№ 22116
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110152083 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу Столична община.
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 05.05.2023 г. в гр. София, ж.к. „Драгалевци“, на ул.
„Лагадина“ л.а. „Тесла“ с рег. № ........., управляван от Е. Х. С., е попаднал в
необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на
което е бил увреден. При ищеца в качеството му на застраховател по договор
за застраховка „Каско“ /полица № ........../, сключен със собственика на
увредения автомобил, е била образувана щета № ........... От страна на
застрахователя е била определена сумата от 213, 40 лв. застрахователно
обезщетение, погасена чрез прихващане с дължима от собственика на
автомобила вноска за премия по застраховката. Счита, че с погасяване на
задължението за застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
застрахования срещу ответника, който има задължението да стопанисва и
поддържа процесния пътен участък – за застрахователното обезщетение в
размер на 213, 40 лв. и ликвидационните разноски в размер на 15 лв. или общо
за сумата от 228, 40 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 228, 40 лв., представляваща регресно вземане по
образуваната при него щета, ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Столична община, с който оспорва иска. Оспорва механизма на
1
ПТП. Оспорва настъпването на щетите в причинна връзка с твърдения
механизъм. Позовава се на съпричиняване от страна на водача на автомобила.
Оспорва да е налице бездействие на нейни служители по съображения, че
преди настъпване на ПТП са възлагани ремонтни дейности на ул. „Лагадина“
на „ТРЕЙС ГРУП ХОЛДИНГ“ АД. Излага съображения, че не са представени
доказателства от страна на ищеца за осъществяване на твърдяното
прихващане на дължимото застрахователно обезщетение с вноска за
застрахователна премия, с оглед на което оспорва да е налице погасяване на
задължението. Моли съда да отхвърли предявения иск.
В първото по делото открито съдебно заседание е отделено като
безспорно между страните извършеното прихващане на дължимото
застрахователно обезщетение с вноска за застрахователната премия.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Тесла“ с рег. №
......... е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка
„Каско“ /полица № ........../.
С уведомление за щета застрахователят е уведомен за настъпването на
застрахователно събитие, а именно – че след преминаване през дупка на
05.05.2023 г. в 15:25 часа в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Лагадина“ 4,
задна дясна гума има липсващо парче и не е годна за употреба.
Образувана е щета № .........., по която са съставени опис-заключение по
щета и ликвидационен акт по щетата.
Безспорно е между страните, че задължението за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на сумата 213, 40 лв. е погасено чрез
прихващане с вземането за дължима застрахователна премия.
Безспорно е между страните, че процесният пътен участък се стопанисва
от ответника.
Представен е договор от 24.06.2019 г., сключен между Столична община
като възложител и „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД – като изпълнител, с предмет:
поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в
обхвата на зоната, включваща райони „Витоша“, „Лозенец“ и „Триадица“.
Представено е писмо от Столична община до „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД
без посочена дата, в което се сочи, че по повод писма от 2022 и 2021 г. и въз
основа на цитирания договор, се възлага в срок до 15.04.2022 г. ремонт на
пътна настила с асфалт на ул. „Лагадина“ в участъка от ул. „Горска поляна“ до
ул. „Захари Зограф“.
Представено е и писмо от Столична община до „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“
АД, с което се сочи, че въз основа на цитирания договор, се възлага в срок до
23.06.2022 г. ремонт на пътна настила с асфалт на ул. „Лагадина“, кв.
„Драгалевци“.
2
От заключението на АТЕ се установява, че ПТП е настъпило при
следния механизъм: на 05.05.2023 г. около 15:25 часа л.а. „Тесла“ с рег. №
......... се движи по ул. „Лагадина“, където преминава през дупка на платното за
движение, в причинна връзка с което са му нанесени щети – по задна дясна
гума. Стойността, необходима за възстановяване на щетите по средни пазарни
цени, възлиза на сумата 251, 40 лв.
Вещото лице е уточнило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че от материалите
по делото не може да се изведе скорост на движение на автомобила, но в
принципен план, колкото по-дълбока е дупката, толкова по-ниска скорост е
нужна, за да се получи такова увреждане.
Пред СРС е разпитан свидетелят Е. Х. С., която депозира показания, че
си спомня да е участвала в ПТП през пролетта на 2023 г. при управление на
л.а. „Тесла“ с рег. № ......... в гр. София, ж.к. „Драгалевци“, под 160-та Детска
градина на ул. „Лагадина“; че живее на съседната пряка; че е преминал през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, която се намира
там откакто живее на адреса и че обикновено успява да я избегне, но поради
паркирането на автомобили от дясната страна на улицата, която е тясна, в
конкретния случай не е успял да избегне дупката и задна дясна част на
автомобила е попаднала в нея. Заявява, че се е движил със скорост не повече
от 30-40 км./ч., както и че дупката е била с размери 60/30 см и дълбока поне
10-15 см. Депозира показания, че автомобилът е закупен с чисто нови гуми и
към момента на произшествието е бил с летни гуми.
