Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3377
гр. Пловдив, 11.10.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в
публично заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6292 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно
съединени искове от Г.И.Т. и В.Т.Ч. срещу С.Б.П..
С определение от 18.07.2017 г. е конституирано
като трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД.
Ищците твърдят, че са собственици на куче с име ***,
наричано ***, порода ***, от *** пол, което е родено на *** г. Кучето било
породисто, с микрочип № ***. ***била заплодена на 11.11.2016 г. от друго куче
от същата порода - мъжко, с име ***, c номер на родословие ***и
идентификационен чип ***. Раждането следвало да се извърши в клиника „***“ в
гр. П.. Била насрочена дата за операцията на ***на
08.01.2017 г. от 16:30 ч. В следствие на това ***била приета за извършване на
цезарово сечение от ***С.Б.П. между 17:00- 17:30 ч. часа в клиника „***“. Около
19:00 ч. ***П. извел кучето след
операцията заедно с 6 живи новородени кученца.
След раждането кучето било подути и нямало
следродилни течения. На 14.01.2017 г. ***била
в много тежко състояние и изхвърлила две мъртво родени кученца. Ищците били много притеснени и
изплашени. Твърдят, че смъртта на двете
кученца била поради непрофесионалното отношение на ***С.П.. Ищецът В.Ч.,
очевидец на смъртта на двете кученца, постоянно мислил за случилото се и
започнал да спи неспокойно, загубил е апетит, повръщал непрекъснато. След като
разказал и на ищцата Т. за случилото се и тя се страхувала за здравето на ***и
много се притеснявала да не й се случи нещо. Преживяното било изключително
тежко. Ищците потърсили помощ от психиатър, били диагностицирани от ***Т. от ***.
Било налице противоправно деяние от
страна на лекаря, защото той не извършил професионалната си дейност
по-определените стандарти, нарушил кодекса за добра ветиринарномедицинска
практика и професионална етика на БВС. В следствие на това деяние, той е оставил
две кученца в утробата на майка им при извършването на операцията, които са
родени мъртви от нея.
Намират, че всеки един от двамата е претърпял
неимуществени вреди в размер на по 5000 лв. Настъпили и имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи. На първо място
претърпените загуби са в размер на по 130 лева за всеки за извършен преглед и
диагностициране на здравословното им състояние в *** - 2. Изготвен бил
сертификатите за родствена връзка и проверка на произход за сумата от 460 евро.
Настъпили и вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Това се дължало на
обстоятелството, че кученцата от тази порода се търсили много и щели
да бъдат продадени. Цената на едно такова кученце варирала около 3 500
евро. Общо за двете кучета, които са починали в следствие единствено на
действията на делинквента пропуснатите ползи намират, че са в размер на
13731.28 лева. За имуществените вреди претендират относно претърпените загуби и
пропуснатите ползи, ответникът да бъде осъден да им заплати по ½ от
общия разход – по 130 лв. за прегледите и по 6 865.64 лв. за пропуснатите
ползи по ½ от 13721.28 лв.
Разходът за сертификат бил заплатен от Г.Т., поради което се претендира да бъде
осъден ответникът да заплати тази сума изцяло само на ищцата.
Ищците молят осъдителните искови претенции да
бъдат уважени.
Моли се ответникът да бъде осъден да заплати на Г.И.Т.,
следните суми – 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдание
и неспокойствие от случилото се на 14.01.2017 г., 6 865.64 лв. – обезщетение за
пропуснати ползи в размер на ½ от продажната цена на двете мъртвородени
кученца порода *** на 14.01.2017 г., както и 130 лв. – претърпени загуби за
извършен преглед и диагностициране на заболяване от ***Т. в *** и 460 евро – претърпени загуби
за заплатена генетична идентификация и проверка на произход на мъртвородените
кученца порода *** на 14.01.2017 г., всички тези вреди се претендират в
резултат от случилото се на 14.01.2017 г., което било в причинно-следствена
връзка с извършеното от ***С.Б.П. на 08.01.2017 г. цезарово сечение на ******, при което
операцията не била извършена съобразно ветеринарномедицинските стандарти, като ответникът
оставил две кученца в утробата на майката /кучето ***/ и не бил използвал „ултра контрахиращ
препарат“, което довело до смъртта на двете мъртвородени кученца на 14.01.2017
г.
Моли се ответникът да бъде осъден да заплати на В.Т.Ч.,
следните суми – 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
страдание и неспокойствие от случилото се на 14.01.2017 г., 6 865.64 лв. –
обезщетение за пропуснати ползи в размер на ½ от продажната цена на
двете мъртвородени кученца порода *** на 14.01.2017 г., както и 130 лв. –
претърпени загуби за извършен преглед и диагностициране на заболяване от ***Т. в ***, всички
тези вреди се претендират в резултат от случилото се на 14.01.2017 г., което
било в причинно-следствена връзка с извършеното от ***С.Б.П. на 08.01.2017 г.
цезарово сечение на ******, при което операцията не била извършена съобразно ветеринарномедицинските
стандарти, като ответникът оставил две кученца в утробата на майката /кучето ***/ и не
бил използвал „ултра контрахиращ препарат“, което довело до смъртта на двете
мъртвородени кученца на 14.01.2017 г.
