№ 1245
гр. Плевен, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430101620 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от И. П. Б. с ЕГН **********,
представлявана от адв.И. С. против „***** ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.***** №16 бл.П**** Център ет.8, представлявано от ****.
Ищцата твърди, че на 22.03.2023г. сключила Договор за потребителски кредит
№ 551566 с “****, чрез онлайн платформата на кредитора и в същия ден е
открит потребителски профил в същия сайт, в който обаче не са качени
подписани копия от Договора за кредит, СЕФ, Общи условия и от
Погасителния план. Ищцата твърди, че в предоставения екземпляр от
договора за кредит, освен подписи, липсват и параметрите на кредита. Твърди,
че в чл. 1.1. кредиторът предоставя на кредитополучателя потребителски
кредит съгласно условията на Кредитните продукти „Кредит до заплата“ и/или
„Кредит на вноски“, като кредитополучателят се задължава при условията и
сроковете на договора, Приложенията и Анексите към него, Общите условия и
Погасителния план, да усвои и върне, както и да заплати уговорената лихва и
другите разходи по кредита на Кредитодателя. Твърди, че в чл.2.1, чл.3.1. и
чл.4.1 е посочено, че размерът на предоставената сума като кредит, срокът на
кредита и размера на лихвата са посочени в Приложение № 1 към Договора.
Но такова Приложение не било предоставено на ищцата, нито били
предоставени и подписани Общи условия, Стандартен Европейски формуляр,
както и Заявката за кандидатстване за кредита, който съгласно чл. 7.5. от
Договора са неразделна част от Договора.
Ищцата твърди, че параметрите на кредита са известни от неподписан
Погасителен план, в който е посочено, че сумата на кредита е 5000.00 лв. и
срокът за издължаване е 22.03.2025г. Твърди, че погасителният план е посочен
1
в табличен вид, с 24 броя месечни погасителни вноски с падежна дата 22
число на съответния месец, за периода от 22.04.2023г. до 22.03.2025г., като
дължимата лихва е в общ размер на 2278,42 лв. Твърди, че е начислена
месечна такса от 4.16 лв. за всички 24 броя месечни погасителни вноски /общо
99.84 лв./, както и неустойка, в случай на непредоставяне на обезпечение в
общ размер на 8027,92 лв.. Така общата дължима сума по договора е
посочена в размер на 15 406,18 лв. /сбор от 5000,00 лв. главница, 2278,42 лв.
лихва, 99,84 лв. такси и 8027,92 лв. неустойка/.
Ищцата твърди, че в предоставеното копие от Договора няма посочени
параметри на кредита, нито клауза за неустойка, каквато е включена в
погасителния план и в момента на подписване на договора не е знаела, че има
такова условия за предоставяне на обезпечение. Твърди, че на 06.03.2024г.
поискала по и-мейл от “****” АД Удостоверение за наличие на задължение
по процесния Договор, на което получила отговор, че Параметрите на
кредита от дата 22.03.2023 г. са 5000 лв. главница, с брой вноски 24,
платени 3, платената сума е 2516,92 лв.“ Ищцата твърди, че процесния
Договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
с чл.11, чл.19, ал.4 и чл. 2 от ЗПК и чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП.
Навежда доводи, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като
посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в
защита на потребителя. Твърди, че непосочването на лихвения процент, вида
на лихвения процент, условията по прилагането му и размера на лихвения
процент на ден противоречи на императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.9 и
20 от ЗПК, което води до недействителност на целия Договор за кредит, на
основание чл.22 ЗПК. Отделно от това ищцата твърди, че в договора липсва
информация за погасителната вноска, а изискванията на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК
предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Твърди, че в процесния договор за
потребителски кредит не е посочен размера на погасителната вноска, нито
вида на погасителната вноска и на какъв период от време се дължи, което
противоречи на императивните разпоредби на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК, което води
до недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл.22 ЗПК.
Ищцата твърди, че в договора липсва и клауза за ГПР, а императивна
норма на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
2
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Посочва, че според чл.19 ал.1 ЗПК годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно чл.19 ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Твърди, че в ГПР следва да са
включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко
свързани е кредитното правоотношение. Твърди, че съгласно § 1, т.1 ДР на
ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Ищцата оспорва и дължимостта на неустойката, като твърди, че в
Договора не е уговорена неустойка, но такава е включена в погасителния план,
като размерът й е над предоставената в кредит главница.
Твърди, че Договорът за потребителски кредит е сключен при Общи
условия, каквито не са предоставени на ищцата. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК
общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора. Твърди, че липсата на
подписани от страните общи условия на всяка страница противоречи на
императивната разпоредба на чл.11 ал.2 ЗПК, което води до недействителност
на целия Договор за кредит, на основание чл.22 ЗПК. Ищцата оспорва и
дължимостта на такси по Тарифата и Общите условия, тъй като същата не е
подписвала тарифа за дължими допълнителни такси.
На основание гореизложеното, ищцата моли съда да прогласи за
нищожен Договор за потребителски кредит № 551566 сключен на 22.03.2023г.
между И. П. Б., с ЕГН ********** и “****“ АД, с ЕИК **** на основание
чл.26 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.11, чл.19, ал.4 и чл.22 ЗПК. В условията на
евентуалност оспорва действителността на Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 551566/22.03.2023г. на основание чл.26 ЗЗД, във
връзка с чл.143 и чл.146 ЗЗП.
В едномесечния срок ответникът е представил писмен отговор, с който
оспорва исковата молба. Не оспорва, че на 22.03.2023г. са сключили договор за
3
кредит чрез средства за комуникация от разстояние, като договорът е сключен
във формата на електронен документ при спазване на изискванията на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и
договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на
„****” АД. Твърди, че сключването на договора е станало по инициатива на
ищцата, която е попълнила имена, адрес и месторабота и предпочитан начин
за получаване на сумата по договора. Твърди, че след успешно попълване на
тези данни ищцата се е съгласила с Общите условия на „****, приложими към
договора за кредит, като приемането на Общи условия е необходимо условие
за изпращане на заявката.
Твърди, че след подаване на заявката е получила ПИН като кратко
съобщение, което удостоверява съгласието и зарежда линк с договора за
кредит. Ответникът сочи, че след одобрение на кредита, изпраща на
електронната поща на клиента договора за кредит, СЕФ и Общите условия,
като изпраща два броя линка, съответно приеми и откажи договора.
Навежда доводи, че на ищцата е предоставен, съгласно чл.5, ал.2 от ЗПК,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, съгласно приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК,
който прилага към отговора.
Ответникът не оспорва, че на основание чл.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител. Видно е от приложените в настоящия отговор доказателства, че
договора за кредит е сключен при спазване на условията на ЗПФУР,
писмената форма е спазена, тъй като за нея са съставени електронни
документи. Електронният документ представлява електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност
да бъде възпроизвеждано. В случаите, в които законът изисква писмена форма,
независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита
спазена, след като е съставен електронен документ. Ответникът твърди, че
договорът съдържа индивидуализиращи белези и данни, установяващи
категорично кой е техният автор, какво е тяхното съдържание, както и каква е
била целта да бъдат отправени. (Решение № 26 от 31.01.2022 г. по
Гражданско дело № 397/2021 г. по описа на РС-Ловеч, Гражданско
отделение, 9 състав ). Ответникът твърди, че съгласно чл.13 ЗЕДЕП,
действащ към момента на сключване на договора, електронният подпис е три
вида - квалифициран, усъвършенстван и обикновен. Твърди, че при сключване
на договор кредит, за направените електронни волеизявление приложение ще
намира обикновения електронен подпис, чиято сила има правната стойност на
саморъчния, ако страните са го уговорили. Твърди, че обикновения
електронен подпис е определен като вид от родовото понятие „електронен
подпис“ в чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) 910/2014, съгласно който електронен
подпис е данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
4
електронния подпис използва, за да се подписва. Твърди, че настоящият
договор за кредит е сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните са използвали изключително средства за комуникация (чл.
6 от ЗПФУР). Твърди, че съгласно §1, т.2 ДР на ЗПФУР средство за
комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено
използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на
телефонни разговори и изпращането на електронни писма, представляват
средства за комуникация от разстояние. Поради това приема, че договорът за
потребителски кредит като частен документ, подписан с обикновен
електронен подпис се ползва с доказателствена сила само за авторството на
изявлението - чл.180 ГПК. Използването на обикновен електронен подпис при
сключването на тези договори не води до тяхната недействителност (В този
смисъл Определение № 169/06.04.2017 г. по ч.т № 672/2017 на Iт.о. на ВКС).
По отношение доводите на ищцата, че договорът за потребителски
кредит е нищожен, поради липса на форма, посочва съдебна практика,
изразена в Решение № 65/29.03.2022г. по Гр.д.№ 6/2022г. по описа на ОС -
Ловеч, Решение №19/02.02.2023г. по Въз. гр.д. № 490/2022г. ОС - Ловеч,
съгласно което е видно, че след като документите (договори за потребителски
кредит, погасителни планове, стандартен европейски формуляр), съдържат
подробна информация за личните данни за ищеца, може да се стигне до
заключението, че договорът за потребителски кредит е сключен между
кредитната институция и потребителя по реда на чл.18 ал.1 т.3 ЗПФУР.
Оспорва доводите на ищцата, че договорът е недействителен, тъй като
липсва начин на изчисляване на лихвения процент и на общата дължима сума.
В тази връзка посочва, че съгласно чл.11 ал.1 т.9 ЗПК договорът за кредит
следва да съдържа като задължителен реквизит лихвеният процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Съгласно договора
за кредит се установява, че Кредитополучателят дължи на Кредитодателя
Годишна фиксирана лихва за ползване на кредита в размер на 39.01 % върху
главницата по кредита. Лихвата за ползване на кредита на ден е в размер на
1/365 от Годишната лихва за ползване на кредита. Твърди, че тъй като лихвата
е фиксирана, а не плаваща и не е свързана с референтен лихвен процент, то
такъв не е посочен в договора. Видно от договора лихвеният процент не се
променя и в договора не са предвидени условия или процедури за промяна на
размера на лихвата.
Посочва, че ГПР е изчислен на 49.00%, с което ограничението по чл.19
ал.4 ЗПК е изцяло спазено (Решение № 1440 от 27.02.2019 г. по ВГД№
9176/2018 г. по описа на Софийски Градски Съд, IV- Г състав) Твърди, че в
5
договора, общите условия и погасителния план, размерът на лихвения
процент по кредита е изрично и ясно посочен, както и размерът на ГПР, като
същевременно тези размери са съобразени със законовите ограничения за този
вид договори (чл. 19 от ЗПК) и не е налице противоречие с чл.11 ал.1 т.9 ЗПК.
Възразява срещу твърденията на ищеца, че сключения между страните
процесен договор за кредит е недействителен поради липса на посочване на
начина на изчисляване на годишния процент на разходите и на общата сума
дължима от потребителя - чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, ТЪЙ КАТО размерът на
годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в
Приложение 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК, а в Общите
Условия на „***** отново е посочен начинът на изчисляване на ГПР. Отделно
от горното, в приложимия Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл.5 ал.2
ЗПК, също е посочен и индивидуализиран ГПР.
Твърди, че Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК не предвижда в договора
за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички
разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР. Терминът „допускания“ се използва в
смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР.
Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл.19 от
Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение
ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК.
Твърди, че съгласно чл.19 ал.3 т.1 ЗПК изрично предвижда, че при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит. Начисляването на неустойка в
настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението
на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на
кредита - поръчители или банкова гаранция. Годишният процент на разходите
има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако
изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за
цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под
условие, че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора.
Посоченият годишен процент на разходите по договора за кредит е съобразен
с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно
Приложение № 1 към чл.19 ал.2 ЗПК.
Твърди, че в Приложение № 5 към процесния договор изрично е
посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил
без осигурено обезпечение, респективно ако Кредитополучателят осигури
надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за
нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Ответникът твърди,
че кредитополучателят е знаел и е бил информиран по отношение на
6
изискванията за обезпечение чрез Стандартния европейски формуляр преди
подписване на договора за кредит и с оглед на това е могъл да прецени дали да
сключи или не кредита, респективно да се съгласи с условията по кредита. От
друга страна, кредиторът е свободен по своя преценка да определи какви да
бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и финансова
надеждност на всеки кредитополучател. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
От фактическа страна, съдът приема следното :
Не е спорно, че на 22.03.2023г. между страните бил сключен договор аз
потребителски кредит № 551556, с който ответникът в качеството на
кредитодател предоставил на ищцата сума посочена в Приложение №1 към
договора – 5000 лева. Видно от приложението, страните определил срок на
погасяване на кредита до 22.03.2025г., размер на погасителна вноска с
одобрено обезпечение в размер на 307,42 лева и без обезпечение в размера на
642 лева. Видно от Прпиложението, кредитът следвало да се погаси на 24
вноски, при годишна лихва в размер на 39,01 % и ГПР в размер на 49 %. Към
договора има изготвен погасителен план, в който е посочено размера на
вноската, броя на вноските, както и неустойката в случай, на непредставяне на
обезпечение. Приложен е и Стандартен европейски формуляр съгласно
изискванията на ЗПК.