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Основателността на иска се предпоставя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно възникнало застрахователно
правоотношение по имуществена застрахова (в т.ч. „Каско“), по силата на
което застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, отговорност
на ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в
качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, а именно:
виновно противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от
физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, в
причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и
обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на
работата на прекия делинквент, които в случая са налице с оглед
ангажираните по делото писмени, гласни доказателства и заключението на
АТЕ.
В подкрепа на твърденията си във връзка с процесното произшествие,
3
настъпило в срока на застрахователно покритие по имуществената
застраховка „Каско“, ищецът е ангажирал уведомление за щета, разпитан е
водачът на автомобила – Е. С., прието е заключение на АТЕ. Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната АТЕ, причинените на
автомобила щети са в причинна връзка с процесното ПТП.
Съдът намира, че от съвкупната преценка на ангажираните по делото
доказателства се установява попадането на автомобила в необезопасена дупка
на платното за движение, в причина връзка с което на последния са нанесени
щети. Липсата на съставен протокол за ПТП не променя горния извод,
доколкото в настоящото производство са ангажирани гласни доказателства –
разпитан е водачът на автомобила, чиито показания кореспондират на
ангажираните писмени доказателства, и е изслушана АТЕ.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия
механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.8, ал.3 и чл.31 от Закона за пътищата (ЗП)
общинските пътища са публична общинска собственост, като ремонтът и
поддържането им се осъществяват от общините. В чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. с § 7,
ал.1, т.4 ЗМСМА, е регламентирано, че собственик на улицата е общината,
като на основание чл.11, ал.1 ЗОС следва да я управлява с грижата на добрия
стопанин. В чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок, като службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността и състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка и др. С оглед на това
следва да се пиреме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и
поддържа улиците на територията на Столична община, включително да не
допуска и съответно своевременно да отстранява дупки по тях. Ответникът
изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез своите служители или
други лица, на които е възложил изпълнението на тези свои задължения и
носи обективна гаранционно – обезпечителна отговороност при действия или
бездействия на лицата, натоверани с извършването на възложената работа по
поддръжката на улиците на територията на съответноотт населено място
/решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, І ТО/.
В настоящия случай се установи, че автомобилът е попаднал в
несигнализирана дупка на пътното платно, собственост на ответника.
Последният не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.31 ЗП чл.167
ЗДвП да ремонтира тази дупка, както и задължението си, регламентирано в
чл.13, ал.1 ЗДвП да предупреди участниците в движението за опасности по
пътя, каквато е наличието на дупка в пътното платно, като постави
необходимите средства за сигнализиране. Ето защо, следва да се приеме, че с
бездействието си за отстраняване дупката на пътя и сигнализиране на същата
4
е причинил на застрахованото при ищеца лице имуществени вреди. Предвид
обстоятелството, че тези вреди не са резултат от обективните, присъщи
качества на вещта, а са резултат от неприсъщото качество на вещта, то
отговорността на ответника следва да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД.
По изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане.
Неоснователно е възражението на ответника в обратен смисъл по
съображения относно осъщественото възлагане на „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД
на ремонт на ул. „Лагадина“ в момент, предхождаш произшествието. На първо
място, не се установява възлагането на ремонт на конкретния участък, в който
се намира процесната дупка, и на следващо – отговорността на ответника е
гаранционно-обезпечителна, с оглед на което възражението не е от естество да
го освободи от отговорност.
В доказателствена тежест на ответника е да установи своевременно
релевираното с писмения отговор възражение за съпричиняване, в който
смисъл е и докладът на делото. В хода на производството същият не е
ангажирал доказателства в тази насока.
Причинените на увредения автомобил щети към момента на настъпване
на застрахователното събитие по средни пазарни цени възлизат на сумата от
251, 40 лв. съгласно заключението на АТЕ, която надвишава изплатеното
застрахователно обезщетение.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Третото лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече,
от колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в
размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно
обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
В полза на застрахователя е възникнало регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на сумата
от общо 228, 40 лв., поради което искът следва да се уважи в пълния му
предявен размер.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 518 лв. разноски по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* да заплати на „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.410, ал.1,
т.2 КЗ, сумата 228, 40 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
5
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № .......... във
връзка с ПТП, настъпило на 05.05.2023 г. в гр. София, ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 03.09.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* да заплати на „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 518 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника – „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6