Р Е Ш Е Н И
Е № 776
гр. Пловдив, 13.03.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 20.02.2017 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6365 по
описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от М.Т.И., ЕГН: **********,*** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА АД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Юнак“ № 11-13 иск с правно
основание чл.208, ал. 1 и ал. 3 КЗ /отм./ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 14509.35 лв. – главница, представляваща застрахователно
обезщетение по договора за застраховка „Каско на МПС” за възстановяване на МПС
– л.а. марка ***, увредено при ПТП, настъпило на *** в гр. *** ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2016 г. до окончателното
плащане. Претендират се и разноски.
Ищцата твърди, че е
собственик на лек автомобил ***, за който с
ответното дружество е сключен договор за имуществено застраховане „Каско на
МПС” на 30.10.2015г. Твърди, че в срока на действие на застрахователното
правоотношение с ответника е възникнало застрахователно събитие, описано
подробно в исковата молба. Твърди, че на 31.01.2016 г. собственият й автомобил
е бил управляван от трето лице, при което водачът е навлязъл от второстепенен
път на *** и отнел предимството от движещия се направо лек автомобил ***,
съответно предизвикал ПТП с материални щети по двата автомобила. Твърди, че на
собственика на лекия автомобил *** е изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите от застрахователя на
автомобила ***. Същевременно на ищцата било отказано заплащане на
застрахователно обезщетение по договора за имуществено застраховане с
ответника, което да покрие щетите по собствения й лек автомобил ***, настъпили
при същото произшествие. Ответникът изпратил до ищеца изричен отказ да заплати
обезщетение, твърдейки че уврежданията са резултат от събития, възникнали при
различни обстоятелства, време и начин. Твърди, че е предприела действия по
възстановяване на собствения си автомобил, като е възложила ремонта на трето
лице. След извършване на ремонтните работи, подробно описани в исковата молба,
ищцата заплатила общо 14 509.35 лв., с включен ДДС, за което й били издадени
ф-ри от 03.05.2016 и 05.05 .2016 г. Въз основа на изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба, е формулиран петитум ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение по договора за
застраховка „Каско на МПС” в размер на 14509.35 лв., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се деловодни
разноски.
В срока за отговор на
исковата молба е постъпил такъв от ответника, който оспорва иска. Възразява, че
претендираните от ищцата увреди не съответстват на посочения в исковата молба
механизъм на произшествието и в този смисъл оспорва увреждането да е настъпило
при твърдените в исковата молба обстоятелства и да е в причинна връзка с тях.
При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение, като смята, че обезщетението следва да бъде
определено при усл. по т.12.14.2 от общите условия /ОУ/ между страните. По
изложените съображения, моли иска да бъде отхвърлен, претендира разноски, в
т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Не се спори по делото и от
представеното свидетелство за регистрация на МПС се установява, че л.а.*** е
собственост на ищцата. Датата на първата регистрация е 25.06.2010 г.
Не се спори по делото и
от представените доказателства се установява, че между страните е възникнало
застрахователно правоотношение по силата на сключен договор за имуществена
застраховка – застрахователна полица № *** г.,
валидна за периода 31.10.2015 г.- 30.10.2016 г. Уговорена е застрахователна сума в размер на
58 600 лв.
От приетия по делото,
като доказателство Протокол за ПТП се установява, че на ***лек автомобил марка ***отнема
предимството на лек автомобил, марка ***, движещ се по *** и му нанася щети.
Вследствие на ПТП-то в протокола са отразени следните видими щети по двата
автомобила, а именно: за л.а. марка ***– дясна врата, десен праг, десен панел,
задна броня и др., а за л.а. марка *** – предна броня, преден капак, предни
долни калници, десен фар и декоративна решетка. Протоколът за ПТП е съставен от
участниците в него и подписан от тях. Липсват подписи и имена на свидетели.
В ответното дружество е
постъпило уведомление за щета от водача на процесното МПС (л.95), в който е
описано, че на ***, излизайки от път без предимство към *** по невнимание е
причинил ПТП. С другия участник се свързали с КАТ за номер, след което
попълнили и подписали Протокол за ПТП. Отразени са увреждания по процесното МПС
– предна броня, преден капак, десен фар, декоративна решетка, преден десен
калник, дясно огледало и др. В Уведомително писмо по сключената застраховка
Каско от 02.02.2016 г. (л.98) е отразено, че желаният начин на обезщетяване е в
доверен сервиз на ***.
На 02.02.2016 г. е
извършен опис на щетите по л.а. марка ***от ответното дружество (л.6), като са
отразени следните части за подмяна: капак д. огледало, стъкло д. огледало – ел.
, мигач д. огледало, предна броня, фар десен – ксенон, светлини, решетка преден
капак, калник преден десен алуминий, дневна светлина д., решетка предна броня
д., лайсна пр.бр., никел, парктроник пр.д. вътр., средна деформация по капак
преден и и липса на капак стъкло отоплител д. /зона на удара/. Отразено е, че
сервизът има претенции за подмяна на преден капак, като по делото е отразено и
становището на *** от 01.02.2016 г. (л.8), че описаният втора степен преден
капак е от алуминий, поради което изчукването му е невъзможно, не подлежи на
възстановяване и следва да се подмени с нов. Описът е подписан от вещо лице ***.
С писмо ответното
дружество уведомява ищцата, че не счита, че дължи заплащане на обезщетение по
нейната претенция за процесното МПС, тъй като след оглед на представител на
застрахователя и прегледа на данните за събитието и Протокол за ПТП се
установява, че механизмът на увреждане не отговаря на начина на възникване т.е.
не може да се приеме, че увредените детайли на двата автомобила отговарят на
начина на настъпване и механизма на ПТП.
Приет е като
доказателство опис на извършения ремонт и подменените части /л. 11/, в който е
отразено подмяна на следните части: облицовка на предна броня, фар десен ксенон,
решетка преден капак, преден капак, калник преден десен алуминиев, светлина дневна дясна, решетка предна броня
дясна, лайстна хром предна броня дясна, датчик парктроник пр.д. вътр., основа
предна броня алуминий, ел. инсталация парктроници предни, дюза чистачка фар д.,
основа фар долна част, дифузьор радиатор десен горен и подкалник ПВЦ
пр.д.Отразено е ремонтиране на основа предна броня ПВЦ и ел. инсталация дневна
светлина, както и отстраняване на деформации по конзола дифузьор и основа фар
десен горна част. Този опис е отразен в опис на щета № ***, в която освен
горните претенции, ответното дружество не е посочило да са налице дължими
вноски по полицата, като това обстоятелство не се и оспорва изрично.
Видно от приетите по
делото, като доказателство два броя фактури и касови бонове (л.9 и 10) ищцата е
заплатила на сервиза изцяло претендирана от ответното дружество сума за
възстановяване на щетите на притежавания от нея и застрахован от ответното
дружество л.а. ***, като една част платена авансово на 03.05.2016г., а другата
част е платена, съгласно опис на 05.05.2016 г.
По делото е приета, като
писмено доказателство автотехническа експертиза (л.59-64), изготвена от ***, в
която е отразено, че в известни граници, височините и уврежданията по двата
автомобила, описани по – горе, се различават и не съвпадат. Увредените части по
*** са с по- тежки степени на деформации, отколкото съответно увредените части
на ***. Някои увреждания – предния капак и декоративната решетка на ***, както
и за десния стоп на *** – не съответстват на механизма на произшествието,
описан в протокола за ПТП. По автомобилите липсват следи от боята на другия
участник в произшествието. В заключение е отразено, че част от уврежданията по
л.а. марка *** са в по – тежка степен, отколкото биха се получили при така
посочения в протокол за ПТП механизъм на
произшествието, а друга част не са в причинна връзка с това произшествие. Сочи се, че има съществени различия между
механизма на произшествието и уврежданията, констатирани при огледите на
автомобилите. Тази експертиза обаче не би могла да представлява годно
доказателство по делото. В този смисъл е и Решение № 190 от 18.12.2009
г. на ВКС по т. д. № 364/2009 г., II т. о., ТК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието че „представянето на копие от
частна експертиза, като приложение към исковата молба, не може да промени
извода за недопустимост на тази експертиза като доказателствено средство в
процеса, нито да изключи приложението на чл. 157 ГПК (отм.), вкл. и относно
процесуалното задължение на съда за преценката на доказателствената сила на
експертизата при осъществяване на решаващата правораздавателна дейност. За да
може да се позове на експертното заключение, е необходимо допускането на това
доказателствено средство по инициатива на страните или служебно от съда и
надлежното му събиране в рамките на исковото производство пред инстанциите по
същество.“
В настоящия случай експертно заключение е приложено
към отговора на исковата молба, като същото не следва да се обсъжда, като
доказателство по делото.