Видно от представеното Приложение №5 към договора, в което е
посочено, че е неразделна част от него, страните са се съгласили в срок до края
на деня, следващ договора, кредитополучателят да обезпечи кредита с
поръчителство на две физически лица или с банкова гаранция в размер на
7378,08 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за
ползване на кредита, валидна до 30 дни след крайния срок на погасяване на
всички задължения по кредита. В Приложението е посочено и условията на
които да отговарят двамата поръчители, като в случай, че кредитополучателя
не обезпечи кредита, той дължи неустойка за всеки календарен ден в общ
размер на 8027,92 лева.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението
на която се установява, че в информационната система има регистриран
акаунт на ищцата, което не се оспорва от страните, като в профила си, ищцата
е приела Общите условия за сключване на договора за кредит. За да
кандидатства за кредита, ищцата е посетила страницата на ответното
дружество, създала е профил и се е запознала с общите условия. В профила си
е сканирала личната си карта, което удостоверява, че тя е регистрирала
акаунта и е попълнила заявка за получаване на кредит. Посочено е в
заключението, че от електронната система на дружеството се установява, че
ищцата е приела договора, като е описано подробно хронологията. В съдебно
заседание вещото лице заяви, че ищцата е получила СЕФ, договор за кредит с
погасителен план и общи условия, като за всяко от тях е получила съответни
кодове. Сумата е преведена на ищцата чрез **** Вещото лице заяви, че няма
7
вероятност за манипулиране на информацията, тъй като има достатъчна
защита. В заключението, вещото лице е получила цялата информация,
изпратена като екранни снимки.
В съдебно – икономическата експертиза е отразено, че при направено
справка в счетоводството на ответното дружество е установено, че
неустойката не е начислена като задължение на ищцата с обяснение, че
същата е опростена и не се дължи.Вещото лице заяви, че няма пречка
внесената сума да е с основание погасяване на неустойка, като впоследствие
да бъде отнесена към други пера и да погаси главница и лихва вместо
неустойка и това не е в разрез с разпоредбите на ЗСч. Установява се от
заключението, че неустойката не е включена в размера на ГПР, който е
посочен 49 % и ако бъде включен в него, то той би надвишили многократно
ГПР.
Съдът кредитира изцяло двете заключения, приети по делото, които
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.26 ал1 вр. чл.11, чл.19 ал.4 и
чл.22 ЗПК, за прогласяване нищожност на договора поради противоречие със
закона, противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона и при условия
на евентуалност чл.26 ЗЗД вр. чл.143 и чл.146 ЗПК, поради противоречие с
разпоредбите на чл.143 и чл.146 ЗЗП.
Безспорно е, че страните са обвързани от сключени договор зда
потребителски кредит. Безспорно е, че ищцата има качеството а потребител,
тъй като е действала като физическо лице за задоволяване на собствени
нужди, а ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3
ЗКИ, която има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други средства. Така сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание е договор за
потребителски кредит, поради което намират приложение нормите на ЗПК. Не
е спорно, че ищцата е получила сумата по кредита по нейна сметка.
Не е спорно, че е начислена неустойка за непредоставяне на обезпечения
съгласно Приложение №5 към договора, неразделна част от същия и чл.10 от
ОУ, приложени по делото, което обезпечение е предвидено и в СЕФ.
Съдът приема, че по делото е спорно дали начислената неустойка е
следвало да бъде включена в годишния процент на разходите по договора.
Видно от чл.10 от ОУ, Кредитополучателят е длъжен да учреди
обезпечението. Изводът от тази клауза в ОУ е, че без това обезпечение,
кредитът няма да бъде отпуснат.
В чл.4 на Приложение №5 е посочено в случай, че кредитополучателят
не осигури и не представи обезпечение в срок, той дължи неустойка за всеки
календарен ден, за който не е предоставил обезпечение.
8
При така изложеното, съдът приема, че предоставянето на обезпечение
по договора е задължително условие за неговото сключване, като краткият
срок за предоставяне на обезпечение- до края на следващия усвояването ден и
с многобройните изисквания, посочени в ОУ, за обезпечение, е практически
неизпълнимо задължение. Правно и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция, две физически лица-гаранти, при многобройните изисквания
поставени в ОУ в толкова кратък срок.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, в договорите за кредит по ясен и
разбираем начин трябва да са посочени годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно §1 т.1 ЗПК, в
общия разход по кредита за потребителя, се включват и всички видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита. Видно от приложения погасителен план и приложение №5, като
задължение е начислена неустойка, разсрочена предварително с всяка месечна
вноска в погасителния план, като това е довело до почти двойно оскъпяване на
кредита. С тази клауза кредиторът измества отговорността от неизпълнението
на задължението му по чл.16 ЗПК да проучи платежоспособността на
потребителя, върху потребителя, възлагайки му допълнителен разход по
кредита.
Уговорената неустойка, разсрочена с месечните вноски по кредита е
индиция, че кредитодателят още от самото начало е очаквал, че потребителят
няма да покрие и изпълни задължението за осигуряване на обезпечение. От
друга страна, кредиторът цели да капитализира допълнително вземане,
обозначено като „неустойка“, което представлява скрит разход за потребителя.
Този скрит разход освен, че е предварително известен на кредитора, с оглед
предпоставките за неговото възникване, е и пряко свързан с отпускането на
кредита. Видно е, че предоставянето на обезпечение е задължително условие,
а непредоставянето му винаги поражда парична неустойка за потребителя.
Съдът приема, че неустойката представлява скрит разход по кредита,
свързан с отпускането му, който не е част от посочения ГПР, а е следвало да
бъде включен съгласно §1 т.1 ЗПК, защото е известен на кредитора и е пряко
свързан с договора за кредит. Не е спорно, че неустойката не е включена в
ГПР, което се установи от заявеното от вещото лице в съдебно заседание. С
оглед на това съдът счита, че по този начин потребителят е заблуден относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и
реалните разходи по кредита, които ще стори. Невключването на неустойката
в ГПР е нарушение на императивната норма на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
От това от договора не става ясно кои компонентни включва ГПР
съобразно изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Липсата на тази методика не
9
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
Посочването в договора за кредит на ГПР по-нисък от действителния
такъв, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита,
което пък води до нелоялна и по–специално заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като
заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на
цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел. Клаузата относно
общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна
по смисъла на чл.3 §1 и чл.4 §1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание
чл.22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост.
В обобщение съдът стига до извод, че на основание чл.26 ал.1 предл.1
ЗЗД, Договорът за кредит е нищожен, тъй като противоречи на чл.11 т.9 ЗПК,
на основание чл.26 ал.1 предл.2 ЗЗД е нищожен, тъй като заобикаля
разпоредбата на чл.11 т.10 ЗПК и на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД е нищожен,
тъй като противоречи на добрите нрави.
Предвид основателността на този иск, съдът не следва да се произнася
по предявения при условия на евентуалност иск за прогласяване нищожност
на договора поради противоречие с ЗЗП.
При този изход на спора и на основание чл.78 ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски за държавна такса в
размер на 200 лева. Ответникът следва да заплати на ищцата и разноските за
адвокатско възнаграждение, като предвид направеното възражение за
прекомерност, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 500
лева. Следва да се има предвид, че цената на разгледания главен иск се
определя съгласно чл.69 ал.1 т.4 ГПК, а стойността на договора е 5000 лв. На
следващо място, производството по делото е приключило при уважаване на
главния предявен иск, без разглеждане на евентуалния такъв, след провеждане
на две открити съдебни заседание, на които страните не са присъствали, нито
техните процесуални представители, като са събрани незначителни по обем
писмени доказателства, част от които са анализирани от вещо лице.
Процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба и е
представил писмени доказателства. При това положение, съдът намира, че
делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност,
продължителност или многобройни съдебни заседание, допълнителни разходи
или усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство,
поради което посоченият в Наредбата минимум не отговаря на посочените
цели и критерии за прилагането . Съобразно материалния интерес по делото,
както и фактическата и правна сложност, и качеството на предоставената
правна услуга, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 500 лв.
Ръководен от горното, съдът
10
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за паричен заем №551566 от
22.03.2023г., сключен между И. П. Б. с ЕГН ********** от гр.Плевен, като
кредитополучател и „***** ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.***** №16 бл.П**** Център ет.8, представлявано от ****, като
кредитодател, на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД поради противоречие с чл.11
т.9 ЗПК, на основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД поради заобикаляне на чл.11 т.10
ЗПК и на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД поради противоречи на добрите
нрави.
ОСЪЖДА "***** ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.***** №16 бл.П**** Център ет.8, представлявано от ****, ДА ЗАПЛАТИ
на ИВЕТА П. Б. с ЕГН ********** от гр.Плевен разноски в размер на 500
лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му с
въззивна жалба пред ОС Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11