Р
Е Ш Е Н И Е
№
64
Габрово,
17.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести април,
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря Радослава Райчева
и с участието на прокурор А.Александров
за Окръжна
прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 31 от 2023 година по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба
с вх. № СДА-01-222 от 03.02.2023 г., подадена от „*****“ ЕАИ, със седалище и
адрес науправление – гр. София, ЕИК: ******, против Решение № 176 от 21.12.2023
г. на Районен съд Габрово /РСГ/, постановено по н.а.х.д. № 416 от 2022 г. по
описа на същия съд, с искане за неговата отмяна.
С атакуваното съдебно
решение е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № Р-000016 от 12.05.2022 г., издадено от директора
на Регионална дирекция /РД/ със седалище гр. Русе към Главна дирекция /ГД/
„Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на дружеството
– касатор, на основание чл. е наложена имуществена санкция в размер на
30 000 /тридесет хиляди/ лв. на основание чл. 210в и чл. 231 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/.
Нарушението, за което е
издадено
процесното НП,
се изразява в следното:
На
12.01.2021г.в КЗП е подадена жалба от потребител с оплакване за подвеждане на
лице, принадлежащо към уязвима група потребители с оглед възрастта му – 81
години и здравословното му състояние. Лицето е посетило търговски обект на „**“
в гр. Габрово на посочен адрес, като е мислело, че се намира в офиса на друг
оператор /******/, на който е абонат. Служител на „**“ се е възползвал от този
факт, не е обяснил на потребителя, че се намира в офиса на друг доставчик на
такива услуги и му е предложил нискотарифен план и договор, с който е направен
пренос натри вида услуги, активни към други оператори: стационарна към БТК,
мобилен номер към „******“ и сателитна телевизия към „******“. Здравословните
проблеми на потребителя били: намалено зрение и слух, имал ТЕЛК-ово решение,
начална форма на деменция и възможност за ползване на социален асистент поради
влошеното си здравословно състояние. Лицето не може да борави с дистанционното
на телевизора и предоставения му стационарен телефон, което затруднило комуникацията
с неговите близки. В жалбата е потърсено съдействие от КЗП за възстановяване
услугите към бившия оператор.
Във връзка с
подадената жалба на място е направена проверка от контролните органи на 13.10.2021
г. в магазина, установени са трите вида предоставени на същия потребител
услуги. Също така е установено, че дни след сключването на договора клиентът е
посетил обекта заедно с дъщеря си, която е и негов социален асистент, поради
възникнал проблем с ползването на стационарния телефон. За фиксирани и мобилни
услуги търговецът предоставя брошури и публикува на интернет страницата си
информация за потребителите.
На 18.10.2021
г. търговец е изпратил по електронен път документи в КЗП, сред които и
становище, в което заявява, че с оглед прилаганите от него добри търговски
практики всички услуги са преобразувани в безсрочни, което давало възможност
ползването им да бъде прекратено без неустойка, да се ползват без ограничение
във времето или да бъде заявен пренос на номерата в мрежата на друг оператор без
неустойки. Само при прекратяване на услугата „сателитна телевизия“ следва да
бъде върнато предоставеното на потребителя за ползване техническо оборудване.
Въз основа на
така описаната фактология административно-наказващият орган е направил извод,
че на 5.10.2021 г. „*****“ ЕАД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, като действията на търговеца
противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и
променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния
потребител – възрастно лице, при сключването на договори. Недобросъвестността
на търговеца се изразява в това, че:
„липсва разбиране към възрастните хора като самостоятелна група, уязвима
поради своята възраст и доверчивост, а умишлено се използва тяхната уязвимост:
Договорната информация – 38 страници, е предоставена по сложен и трудно
възприемчив начин за потребителя, изискващ повече време за прочитане и
разбиране на написаното. С тази информация потребителят не е могъл да се
запознае предварително, преди да бъде обвързан с договора, т.к. според решението на ТЕЛК той е
незрящ. Очевидно е, че възрастните хора се нуждаят от повече време, за да се
запознаят с всички получени документи и информацията в тях. През цялото това
време те трябва да са напълно концентрирани върху изписаното на документите и
да вложат усилия, за да преосмислят предложеното им съдържание. Нуждаят се от
време да съгласуват решенията си с хора /близки/, на които могат да се доверят,
а такава възможност в случая не е предоставена.“. Отразено е, че потребителят
„е удостоверил волята си с положен подпис“, като е трудно да се каже какъв
точно разговор е бил проведен и с какъв стимул е бил подведен, подтикнат или
заблуден. Изразява се съмнение в това, че при посещението в търговския обект
потребителят е бил заблуден, че при прекратяване на договора си с досегашния
доставчик на телефонни и мобилни услуги той няма да дължи неустойка. Операторът
е следвало да подходи индивидуално в случая и да предостави договора и
условията към него без да се подписва клауза за незабавно действие на същия,
като по този начин е щял да предостави възможност на потребителя да обсъди с
близките си отправеното му предложение, като в случая е очевиден компромисът с
етичните принципи. Търговецът разчита на доверчивостта на възрастните хора и на
това, че те не разполагат със средства за водене на съдебни дела, като е
наясно, че веднъж сключен, този договор може да се разтрогне само по съдебен
ред. В НП АНО е разсъждавал по въпроса за причините, поради които възрастните
хора са уязвими, което налага използването на индивидуален подход към тях.
Липсата на такъв съставлява непредоставяне на дължимата професионална грижа и
добросъвестна търговска практика.
Относно вида
на тази нелоялна увреждаща търговска практика се посочва издаването на Заповед
№ 412 от 8.06.2015 г. на председателя на КЗП, влязла в законна сила. След
обсъждане на заседание на КЗП същата е взела решение, отразено в Протокол № 24
от 23.11.2021 г., като в т.26.1 е посочено, че „*****“ ЕАД прилага нелоялна
търговска практика по смисъла на ЗЗП и е налице неизпълнение на така посочената
Заповед. Въз основа на така изложеното е направен извода, че на процесната дата
– 5.10.2021 г., търговецът е извършил посоченото нарушение, като не е изпълнил
същата. Налице е нарушение на чл. 210в от ЗЗП.
Отразено е, че
нарушението е извършено при условията на повторност по смисъла на §.13, т. 21
от ДР на ЗЗП, в едногодишен срок от влизане в сила на две посочени НП, влезли в
сила същата 2021 година.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
Жалбоподателят намира,
че НП е издадено при съществено
нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска неговата отмяна,
алтернативно – прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН или намаляване размера на
наложената санкция. Конкретните оплаквания са следните: невярно описание на
твърдяното нарушение – не е установено, че потребителят е посетил случайно
търговския обект на жалбоподателя. Предлагането на услуги на лицето не
съответства на описаното в заповедта поведение, забранено като нелоялна
търговска практика, т.к. търговецът предлага на клиентите си тарифни планове
със значителна отстъпка при наличие на увреждания, какъвто е бил конкретният
потребител. Самите проверяващи са отразили в протокола от извършената проверка,
че „А, България“ ЕАД, че потребителите биват надлежно информирани за условията
на предложените им договори. Такава детайлна информация е налице в самите тях,
а на клиентите се предоставя възможност и да се запознаят предварително със
съдържанието им. За потребителя не е била налице пречка да поиска и да получи
подробни разяснения по всяка от клаузите на договора. Той е пълнолетно лице,
притежаващо необходимата дееспособност да сключва всякакви договори и в случая
е упражнил едно свое право. АНО е кредитирал единствено твърденията на
жалбоподателя, без да изясни случая и да събере и други доказателства. Освен
това неправилно поведението на търговеца е квалифицирано като нарушение по чл.
210в от ЗЗП – неизпълнение на горепосочената Заповед от 2015 г. В нея се
третират различни случаи, които не са свързани с настоящия. Търговецът в случая
е спазил всички нормативни изисквания в преддоговорните и договорните си
отношения с лицето. Недоказано е твърдението, че то е било „подведено“, т.к.
АНО не посочва въз основа на какви доказателства е достигнал до този извод.
Недопустимо е служителите в дружеството да не могат да сключват договори с
„възрастни хора“ само поради възрастта им, т.к. тогава би била налице
дискриминация, която е също забранена от закона, нито служителите могат сами да
правят изводи във всеки конкретен случай дали и в каква степен всеки отделен
клиент разбира свойството и значението на извършеното от него и на база на личните
си разбирания да отказват или да сключват договори с тях.
АНО не е
извършил и проверка за наличието на основания за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН и не е изложил мотиви за размера на наложената санкция, като
жалбоподателят счита, че той е завишен и не съответства на вида и тежестта на нарушението. Изложени са само бланкетни общи
мотиви, но нито един конкретен и ясен. Наличието на потребителска жалба, с
която е сезиран АО, както и на магазинна мрежа на територията на страната не са
отегчаващи обстоятелства, които налагат определянето на по-висока санкция. В
отношенията си с потребителя търговецът е изправна страна, като е спазвал
всички свои задължения. След като е бил уведомен за искането на потребителя,
той е прекратил срока на договора, като по този начин е предоставил на клиента
възможност да прекрати сам договора без неустойка или да прехвърли ползваните
от него услуги към друг оператор. Освен това като работодател той е изпратил
вътрешни инструкции до своите служители за уважаване исканията на клиентите за
прекратяване на договори в 14-дневен срок от тяхното подписване без неустойки,
ако страните по тях са лица над 75-годишна възраст. Въпреки така предприетите
активни действия от страна на дружеството, нарушение би могло да се допусне
поради грешка на служител, като е важно АНО да отчете и последващите действия
на дееца – дали са предприети незабавни действия за отстраняване на
нарушението, причинени ли са вреди и дали ако са причинени такива, то същите са
отстранени своевременно. Без да се вземат предвид тези факти, че може да се
установи дали са постигнати целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, а в случая
АНО не е извършил задълбочена преценка на всички релевантни обстоятелства, като
някои от тях дори не е установил, а само предполага за съществуването им. За да
се наложи среден размер на АН санкция в предвидения законов диапазон, то следва
да са налице редица предпоставки, при които се установява значителен превес на
отегчаващите обстоятелства, а в случая такава преценка не е направена.
За да постанови
съдебния си акт, РС е приел, че нарушението е установено по несъмнен начин от
обективна и субективна страна. Изводът е направен въз основа събрани в хода на
делото доказателства. Съдът приема, че от показанията на разпитан в качеството на свидетел служител в „*****“ ЕАД
се установява, че конкретният потребител действително бил влязъл по погрешка в
обекта на дружеството, т.к. желаел да заплати свои сметки при друг оператор,
както и че преди да си тръгне бил разпитан от същия служител относно условията
на другия оператор и е бил наясно, че потребителят не е имал желание да става
абонат на друг такъв. Приема се, че поделото се установява по несъмнен начин,
че лицето, поради напредналата си възраст, и здравословното си състояние е
влязъл по погрешка в този магазин без намерение да извършва такава промяна на
доставчика на услуги, но въпреки това свидетелят, възползвайки се от
напредналата му възраст, предпоставяща лесна внушаемост и манипулируемост,
увредено здравословно състояние, в рамките на около 2 часа е успяла да го убеди
да сключи нов договор, влизащ в сила незабавно, което е било ненужно и нежелано
от клиента. Непотвърдено остава пълното запознаване със съдържанието на
договора от страна на потребителя при установената слепота на двете очи, видно
от приложеното решение на ТЕЛК и невъзможността сам да се обслужва. Съдът
счита, че с поведението си търговецът е нарушил Заповедта от 2015 година и с
това и посочената в НП правна норма, като това му нарушение не е за първи път.
Намира, че санкцията от 30000.00 лв. е съобразена с вида и характера на
нарушението, проявената упоритост от страна на дееца при неговото извършване.
Характеристиките на деянието не навеждат на извод за необходимостта от
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, напротив, деянието не само че не се счита за
маловажно, а и е такова с над средната степен на обществена опасност, поради
което санкцията е правилно индивидуализирана.
Жалбата против
първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена
е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт,
поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по
същество с оглед нейната основателност.
Излагат се съображения
за допуснати съществени процесуални нарушения, като неправилно са направени
изводи върху събрания доказателствен материал. Приетото за установено от съда
не се подкрепя от налични доказателства, което прави решениято немотивирано и незаконосъобразно.
Изводите са голословни и неподкрепени от събрания в хода
на производството доказателствен материал. Самото предлагане от страна на
търговеца на услуги на клиенти не е нарушение, а свидетелските показания, на
които се позовава РС, не могат да се извлекат по несъмнен начин направените от
него изводи. Напротив, от тези показания става ясно, че потребителят е бил
информиран от служител на дружеството в продължение на два часа, което
означава, че му е било разяснено съдържанието на договора, преди той да го
подпише. Не са налице и изложени аргументи относно размера на санкцията нито в
НП, нито в съдебното решение, не са отчетени смекчаващите и установени
обстоятелства – трансформирането на договора в безсрочен и възможността за
прекратяването му по всяко време, по желание на абоната. Неправилно и съдът е
счел, че неправомерното поведение на касатора е осъществено при условията на
повторност – цитираните НП не са издадени за нарушение по чл. 210в от ЗЗП,
поради което такава не е налице, следователно не е налице и основание за
налагане на санкция при условията на повторно извършване на административно
нарушение.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответната страна не се
явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
При
направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност
на процесното решение на РС се установи следното:
От съдържанието на
оспореното НП става ясно, че то е съставено за нарушение, извършено на
конкретна посочена дата – 05.10.2021
г., когато е сключен договорът с
потребителя, и се изразява в това, че търговецът
прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68в, във вр.
с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, като нарушава
влязла в сила Заповед № 412 от 08.06.2015 г. на председателя на КЗП.
Деянието е
установено при направената проверка въз основа на депозираната от потребителя
жалба – на 13.10.2021 г. и на 18.10.2021 г.
Според сочената като нарушена
норма
на чл. 210в от ЗЗП, който
не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1
или разпореждане по чл. 68л, ал. 3
се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите
лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв. Тъй като АНО е определил санкция въз основа на
направения от него извод за повторност на деянието, той е приложил санкционната
разпоредба на чл. 231 от същия нормативен акт, съгласно която при повторно
нарушение по тази глава виновните лица се наказват с глоба, а едноличните
търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в двоен размер или
диапазонът на имуществената санкция варира между 6000 до 140000 лв., като
наложената санкция при тези условия в случая е 30 000.00 лв.
АУАН е
съставен на 13.01.2022 г. – в рамките на преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН, а
НП е издадено на 12.05.2022 г., отново при спазване изискванията за сроковете
по същата разпоредба.
След като
нарушението се изразява в нарушение на ИАА, то от съществено значение е
съдържанието на последния и сравняване
на съдържанието на възникналите от него задължения за субекта, с описаното в
процесното НП негово поведение. Съгласно съдържанието на приложената по делото
Заповед № 412/08.06.2015 г., на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в,
във вр. с чл. 68г, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, председателят на КЗП забранява на „*****“
ЕАД при упражняване на дейността си да използва нелоялна търговска практика,
като не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група
потребители, каквито са възрастните хора, и да променя съществено
икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ за тях начин
информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат
информирано търговско решение. До тук текстът на тази забрана е прекомерно общ
и не съдържа конкретика относно вида дължимо поведение от страна на търговеца.
Не е конкретизирано какво се има предвид „възрастни хора“, какъв е подходящият начин
за предоставяне информация на същите и какво поведение следва да предприеме
търговецът, за да ги подпомогне да вземат информирано търговско решение.
Конкретни и точни параметри заповедта не съдържа. При това положение не може да
се сравни поведението на касатора в конкретния случай с дадени му преди това
задължителни предписания. Още повече, че видът на поведението му не е установен
по делото.
В тази заповед
са разгледани три случая по жалби срещу този търговец от 2015 г.
По първата е
установено, че при подписването на договора потребителят не е могъл да види
текста на подписания от него договор и името, под което полага подписа си. За
кратко време се обслужват множество посетители в малко помещение, в което не
може да се предложи място за сядане на всички, с които служителите в обекта
работят. На конкретния потребител в случая не е предоставена пълна и достоверна
информация – конкретно съобщена е опция само за 2-годишен договор, като е
премълчан фактът, че такъв договор може да бъде едногодишен, а тази информация
е била налична в общите условия, но
потребителят не се е запознал с тях.
Вторият случай
е с потребител на 73 години, при който подписаните от него документи били с
много дребен шрифт, труден за разчитане дори от хора с добро зрение. Той е положил
подписа си върху дигитално устройство неколкократно, но не може да се установи
дали и как е бил запознат с условията на договора. За да се подпише такъв
договор, то клиентът има нужда от достатъчно време, за да изчете всички
страници от същия, но на него не е била предоставена такава възможност.
Предоставено му е крайно устройство USB модем, което следва да се разпознае от телевизора на
потребителя, като модемите на търговеца
са предназначени предимно за настолен и преносим компютър с посочени операционни
системи. Вградените операционни системи на смарт телевизорите са по-различни
като работа и начин на създаване, като потребителят не е имал и не е бил длъжен
да има технически умения, за да разбере тези характеристики. Търговецът, след
като предоставя такъв вид устройство, е следвало да бъде изчерпателен в
информацията си за него, но в случая клиентът е запознат само с тази част от
нея, която е изгодна за дружеството, а се е оказало, че за да ползва интернет
на телевизора си, трябва да закупи и допълнително устройство – модем, а това не
му е било предварително разяснено.
В третия
случай конкретиката касае ситуация, при която потребител е подписал прибързано
договор с оператора, без да е получил от него информация и конкретно – че е
обвързан с нов тарифен план и срок на договора. И тук потребителят се е
подписал върху „нещо“ /както е посочено в заповедта/, което не е могъл да види
и осмисли и по този начин е бил заблуден да подпише и обвързващото го
споразумение.
Установена е
нелоялна заблуждаваща търговска практика по отношение на потребители с умствен
или физически недъг, възраст или доверчивост на клиента, като договорната
информация не се предоставя предварително на потребителите за запознаване и
разясняване или дори и да е предоставена, то това е направено по труден за
разбиране и недостъпен за тях начин. Търговските обекти са малки и непрекъснато
се посещават от клиенти, което изисква бързо и коректно обслужване, а това кара
възрастните хора да се чувстват неудобно и неадекватно, т.к. те се нуждаят от
повече време и внимание. Този факт предопределя прибързаното подписване на
договорите от такива хора, без да се уточнят подробностите и последиците от
това. При полагането на дигитален подпис клиентът не вижда под какво го полага,
т.к. го поставя на екран, на който не е налице съдържанието на договора. Липсва
индивидуален подход към възрастните хора като към самостоятелна уязвима група.
И в трите случая е отразено, че в проверените обекти на видно и достъпно място
е поставена информация за общите условия на търговеца.
С поведението
си „*****“ ЕАД уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява
общият състав на нелоялно търговска практика по чл. 68г, ал. 2 от ЗЗП.
С Решение №
7641 от 07.12.2015 г. на АССГ заповедта е оставена в сила.
Заповедта е
издадена на основание чл. 68л от ЗЗП, според който когато Комисията за защита
на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на
комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.
Самото наличие на една такава заповед обаче не е доказателство за допуснато
нарушение от търговеца. В тежест на АНО е да докаже всеки твърдян от него факт,
на който почива обвинението. В НП не могат да се изказват предположения за
наличието на факти, за които не са събрани доказателства или за които не е
наличие законова фикция или презумпция за тяхното съществуване. В тази връзка
настоящата съдебна инстанция повторно разгледа представените пред РС
доказателства с оглед проверка на основното твърдение на касатора, че съдът
неправилно ги е ценил и е направил неправилен и немотивиран извод за наличието
на нарушение от вида на процесното.
По делото не е
спорно, че на 05.10.2021 г. касаторът е подписал договор с въпросния
потребител, както и че потребителят е положил подписа си и се е съгласил с
условията по него. По преписката не са приложени никакви доказателства относно
това дали и с какви условия на договора е бил запознат потребителят. Самият той
не е бил дори попитан за това от проверяващите органи. Приложена е жалба, но подадена
и подписана не от него, а от друго лице – К.Е., която не е присъствала на
разговора в търговския обект и подписването на този договор, поради което тя не
е очевидец и не може да свидетелства за събитията, случили се през този ден. В
жалбата си тя твърди, че потребителят К., неин баща, е влязъл по погрешка в
обекта, въпреки, че е абонат към друг доставчик и е желаел само да плати
сметката си към него. Намиращата се в магазина служителка се била възползвала
от момента и не му обяснила, че това било друг офис, като му предложила
нискотарифен план и договор, който той подписал и прехвърлили номера му от предходния доставчик
към тях. К.не разбрал, че са променени програмите му и откакто настъпили тези
промени, той не можел да работи със стационарния си телефон, нито с
дистанционното за телевизията. С жалбата Е.моли за съдействие органите на КЗП
да осигурят на К.връщането му към предишния оператор. От жалбата не може да се
направи извод колко време е било отделено на потребителя в офиса на касатора,
нито какво му е било съобщено и как е бил информиран. Дори да се приеме
твърдение за влизането му там по погрешка, то това не е причина за налагане на
санкция, т.к. не е налице забрана търговецът да отправи оферта в такива случаи.
В крайна сметка това е неговият офис, а дейността му е търговска и няма нищо
осъдително в оферирането на предлагани от него услуги, част от основната му
търговска дейност, когато информацията е правдива и коректно предадена на
потребителя.
По делото не е
спорно, че лицето е инвалид. Представено е решение на ТЕЛК от 1997 г. В него е
посочено, че К.има офталмологични проблеми – слепота на двете очи, поради което
му е определена пожизнено инвалидна група. Въз основа на този факт обаче не
може да се забрани на търговеца да сключва договори с такова лице – нито поради
възрастта му, нито поради това негово заболяване. Потребителят е пълнолетен и
не е поставен под запрещение, за да няма право лично да влиза в договорни
взаимоотношения.
По подадената
жалба е извършена проверка от служители на КЗП, за резултатите от която е
съставен Констативен протокол на 13.10.2021г. В него е отразено, че към момента
на проверката потребителят, за когото става въпрос, е нов клиент на „**“ и
ползва трите посочени по-горе услуги, въз основа на сключения на 5.10.2021 г.
договор. При осъществяването на пренос служителите в обекта разчитат на
информация, дадена им от клиента относно съдържанието на договорните му
обвързаности с други оператори и нямат за задължение да обследват наличието на
неустойки в такива договори. Няколко дни след сключването на договора клиентът
посетил офиса с дъщеря си поради наличието на затруднение в ползването на
предоставените му устройства и услуги. Към датата на проверка в обекта работят
7 служители, обслужващи клиенти и има осигурено място с мека мебел за ползване
от клиентите. Общите условия на различните видове услуги са публикувани на
интернет страницата на търговеца. В този протокол няма никакви данни относно
развоя на събитията преди и по време на сключването на въпросния договор и въз
основа на него не може да се направи заключение за конкретни действия от страна
на служители на касатора, съставляващи нарушение на правни норми и на
посочената по-горе заповед. В него не е отразено извършването на конкретно
забранено поведение.
От дадените по
делото свидетелски показания на служителите на КЗП не може да се изясни
фактическата обстановка на 5.10.2021 г. Те не са били нито очевидци, нито дори
са възприели разказ за нея от такива трети лица. От тях се потвърждава, че при
последваща проверка в магазина на 18.10.2021 г. договорите с потребителя били
трансформирани в безсрочни, което дава възможност на потребителя да го прекрати
и/или да извърши пренос на номерата към друг оператор без да дължи неустойка,
което означава, че преди съставянето на АУАН нарушението, доколкото е налице такова,
е отстранено, а това обстоятелство не е обсъдено нито от АНО, нито от РС при
обсъждане на въпроса за прилагане на чл. 28 от ЗАНН или намаляване размера на
санкцията. Останалите показания на свидетелите не съдържат информация за факти,
с каквато цел се събират такива доказателства, а съдържат отново лични изводи и
квалификации за поведението на търговеца, каквато не е функцията на показанията.
Тези свидетели се позовават да данни, предоставени им от „потребителя“, но няма
доказателства, че дори са разговаряли с него, ако са разговаряли, за това не е
съставен документ и по делото няма конкретни данни в тази посока. Жалбата не е
подадена от него, а от лице, което също не е присъствало на сключването на
договора.
Разпитана като
свидетел е и служителката, която е сключила процесния договор от името на
касатора. Свидетелката сочи, че клиентът влязъл в търговския обект на касатора,
като питал къде е офисът на „******“. Служителката го посрещнала и му
разяснила, къде се намира, че това е офис на „**“. Разпитала го за това, какви
услуги ползва в момента и какво плаща, като го запознала с тарифата на „**“ за
хора в неравностойно положение, вземайки предвид това, че лицето има решение на
ТЕЛК, както й било съобщено от него. Попитала го за близки, но той заявил, че
няма такива. През цялото време той е бил със съзнанието, че се намира именно в
офиса на касатора, което му било съобщено още в началото, но останал, за да
изслуша предложенията. Предложените от служителката тарифни планове били на
по-ниска цена от ползваните до момента от клиента. При проверката служителите
от КЗП не са искали от свидетелката обяснения, въпреки, че тя се явява
единственият очевидец на преддоговорните отношения и на сключването на самия
договор, освен самия потребител. Според личните й впечатления клиентът бил
адекватен. Като служител на „**“ тя била длъжна да изпълни служебните си
задължения, като профилира всеки клиент какво ползва, колко плаща и да му предложи
изгодни оферти, като евентуално съгласие идва на по-късен етап. Свидетелката
заявява, че обслужването на клиента й отнело два часа, а това време е
достатъчно да го запознае в детайли с условията на договора.
Други
доказателства по делото не са събирани, не са разпитвани и други свидетели,
показанията на тази свидетелка не са оборени.
В мотивите на
НП се цитира като основание за издаването му т. 26.1 от протокола на КЗП № 24
от 23.11.2021 г. В извлечението от протокола в тази му част допълнително е обсъдено
това, че на 18.10.2021 г. Комисията е получила информация за предоговарянето на
клаузи по договора от 5.10.2021 г., а именно – трансформирането му в безсрочен
такъв, което дава възможност на лицето да го прекрати без да дължи неустойка по
всяко време. По-натам съдържащата се информация в този документ съвпада с
начина и съдържанието на обективираните в НП мотиви.
В АУАН и НП не
е посочено нормативно основание, въз основа на което на оператора да се
забранява да отправя оферти за услуги и стоки, с които оперирана пазара,
съобразно възрастта или здравословното положение на потребителите, нито
съобразно това, дали те са обвързани с други договори към други доставчици или
не. Търговецът има право да отправя такива предложения и да сключва договори с всяко
дееспособно лице, каквото в случая се явява г-н К., като в случая няма данни
над него да е било упражнено някакво насилие. Дали и при какви условия се
прекратяват отношенията му с други доставчици е информация, с която търговецът
нито е задължително да разполага, нито да се съобразява с нея. Наличието на
дееспособност предполага наличието на възможност едно лице да съзнава
свойството и значението на постъпките си и да може да ги контролира. Законовото
предположение за дееспособност и наличието на такива качества при нея у всяко
пълнолетно лице се презумира в правния ред, докато не се докаже противното, а
тази презумпция не е оборена по отношение на К.. В случай, че лицето не може да
разбира и контролира действията си в степента кава, че да съставлява опасност
за околните и за себе си, постоянно или временно, последиците от сключени от
него договори са други, но не и възникване на административно-наказателна
отговорност на търговеца при липса на установеност на всички факти от значение
за случая, въз основа на които може да се направи категоричен извод за проявено
от него, респективно неговите служители, неправомерно поведение. За да е налице
такова, то същото следва да има ясни и конкретни измерения, които да бъдат
доказани по безспорен начин и отразени в съдържанието на АУАН и НП. „Липсата на
специално отношение към възрастните хора“ не е нито конкретно поведение, нито
ясно обвинение в такова. Няма единна мяра за това, която да служи за еталон при
отношенията към възрастните хора, още повече, че те са доста различни в
интелектуално, здравословно и характерово отношение един спрямо друг. Не е
налице и някаква презумпция, която да ги приравнява по такъв показател, също с
определени обективни и подлежащи на измерване показатели. АНО не сочи по какъв
точно начин следва да се отнася търговецът
към тази група хора, още повече, че към нея принадлежат както хора с
ясно съзнание и добър контрол на поведението, така и хора, които непритежават
такива характеристики. В тежест на АНО е било да установи, че в конкретния
случай потребителят е бил подведен с конкретно поведение на служителя, работещ
в офиса, каквото поведение обаче не е точно описано и доказано.
Според
съдържанието на НП, твърдяната проявена от търговеца недобросъвестност се
проявява в това, че „липсва разбиране към възрастните хора, като самостоятелна
група, уязвими по своята възраст и доверчивост“ – това е прекалено общо
твърдение, което не очертава нито конкретно неспазено задължение, нито
конкретно поведение на търговеца. Възрастта не предполага във всички случаи
еднаква степен на доверчивост, нито е основание да се третират различно такива
лица и по тази причина да не им се отправят оферти и/или да се откаже
сключването на договори с тях, което би било дискриминация с оглед възрастта,
проявена от страна на търговеца.
Колкото и
голяма по обем да е договорната информация, та е еднаква за всички потребители
и е налична онлайн, както и на място при търговеца в брошури, общодостъпна е, а
в случая не е установено от АНО нито колко време е било отделено конкретно на
лицето да му се разяснят договорните условия от служителя, нито по какъв начин
е станало това, като такива факти не могат да се предполагат, а подлежат на
пълно доказване от страна на този орган, което не е направено. Не е налице нормативно
задължение, определящо по какъв друг начин следва да се предостави договорната
информация, как следва да се „опрости“ за всеки отделен потребител, съобразно
индивидуалните му нужди. По делото не е установено, че потребителят не е могъл
да се запознае с нея предварително, преди подписването на договора. Всеки човек
има нужда от различно време и различен начин на запознаване с определена
специализирана информация, като тук не е посочено как точно този потребител е
трябвало да бъде запознат с нея, нито е установено как се е случило това. Единствените
доказателства в тази насока са събрани едва в хода на делото и това са
свидетелските показания на служителката, която заявява, че е провела разговор с
клиента в продължение на два часа. АНО не е установил дори този факт, но
въпреки това е направил изводи, че на К.не е било отделено достатъчно време и
спрямо него не е бил ползван подходящ подход, мотивираността на който извод не
се споделя от настоящия съдебен състав.
Дали
предходният доставчик начислява неустойка при прекратяване на договора преди
срока или не - това не е факт, който е
релевантен за спора, т.к. за новия оператор не съществува задължение да
установява такива обстоятелства и при наличието или отсъствието им съответно да
предлага или да не предлага оферти и сключване на договор. В НП нямат място твърдения
за вероятно поднасяне на информация на потребителя от служител в обекта, което не
се установява от доказателствата по делото. На база предположения и вероятности
не може да се обосновава едно обвинение нито в наказателния, нито в
административно-наказателния процес. Когато твърдян положителен факт /в случая
предоставяне на клиента на определена по съдържание информация/ не е доказан,
се предполага, че той не съществува и не може да се счита за наличен и
мотивиращ извод за наличие на нарушение и налагане на санкция, особено в
светлината на презумпцията за невиновност. Твърдението, че „операторът е имал
възможност да подходи индивидуално“ е също твърде общо, лишено от конкретика,
за да обоснове законосъобразност на НП. За да има смисъл от подобно твърдение,
то следва да е ясно какви точно действия и на какво основание е следвало да
предприеме в точно този случай операторът, но такава конкретика не е налице.
Неподписване на клауза за незабавно действие не е задължение за оператора, не е
налице такова предвидено за него задължение нито в правните норми, нито в друг
юридически акт. „Компромис с етичните принципи“ е едно доста емоционално, но отново
в случая неподкрепено с факти и доказателства твърдение. Дори и да се оценява
чисто субективно нечие поведение по този начин, то с оглед тези липси същото не
следва да води до правни последици, особено до такива от характера на пораждане
на юридическа отговорност. „Доверчивостта на възрастните хора“ не е
обстоятелство, което може да обоснове такова обвинение. Такова твърдение би
могло да бъде дори обидно за конкретни „възрастни хора“. Ако близки на лице,
което е „прекалено доверчиво“ до степен, че не може да се грижи за интересите
си самостоятелно, знаят за тази негова специфика, то е налице друг правен ред
за защита на тези негови и техни интереси. Не е такъв начин обаче
санкционирането на търговци, от които това лице пазарува, вкл. с които се
обвързва по своя воля посредством договори за предоставяне от тях на различни
стоки и услуги. Общата постановка и разсъждения по какви причини възрастните
хора били уязвими няма нормативна опора и не може въз основа на такива
разсъждения да се забрани на търговците да комуникират служебно с такива лица.
По делото не
се установява и конкретно увреждане на икономическите интереси на потребителя –
не е доказано, дали изобщо той е платил неустойка на бившия си доставчик на
услуги „******“ и каква, не е ясно дали и кои от предоставените му услуги са били
на по-ниски цени, съответно и по-изгодни за него. Само от цитирането на факта,
че с лицето е сключен нов договор, което е наложило прекратяване на действащ,
предвиждащ неустойки, не може да се направи категоричен извод за увреждане на
икономическите интереси на потребителя. За целта е следвало АНО също да събере
и приложи доказателства, което не е сторил.
Не е доказано
и наличието на нелоялна и заблуждаваща търговска практика – както бе посочено
по-горе многократно не се установява каква информация е получил потребителят
преди да сключи договора си с касатора, поради което не може да се установи,
дали тя е заблуждаваща. Не се установява агресивност на търговеца с конкретни
доказателства в случая. Съгласно чл. 68д от ЗЗП, търговска
практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител, но при пълна
неустановеност на предоставената на клиента такава, не може да се презумира
наличието на такава хипотеза. В чл. 68ж от ЗЗП например са дадени примери за нелоялна
практика, общото между които е отново невярна в някакво отношение информация, предоставена
на потребителите, което остава неустановено по делото.
Съдът не
споделя становището на АНО и на първоинстанционния съд, че по този начин се
установява практика и то трайна, реализирана по отношение на група потребители,
свързани по някакъв признак, чието икономическо поведение, в тази връзка, се
променя или е възможно да се промени. Става въпрос за частен случай на
конкретно взаимоотношение между търговец и конкретен потребител, който
действително има признато от ТЕЛК конкретно заболяване и ДЦБ, но няма данни, че
търговецът е използвал точно тази негова характеристика в своя изгода. Няма
приложени доказателства, че този търговец е бил наясно, че лицето страда от
точно такова заболяване. Наличието на решение на ТЕЛК с призната степен
/процент/ неработоспособност не е индиция за това, т.к. са налице много други заболявания,
които по никакъв начин не засягат интелекта и други когнитивни функции на
лицето, но въпреки това водят до инвалидност. Няма доказателства дали, кога, на
кого и по какъв начин е съобщено, че точно този потребител страда от конкретно
заболяване, нито че решението на ТЕЛК се съхранява от търговеца, респективно от
служители му в обекта, за да могат същите евентуално да го имат предвид. Освен
това дори не всеки вид умствено заболяване води директно до невъзможност да се
разбира свойството и значението на постъпките и същите да се ръководят волево
от неговия носител. Тази специфика на психичните когнитивни възможности не се
предполага, а се нуждае от доказване, а от събраните доказателства по делото не
може по категоричен начин да се направи такъв извод. Съществуват множество и
различни по вид и степен „умствени“ заболявания и не може при всяко да се
презумира липса на възможност заболелия да се грижи сам за интересите си. Дали
и от колко време се нуждае всяко такова лице за обмисляне и обсъждане на всяка
сделка със свои близки е изключително въпрос на конкретика за всеки отделен
случай и не може общо да се определи единен критерий. За конкретния потребител
изцяло липсват конкретни установявания в тази насока.
В заключение
настоящият съдебен състав намира нарушението за недоказано от обективна страна,
което налага отмяна на НП.
По тези
съображения настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционния съдебен акт
следва да се отмени, в едно с отмяна на процесното НП.
С оглед изхода
на правния спор се явява основателна претенцията на касатора за заплащане на
сторените от него разноски пред двете съдебни инстанции, които са поискани още
с депозирането на жалбата до РСГ, както и в касационната жалба. Дружеството е
било представлявано в о.с.з. пред Районен съд от адв. И.Й. ***, който моли за
присъждане на адвокатско възнаграждение. Същият представя фактура за договорено
и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер от 4200.00 лв. за
правна защита и съдействие по н.а.х.д. № 22 от 2022 г. по описа на РС Габрово.
С оглед размера на икономическия интерес това възнаграждение не е прекомерно и
следва да се присъди в полза на дружеството – касатор.
Пред АСГ
касационната жалба отново е изготвена и подписана от адв. И.Й., като пред
касационната инстанция същият не е участвал в о.с.з., не е налице нов договор с
договорен нов хонорар и доказателства за допълнително заплатена от касатора
сума, поради което за настоящата инстанция съдът не може да присъди такива
разноски.
Въз основа на горното и
на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд
Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Съдебно
решение № 176 от 21.12.2022 г. на Районен съд Габрово, постановено по н.а.х.д. № 416 от 2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-000016 от 12.05.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция Русе към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „*****“ ЕАД, ЕИК: ******, на основание чл. 233,
ал. 2 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в
размер на 30000.00 /тридесет хиляди/ лв. за нарушение на 210в от същия
нормативен акт, като немотивирано и незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ същото Наказателно постановление като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „*****“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. *******“ № 1, ЕИК: ******, деловодни
разноски на обща стойност 4200.00 /четири хиляди и двеста/ лева за съдебно
представителство.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.