Претендира се законна лихва от дата на искова
молба – 27.04.2017 г. до окончателното изплащане върху всяка главница /виж т. 3
от молба в изпълнение на указания от 22.05.2017 г. – л.45/, както и направените
разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Счита, че
няма механизъм, чрез който по време на самата операция лекарят да се усъмни и
да търси останали плодове.Касаело се до настъпило „торзио“ в края на маточния
рог по време на бременността. По вина на ищците нямало други известни на
опериращия лекар прояви или изследвания преди операцията Следователно
ответникът в качеството му на оперираш лекар бил положил дължимата грижа.
Самата операция била прецизно извършена в съответствие с медицинските норми и
правила. Твърди, че не е налице никакво неизпълнение на установени в нормативен
акт задължения. Не е налице от страна на д-р. П. нарушение на „кодекса за добра
ветеринарномедицинска практика и професионална етика".
Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищците, същите не били спазили изискуемите медицински норми за
проследяване на бременността.
Предявените искове за имуществени вреди били
неоснователни и недоказани по основание и размер. Извършването на генетична
експертиза на всички родени кучета не било необходимо. Това можело да се
постигне и с изследване на едно куче и майката. Пропуснатата полза
представлявала реална, а не хипотетична вреда. Нито един от договорите не
касаел кученца на кучето ***, нито едно от предходно родените седем кученца не
било продадено, имало висока смъртност за тази порода. Не можело да се приеме
за сигурно, че новородените ще оцелеят и ще бъдат продадени. Исковете за неимуществени
вреди били прекомерни. Ищците се занимавали с развъдна дейност, поради което
отглеждали множество кучета, следователно сочените страдания не били в такава
степен.
Моли за отхвърляне на исковете, а при евентуалност
за намаляване на размерите. Претендира разноски.
Третото лице помагач ангажира становище. Оспорва
исковете изцяло по основание и размер. Относно иска за пропуснати ползи се
оспорва евентуалната стойност на кучетата. Твърди се, че родените кученца не
отговарят на изискванията на Български киноложки клуб английски бултериери и на
Българска републиканска федерация по кинология. Не можело да се установи кога,
дали и при какви условия и цени ще се осъществи бъдещата им евентуална
продажба. Твърди, че пропуснатите ползи следвало да са сигурно събитие. Досежно
иска за неимуществени вреди излага, че ищците имат развъдник за бултериери и
извършват търговска дейност. Оспорва се иска като прекомерен. Сочи, че не е
настъпило застрахователно събитие, което да ангажира отговорността му. Оспорват
се уврежданията и причинно-следствената връзка между твърдения деликт и
вредите. Липсвало виновно и противоправно действие на ответника.
Застрахователният лимит на третото лице помагач бил 6000 лв. Оспорва се
исковата молба и в частта й, с която се иска присъждане на законна лихва. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
правната квалификация:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД и
чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Отговорността при лекарска грешка е деликтна /напр. решение
№ 77 от 30.05.2017 г. по гр.д. № 2956/2016 г. на IV гр.
о. ВКС/, респ. при наличието на фактически твърдения за
извършена грешка при ветеринарна дейност, с която да са причинени вреди, то
правното основание на подобна претенция може да бъде само деликтната
отговорност.
За
да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД и да се ангажира
отговорността на ответника е необходимо да са налице следните елементи –
причинени от негови виновни и противоправни действия /бездействия/ вреди
/имуществени и неимуществени/, сигурност за увеличаване на имуществото на
кредитора относно пропуснатите ползи, какви са точно неимуществените и
имуществените вреди претърпени от тях, причинно-следствената връзка между
поведението на ответника и причинените им вреди, както и конкретния размер на
вреди.
Безспорни
между страните са обстоятелствата, че двете мъртвородени кучета на датата
14.01.2017г. са родени от кучето *** /наричано ***/, собственост на ищците, с
микрочип № ***, че ищците са собственици на развъдник, с наименование „***“ за ***
/протоколно определение – 11.10.2017 г. – л. 124/, както и, че ***С.П. към дата
14.01.2017г. е бил назначен на трудова длъжност в Клиника „***“. /протоколно
определение – 11.10.2017 г. – л. 126/. Не е спорно по делото и, че ***С.П. е
участвал в хирургическия екип и е бил опериращ лекар на планирана операция
цезарово сечение на кучето *** – порода *** на дата 08.01.2017 г., при която са
изродени 6 броя кученце. Установява се по делото, че ***била заплодена на
11.11.2016 г. от друго куче от същата порода- мъжко, с име ***,
идентификационен чип *** /виж удостоверение издадено от Български киноложки
клуб английски бултериер/. Установява се по безспорен начин по делото и, че на
14.01.2017 г. /пет дни след извършеното цезарово сечение/ кучето *** е родило
още две мъртвородени кученца /виж служебна бележка от ***К.Ш.и свидетелски
показания на Р.К./.
Основният
спорен въпрос по производството относим до всички обективно и субективно съединени
искове е налице ли е противоправно деяние
при извършената на 08.01.2017 г. операция „секцио“ на кучето *** от страна на
ответника, и има ли причинно-следствена връзка между това противоправно деяние
и твърдените от ищците имуществени и неимуществени вреди.
В
тази насока е събран подробен доказателствен материал – приети са писмени
доказателства, снети са обяснения по реда на чл. 176 ГПК от ищците, разпитани
са свидетелите – Р.К., М. К., П. С., както и за изслушани и приети първоначална
съдебно-ветеринарномедицинска експертиза изготвена от ***К.Й.Х. и повторна
съдебно-ветеринарномедицинска експертиза от ***А.С.О.-П..
Установява
се от свидетелските показания на свидетеля П. С., които в тази им част съдът кредитира, като съвпадащи с останалия
доказателствен материал, че опериращият екип на 08.01.2017 г. се е състоял от
трима лекари – двама опериращи и един анестезиолог, главен опериращ е бил
ответникът, който е извадил матката и плодовете от нея, а свидетелят С. е бил само помощник-оператор. Следователно отговорен за извършената
операция цезарово сечение е именно главният опериращ лекар ***С.П.. В тази
насока и клиничен протокол №*** на п. н. *** от 08.01.2017 г.,
от който се установява. че лекуващият лекар и извършил операцията на кучето ***
на 08.01.2017 г. е ответникът.
Относно
двете ветеринарномедицински експертизи, съдът не е длъжен да възприеме едно или
друго експертно заключение, а да прецени доказателствената му сила съобразно
обосноваността му. Като доказателствено средство съдебната експертиза не се
ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде
ценено във връзка с останалите доказателства, така както е предвидено с чл.202 ГПК /виж решение №91/27.08.2015 г. по гр.
д. № 321/2015 г. на II г. о. на ВКС и решение № 267
от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30/2013 г., ВКС, І г. о./. Заключението на вещото лице, като всяко
доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства
по делото. Съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица
е длъжен да изложи мотиви по какви съображения възприема едното и не кредитира
другото заключение /виж решение №
90/04.07.2018 г. по гр.д. № 2710/2017 по описа на I
гр.о. на ВКС/.
В
съдебно-ветеринарномедицинска експертиза изготвена от ***К.Й.Х. с вх. № от
23.01.2018 г. е посочено, че „утеро-контрахиращият препарат“ се поставя след
цезарово сечение с цел стимулиране на самоочистващите способности на матката и
нейната инволуция, въпреки че след раждане организмът секретира този хормон и
стимулира по естествен начин самоочистването. Намира, че раждането на кученца
от същата майка 6 дни след оперативната намеса може да се счита за показател за
незавършено раждане. В наличната медицинска документация липсвали данни за наличието
на задържани плаценти или вътреутробна смъртност при кучето ***. При
вътреутробна смърт на плодовете или задържане на плацента от родени кученца,
след като процесът на раждане е започнал в рамките на 24-48 часа започвали
съществени промени в мъртвите плодове и задържаната плацента – едематизиране на
плодовете, разлагане на тъкани, гнойни изтечения, повишаване телесната
температура на майката, повръщане, летаргия, липса на апетит, дехидратация,
диария. Посочено е още, че цезаровото сечение е оперативен подход за оказване
на акушерска помощ при животните, в следствие на затруднено нормално раждане.
Самата операция представлявала директен достъп на хирурга до матката на
животното, която се изважда през оперативния достъп, нанася се разрез върху
маточното тяло и се пристъпва към последователно изваждане на всички плодове от
двата маточни рога. Преди връщането на матката в коремната кухина в нея може да
се постави препаратът Окситоцин, след което коремната стена се зашивала. Според
вещото лице липсвали данни за настъпили усложнения по време на операцията, като
посоченото раждане на два плода на 14.01.2017 г. самостоятелно без оказването
на акушерска помощ било индикатор за нормално атравматично зарастване на
оперативната рана и добро състояние на матката след цезаровото сечение.
Липсвали данни за настъпило преди или по време на операцията „торзио“ /усукване
на матката/.
В
съдебно заседание на 31.01.2018 г. вещото лице Х. конкретизира, че поставянето
на „утеро-контрахиращият препарат“ – Окситоцин, можело
да ускори раждането след приключване на операцията, но имало и едно
допълнително условие - за да протече това раждане трябва цервиксът на животното
/шийката на матката/ да бъде отворен. Окситоцинът действал само за
предизвикване на контракции на матката, но не отварял цервикса, а цервиксът се
отварял под действието на други хормони - нормалният механизъм, който
предизвиквал едно нормално раждане без хирургическа намеса. Вещото лице Х. е
категоричен, че, ако самият цервикс /шийката на матката/ не е бил отворен по
някаква причина, то поставянето на „утеро-контрахиращият препарат“ няма да
предизвика излизането на плодовете. Разяснени са и възможните
причини за незабелязването на всички кученца - едната била „торзио“, другата била
да не бъдат забелязани от опериращия. Според вещото лице Х. може да се касае за
лекарска грешка, ако са били забравени плодовете. Целта на цезаровото сечение била
изваждането на всички плодове от маточните рога, поради което следвало да се
проследи целият маточен рог до неговия край.
Вещото лице посочва и, че ако не бъдат засегнати околоплодните обвивки,
дори да не са извадени всички плодове, то те могат да бъдат родени
впоследствие. В случая нямало данни за вътреутробна смъртност, тъй като това
клинично е следвало да се констатира с изтечения, неприятна миризма, влошаване
на общото състояние. Нямало и данни да са засегнати околоплодните обвивки.
В повторната
съдебно-ветеринарно медицинска експертиза изготвена от ***А.С.О.-П. с вх. № от
24.08.2018 г. е посочено, че при цезарово сечение препаратът Окситоцин се
прилагал по преценка на опериращия лекар, само при налични за това показания –
трудно отделяща се плацента и/или прекомерно кръвотечение, понижена
контрактилна способност на матката. Решението за прилагане на „утеро-контрахиращ
препарат“ се вземал от лекарския екип, извършващ манипулацията, в зависимост от
начина на протичане на самия процес. Според повторната експертиза наличието на
настъпило естествено раждане 6 дни след извършване на цезаровото сечение можело
да се тълкува като грешка от медицинска гледна точка, въпреки данните за добре
протекла интервенция. Необходимо било при цезарово сечение двата рога на
матката при многоплодните животни да бъдат проследявани до появата на яйчник –
до края на маточния рог. В наличната медицинска документация нямало данни за
вътреутробна смърт или задържана плацента. Ако кученцата са починали
непосредствено преди или по време на родилния процес, изтеченията щели да са
нормални. Ако били починали дори 24 часа преди настъпването на раждането, щели
да са налични патологични изменения, изразяващи се в лошо миришещи, гнойни
изтечения и влошено общо състояние на майката. Повторната съдебно-ветеринарно
медицинска експертиза също посочва, че цезаровото сечение е хирургична
интервенция, която цели да окаже акушерска помощ. Представлявала разрязване на
кожа и коремна мускулатура по медианна линия, изваждала се матката от коремната
кухина, правил се разрез на маточното тяло и се изваждали всички плодове от
двата рога на матката. Операцията на 08.01.2017 г. била протекла нормално, но
наличието на останали в матката плодове не можело да я определи като „правилна
и в съответствие с добрата медицинска практика проведена операция“. В наличната
по делото медицинска документация не съществували данни, навеждащи за мисълта
за настъпило торзио на матката.
В съдебно заседание на 13.09.2018 г. вещото лице О.-П. доуточнява,
че доколкото може да се направи преценка от писмените данни, не е имало
необходимост да се постави контрахиращ препарат. Незавършеното раждане от
медицинска гледна точка представлявало грешка. Конкретни нарушения според
вещото лице били оставянето на двата плода в матката. Оставането на два плода в
половия апарат след секцио представлявало нарушение на добрата медицинска
практика.
Двете подробно и обстойно изготвени заключения се
припокриват и допълват помежду си. Привидно се създава впечатление за наличието
на две противоречия между приетите експертизи – 1. относно необходимостта за
поставяне на контрахиращ препарат и 2. налице ли е противоправно поведение при
извършената операция – грешка или липсва такова поведение от страна на
ответника. В останалата си част двете експертизи не си противоречат, поради
което се кредитират изцяло от съда.
Относно необходимостта за поставяне на контрахиращ
препарат: Въпросът за поставяне на Окситоцин или друг утеро-контрахиращ
препарат преди връщането на матката в коремната кухина е ирелевантен за изясняването
на делото от фактическа страна. И двете вещи лица, специалисти в областта на
хирургията на многоплодни животни, са категорични, че поставянето на Окситоцин
е свързано с възстановителния процес, но не е в пряка връзка с процеса на
оперативна намеса. Вещото лице Х. сочи, че само по себе си поставянето на
Окситоцин при затворен цервикс, не би довело до по-ранно естествено раждане на
останалите плодове. Докато вещото лице О.-П. е категорична, че прилагането на
подобен препарат е необходимо само при определени предпоставки, за които в
конкретния случаи няма данни да са били налице. Т. е. съобразно данните по
делото вещото лице по повторната експертиза е посочило, че не е било нужно
използването на контрахиращ препарат. Предвид така дадените отговори от двете
вещи лица следва да се приеме, че поставянето или не на контрахиращ препарат,
не представлява противоправно поведение и не би способствало за по-ранно
израждане на останалите в матката плодове.
Относно обстоятелството дали извършването на операция
цезарово сечение, при която не са изродени всички плодове и са оставени два
плода в плодовия апарат, представлява противоправно поведение – в нарушение на
добрата медицинска практика, съдът намира следното:
Действително повторната експертиза дава конкретен и точен
отговор на този въпрос. Въпреки това макар и първоначалното заключение да
говори за незавършено раждане, то не е налице пряко противоречие между двете
заключение. Съдът следва да обсъди първоначалното заключение в цялост, като вземе
предвид и изложеното от вещото лице Х. в съдебно заседание при изслушването му.
В съдебното заседание вещото лице е посочило, че незавършеното раждане е
всъщност по общо понятие, като в зависимост от причините може незавършеното
раждане да се касае до лекарска грешка – а именно, ако бъдат забравени
плодовете, ако бъдат чисто и просто пропуснати от опериращия лекар. За да
липсва противоправно поведение при доказано по делото, както в случая, оставяне
на два плода на кучето *** в плодовия апарат, при операция секцио, то следва
ответникът да докаже при условията на пълно и главно доказване на извинителни
причини, за това свое поведение. Евентуално и с оглед конкретните данни по
всеки отделен случай такава причина би могла да бъде „торзио“ усукване/превъртане
на матката/. Като, ако се докаже подобна симптоматика, следва да се вземат
предвид конкретните данни при самата оперативна интервенция – могла ли е да
бъде извадена цялостно матката от коремната кухина, имало ли е видими изменения
в тъканта на матката и други. В случая се установява категорично, че не е имало
подобно превъртане на маточния рог, което превъртане да води до заблуда за
достигане края на рога. Липсват данни в приетите писмени доказателства за
каквито и да е изменения в тъканта на матката или други индикация за наличие на
„торзио“ И двете вещи лица по първоначалната и повторната
съдебно-ветеринарномедицинска експертиза са категорични, че няма данни,
навеждащи за мисълта за настъпило „торзио“ на матката. В този смисъл и
показанията на асистиращия лекар свидетелят П.С., който като очевидец сочи, че
всичко е преминало нормално, ответникът бил извадил цялата матка и бил
достигнал на края на маточните рога. Свидетелят-очевидец
не излага никакви обстоятелства за необичайни явления, които да могат да
наведат на извод за възможно усукване на маточния рог. Съдът обаче не кредитира
свидетелските показания на свидетеля С. в частта им, че опериращият лекар е достигнал на края на маточните рога, поради
противоречие с останалия доказателствен материал.
При всички положения оставянето на двата плода в плодовия
апарат на кучето *** след извършената операция секцио е в резултат на
противоправното поведение на ответника, като опериращ лекар. Ответникът е
следвало да проследи двата рога на матката до появата на яйчник и да са увери,
че е изродил всички налични кученца. Макар и от разпита на вещото лице Х. да се
установява, че няма приети медицински ветеринарни стандарти, то провеждането на
операция цезарово сечение има за предмет и цел израждане на всички плодове.
Както и вещото лице Х. сочи, незавършената операция може да бъде такава поради
противоправно поведение на опериращия. В случая предвид презумпцията по чл. 45,
ал. 2 ЗЗД и липсата на доказателства извиняващи поведението на ***П., то е
налице противоправно поведение и то е забравянето на двата плода. Нарушен е
принципът на адекватното очакване от страна на ветеринарния лекар. Адекватното
очакване за собствениците на миниатюрния бултериер, че при извършената операция
ще бъде завършена израждането на кучето и ще бъде довършен процесът, като ще
бъдат отделени всички плодове, намиращи се маточните рога на кучето.
Това, че оставянето на двата плода в
плодовия апарат на кучето *** след извършената операция секцио е в резултат на
противоправното поведение на ответника, съвсем не означава, че е налице
причинно-следствена връзка между това противоправно деяние и претърпените от
ищците имуществени и неимуществени вреди, както и, че има пряка причинно-следствена
връзка между неизраждането на две от кученцата на 08.01.2017 г. и раждането на
същите като мъртвородени на 14.01.2017 г.
Ищецът
следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо,
вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата, респ. в цялата поредица
от явления причината – деянието, да предшества следствието – вредата, и да го
поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието /виж решение № 228/19.01.2016 г. по гр. дело №
6774/2014 г. на III г. о. на ВКС/. Причинно-следствената връзка между
противоправното деяние и вредата от него като елемент на фактическия състав на
генералния деликт, уреден в чл. 45 ЗЗД е налице, когато деянието е необходимо и
закономерно условие за настъпването на увреждането, а не е случайно свързано с
последното /виж решение № 196 от 10.11.2017 г. по т. д. №
396/2017 г. на II т. о. на ВКС/. Деянието е необходимо условие за
настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на
деликвента, тя не би настъпила, т.е. ако при това изключване неправомерният
резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между
поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче,
причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не
случайно развитие /виж решение №
101/23.09.2015 г., гр. д. № 5531/2014 г. на IV г.
о. на ВКС/.
В случая ищците не са провели пълно и
главно доказване на обстоятелството, че действията при извършената операция на
08.01.2017 г. са довели до умъртвяването на кученцата и раждането им
мъртвородени на 14.01.2017 г. Изключването на неправомерния резултат,
извършената операция без проследяване до края на маточните рога и неизраждането
на два от плодовете, не изключва настъпилия противоправен резултат. Това е
така, защото принципът при бозайниците е, че раждането от майката следва да се
извърши естествено. Подпомагащи медикаменти или хирургически намеси се
предвиждат единствено и само по желания на собствениците на животното /в
случая/, след консултация с ветеринар и при налични за това показания. В тази
връзка и събраните по делото доказателства. В първоначалната
съдебно-ветеринарномедицинска експертиза е посочено, че цезаровото сечение е
оперативен подход (метод) за оказване на акушерска помощ при животните, в
следствие на затрудненото нормално раждане. В повторната експертиза също е
изложено, че цезаровото сечение е хирургична интервенция, която цели да окаже
акушерска помощ. Следователно цезаровото сечение представлява професионална
помощ за израждане, но не е единственият начин за това и не замества
естественото раждане. Изборът на цезаровото сечение, направен от собствениците
на животното, е за улеснение на израждането и по-голяма сигурност на родилния
процес, но не означава, че кучето *** не би могло по естествен път да изроди
плодовете си. Липсват твърдения и ангажирани доказателства от ищците, че кучето *** не
може да роди естествено.
Установи се по безспорен и категоричен
начин от двете съдебно-ветеринарномедицински експертизи, че след операцията
кучето е било в добро състояние, липсвало е повишаване на телесната му
температура. Установи се също, че двете останали и неизродени кучета при
операцията, не са били засегнати от действията на ответника и опериращия екип.
Така вещото лице Х. сочи, че няма данни за вътреутробна смъртност, тъй като
няма данни да са засегнати околоплодните обвивки на двата неизродени плода. Кученцата
са умрели непосредствено преди израждането им на 14.01.2017 г. В този смисъл
показанията на свидетеля ***Р.К., пристигнала на място няколко минути след
израждането на двете мъртвородени кученца, която заявява категорично, че
„кученцата са били нормално оформени, нямало е следи от разлагания, даже са
били живи няколко часа преди да бъдат изхвърлени“ – л. 182гръб. От двете
заключения, които са категорични, се изяснява и, че дори смъртта да е настъпила
24 часа преди раждането на *** г., то е щяло да има патологични изменения,
изразяващи се в лошо миришещи, гнойни изтечения и влошено общо състояние на
майката. По делото няма никакви доказателства за влошаването на състоянието на
кучето ***. Като за общото добро състояние на животното говори и прегледът
непосредствено след операцията на 09.01.2017 г. Оттук и при този еднопосочен
доказателствен материал съдът намира от фактическа страна, че след операцията
двата оставени плода не са били засегнати, били са живи и са се развивали в корема на майката
в периода от 08.01.2017 г. – 14.01.2017 г., като смъртта им е настъпила на
14.01.2017 г., непосредствено преди израждането им. Настъпилата смърт на
кученцата не е поради дейността на ответника. Основната причина за раждането им
мъртви е неотварянето на цервикса /шийката на матката/ на кучето *** и
естественото им израждане – виж уточненията на вещо лице Х. в с. з. –
л.256гръб. Извършената операция непрепятства по никакъв начин незадействането
на механизмите при естествено раждане – в тази насока вещото лице Х., Категорично
се установи от двете заключения и, че поставянето или не на контрахиращ препарат
не би довело до израждането на кученцата своевременно след цезаровото сечение.
Вещото лице Х. в с. з. сочи, че Окситоцинът действа само за предизвикване на
контракции на матката, но не отваря цервикса, а цервиксът се отваря под
действието на други хормони - нормалният механизъм, който предизвиква едно
нормално раждане. Ако раждането се е осъществило 5 дена след операцията, то
това означава, че самият цервикс 24 часа или 48 часа след раждането не е бил
отворен и окситоцинът, дори и приложен, е нямало как да предизвика израждането
– изслушване на първоначална съдебно-ветеринарномедицинска експертиза – л.
256гръб.
При
тези доказателства настоящият съдебен състав намира, че пряката причина за
смъртта на кученцата е несработването на естествените механизми за израждането
на плодовете на кучето *** на 14.01.2017 г. При това положение ответникът не е
отговорен за претърпените от ищците вреди. Липсва причинно-следствена връзка
между незавършената операция от него и раждането на кученцата мъртви на 14.01.2017
г. Съдът намира, че не се доказва причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и твърдените от ищците имуществени и неимуществени
вреди, която връзка е елемент от фактическия състав на всички обективно и
субективно предявени искове. Неблагоприятните последици от непроведеното
доказване са в тежест на ищците Г.И.Т. и В.Т.Ч., а само по себе си
недоказването на причинно-следствената връзка от дейността на ответника и
претърпените вреди, е достатъчно основание за отхвърлянето на предявените
искове за претърпени имуществени /пропуснати ползи и претърпени загуби/ и
неимуществени вреди.
Само за пълнота по отделните претенции
следва да се изложат и следните допълнителни съображения:
Относно неимуществените вреди:
От твърденията в исковата молба следва, че ищците
претендират неимуществени вреди най-вече и във връзка със състоянието на кучето
***. Изложени са твърдения, че и двамата се страхуват за здравето й и много се
притесняват да не и се случи нещо. Съобразно диспозитивното начало ищците
твърдят да са претърпели вреди, не е от смъртта на двете кученца, а най-вече от
болките и страданията, които кучето ***е претърпяло във връзка със случилото се
на 14.01.2017 г. Виж л. 6 от делото, където ищците недвусмислено сочат
„животното за нас е член на семейството и ние скърбим за неговите болки не
по-малко“. Предметът на делото се определя от волята на ищците - чл. 6, ал. 2 ГПК.
Не би следвало да се предоставя възможност на собствениците
на домашни любимци да са материално легитимирани да претендират неимуществени
вреди, породени от страха за здравето на кучето им и притесненията ин свързани
с израждането от страна на домашния любимец на мъртви кученца. Субектите, които
притежават материалноправна легитимация да претендират неимуществени вреди от
болки и страдания свързани с увреждане другиму, са ограничени.
С т.3 от ППВС 4/25.05.1961 г. ВС на РБ приема, че право да получи
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при смърт обхваща
най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпруга. С ППВС 5/24.11.1969 г., ВС на РБ
разширява кръга от лица имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при
смърт на лице от непозволено увреждане, като включва и живеещите на съпружески
начала (фактическо съжителство без брак) с починалия при непозволено увреждане,
вкл. и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако
единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. С Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2016 г. по т. д. № 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС е разширен
отново кръгът, като е посочено, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
При телесно увреждане, недовело до смърт, право на
обезщетение има само увреденото физическо лице, а близките му нямат право на обезщетение
за собствените им неимуществени вреди, изразяващи се основно в притеснения за
живота и здравето на техния близък (вж. например решение № 498 от 10.11.1980 г. по н.д. № 510/1980 г., I н.о.).
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. В правото справедливостта изхожда
най-вече от морала, от разума на закона, от добросъвестността, като е пряко
свързано и с етапа на развитие на обществените отношения. Без значение е дали
ищците са претърпели неимуществени вреди в случая, в каквато насока освен
свидетелските показания са и двете съдебно-психиатрични експертизи. Несъмнено е
налице особено силна привързаност на двамата ищци не само по отношение на
кучето *** и на другите кучета от развъдника им за миниатюрни бултериари, а и
спрямо всички техни домашни любимци. От събраните по делото доказателства се
установява, полагането на изключителни грижи, силна любов и отдаденост при
грижата за кучето *** от страна на ищците.
Въпреки това да бъде признато качество на ищците на
материално легитимирани лица да получат обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени във връзка с болките, тревогите и раждането на две мъртви кученца от
******, не би отговаряло на справедливостта и на етапа на развитие на
обществените отношения. Липсва възможност да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди поради инцидент претърпян от друго лице, който не е довел
до неговата смърт, без значение от качеството и връзката на пострадалия с
претендиращия обезщетението. Оттук несъответстващо на това разрешение и в
разрез с етиката и морала би било присъждането на обезщетение за неимуществени
вреди на ищците за болките и страданията, които кучето ***е претърпяло във
връзка със случилото се на 14.01.2017 г.
Относно
пропуснатите ползи:
С Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.
Пропусната полза е
неосъщественото сигурно увеличаване на имуществото. Установяването й се основава
на предположение за състоянието му, ако не беше засегнато от конкретно сочените
неправомерни действия. Увеличаването на имуществото следва да е сигурно при
нормалните за случая обстоятелства и състояние на гражданския оборот / виж решение № 72 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 833/2010 г., III г. о./.
При
пропуснатата полза трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на
кредитора, която сигурност не се предполага /виж решение № 124 от 04.07.2013 г. по т. д. № 184/2011 г. на II т. о./
Относно тази претенция ищците не доказват
сигурност за увеличаване на имуществото си. На първо място, няма как да се
предположи какво би било състоянието на кученцата до 56-60 ден от раждането,
ако бяха родени живи. В приетата по делото съдебно-оценъчна експертиза се
приема, че кученца порода *** от връзката на ******, взимайки под
внимание родословията на родителите, техните здравни тестове, средната цена на
кученца в Европа и света, биха били продавани на средна стойност от 2000 – 2500
евро. За посочването на цената вещото лице е направило проучване на други
поколения на бащата в световната база данни. В съдебно заседание вещото лице Ш.
сочи, че тази цена е за кученца на възраст 56-60 дни, тъй като според
киноложките стандарти именно от тази възраст се продават кученцата /л. 330гръб/.
Вещото лице посочва, че кучета не се продават преди да навършат 56-60
дни, в който период следва да са поставени определени ваксини, както и да се
проследи психичното и здравно състояние на новородените. С оглед предмета на
делото съдът намира, че не се доказва, а и няма как да се установи, как биха
израснали двете кученца, какви биха били техните здравни тестове, евентуално
какво би било тяхното здравословно състояние на тази възраст. Не е ясно какви
грижи биха били необходими за тяхното развитие, както и дали същите биха били
отгледани живи и здрави до възраст позволяваща да бъдат отделени от майката и да
представляват годен обект за пазарооборота.
На
следващо място не са ангажирани доказателства за наличието на потенциален
кандидат-купувач на кученцата. Увеличаване на имуществото не би настъпило в
хипотезата на ползване на движимата вещ. Т. е., ако кученцата бяха родени живи
и ищците се грижиха за тях без да ги продават на други собствени, няма да
настъпи пропусната полза за същите. Липсват данни, което и да е от кучетата
родени от ***на *** г. да е било продадено, при това положение не се изяснява дори
и дали у ищците е съществувало намерение да се разпореждат с новородените
домашни любимци
Ищците
не доказват сигурното увеличаване на тяхното имущество. Ето защо исковете за
пропуснати ползи в размер на 6 865.64 лв. са недоказани и подлежат на
отхвърляне изцяло и на това основание.
Относно
претърпените загуби:
При предявен деликтен иск е достатъчно да
бъдат изложени твърдения за извършените от ответника действия, които според
ищеца са противоправни, както и за настъпилите вреди. Дали е налице причинна
връзка между действията и вредите е въпрос по същество на спора. Щом ищецът
сочи увреждащи действия, твърди настъпило от тях намаляване на имуществото му и
претендира това да бъде компенсирано с парично обезщетение, исковата молба е
редовна. Ако причинната връзка не съществува, искът е неоснователен, а не недопустим
– определение № 171 от 03.04.2017 г. по
гр.д. 1171/2017 на IV г. о. на ВКС. Ищцата Г.Т. твърди, че във връзка с
действията на ответника и цезаровото сечения на 08.01.2017 г. на кучето ***е
претърпяла имуществени вреди в размер на 460 евро – претърпени загуби за
заплатена генетична идентификация и проверка на произход на мъртвородените
кученца порода *** на 14.01.2017 г. Следователно исковата претенция е редовна.
Същата е неоснователна, тъй като не се доказа причинната връзка между смъртта
на мъртвородените кученца и действията извършени от ответника при операцията
секцио на кучето ***. Още повече претендираните вреди имат характер на
направени разходи за обезпечаване на доказателства. Тези разходи обаче не са
направени в производство по реда на чл. 207 и след. ГПК, а своеволно от ищцата
без образувано съдебно производство. Подобни разноски направени извънсъдебно с
оглед установяване на бъдещи претенции, не следва да се присъждат на
направилата ги страна, не спазила законоустановения ред за това.
Относно имуществените вреди за прегледи в
психиатричен център – претенциите са неоснователни поради недоказването на
причинно-следствената връзка от конкретните действия на ответника и
претърпените вреди, като важи изложеното по-горе относно пряката причина за
смъртта на кученцата.
Неблагоприятните
последици от непроведеното доказване са в тежест на ищците /арг. от чл. 154,
ал. 1 ГПК/, поради което исковете, ведно с претендираните законни лихви върху
всяка отделна сума, ще се отхвърлят изцяло.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответника.
На третото лице помагач разноски не се дължат – на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Представен е списък по чл. 80 ГПК на л. 434 от
производството. Претендирани са 500 лв. за депозити за вещи лице – 200 лв. за
депозит за първоначална съдебно-ветеринарномедицинска експертиза /доказателства
за внасянето на сумата – л. 134/ и 300 лв. за депозит за съдебно-психиатрични
експертизи /доказателства плащането л. 214/, адвокатски хонорар в размер на
1270 лв. /доказателства за плащането л. 80/ и допълнителен адвокатски хонорар
по чл. 7, ал. 8 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер
на 700 лв. /доказателства за плащането л. 434/. В предвидения срок е направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар е неоснователно. Първоначално платеният хонорар в размер на 1270 лв. е
в размер по-нисък от минималния такъв /минималният хонорар в случая е 1276.72
лв. - съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/. На основание чл. 7, ал. 8
от Наредбата при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. По производството са
проведени девет съдебни заседания, по които е даден ход – 11.10.2017 г.,
23.11.2017 г., 13.12.2017 г., 31.01.2018 г., 28.02.2018 г., 10.04.2018 г.,
17.05.2018 г., 18.06.2018 г., 13.09.2018 г. Претендиран е хонорар на осн. чл.
7, ал. 8 от Наредбата в размер на 700 лв. за всяко следващо заседание след
второто /по 100 лв. за всяко едно съдебно заседание от 3 до 9/, представени са
доказателства за заплащането на сумата в размер на 700 лв. Ето защо на
ответника за дължими всички претендирани разноски в общ размер на 2470 лв.
От тази сума съобразно
размера на предявените искове от всеки един от ищците /Г.И.Т. предявява 4
обективно съединени иска в общ размер с левова равностойност – 12 895.32
лв., а В.Т.Ч. 3 иска с общ размер
11 995.64 лв./, следва Г.И.Т. да заплати на ответника сумата от 1 279.64 лв. – разноски за
производството, а В.Т.Ч. следва да заплати на ответника сумата от 1190.36 лв. – разноски за
производството.
Водим
от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Г.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу С.Б.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове за осъждането на С.Б.П. да заплати на Г.И.Т., следните суми за обезщетения,
вследствие на действията на С.Б.П. при извършено на 08.01.2017 г. в клиника „***“
цезарово сечение на ****** /наричан ***/,
собственост на Г.И.Т. и В.Т.Ч., с микрочип № ***,
която операция не била извършена съобразно ветеринарномедицинските стандарти,
което довело до смъртта на две мъртвородени кученца от ****** /наричан ***/на
14.01.2017 г.:
– на
основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата от 5000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и неспокойствие от случилото се
на 14.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба – 27.04.2017 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 6 865.64 лв. – обезщетение за
пропуснати ползи в размер на ½ от продажната цена на двете мъртвородени
кученца порода *** на 14.01.2017 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
27.04.2017 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 130 лв. – претърпяна загуба за
извършен преглед и диагностициране на заболяване на 20.01.2017 г. от ***К.Т. в ***, гр.
П., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – 27.04.2017 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 460 евро – претърпяна загуба за
заплатена генетична идентификация и проверка на произход на мъртвородените
кученца порода *** на 14.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2017 г. до окончателното
изплащане;
ОТХВЪРЛЯ предявените
от В.Т.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу С.Б.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове за осъждането на С.Б.П. да заплати на В.Т.Ч., следните суми за обезщетения,
вследствие на действията на С.Б.П. при извършено на 08.01.2017 г. в клиника „***“
цезарово сечение на ****** /наричан ***/, собственост на Г.И.Т. и В.Т.Ч., с
микрочип № ***, която операция не била извършена съобразно
ветеринарномедицинските стандарти, което довело до смъртта на две мъртвородени
кученца от ****** /наричан ***/на 14.01.2017 г.:
– на
основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата от 5000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и неспокойствие от случилото се
на 14.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба – 27.04.2017 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 6 865.64 лв. – обезщетение за
пропуснати ползи в размер на ½ от продажната цена на двете мъртвородени
кученца порода *** на 14.01.2017 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
27.04.2017 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 130 лв. – претърпяна загуба за
извършен преглед и диагностициране на заболяване на 22.01.2017 г. от ***К.Т. в ***, гр.
П., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – 27.04.2017 г. до окончателното изплащане;
ОСЪЖДА Г.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.Б.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 1 279.64 лв. – съдебни разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА В.Т.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на С.Б.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 1190.36 лв. – съдебни разноски по
настоящото производство.
Решението е
постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника С.Б.П.
– ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,
ЕИК *********.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