Приета е като
доказателство преписка по щета на участващия в ПТП-то лек автомобил марка ***
от застрахователя – Застрахователна компания Лев Инс АД (л.136-143). Видно от
доклад по щета на собственика на лекия автомобил е заплатено застрахователно
обезщетение в размер от 401,60 лв. и регресна претенция в размер на 401,60 лв.
– изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. – ликвидационни разходи. Отразени
са възстановените щети по пера, единична цена, труд и материали. Видно от опис
на щетите е била отстранена тежка деформация на заден десен панел (калник),
лека деформация на дясна врата, облицована и боядисана задна брояна, боядисани
джанта задна дясна и праг външен десен – ПВЦ. Отбелязано е, че липсва лайстна в
з.д. калник, като са ремонтирани лайстна на дясна врата и е сменен десен стоп. В
уведомление за щета от 01.02.2016 г. е описан, посочения по – горе механизъм на
ПТП. Представен е и протокола за ПТП.
По делото са приети, като
доказателство и общите условия на ответното дружество застраховател по
застраховка Каско. (л. 25-35).
От разпита на свидетеля ***,
управлявала л.а. *** се потвърждава изложения в Протокола за ПТП механизъм.
Свидетелката допълва, че от удара от дясната й страна управляваният от нея
автомобил се завъртял, направил пълен кръг и останал в същата посока и тя
спряла на място. На л.а. *** задницата била на самия банкет, а предницата извън
банкета. Задната част била на пътното платно, като лекият автомобил *** бил
перпендикулярно на л.а. ***. Дясната част на л.а.*** била ожулена, лайсната
липсвала, задната част била хлътнала навътре, джантата била ожулена, като
впоследствие разбрали, че бил смачкан и резервоара, тай като течало бензин.
Установило се, че е някаква скоба се е разширила и това довело до теч в
резервоара. Установените щети по резервоара се установили по – късно и не са
обезщетени от застрахователя. Вследствие на ПТП –то дясната страна на
мерцедеса, по – точно предният фар бил счупен, решетката била паднала, висяла
бронята. След удара колите били в движение, като при обаждането в КАТ им
обяснили, че след като водачите са добре и колите са в движение, то няма смисъл
да идват служители на КАТ, като им дали „номерче“, което вписали в двустранно
подписан протокол, приет, като доказателство по делото. Протоколът бил съставен
и подписан в офиса на ответното дружество. Свидетелката потвърждава, че се е
подписала на протокола. На следващия ден, след ПТП-то свидетелката и водача на
процесното МПС отишли в застрахователната компания, с която бил сключена
застраховка „Гражданска отговорност “ за процесното МПС – ***. Заснели л.а. ***
и свидетелката си получила обезщетение за щетите. При разговор с водача на л.а.
***, той заявил на свидетелката, че при левия завой не я видял, като в момента,
в който се усетил, че може да я удари, кривнал, за да я чукне отстрани, затова
я застъргал.
От приетото по делото
заключение на единичната съдебно – автотехническа експертиза, изготвена от ***
се установява, че всички описани в Опис на щета № *** детайли, при извършения
оглед на претърпелия ПТП на *** са увредени при удар в задната част на л.а. ***
по механизъм, описан от водачите на двата автомобила в ДКП (двустранен
констативен протокол), съставен след реализираното на *** ПТП между двата
автомобила. Установява се, че стойността на сменените детайли във връзка с
възстановяването на процесния автомобил е 12 799 , 14 лв., а стойността на
авторемонтните и авотенекиджийски операции, необходими за възстановяване на
автомобила е 410 лв. Общата стойност на средствата, необходими за
възстановяването на л.а. *** след претърпяното ПТП на *** е 15 850, 97 лв.
с ДДС. Установява се, че най- вероятния механизъм на анализираното ПТП от
техническа гледна точка е следния: На 31.01.2016 г. около 14.45 часа л.а. ***,
управляван от *** се е движил в дясната (северна) лента на платното за движение
на *** в посока от изток на запад от лява на дясно спрямо ***. В същото време ***,
управляван от *** се е движел по отбивката до *** в посока север юг. При
навлизане в кръстовището, образувано от отбивката след моста на *** и започване
на маневра завой наляво л.а. ***, управляван от *** не е осигурил предимство на
л.а. ***, управляван от ***, връхлита го и реализира ПТП. Ударът между двата
автомобила е настъпил вследствие на попътно пресичане на траекториите на
движение на двата автомобила, като по характер е бил кос ексцентричен със
странично приплъзване. Вещото лице сочи, че посочените повреди за л.а. *** съответстват
по характер и големина на механизма, описан в ДКП и описа на щета и са типични
при удар между двата автомобила т.е. от техническа гледна точка е налице
причинно – следствена връзка между нанесените щети и най – вероятния механизъм
на настъпилото ПТП. Скоростта на
движение на л.а. *** в момента на удара е била около 40 -45 км/ч, а на л.а. ***
е била около 30 км/ч. Вещото лице е отразило, че така приетите скорости на
движение на двата автомобила отговарят на деформациите, получени вследствие на
претърпяното ПТП и не противоречат на механизма на ПТП, описан от двамата
участници в ДКП (двустранен констативен протокол). По отношение на маркировката
на мястото на ПТП е отразено, че не се наблюдава вертикална маркировка и пътни
знаци в района на реализираното ПТП между л.а. *** и л.а ***, като
хоризонталната маркировка в зоната на ПТП е непрекъсната разделителна линия до
края на моста, и прекъсната разделителна линия след моста в посока запад, която
разрешава на процесното МПС да я пресича и да извършва ляв завой от отбивката
до ***. Размерът на вредите се сочи, че е установен по метода „Справедлива
пазарна стойност на място в употреба“, в който не е възможно да се прилага
коефициент на обезценка, който по своята същност представлява коефициент за
намаляване стойността на резервните части, необходими за ремонт на МПС в
зависимост от годините експлоатация. Сочи се, че този коефициент на обезценка
се прилага при закупуване на резервни части от Лицензирани търговци на
употребявани резервни части. При липса на предлагане на търсените резервни
части на неконтролируемия пазар на резервни части втора употреба, коефициентът
на обезценка е неприложим. Отразено е, че размерът на вредите е определен по
метода „Справедлива пазарна стойност на място в употреба“, в който е невъзможно
да се прилага коефициент на обезценка.
Прието е и допълнително
заключение към единичната САТЕ, от което се установява, че височината на удара
в капак преден и декоративна решетка на л.а *** е по – ниско от най – високата
точка на деформация на калник заден десен на л.а. ***. Следователно
деформациите по капак преден и счупването на решетка декоративна на л.а. *** са
от директния контакт на заден десен калник на л.а. *** при реализирано ПТП на ***,
за което прилежно е съставен ДКП между двамата водачи . Установява се, че капак
преден и фар десен на л.а. *** са увредени при удар в заден десен калник на
л.а. *** при реализираното ПТП на *** Силата на удара, предизвикала
уврежданията е породена от въртящия момент, създаван от ДВГ на л.а. ***,
трансформиран чрез трансмисията на автомобила в праволинейно движение на същия.
Деформациите и разрушенията на броня предна и на основна броня предна на л.а. ***
съответстват на удар на заден десен калник на л.а. ***, при реализирано ПТП на
31.01.2016 г. Силата на удара предизвикала уврежданията е породена от въртящия
момент, създаване от ДВГ на л.а. ***, трансформиран чрез трансмисията на
автомобила в праволинейно движение на същия. При въртенето си автомобилното
колело променя положението си във всеки
един момент. От изготвения снимков материал уврежданията по задно дясно колело
са по – ниско от най – изпъкналата част на предна броня на л.а. ***, но при
завъртане на колелото на 90 градуса по часовниковата стрелка, уврежданията ще
застанат на място, което отговаря на височината на най – изпъкналата част на
бронята. При навлизане на бронята навътре в калник заден десен, долната част на
бронята, която също е изпъкнала достига до задно дясно колело и се получава
застъргването в средната част на задно дясно колело, респективно задна дясна
джанта.
При разпита на вещото
лице *** в съдебно заседание се установява, че вероятното място на удара на
огледалото на лекия автомобил *** е в трегера, който се намира на задния капак
на лекия автомобил ***. Сочи се, че огледалото е счупено, а не размачкано, тъй
като в момента на удара е подминало мястото на удара. Огледалото е пластмасово
и при удара с металния трегер на л.а. *** се е счупило. Посочва, че гладката повърхност на задния
десен калник на л.а *** е изработена от стомана, като в момента, в който л.а. ***
е достигнал до калника и е започнал да прониква в него, пластмасовата броня на
мерцедеса се е сгънала, стигнала е до металната основа/дуралуминиева/ на
бронята и се е получило срязване на пластмасата, и бронята е висяла.
Вдлъбнатината на предния капак се сочи, че е получена от директното въздействие
на *** върху заден десен калник на л.а. ***, който е значително усилен, поради
факта, че е кабриолет т.е. няма покрив.
Изработва се от високо якостни стомани, които държат автомобила на пътя,
в случай, че е със свален покрив. Посочва, че колонката на стъклото, праговете
и основите на калниците, се изработват
от тези стомани.
Съдът възприема изцяло
заключението по първоначалната и допълнителната експертиза, като компетентно
изготвено, обективно и отговарящо в пълнота на поставените задачи. В този
смисъл счита за неоснователни възраженията на процесуалния представител на
ответното дружество за преднамереност и некомпетентност, като вещото лице не
следва да се съобразява с начина на измерване на височините, зададени в
отговора на исковата молба. Вещото лице разполага със специални знания за
изготвяне на експертиза, притежава нужната квалификация и при изготвяне на
експертизата се е съобразило с теоритични трудове, нормативна база в тази
област и събраните по делото доказателства.
От приетото по делото
заключение на тройната САТЕ, изготвено от в.л. *** (вещото лице *** е
представил документ за квалификация в областта на съпротивление на материалите)
се потвърждават изводите в единичната експертиза. Потвърждава се, че от техническа гледна точка
не се откриват увреди по двата автомобила, които не могат да настъпят от
събитие, описано в ИМ, протокол за ПТП и св. *** т.е. увредите по двата
автомобила добре отговарят да са настъпили от описваното събитие. Установява се, че стойността на вложените при
ремонта на автомобила нови части , детайл и консумативи възлиза на 12799, 14
лв. без ДДС или 15 358, 97 лв. с ДДС. Стойността на труда за правилното
възстановяване на автомобила е 410 лв. без ДДС или 492 лв. с ДДС. Стойността на
авточасти, консумативи и материали и авторемонтни операции, необходими за
пълното възстановяване на автомобила от нанесените вследствие на ПТП увреди,
възлиза на 13 209,14 лв. без ДДС, което съответно с ДДС е 15 850,97 лв. От техническа гледна точка по отношение на
механизма на ПТП се потвърждава установения такъв с единичната експертиза, като
се допълва с оглед събраните гласни доказателства чрез разпита на св. ***, като
се сочи, че след удара л.а. ***е загубил напречна устойчивост и задната му част
започнало ротационно движение по часовниковата стрелка, което довело до
„изпреварване “ на задната част на автомобила към предната. Ротацията
продължила до пълното спиране на л.а. *** отново в същата посока, както преди
удара – надлъжно на платното за движение, а л.а. *** спрял в северната част на
пътното платно. Потвърждават се и
установените с единичната експертиза скорости на движение на леките автомобили,
както и наличието на причинно – следствена връзка между събитие, описано в ИМ,
протокол за ПТП и свидетелски показания, с настъпилите увреди по автомобилите.
По средни пазарни цени за съответния регион, като се вземат предвид година на
производство, пробег на автомобила, състоянието на автомобила преди датата на
ПТП, се установява, че стойността на авточасти, консумативи и материали и
авторемонтни операции, необходими за пълното възстановяване на л.а. *** в
следствие на ПТП увреди, възлиза на 13 209,14 лв., което съответно с ДДС е
15 850,97 лв. Установява се, че всички описани части по л.а. *** не
подлежат при ремонт на коефициент „обезценка“, защото тези части биха
продължили да се ползват по предназначение неопределено време, ако изследваното
събитие не беше настъпило. Сочи се, че този коефициент не се прилага на свободния
пазар, където стойността на частите се определя от пазарните условия.
Установява се, че увреждането на преден капак и декоративната решетка на л.а.***
е настъпило в резултат на проведени еластични и пластични деформации, както и
на директно въздействие върху тях. Лайсната на заден десен калник на л.а.*** е
разделна част от самия калник. Предвид обстоятелството, че детайла – лайсна на
заден десен калник на л.а. *** е разделна част от самия калник и не е установен
при огледите, а динамиката на удара позволява именно отделянето й да е довело
до увреда на предния капак и декоративната решетка пред радиатора на л.а. ***.
Деформацията на предния капак се потвърждава да е получена в резултат на
директното въздействие на лайсната на заден десен калник на л.а. ***.
Установява се уврежданията по л.а. *** – къса база, изразяващи се в счупване на
дясната част на бронята и деформацията на десния край на основата отговарят за
настъпване на деформациите по дясната страна на л.а. ***. Прави се заключение,
че височината на предната броня на л.а. *** съответства на височината на
задното дясно колело (джанта с пневматична гума) на л.а.***. Сочи се, че е
възможно повредата на боята на задна дясна джанта на л.а ***, да е настъпила,
както в резултат на контакт с предната броня, така и от контакт в предна дясна
гума на л.а.***. Установява се, че е налице откъсване на материал от предната
броня и преден десен калник на л.а. ***, като е възможно някое от откъснатите
парчета да е ударило дясното огледало и то да се увредило. Отразено е, че
предно дясно огледало на л.а. *** не е участвало в изследваното събитие, защото
тази част се намира преди увреденото контактно петно на л.а. ***.
При разпита на вещите
лица, изготвили заключението на тройната съдебна автотехническа експертиза, се
установява, че е възможно да е налице някакъв вид проведена деформация т.е.
ударът, акцентът да е бил на друго място, но вследствие на общата деформация
там да се е получила такава локална повреда, която от снимките, с които вещите
лица разполагат да остане заблуда, че тя е причинена в резултат на директно
въздействие. Доколкото обаче няма данни за такава деформация и нито един от
детайлите не противоречи на механизма на ПТП, то се прави извод, че е налице причинно
– следствена връзка между механизма на ПТП и повредите на л.а. ***. Вещите лица
допълват по отношение на бронята на л.а. ***, че е налице удар и контакт на
една сравнително пластична броня със сравнително нееластична врата на
автомобила, като въпреки, че външно не личи да са налице значителни деформации,
то това се дължи на еластичността на бронята. Вещото лице *** посочва, че
предната броня на л.а. *** е изключително лека и деформирането й е много лесно,
като идеята на производителя е при челен удар, детайлите, деформирайки и
мачкайки се, да поемат и разсейват енергията от удара т.е. колкото по – малко енергия достигне до
салона на автомобила с пътниците, толкова ударът, усетен от тях ще бъде по –
слаб. С тази цел този първи детайл след бронята се прави изключително лек и
податлив на такива деформации, които да обират силата на удара. Замяната на
този детайл са най – малката деформация е задължителен по стандартите на
производителя на марката *** и не подлежи на каквото и да е възстановяване с
изчукване, нагряване и т.н. Вещите лица посочват, че разликата в повредите се
дължи на различните материали, като следва да се отчита, че по какъв начин се
деформират детайлите – еластично, пластично, кои се чупят. Сочи се, че трябва
да се държи сметка, че се удря пластмаса с метал.
Съдът кредитира изцяло
заключението на тройната съдебно автотехническа експертиза, като компетентно
изготвено, обективно и в съответствие с останалите събрани по делото
доказателства. В тази връзка се считат за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на ответника, които се базират на експертното мнение
на ***, приложено към отговора на исковата молба, което както беше посочено по
– горе не може да се приеме, като годно доказателство по делото.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Обемът на застрахователна отговорност при
имущественото застраховане, към което принадлежи и застраховката "Каско на
МПС", се определя от закона - чл. 183, ал.
1 КЗ, и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при
наличие на предпоставките по чл. 186, ал.
1 КЗ - и от общите условия на застрахователя за съответния вид
застраховка. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да
уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай
на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване
от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от
разпоредбата на чл. 211 КЗ.
При настъпване на покрито от
договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ, да
заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
определен по правилото на чл. 208, ал.
3 КЗ. Разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването
на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
/чл. 203, ал. 3 КЗ/.
Предявеният иск е с правно
основание чл.208, ал.1 КЗ, като предвидената в тази норма отговорност на
застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически
състав, който включва следните елементи: наличие на валидно учредено
застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие;
наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение,
възникнали в резултат от застрахователното събитие в т.ч. причинно – следствена
връзка между вредите и събитието; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в
качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия,
уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и
представяне на необходимите документи за неговото установяване. При
кумулативната даденост на тези предпоставки, съгласно цитираната разпоредба в
тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение на застрахования.
Съгласно процесуалното правило на
чл. 154, ал.
1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва
да докаже пълно и главно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между страните по договор за имуществено застраховане към датата на ПТП. Следва да докаже пълно и
главно, че в рамките и срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие, като установи конкретния механизъм на произшествието и
причинната връзка с твърдените увреждания. В тежест на ищеца е да докаже
исковите си претенции и по размер, като установи, че са извършени посочените в
исковата молба ремонтни действия спрямо процесния автомобил и докаже пазарната
стойност на същите.
В тежест на ответника е да докаже
правоизключващите си възражения и да проведе насрещно доказване по възражението
си за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение.
При така разпределената
доказателствена тежест съдът счита, че от събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка може да се направи обоснован
извод за основателност на предявения иск.
Признава се и от приетите по
делото доказателства се установява съществуването на валидно правоотношение
между страните към 30.10.2015г. за имуществено застраховане на посочения в
исковата молба автомобил.
От
приетия по делото двустранен протокол, събраните гласни доказателства и приетите
експертни заключения се установява, че в рамките на срока на действие на
застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което
са настъпили вреди на застрахованото имущество – л.а. ***, които вреди са в
причинно следствена връзка с установения механизъм на произшествието. В тази
връзка следва да се посочи, че съдът счита за неоснователни възраженията на
ответника, че приетия по делото, като доказателство протокол не представлява
годно доказателство, тъй като не е подписан от свидетели. Както беше установено
от разпита на свидетелката ***, протоколът е съставен в присъствието на
служител на ответното дружество, поради и което не би могъл да бъде подписан от
свидетели на ПТП –то. От разпита на св. *** се установява начина на настъпване
на ПТП, извън описаното в Протокола, като посочените от нея допълнителни
обстоятелства съответстват на и допълват установеното в протокола за ПТП.
Съгласно
чл.
5. (1) от НАРЕДБА № Iз-41
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията зА финансов надзор и Гаранционния фонд (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2017 г. )(
предишно наименование НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд) в редакцията,
действаща към датата на ПТП когато
при произшествието са причинени
само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието
има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП -
приложение № 3. Налице са предпоставките за съставяне на двустранен протокол, доколкото не
се твърди и установява по делото МПС –тата да не са могли да се движат на
собствен ход и да е налице спор между участниците в ПТП. По правното си естество
документът представлява частен свидетелстващ и като такъв се ползва единствено
с формална доказателствена сила на основание чл. 180 ГПК
относно факта на изявлението и неговото авторство, но не и с материална
доказателствена сила относно верността на отразените обстоятелства. Доколкото
ползват страната, която се позовава на тях, те представляват извънсъдебни
писмени твърдения, подлежащи на доказване с всички допустими по ГПК
доказателствени средства.
От събраните по делото гласни доказателства, се установява механизма и точното място на ПТП –то, така както е отразено в
исковата молба. Относно наличието на причинно –
следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите увреждания на л.а. ***,
съдът, доколкото не разполага със специални знания, кредитира изцяло приетите
по делото единична експертиза, допълнителна единична експертиза и тройна
експертиза. Вещите лица, притежаващи необходимата компетентност, са дали
категоричен извод, че доколкото не се навеждат твърдения за други ПТП-та,
предхождащи процесното, то увредите по л.а. *** са в причинно- следствена
връзка с механизма на ПТП –то . Съдът счита за неоснователни възраженията на процесуалния
представител на ответника, че технически не е възможно тези повреди да са
настъпили в резултат на процесното ПТП. Следва да се има предвид
обстоятелството, че л.а. марка *** (2010 г.) е значително по – нов от л.а.
марка ***(2002 г.) и освен това е по – висок клас автомобил, поради и което
частите за отремонтирането му със значително по – висока стойност от тези на
л.а. ***.
Не се доказаха и възраженията на
ответника, че стойността на обезщетението следва да се определи по т.12.14.2.
от Общите условия и да е в по – малък размер от установения.
Съгласно Решение № 209 от 30.01.2012
г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка,
подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на
покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ,
да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ. Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в
тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ/. Поради това, ако застрахованият
по застраховка "Каско на МПС" представи доказателства за причинени в
резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за
извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не
може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите
за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената
застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла
на чл. 203, ал. 3 КЗ. В посочения случай Методиката по Наредба № 24/08.03.2006
г. на КФН не намира приложение, тъй като действителният размер на вредата,
релевантен за размера на дължимото застрахователно обезщетение, подлежи на
определяне на база представените от застрахования разходни документи за
извършен ремонт.
В
настоящия случай от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е
отремонтирал л.а. *** и е заплатил стойността на ремонта, като от момента на
заплащането за него е възникнало правото да иска възстановяване на щетите от
ответното дружество. От приетите по
делото заключения, при които е съобразена Методиката по Наредба № 24, се
установява, че претендираната от ищеца сума е по – малка от средните пазарни цени за съответния регион. Установява се, че не следва да се взема
предвид коефициент обезценка при определяне на стойността.
Предвид
изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан и
като такъв следва да се уважи изцяло. Доколкото главницата е лихвоносна, то
следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените по делото разноски в размер от 1681 лв., от които 1000
лв. – заплатен адвокатски хонорар, 581 лв. – държавна такса и 100 лв. – депозит
за вещо лице.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА АД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Юнак“ № 11-13 да заплати на М.Т.И.,
ЕГН: **********,*** сумата от 14509,
35 лв. – главница, представляваща застрахователно обезщетение по договора
за застраховка „Каско на МПС” за възстановяване на МПС – л.а. ***, увредено при
ПТП, настъпило на *** в гр. ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2016 г. до окончателното
плащане и сумата от 1681 лв. –
разноски по делото, от които 1000 лв. –
заплатен адвокатски хонорар, 581 лв. – държавна такса и 100 лв. – депозит за
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