Решение по дело №15454/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ ……………………..

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Станислава Стоянова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 15454 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от *** клон  България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,срещу Ж.Т.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** а приемане на установено в отношенията между страните, на осн.чл.422 от ГПК, че ответника дължи сумата от 723.06 (седемстотин двадесет и три лева и шест стотинки) лева, представляваща дължима и незаплатена главница по силата на Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard – CARD – 12895918 от 28.04.2016г.; ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в размер на 149.44 (сто четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.07.2017г. до 07.12.2017 г., сумата в размер на 37.51 (тридесет и седем лева и петдесет и една стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.12.2017г. до 11.06.2018г, за което вземане е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***. по описа на ВРС.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на сключен Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard – CARD – 12895918 от 28.04.2016г., е поел задължение да предостави на Ж.Д. максимален кредитен лимит за сумата от 1000 лева, която е усвоил на 28.04.2016г. Твърди, че ответникът е следвало ежемесечно да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.  Кредитополучателят преустановил плащането на 01.07.2017г., като балансът по предоставената кредитна карта е минус 872,50 лв. Ищецът излага, че това го принудило да блокира ползването й.

Поради неизпълнение на задължението си ищецът предявил вземането си по реда на чл.410 от ГПК.

Правният интерес от предявяване на установителния иск по реда на чл. 415 ГПК се обосновава с редовното връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ответникът Ж.Д., чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове. Оспорва облигационно правоотношение между страните по  Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard – CARD – 12895918 от 28.04.2016г. Оспорва ответника да е усвоил сочената сума, както и да е активирал кредитната карта на 28.04.2016г. Прави възражение за недействителност на договора, на осн.чл.22 от ЗПК.

Предвид изложеното се настоява за отхвърляне и на предявените искове.  

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

По частно гражданско дело № *** г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК Ж.Т.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** *** клон  България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр***, представлявано от заместник управител – ***сумата от 723.06 (седемстотин двадесет и три лева и шест стотинки) лева, представляваща дължима и незаплатена главница по силата на Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard – CARD – 12895918 от 28.04.2016г.; ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в размер на 149.44 (сто четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.07.2017г. до 07.12.2017 г., сумата в размер на 37.51 (тридесет и седем лева и петдесет и една стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.12.2017г. до 11.06.2018г., както и сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса за заповедното производство и сумата от 150 лева /петдесет лева/ юрисконсултско  възнаграждение.

Видно от договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11861858, че на 19.11.2015 г. между "*** /правоприемник на което е ищецът по делото/ и Ж.Т.Д. е сключен договор за паричен кредит.

Предвидено в т. 12 от договора е, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, която ще бъде издадена и доставена след проучване изпълнението на задълженията по договора за кредит от страна на кредитополучателя. Предвидено е, че картата следва да бъде издадена не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита, а при неиздаване на такава в посочения срок – разделът от договора не произвежда действие. Задълженията от договора и свързаните с ползването на кредитната карта ще възникнат само след като кредитополучателя активира издадената кредитна карта.

В т. 13 от договора е предвидено, че кредитният лимит по кредитна карта, едностранно определен от кредитора, ще бъде съобщен на кредитополучателя, като същият ще може да се ползва от ответника чрез извършване на трансакции /т. 14/. За ползвания кредитен лимит е предвидено в т. 16, че кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от лимита за срока на ползване на същия, както и такси за ползването на кредитната карта, като конкретният размер на лихвата и таксите ще бъде посочен в приложението по т. 21 от договора. В последният текст на договора е уговорено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя, като наред с нея ще бъде доставен и документ – приложение, представляващо неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Задължения за кредитополучателя за плащане по картата ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с коментирания договор и приложенията към него.

Приложено на л. 27-28 от делото е приложение към договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11861858/19.11.2015 г., едностранно подписано от представител на кредитора, видно от което е, че "*** отпуска на Ж.Д. револвиращ кредит в размер на 1000 лева, който може да бъде усвояван чрез извършване на трансакции с издадената кредитна карта Мастъркард. За ползвания кредитен лимит е посочено, че кредитополучателят дължи лихва в размер на 35%, такси за теглена в брой, месечна такса за обслужване, като предвиденият ГПК е в размер на 44. 90%. Предвидено задължение на кредитополучателя е да заплаща месечни погасителни вноски до 1-во число на месеца, като минималната такава при усвоен кредит лимит до 1000 лева възлиза в размер на 60 лева.

Приложено по делото е и копие от товарителница от 19.04.2016 г. за доставка на документи до Ж.Д., като видно от отразяването пратката е получена лично от адресата на 26.04.2016 г.

Приложено по делото е и копие от товарителница от 14.12.2017 г. за доставка на документи до Ж.Д., като видно от отразяването пратката е получена есата на 21.12.2017 г.

Според отразеното в приложеното по делото месечно извлечение по кредитна карта сума за отчетен период 14.10.2017 г. -15.11.2017 г. е в размер на 29,06 лева, формирана от месечна лихва, застрахователна премия и месечна такса за обслужване. Посочено е, че използваният кредитен лимит възлиза в размер на 872,50 лева. Минималната сума за плащане възлиза в размер на 360 лева, платима до 01.12.2017 г.

От заключението по назначената и приета от съда и неоспорена от страните  ССЕ се установява, че общо усвоената сума по главницата е 1564.32 лв. Общата сума на извършените плащания по процесния договор е 1257.64 лв. Общото задължение по процесния кредит отчетено при ищеца е в размер на 910.01 лв, от които 695.28 лв. главница, редовна лихва за периода 15.06.2017г.-15.11.2017г. 125.44лв., застрахователна премия за периода от 15.06.2017г.-15.11.2017г.-27.78 лв.,месечна такса за периода 15.06.2017.15.11.2017г.-24 лева и законната лихва за периода оит 07.12.2017г. до 11.06.2018г.-37.51 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума по  договор за потребителски паричен кредит.

Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при условията, предвиден в чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет посочените в заповедта суми.

По наведения довод на особения представител на ответника за липса на активна легитимация на ищеца, следва да се посочи, че: дружеството е юридическо лице и видно от извършената справка в Търговски регистър по ЕИК, същото е с наименование „***. Клон на чуждестранен търговец, със седалище и адрес на управление *, *** с посочен предмет на дейност в съответствие с развиваната дейност, от която произтича претенцията в настоящото производство. Ето защо съдът приема иска за допустим. При справка от Търговския регистър се установява, че търговското дружество "*** гр. *** е прекратено и заличено, като едноличен собственик на капитала на същото е "***, поради което е неоснователно възражението на ответника в тази насока.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.11.2015 г. между "***, гр. ***/ и Ж.Т.Д. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-12895918. Установи се, че при сключване на договора е предвидена възможност за последващо кредитиране на Ж. Д., за което кредиторът издава кредитна карта. В сключения договор не се съдържат конкретни уговорки за размера на кредита /извън максималния размер на евентуално отпуснатия от кредитора ресурс/, размера на лихвата и таксите, като е предвидено те да бъдат допълнително уточнени като приложение към съглашението. При това положение и за да се приеме, че между страните е възникнало валидно правоотношение по делото следва да бъдат установени уговорени конкретни параметри на кредита, като задължително условие за съдържанието му в съответствие с нормите на чл. 10 и сл. ЗПК.

Не се представиха доказателства, че сумата от 1000 лева е реално усвоена от ответника. Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, която твърди, че ответникът не й е върнал съответната сума. От представените по делото доказателства не би могло да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била получена от ответника, както и че последният е извършвал транзакции възползвайки се от предоставения кредитен лимит. Върху представените от ищеца обратни разписки за доставени на ответника пратки липсва отбелязване да е изпратена именно твърдяната кредитна карта. Липсват и други данни по делото кредитната карта да е била връчена на ответника и последният сам или чрез другиго да е изтеглил суми от нея или съответно да са извършвани плащания с тази кредитна карта. Представеното извлечение от сметката е едностранно изготвен електронен документ на хартиен носител, който не се ползва с материална доказателствена сила и не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства. Вещото лице установява, движение по кредитната карта с начална дата 28.04.2016г., но не се установява при разпределената на ищцовото дружество доказателствена тежест, че претендираните суми, действително са усвоени от ответника.

Ето защо, с оглед реалния характер на договора на заем съдът намира за недоказано наличието на сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните в исковата молба и уточнението към нея параметри. Приетото като доказателство приложение не е подписано от ответника, а в сключения договор за потребителски кредит се предвижда единствено възможност за предоставяне на такава карта, но не се удостоверява нито предаване на картата и съответния пин код, нито уговарянето на основните параметри на договор за кредит. Гореизложеното представлява самостоятелно основание за отхвърлянето на исковата претенция.

По изложените съображения за липса на доказателства за предаване на заемна сума и сключване на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта, съгласно уговорената възможност в сключения договор за потребителски кредит, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК липсва направено от ответника искане за заплащане на разноски, поради което такива не се присъждат.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, със седалище и адрес на управление *** срещу Ж.Т.Д., ЕГН **********,***, обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 723.06 лева (седемстотин двадесет и три лева и шест стотинки), представляваща дължима и незаплатена главница по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard – CARD – 12895918 от 28.04.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в размер на 149.44 (сто четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.07.2017г. до 07.12.2017 г., сумата в размер на 37.51 (тридесет и седем лева и петдесет и една стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.12.2017г. до 11.06.2018г, за което вземане е издадена Заповед № 5049 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10 090/2018г. по описа на ВРС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.

 

 

                                                            СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: