РЕШЕНИЕ № 260024
/ 19.1.2022г.
гр. Перник, 19.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 01364 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е oбразувано по искова молба от С.Б.М. ***, чрез пълномощника
адв. Н.Ц.
срещу „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че поради погасяване по давност на
правото на принудително изпълнение ищцата
не дължи на ответното дружество сумата от общо 2515,94 лева
по изпълнителен лист от 09.06.2011 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 8547/2011 г.
на РС-Варна, от които сумата в размер на 1969,72 лева, представляваща
главница по договор за кредитна карта от 08.06.2007 г., сключен с „ОББ“ АД, и
сумата в размер на 546,22 лева, представляваща договорна лихва за периода от
29.12.2009 г. до 01.06.2011 г. Претендира и разноски.
В исковата молба се посочва, че въз основа на изпълнителния
лист по ч.гр.д. № 8547/2011 г. на РС-Варна на 09.01.2012 г. е образувано изп.
д. № 13/2012 г. по описа на ЧСИ С.К.Д., по което се описват хронологично
извършените действия. Поддържа се, че по това дело е била извършена справка нна
20.09.2012 г. за постоянен и настоящ адрес, родствени връзки и семейно
положение и 2 години по-късно изп. производство е прекратено на осн. чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК, но съдебният изпълнител е продължил да извършва справки и да изпраща покани за доброволно изпълнение
след този момент. Сочи, че на 29.09.2016 г. е подадена молба по изп. дело от
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с което ответникът е уведомил ЧСИ Д. за сключения
между него като цесионер и първоначалния взискател „ОББ“ АД договор за
прехвърляне на вземанията по процесния изпълнителен лист. Твърди се, че със
същата молба ответникът е поискал да бъде конституиран като частен
правоприемник на взискателя по реда на чл. 429 ГПК, както и да бъде извършена
справка за наличие на трудови договори и да бъде наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника. Според ищеца в периода от 09.01.2012 г. до
29.09.2016 г. не са предприети изпълнителни действия, поради което
изпълнителното дело се е прекратило и предприетите след прекратяването действия
са нищожни. С оглед изложеното, ищецът счита, че за претендираните вземания е
изтекла погасителната давност, която според ищеца е 3-годишна, доколкото за
вземанията е издадена влязла в сила заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен. Възразява и срещу редовността на исковата молба, доколкото със
съобщението по чл. 131 ГПК на ответника не са били изпратени приложенията към
исковата молба. В хронологичен ред
посочва направените от него по изпълнителното дело искания и предприетите въз
основа на тях принудителни действия, с които според ответника давността се е
прекъсвала. Претендира и разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
В полза на „ОББ“ АД въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК срещу С.Б.М. е издаден изпълнителен лист от
09.06.2011 г. по ч.гр.д. № 8547/2011 г. на РС-Варна за сумата в размер на
1969,72 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта от
08.06.2007 г., сключен с „ОББ“ АД, и сумата в размер на 546,22 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 29.12.009 г. до 01.06.2011 г.,
сумата от 59,29 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 29.12.009
г. до 01.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда- 06.06.2011 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за сумата 312,21 лева – съдебно-деловодни разноски.
Установява се от приложено копие на изп. д. № 13/2012 г. по
описа на ЧСИ С.К.Д., че същото е образувано по молба на първоначалния
взискател„ОББ“ АД с вх. № 433/09.06.2012 г. въз основа на посочения изп. лист
от 09.06.2011 г. С молбата за образуване на делото е поискано да се извърши
справка относно имотното състояние на длъжника, бъдат наложени възбрана върху
притежавано от него недвижимо имущество и запори върху трудовото възнаграждение
на длъжника и върху притежавани от него МПС, дялове в търговски дружества,
банкови сметки, както и върху вземания на длъжника. ЧСИ Д. е изготвила поисканите
справки, но не е установила имущество на длъжника, нито сключени от него
действащи договори. Изпратени са покани за доброволно изпълнение, връчена на
ищцата на 19.11.2015 г.
По изп. д. № 13/2012 г. е представена и заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена на 07.06.2011 г. по ч.гр.д. № 8547/2011 г. на РС-Варна, въз основа на
която е издаден горепосоченият изпълнителен лист.
По делото не се спори, че срещу заповедта за изпълнение не
е подавано възражение по чл. 414 ГПК. Поради това и на основание чл. 416 ГПК
заповедта е влязла в сила на 04.12.2015 г. с изтичане на двуседмичния срок по
чл. 414, ал. 2 ГПК(редакция ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) от
връчване на заповедта за изпълнение на ищцата, приложена към поканата за
доброволно изпълнение, получена от нея на 19.11.2015 г.
Видно от приложени по изпълнителното дело платежни
нареждания и от протоколи за извършено погасяване, в периода от 03.12.2015 г.
до 21.09.2016 г. длъжникът С.Б.М. е извършвала редовни периоднични плащания по
сметка на ЧСИ, след разпределение на които е останал неплатен дълг в общ размер
от 4060.36 лева.
С молба с вх. № 7225/13.06.2016 г., подадена по изп. дело
от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ответникът е уведомил ЧСИ Д. за сключения между
него като цесионер и първоначалния взискател „ОББ“ АД договор за прехвърляне на
вземанията по процесния изпълнителен лист. Поискал е да бъде конституиран като
частен правоприемник на взискателя по реда на чл. 429 ГПК, както и да бъде
извършена справка за наличие на трудови договори, движими и недвижими вещо и да
се предприемат необходимите действия за обезпечаване на вземанията. Към молбата
е представено приложение № 1 към договор за покупко-продажба на вземания от
04.12.2015 г., в който е описано процесното вземане срещу ищцата. С резолюция
на ЧСИ Д. от 28.07.2016 г. „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е конституиран като
взискател по изп.дело.
Със запорно съобщение изх. № 18234/29.09.2016 г., изпратено
до Териториален център за пътнически превози София, е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на С.Б.М.. Във връзка с наложения запор по делото са
постъпили плащания от работодателя на длъжника. След запора длъжницата също е
извършила плащания по изпълнителното дело за погасяване на дълга.
С молба с вх. № 13842/14.10.2019 г., „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД е поискал да се извърши справка за регистрирани трудови
договори на длъжника и за налагане на запори върху възнагражденията му, да се
направи справка в Регистъра на БНБ за банкови сметки и сейфове и да се наложи
запор върху вземанията на длъжника по тях, да се насрочи опис на движимите вещи
на длъжника, да се направи справка на имущественото състояние на съпруга на длъжника,
както и справка в АВ, ПАМДТ, КАТ и да се пристъпи към налагане на възбрани и
запори.
След извършените справки, със съобщение с изх. №
22266/08.11.2019 г., получено на 15.11.2019 г., е наложен запор върху
вземанията на длъжника по сметки в „БАНКА ДСК“ ЕАД.
С молба с вх. № 4736/17.03.2021 г., „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД отново е поискал да се извърши справка за регистрирани трудови договори на
длъжника и за налагане на запори върху възнагражденията му, да се направи
справка в Регистъра на БНБ за банкови сметки и сейфове и да се наложи запор
върху вземанията на длъжника по тях.
Видно от последния
издаден по изп. дело протокол за извършено погасяване от 27.09.2021 г., след
извършеното разпределение на постъпилите от работодателя на длъжника суми неплатеният
дълг е в размер на 825.26 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това дали е налице висящо изп. производство,
искът е предявен за установяване недължимостта на вземането, като се основава
на факти, настъпили след съдебното му установяване. Предмет на доказване от
ищеца е, че правото на принудително изпълнение за вземането по изпълнителния
лист, е погасено, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия
по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност,
т. е., следва да докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е
издаден въз основа на заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият
съдебен състав счита, че погасителната давност за вземанията на взискателя е
петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед характера на самото
вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Това е така
защото влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение
по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Правното положение е установено и страните са
длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават
на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след
които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Съгласно
практиката на ВКС длъжникът по заповедта не може да оспорва вземането с
възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни
или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражение по чл.
414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо
действие. Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има
възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането
само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл.
303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното следва, че в
разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с изтичането
на петгодишен давностен срок.
Изпълнителният лист е
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена против ищцата
на основание чл. 417 ГПК. От
влизане в сила на заповедта за изпълнение на 04.12.2015
г. започва да тече срокът
на погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Доколкото съдът е допуснал незабавно изпълнение на
горепосочената заповед по чл. 417 ГПК, по издадения въз основа на нея
изпълнителен лист е образувано изп.дело още преди нейното влизане в сила- 09.06.2012
г. По това дело не е било поискано извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години от взискателя след
подаване на молбата за образуването му, поради което същото се е прекратило по право
на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК на 10.06.2014 г.,
като в този период са извършвани единствено справки от ЧСИ Д..
С решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747 по описа
за 2020 година на ВКС, IV ГО, са доразвити
постановките на ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК, като е прието, че при направено направено
искане за нов способ по
изпълнително дело, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това, дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело; във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително
изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме
само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен
изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но
давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението
на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността
се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността
е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на
действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита
да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
В тълкувателното решение е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и
гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя горепосочената
съдебна практика на ВКС, като намира за неоснователни доводите на ищцата, че
същата не е приложима към настоящия казус. Съобразявайки посочените разрешения,
съдът намира, че въпреки настъпилата перемпция по изп.
д. № 13/2012 г. на 10.06.2014 г.,
подадените от взискателя след тази дата молби с искания за принудителни
действия валидно са сезирали съдебния изпълнител и съответно са прекъсвали
давността по отношения на процесните вземания с предприемане на действията.
Започналата на тече на 04.12.2015 г. погасителна
давност за процесните вземания е била прекъсвана многократно преди нейното да
изтече 5-годишният давностен срок- с налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на С.Б.М. със запорно съобщение изх. № 18234/29.09.2016 г.,
изпратено до Териториален център за пътнически превози София, и върху
вземанията на длъжника по сметки в „БАНКА ДСК“ ЕАД със съобщение с изх. №
22266/08.11.2019 г., получено на 15.11.2019 г., е наложен запор, както и с
направените с молба с вх. № 4736/17.03.2021 г., „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД
искания за предприемане на нови принудителни действия. Въз основа на последната
молба не са наложени нови запори, но това не е по вина на взискателя,а поради
липсата на новооткрити банкови сметки на длъжника, поради което следва да се
приеме, че с отправяне на исканията на 17.03.2021 г. погасителната давност за
процесните вземания се е прекъснала и същата не е изтекла към момента на
предявяване на исковата молба, нито към настоящия момент.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на
чл. 78, ал. 3
ГПК на ответника следва да се присъдят
направените разноски настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определно
от съда съгласмо чл. 78, ал. 8 ГПК, и за такса за препис от изпълнителното дело
в размер на 24 лева, или общо 124 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.М., ЕГН **********, срещу „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенри Ибсен“ № 15,
с която е предявен
отрицателен
установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че поради погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение С.Б.М. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД
сумата от общо
2515,94 лева по изпълнителен лист от 09.06.2011 г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 8547/2011 г. на
РС-Варна, от които сумата в размер на 1969,72 лева,
представляваща главница по договор за кредитна карта от 08.06.2007 г., сключен
с „ОББ“ АД, и сумата в размер на 546,22 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 29.12.2009 г. до 01.06.2011 г..
ОСЪЖДА С.Б.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенри Ибсен“ № 15
сумата в размер на 124 /сто двадесет и четири/ лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: