участник в движението. След като ищцата – водач на л.а.“Нисан Микра“ възприела другия
участник, предприела интензивно спиране и завиване наляво с цел предотвратяване
на сблъсъка, но не успяла да спре преди мястото на удара, вследствие на което
настъпил челен удар между предната челна дясна част на л.а.“Пежо 206“ и
предната дясна челна част на л.а. „Нисан Микра“. След първоначалния удар последният автомобил се
завъртял наляво и се придвижил напред и наляво, като се ударил в дърво извън
пътното платно на ул.“Трети март“. Във връзка с инцидента било образувано
досъдебно производство/ДП/ № 246/21.04.2015г. по описа на РУ на МВР – гр. Горна
Оряховица.
Твърди се
от ищцата, че настъпилото ПТП е изцяло по вина на водача на л.а.“Пежо 206“,
който не спазил знак „Б2“, уреждащ предимство, същият дори не е намалил
скоростта на движение на автомобила, като причинил на ищцата следните телесни
увреждания: мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнанието, фрактура
на дясна бедрена кост в средната трета, контузия на клепача и околоочната област, довело до астигматизъм, множество рани,
охлузвания и натъртвания по цялото тяло.
На
21.04.2015г. ищцата била приета в МОБАЛ“Д-р Ст.Черкезов“ АД – Велико Търново,
цялата обляна в кръв и с неясен спомен за случилото
се. Извършени били рентгенови изследвания, от които се установило, че е налице дислоцирана фрактура на дясната бедрена кост в средната
трета. На 24.04.2015г. й била извършена операция, при която била направена репозиция на фрактурата, като се наложила метална остеосинтеза със заключващ интрамедуларен
пирон. На 05.05.2015г., след 15-дневен престой в
болницата, ищцата била изписана за домашно лечение. Първоначалният
възстановителен период продължил 6 месеца, като през това време движението на
крайника било напълно невъзможно. Ищцата преживяла болка, страх, физическо и
психическо страдание, имала опасения, че няма да се възстанови напълно и че
няма да може да си движи крака. Чувствала се безпомощна, тъй като без помощта
на близките си не можела да се грижи дори за личната си хигиена. В този период
от време ищцата се придвижвала с помощни средства/патерици/, което допълнително
я карало да се чувства непълноценна и засилвало съмнението й относно
възможността занапред да стъпва на десния си крак.
Вследствие
на инцидента ищцата получила и увреждане на десния клепач и околоочието,
поради попадане на стъкло в тази област, което довело до дразнене в дясното око
и зачервяване. При преглед от офталмолот било
установено наличието на цикатрикс на роговицата,
който силно ограничил зрението й и довел до астигматизъм. Назначена й била
терапия, но въпреки това в определени ситуации и при движения на дясното око,
се появявали тъмни петна, пречещи на нормалното зрение. Твърди се, че до
момента на подаване на исковата молба дясното око не е възстановено в
състоянието, в което е било преди инцидента и че пълното му възстановяване е
невъзможно, както и че полученото увреждане ще остане за цял живот. Поддържа
се, че от настъпването на ПТП досега зрението на ищцата намаляло значително,
което довело до неколкократни увеличения на диоптрите
на очилата, които носи. И до момента ищцата изпитва панически страх от шофиране
и не управлява МПС, тъй като споменът от инцидента не бил отминал. Всеки път
когато й се налагало да се вози в автомобил, си спомняла за катастрофата и
състоянието, в което е била след нея.
Освен
неимуществени вреди ищцата претърпяла и имуществени вреди в общ размер
2778,60лв., включващи следните суми: 1490лв. - за интрамедуларен
бедрен пирон за диафизарни фрактури/комплект/,
205,60лв. - за закупени лекарства и медицински материали и 1083лв. - част от
пазарната цена на автомобила към датата на застрахователно събитие.
Излага се
в исковата молба, че между собственика на л.а.“Пежо 208“ и ответника ЗК“Л.И.“
АД е сключен задължителен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ №
22114002392803 със срок на действие от 24.09.2014г. до 24.09.2015г., както и че
причинените имуществени и неимуществени вреди на ищцата са в пряка
причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача на л.а. „Пежо 208“ с
рег.№ *******, застрахован при ответника.
С цел
доброволно уреждане на отношенията със застрахователя ищцата предявила претенция
на 10.02.2016г. за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, след което предявила и допълнителна такава на
29.06.2016г., по които била образувана щета № 0000-1000-03-16-7062/2016г. На
11.07.2016г. получила отговор от ответника, като от нея били изискани
документи, с които й било невъзможно да се снабди и които нямат отношение за
определянето на застрахователното обезщетение, като се поддържа, че по този
начин ответникът всъщност е направил отказ да определи и изплати застрахователно
обезщетение.
Ответникът
ЗК „Л.И.“ АД е депозирал отговор и допълнителен писмен отговор на исковата
молба, като оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че не е налице деликт, като оспорва твърденията за настъпили вреди, обективирани в исковата молба. Релевира
възражение за съпричиняване на ПТП от ищцата, поради
това, че по време на произшествието не е била с поставен предпазен колан. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Поддържа, че претенцията
за вреди е завишена.
Третото
лице помагач на страната на ответника - Т.Х.К., изразява становище за
неоснователност на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
С решение № 58/08.02.2017г. по АНД № 643/2016г. по
описа на РС – Горна Оряховица, влязло в сила на 02.03.2017г., третото лице
помагач по настоящото дело – Т.Х.К. е признат за виновен в това, че на 20.04.2015г.
в гр. Лясковец, на кръстовище на ул.“Трети март“ с ул. „Бузлуджа“, при
управление на МПС марка „Пежо“, модел „206“ с рег.№ *******, нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в: - чл.5 ал.1 от ЗДвП, като с поведението си
при управление на соченото МПС създал опасност и пречки за движението, поставил
в опасност живота и здравето на П.П.К. и А.С.А.,
причинил имуществени вреди – чл.50 ал.1 от ЗДвП, като на процесното
кръстовище, на което единият път – ул.“Трети март“, е сигнализиран като път с
предимство при управление на л.а.“Пежо“ с рег.№ ******* не пропуснал л.а.“Нисан“ с рег.№ *******, движещ се по пътя с предимство, с
което предизвикал удар между двете моторни превозни средства, в резултат на
което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на П.П.К. от гр. Лясковец, както следва: закрито разместено
счупване на дясна бедрена кост в средна трета, кръвно разместване и фиксиране с
метал, представляващо трайно затрудняване движението на крайник, със срок на
лечение, раздвижване и възстановяване около 8 месеца – престъпление по чл.343
ал.1 б.“Б“ предл.2 вр.чл.342
ал.1 от НК и чл.5 ал.1 т.1 и чл.50 ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.78а ал.1
от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000лв. Със същото решение, на основание чл.304 от НПК е оправдан в останалата част на обвинението – за допуснати нарушения на
правилата за движение, визирани в чл..25 ал.1 и чл.37 ал.1 от ЗДвП.
Представени са доказателства, а и е прието за
безспорно между страните, че автомобилът е имал задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", съгласно полица № 22114992392803, със срок
на действие от 24.09.2014г. до 24.09.2015г., валидна към датата на ПТП, като
застраховката е сключена в ответното застрахователно дружество.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза/САТЕ/, неоспорено от
страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, с приложена към
него скица, представляваща негова неразделна част, се установява, че същото е
изготвено въз основа на констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
152/20.042015г., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум със снимки
от местопроизшествието и снимки на мястото на настъпване на ПТП от Google Earth. Мястото на удара е определено от геометричните
размери на района на ПТП, намерените в него находки, отразени в протокола за оглед
на ПТП, съставен от компетентните органи в деня на настъпването му. Л.а. Нисан е деформиран в преден десен калник странично,
вследствие на удара с л.а.Пежо. Последният е деформиран в предната му челна
част, вследствие на удара с л.а. Нисан.
Мястото на удара между двата автомобила по широчина на
движение на ул.”Трети март”, е на около 4,3 м вляво от десния бордюр по посока
на движението на л.а. Нисан и по дължина на платното
за движение, е на около 3 м след началото на кръстовището по посока на
движението на същия автомобил. Ударът е настъпил изцяло върху продължението на
пътната лента, по която се е движил л.а.Нисан.
Скоростта на движение на л.а. Нисан
непосредствено преди настъпването на ПТП и към момента на удара с л.а. Пежо е
била около 36 км/ч. Той се е движил в права посока, навлизайки в кръстовището.
Преди да настъпи удара между двата автомобила водачът на на
л.а. Нисан е отклонил автомобила си вляво под малък
ъгъл и след удара е продължил движението си напред и под ъгъл наляво, като е
напуснал платното за движение вляво и качвайки се върху тротоара, като е
реализирал удар в крайпътно дърво.
Скоростта на движение на л.а.Пежо непосредствено преди
настъпването на ПТП и към момента на удара с л.а. Нисан
е била около 14 км/ч. Той е изпълнявал маневра завой наляво в кръстовището.
Относно механизма на ПТП вещото лице е посочило следното:
процесното ПТП е настъпило в гр. Лясковец, в
кръстовището, образувано между ул.”Трети март и ул.”Бузлуджа”. Ул.”Трети март”
се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока има една пътна лента. ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието с добра метереологична
видимост. Процесното кръстовище е регулирано с пътни
знаци, като преди кръстовището на ул.”Бузлуджа” е поставен пътен знак „Стоп”
Процесният л.а. Нисан се е движел по ул.”Трети март” в дясната пътна лента
с посока от центъра на гр.Лясковец към кръстовището с ул.”Бузлуджа” със скорост
на движение 36км/ч. Приближавайки към кръстовището в същото време процесният л.а.Пежо се е движил по ул.Бузлуджа с посока от
дясно на ляво за посоката на л.а. Нисан. Водачът на
л.а. Пежо не е спрял пред поставения пътен знак „Стоп“ и е навлязъл в
кръстовището, изпълнявайки ляв завой. Водачът на л.а.Нисан,
виждайки навлизането на л.а.Пежо в пътната лента, по която се е движил, е
реагирал със завъртане на кормилното колело на автомобила наляво, като е
отклонил автомобила под малък ъгъл наляво. Реализирало се е ПТП, като л.а. Пежо
с предната си част челно, е ударил л.а. Нисан в
предната му дясна част странично в зоната на преден десен калник. След удара л.а.
Нисан продължил движението си напред и под ъгъл
наляво, като е напуснал платното за движение вляво и качвайки се върху тротоара
се е ударил челно в крайпътно дърво. След удара л.а.Пежо се е установил в
близост до мястото на удара с л.а. Нисан.
От техническа гледна точка причината за настъпилото
ПТП са субективните действия на водача на л.а Пежо със системите за управление
на автомобила, който е навлязъл в кръстовището от път без предимство, като е
навлязъл в опасната зона за спиране на л.а. Нисан.
Към момента на настъпилото ПТП процесният
л.а. Нисан Микра е бил в
експлоатация около 20 години.
Средната пазарна стойност на автомобила към момента на
настъпилото застрахователно събитие е 1083лв., определена въз основа на
статистическа информация относно нивата на пазарните стойности на употребявани
автомобили от някои специализирани издания като „Автооказион”,
„Автопазари” и др..
Видът е степента на увреждане на частите по л.а. Нисан се установяват по снимков материал, представен по
делото. Съобразно заключението, средната пазарна цена на материалите и труда, необходим
за остраняване на повредите по л.а. Нисан с ДС № *******, към датата на застрахователното
събитие 20.04.2015г. при ремонт с нови части без начислен ДДС е 2083,20лв., а с
начислен ДДС – 2499,84лв. Цената на възстановяване на автомобила надвишава
пазарната му стойност, от което вещото лице е заключило, че е налична тотална
щета.
Експертът е изготвил скица на процесното
ПТП, посочена във фиг.1 от заключението. Съобразно същото, скоростта на
движение на автомобилите в посоката на движение на л.а. Нисан
е ограничено до 40 км/ч с поставен пътен знак.
Опасната зона за спиране на л.а. Нисан
за определената му скорост на движение 36 км/ч е около 21,1 м. Опасната зона за
спиране на л.а. Пежо за определената му скорост за движение 14 км/ч е около 6,5
м.
След като водачът на л.а. Нисан
е забелязал навлизането на л.а. Пежо в кръстовището, той е предприел отклоняване
на автомобила му вляво чрез завъртане на кормилното колело на автомобила. При
тези действия ударът за л.а. Нисан се е реализирал
странично и приплъзващо. Ако водачът на л.а. Нисан не беше реагирал с отклоняване на автомобила вляво, а
само беше задействал спирачната система на автомобила аварийно, удар между
двата автомобила пък щеше да настъпи, но с предната част на л.а. Нисан и със страничната част на л.а. Пежо в зоната на
предна лява врата. Вещото лице е категорично, че за водача на л.а. Нисан ударът е бил непредотвратим.
Процесният автомобил Нисан е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички
места за пътници, включително и на задната седалка. Предпазните колани, които
се монтират в превозните средства са от инерционен тип. Когато автомобилът се
движи с равномерна скорост или с относително малко ускорение, тялото на пътника
има възможност да се движи с известно ограничение в пространството около
мястото на седалката, на която е седнал. Предпазният колан при това движение на
автомобила осигурява свободно движение на пътника. Когато автомобилът промени
за кратко време скоростта си, което се реализира при удар с други предмети, се
получават големи инерционни сили, които въздействат върху телата на пътниците.
Те продължават движението си по първоначалната посока на автомобила. Това
движение спрямо автомобила предизвиква рядко опъване на предпазния колан, който
е конструеран по начин, който блокира и престава да
осигурява свободното движение на пътника, като го придържа към седалката.
В конкретния случай л.а. Нисан,
удряйки се в крайпътното дърво, движейки се преди това със скорост около 36
км/ч в момента на удара, неговата скорост за по-малко от 0,1 сек е достигнала
скорост 0 км/ч. При този удар се е реализирало голямо отрицателно ускорение,
което е предизвикало голяма инерционна сила върху пътниците в автомобила.
Същата сила е предизвикала движение на телата на пътниците напред по посока на
движението на автомобила.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/, изготвено от вещото лице д-р В.С.В., неоспорено
от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, изготвено
въз основа на представените по делото медицински документи – амбулаторни листи,
етапна епикриза, болнични листи, както и въз основа
на приложените фактури и фискални бонове, подробно описани от експерта, без
преглед на ищцата, се установява, че след станалото ПТП ищцата е постъпила по
спешност в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” гр. Велико Търново с диагноза: счупване
на дясната бедрена кост закрито. Анамнестично няма
пълен спомен за случилото се, има силни болки в десния крак, като движенията и
стъпването са невъзможни.
На 24.04.2015г. е оперирана, направена е метална остеосинтеза със заключващ интрамедуларен
пирон. Изписана е като е даден съвет да продължи антикоагулантната
терапия с Фраксипарин 0,4 общо 30 дни, считано от
21.04.2015г. Ищцата е била 6 месеца в болничен отпуск. След 2,5 години пирона
от дясното бедро е изваден. След първата операция е ходила с патерици без да
натоварва десния крак общо 4 месеца. В момента състоянието й е стабилизирано.
При станалото ПТП ищцата е получила счупване на
дясната бедрена кост закрито. По данни от исковата молба е получила и мозъчно
сътресение, придружено със загуба на съзнанието, като по делото липсва
медицинска документация от невролог за полученото мозъчно сътресение.
При осъществен телефонен разговор от вещото лице с
ищцата, същата твърди, че белезите на дясното бедро, от външната му част - белег
по средата с дължина 10 см и в горната и долната част на бедрото по един белег
с дължина по 2 см., като експертът дава заключение, че тези белези отговарят на
оперативните интервенции за поставяне и изваждане на металната остеосинтеза, като те ще останат за цял живот. В момента
състоянието на счупване на дясното бедро е стабилизирано. Ще има болки при
по-голямо натоварване и при промяна на времето в дясното бедро, което ще
останат за цял живот. Налице е причинно-следствена връзка между станалото ПТП и
получените увреждания.
Обичайният период на възстановяване от травма на
дясната бедрена кост с операция е около 6 месеца. Настъпило е консолидиране на
фрактурата, тъй като интрамедуларния пирон е изваден
след 2,5 години от първоначалната операция. Лечебно-възстановителният период е
приключил за около 6 месеца от първата операция, а от втората операция още 45
дни. Отстраняването на поставените остеосинтезни
средства представлява елемент от комплекса на лечението и след минимум 1 година
могат да се извадят. При такова счупване на дясното бедро е необходимо да се
провежда рехабилитация за раздвижване на дясна тазобедрена и колянна стави.
Най-вероятно ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан, тъй като ударът при нея е бил предно
дясно на автомобила, след което челно в дърво. При челен удар обезопасителният колан е ефективен, той задържа тялото към
седалката и получените контузии като счупване на дясно бедро най-вероятно са от
предната част на таблото, а контузиите на главата от волана.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/, изготвено от вещото лице д-р И.Н.М.,
неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено,
изготвено въз основа на представените по делото медицински документи от офталмологични прегледи на 12.06.2015г. и на 18.07.2016г.,
както и при преглед на ищцата от експерта се установява, че на роговицата на
дясно око има стар, добре адаптиран белег, който заема само предните слоеве, не
е през цялата дебелина, като такъв белег е възможно да се получи от нараняване
от стъкло. Никъде в документацията по делото не е описано откога съществува този белег. И няма документи,
показващи състоянието на очите на П.К. преди транспортния инцидент. Дясното око
е напълно възстановено, роговичният белег е гладък, с
добре адаптирани ръбове, раната е засегнала само повърхностните слоеве, не е
през цялата дебелина. Двете очи имат късогледство и астигматизъм и с невисока
диоптрична корекция К. вижда нормално. Използва очила, като няма причина за
последствия. Ако нараняване от стъкла или режещи части от интериора на
автомобила са причинили линейното нараняване на
роговицата на дясно око, то е в причинно-следствена връзка с инцидента.
Характеристиката на увреждането може да се определи коректно, ако има данни за
състоянието на окото и зрението преди инцидента и непосредствено след
хоспитализирането. Белегът на роговицата на дясно око не може да доведе до
увеличаване на диоптричната корекция. Нараняване на роговица през цялата
дебелина, заемащо голяма част, може да предизвика астигматизъм. Белегът на К. е
само на повърхностните слоеве, много добре адаптиран, достига до зеничния ръб и не пречи на гледането. Астигматизъм имат и
двете очи и то в ниска степен.
От показанията на свид. К.–
баща на ищцата, които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК, е видно,
че в полунощ на 20-21.04.2015г. получил позвъняване по телефона от сина си,
който му съобщил, че сестра му е катастрофирала тежко и от него разбрал, че
била откарана с „Бърза помощ” в гр. Велико Търново. Свидетелят и братът на
ищцата отишли в болницата около час след катастрофата и видели, че лицето й
било в кръв, десният крак бил неестествено изкривен и много подут. Ищцата била
преместена в травматологията в болницата, където й пробили крака с дрелка, опънали го и съобщили на свидетеля, че сутринта ще
я оперират, като той трябвало да осигури средства за поставянето на пирон.
Операцията била успешна. Ищцата била в болницата две седмици и към 05.05.2015г. била изписана с поставен пирон в крака й. Докато
пробивали крака й с дрелка ищцата викала от болка.
След като я изписали от болницата в продължение на месец изпитвала болки и била
на легло, като за нея се грижела майка й – съпруга на свидетеля, и медицинско
лице, които я обслужвали, поставяли й инжекции срещу съсирване на кръвта. След
втория месец започнала да сяда и с помощта на две патерици се придвижвала, а
свидетелят й помагал. През месец септември започнал да я сваля от втория етаж
долу по стълбите, за да се опитва да ходи сама, на едва през месец октомври
започнала да стъпва на наранения крак и малко преди Нова година проходила и с
него, но с бастун, до месец март следващата година. Първите няколко дни били
много болезнени, биели й болкоуспокояващи там и след като я изписали, от шок и
стрес, не искала да си допре крака до пода, като след втория месец болките
постепенно започнали да отшумяват. Вече била възстановена, може да ходи,
работи. Като започнала да ходи с двата крака без патериците, в продължение на
още около половин година усещала болка, а сега я боляло само когато времето е
лошо. Пиронът бил изваден вече от крака й. Имплантът бил
изваден през месец октомври 2018г., като операцията по изваждането му
продължила повече от поставянето, защото той бил започнал да се сраства с
костта и от дъщеря си свидетелят знаел, че болките й били много големи, защото
бил изваден с местна упойка. След ПТП ищцата започнала да има проблеми с очите,
като преди това носела очила само при работа с компютър. След отшумяване на
болките от счупения крак тя започнала да вижда мъгляво и размазано, казвала, че
не може да вижда добре лицето на свидетеля. Офталмологът, при който е завели на
преглед дори бил учуден, че в болницата не била извършена консултация с очен
специалист., след като имала поражение на дясната зеница от хвръкнало малко парченце
стъкло, което поради това, че била завъртяла главата си, само задрало ретината
и не се забило директно в него. След ПТП ищцата била под стрес дълго време и
изведнъж пораснала - започнала да усеща живота по по-сериозен начин.
Представените от третото лице помагач епикризи, приложени към подадената от пълномощника му молба
вх.№ 47148/08.04.2019г., съдът счита за ирелевантни
за спора, предвид подлежащите на установяване в настоящото производство факти
от значение за решаване на делото.
С оглед установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Налице са предпоставките за ангажиране на гражданската
отговорност на ответното застрахователно дружество, при което е бил застрахован
управлявания от деликвента автомобил, на основание чл.226 ал.1 от КЗ,
а и е налице решение по АНД № 643/2016г. на РС – Горна Оряховица, с което
третото лице помагач на страната на ответника – Т.Х.К., е признат за виновен в това,
че на 20.04.2015г. в гр. Лясковец, на кръстовище на ул.“Трети март“ с ул.
„Бузлуджа“, при управление на МПС марка „Пежо“, модел „206“ с рег.№ *******,
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: - чл.5 ал.1 от ЗДвП,
като с поведението си при управление на соченото МПС създал опасност и пречки
за движението, поставил в опасност живота и здравето на П.П.К.
и А.С.А., причинил имуществени вреди – чл.50 ал.1 от ЗДвП, като на процесното кръстовище, на което единият път – ул.“Трети
март“, е сигнализиран като път с предимство при управление на л.а.“Пежо“ с
рег.№ ******* не пропуснал л.а.“Нисан“ с рег.№ *******,
движещ се по пътя с предимство, с което предизвикал удар между двете моторни
превозни средства, в резултат на което по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на П.П.К. от гр. Лясковец, както
следва: закрито разместено счупване на дясна бедрена кост в средна трета,
кръвно разместване и фиксиране с метал, представляващо трайно затрудняване
движението на крайник, със срок на лечение, раздвижване и възстановяване около
8 месеца – престъпление по чл.343 ал.1 б."б"
пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК
и чл.5 ал.1 т.1 и чл.50 ал.1 от ЗДвП.
С решението по чл. 78а от НК са установени авторството,
противоправността и вината в поведението на водача на
автомобила, който е нарушил правилата за движение по пътищата и от това са
настъпили вредните последици за ищцата. Влязлото в сила решение на наказателния
съд е задължително за гражданския съд в пределите на чл.300 от ГПК.
Поради изложеното, съдът намира за доказано наличието на всички предпоставки по
чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован/третото
лице помагач на страната на ответника/ спрямо ищцата за обезщетяване на
причинените й вреди.
Безспорно е между страните по делото, а и са налице
писмени доказателства, че към момента на увреждането съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, поради което и са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ,
доколкото с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
съгласно чл. 223 ал.1 от КЗ/в
сила от 01.01.2006г./, застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Установи се по несъмнен начин, че при станалото ПТП
ищцата е получила счупване на дясната бедрена кост закрито, което е в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. На 24.04.2015г.
е оперирана, като е направена метална остеосинтеза
със заключващ интрамедуларен пирон, а след
изписването й е продължила започнатата още в болничното заведение антикоагулантната терапия с Фраксипарин
0,4 общо 30 дни, считано от 21.04.2015г. Ищцата е била 6 месеца в болничен
отпуск, като обичайният период на възстановяване от травма на дясната бедрена
кост с операция е около 6 месеца. След първата операция е ходила с патерици без
да натоварва десния крак общо 4 месеца. Настъпило е консолидиране на
фрактурата, тъй като интрамедуларния пирон е изваден
след 2,5 години от първоначалната операция. Лечебно-възстановителният период е
приключил за около 6 месеца от първата операция, а от втората операция още 45
дни, като провеждането на рехабилитация за раздвижване на дясна тазобедрена и колянна стави е било необходимо при такова счупване на дясното
бедро. В момента състоянието на счупване на дясното бедро е стабилизирано, но
ще има болки при по-голямо натоварване и при промяна на времето в дясното бедро,
които ще останат за цял живот.
Безспорно се установи по делото, че при станалото ПТП
ищцата е получила счупване на дясната бедрена кост закрито, но доколкото липсва
медицинска документация от невролог, съдът намира за недоказани твърденията й,
че вследствие ПТП е получила мозъчно сътресение, придружено със загуба на
съзнанието.
Установи се, по несъмнен начин, че ищцата е получила
наранявания в областта на главата, като за това, че лицето й било окървавено
показания дава разпитания по делото свидетел – нейн
баща. Същевременно с това, от заключението на вещото лице – д-р М., е видно, че
при прегледа от експерта, на роговицата на дясното око е установен стар, добре
адаптиран белег, който заема само предните слоеве. Според експерта, такъв белег
е възможно да се получи от нараняване от стъкло, като дясното око е напълно
възстановено, роговичният белег е гладък, с добре
адаптирани ръбове, раната е засегнала само повърхностните слоеве, не е през
цялата дебелина, достига до зеничния ръб и не пречи
на гледането. Астигматизъм имат и двете очи, но в случая не се доказа той да е
в резултат на процесното ПТП, тъй като само нараняване
на роговицата през цялата дебелина, заемащо голяма част, каквото в случая не е
установено, може да предизвика астигматизъм. Предвид изложеното и с оглед
липсата на данни за състоянието на окото и зрението преди инцидента и непосредствено
след хоспитализирането, съдът намира, че не се доказа твърдяното от ищцата
влошаване на зрението, което да е в причинно-следствена връзка с
произшествието.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че е
налице съпричиняване, от страна на ищцата на
вредоносния резултат, поради непоставянето на предпазен колан, доколкото съобразно
приетия механизъм на ПТП и заключенията на САТЕ и СМЕ – ударът при нея е бил
предно дясно на автомобила, след което челно в дърво, а при челен удар обезопасителният колан е ефективен, той задържа тялото към
седалката, като според експерта по СМЕ получените контузии, като счупване на
дясно бедро най-вероятно са от предната част на таблото, а контузиите на
главата - от волана.
При установените по делото факти и изложени правни
съображения, съдът приема, че предявения иск с правно основание 226 ал.1 от КЗ
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 20.04.2015г.
ПТП, е основателен за сумата от 25 000лв и същото би било справедливо,
съобразно конкретните обстоятелства по делото и в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип на справедливост, като обезщетение в посочения по-горе размер ще
допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждането в патримониума на ищцата, а за разликата до претендирания размер от 50 000лв. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, доколкото част от твърдените неимуществени вреди
останаха недоказани по делото.
Съобразявайки задължителните за съдилищата указания,
дадени в ППВС № 4/1968г., при определяне на размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, съдът взе предвид, че макар в
момента състоянието на счупване на дясното бедро да е стабилизирано, тя ще има
болки при по-голямо натоварване и при промяна на времето в дясното бедро, които
ще останат за цял живот, като с оглед обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на физическите болки и страдания
на ищцата, описани по-горе, за които се събраха доказателства, че са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, негативните
й психични преживявания, установени посредством показанията на разпитания по
делото свидетел, определеното обезщетение съдът счита за справедливо.
Основателна и доказана е претенцията на ищцата за
обезщетяване на причинените й имуществени вреди – разходи за лечение и повреди
по автомобила в размерите, посочени от нея, съгласно допуснатото изменение на
иска в последното по делото съдебно заседание.
По делото са приложени документи – фактури и касови
бонове, подробно описани в исковата молба и заключението на д-р В., установяващи
извършени от ищцата разходи, за които посредством заключението на СМЕ, се
установи, че са свързани с лечението на ищцата в претендираните
с исковата молба размери - 1490лв. -
за интрамедуларен бедрен пирон за диафизарни
фрактури/комплект/, 205,60лв. - за закупени лекарства и медицински материали,
като от неоспореното заключение на САТЕ се установи, че средната пазарна стойност
на собствения на ищцата автомобил към момента на настъпилото застрахователно
събитие е 1083лв., а предвид обстоятелството, че цената за възстановяване на
автомобила надвишава пазарната му стойност експертът е заключил, че е налице
тотална щета.
Доколкото отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ
е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане,
т.е. застрахователят дължи на увредения това, което последният би имал право да
получи от деликвента, в полза на ищцата следва да се
присъди законна лихва върху обезщетенията от датата на увреждането – 20.04.2015г.,
в който момент е настъпила изискуемостта на вземането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора и направеното искане от
пълномощника на ищцата, ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати
сумата от 1363,36лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна правна помощ, на основание чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата, определено в този размер съобразно уважената
част от исковете и съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС и сумата от 1111,14лв. - дължимата държавна такса, на основание.чл.78 ал.6 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.П.К.,
ЕГН **********,***, на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./,
сумата от 25 000лв., ., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания от травми и сумата от 2778,60лв., представляващи
обезщетение за причинените й имуществени вреди /частичен иск от 3195,60лв./,
настъпили вследствие на ПТП на 20.04.2015г. в гр.
Лясковец, ведно със законната лихва върху тях, считано от 20.04.2015г., до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
разликата над 25 000лв. до 50 0000лв.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.
Р.С.Р. от Адвокатска колегия – Велико Търново, сумата от 1363,36лв. за осъщественото
процесуално представителство на ищцата по делото, на основание чл.78 от ГПК вр.чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати държавна такса в размер на 1111,14лв.
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника - Т.Х.К..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: