№ 483
гр. Дупница, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510100658 по описа за 2024 година
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., е
предявило срещу С. Т. А., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Искането е да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 2995, 16 лв. – главница
по договор за кредит с номер PLUS-18475225 от 16.03.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата;
1589, 68 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.06.2021 г. – 11.07.2022 г.; 311, 20 лв. -
лихва за забава за периода от 02.06.2021 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК. Претендират се и разноските по делото.
При условия на евентуалност, при отхвърляне изцяло или отчасти на предявените
обективно кумулативно съединени установителни искове, искането е за осъждане на
ответника да заплати на ищеца гореописаните суми.
Ищецът твърди, че на 16.03.2021 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. –
клон България, и С. Т. А. e сключен договор за кредит с номер PLUS-18475225 в размер на
3000 лв., като ответникът се задължил да върне отпуснатата заемна сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва (добавка, съставляваща печалбата на кредитора) – 1885,
20 лв., със застрахователна премия в размер на 640, 44 лв. Длъжникът се задължил да върне
общо сумата 5525, 64 лв., на 36 месечни погасителни вноски по 153, 49 лв., дата на първа
вноска – 01.05.2021 г., дата на последна вноска – 01.04.2024 г.
Поради просрочването на две месечни вноски кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, считано от получаването на уведомлението за предсрочната изискуемост –
11.07.2022 г.
При забава на погасителни вноски е дължимо обезщетение за забава в размер на
1
действащата законна лихва. На длъжника е начислена лихва за периода от 02.06.2021 г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в размер на 311, 20 лв.
Въз основа на рамков договор за цесия от 19.08.2019 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А. – клон България /цедент/ и ищеца като цесионер, с подписано на
24.01.2022 г. приложение 1 описаното вземане от ответника е прехвърлено на ищеца. На
основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, което
следва да бъде направено с връчването на исковата молба.
Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал
заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 1784/2022 г. по
описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за
изпълнение срещу ответника, като впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415,
ал.1, т.1 ГПК.
В постъпилия писмен отговор се твърди неоснователност на иска. Не се оспорва
сключването на договора, но се твърди, че не е отпусната цялата договорена сума, както и,
че дължимите суми са платени. Направено е възражение за недействителност на договора на
основание чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и чл.20, ал.2 ЗПК. Направено е възражение за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави; за
нищожност на клаузата за такса „ангажимент“ на основание чл.10а, ал.2 ЗПК, която освен
това е следвало да бъде включена в ГПР; в ГПР е следвало да бъде включена и
застраховката. При условия на евентуалност е направено възражение за прихващане с
недължимо платени от ответника суми на сумите за главница.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването на договор за кредит PLUS-
18475225 на 16.03.2021 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. – клон България, и
С. Т. А.. Не е спорно и се установява от приложените рамков договор за цесия от 19.08.2019
г. и приложение 1 от 24.01.2022 г., че описаното вземане от ответника е прехвърлено от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. – клон България на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД.
Видно от текста на договора за кредит, размерът на кредита е 3000 лв., на
застрахователната премия – 640, 44 лв., на такса ангажимент – 105 лв., броят на месечните
погасителни вноски – 36 по 153, 49 лв. Посочен е общ размер на плащанията 5525, 64 лв.,
лихвен процент: 33, 88 %, ГПР: 43, 48 %. Съгласно чл.2 от договора посочената сума в поле
„застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на месечните
погасителни вноски. Съгласно чл.5 от Общите условия на приложения договор за
застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен
кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. – клон България,
кредитополучателите едновременно с попълването и подписването на договора за кредит
изразяват своето изрично писмено съгласие да се застраховат и приемат общите условия;
декларация за приемане на застраховането и общите условия е включена в застрахователния
сертификат, който е неразделна част от всеки договор за кредит.
Приложено е ч. гр. дело № 1784/2022 г. по описа на РС – Дупница, от което се
установява спазването на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 17.03.2021 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. – клон България е
превело по посочената от кредитополучателя банкова сметка сумата 2895 лв. /сумата по
кредита, от която е удържан размерът на такса ангажимент – 105 лв./. Длъжникът е направил
три плащания с общ размер 460, 47 лв., с които са погасени: 111, 58 лв. – главница, 295, 52
лв. – договорна лихва, 53, 28 лв. – застраховка. При изчисляването на посочения в договора
2
ГПР е включена договорната лихва и таксата ангажимент. При включване на
застрахователната премия в ГПР той възлиза на 75, 96 %.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1784/2022 г. по описа на РС – Дупница. Ищецът следва да докаже съществуването на
вземането в полза на първоначалния кредитор - сключването на договора за кредит и
предаването на сумата по него съгласно уговореното, както и поемането на задължение от
ответника да върне заетата сума с договорената възнаградителна лихва; сключването на
договора за цесия.
По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит и последвалото
прехвърляне на вземанията по него в полза на ищеца. От заключението по съдебно-
счетоводната експертиза се установява и предаването на сумата по кредита от кредитора на
ответника, като от нея е била удържана сумата, начислена за такса ангажимент.
Основателен е доводът на ответника, че при посочването на ГПР в договора е
следвало да бъде включен и размерът на застрахователната премия. Тълкуването на
посочения чл.5 от Общите условия на приложения договор за застраховка „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. – клон България, води до извод, че те са приложими
за всички кредитополучатели. Същевременно от договора за кредит е видно, че заплащането
на застрахователна премия е включено в предварително изготвения от кредитора формуляр.
Плащането на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към
месечните вноски за погасяване на главницата по кредита с погасителния план, включен в
договора. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства води до извод, че сключването
на договор за застраховка представлява задължително условие за получаването на кредита.
Заплащането на застрахователната премия представлява разход по кредита съгласно
определението на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1, т.1 от ДР
на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите. В
резултат на този допълнителен разход годишният процент на разходите надхвърля
посочения в договора – 43, 48 %, и възлиза на 75, 96 %.
По този начин при посочването на ГПР в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е нарушено законовото
изискване с посочването на значително по-нисък размер от действителния. Съгласно чл. 22
от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други
разходи.
От изслушаното експертно заключение се установи, че чистата стойност на
получения кредит е 2895 лв., а ищецът е заплатил в полза на ответника сумата 460, 47 лв.
Следователно дължимата от ищеца сума възлиза на 2434, 53 лв.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен частично чрез
признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумата:
2434, 53 лв. - главница по договор за потребителски кредит PLUS-18475225 на 16.03.2021 г.
Искът за признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за
сумата над уважения размер до претендирания от 2995, 16 лв. – главница по договора, за
1589, 68 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.06.2021 г. – 11.07.2022 г. и за 311, 20 лв. -
лихва за забава за периода от 02.06.2021 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК, следва да се отхвърли.
3
Не следва да се присъжда и законната лихва върху главницата от 2434, 53 лв. за
периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.08.2022 г., до изплащане на
задължението. Съгласно Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о.,
ТК, при приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, имаща за цел транспониране на чл. 23
от Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, съдът следва да извърши сравнение при
обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би получил като
възнаграждение по договора за потребителски кредит, при условие, че беше спазил
изискванията, посочени в чл. 22 ЗПК, със сумите, които би получил, като се приложи чл. 23
ЗПК. Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в резултат от
приложение на чл. 23 ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или санкцията за
кредитора е отслабена, разпоредбата на чл. 86 ЗЗД не се прилага.
При изчисление с онлайн-калкулатор за законна лихва размерът й за периода до
07.10.2024 г. възлиза на 667, 48 лв. Този размер компенсира в значителна степен
претендираната възнаградителна лихва и обуславя извод за отслабване на санкцията за
кредитора.
Ищецът не е обосновал предявените при условия на евентуалност осъдителни искове
с обстоятелства, различни от изложените във връзка с предявените установителни искове.
Отхвърлянето на тези установителни искове не е обосновано с развитието на заповедното
производство /т.е. с аргументи от процесуален характер/, а с материално-правната
незаконосъобразност на процесния договор, предвид нарушаването на изискванията на ЗПК.
Предвид гореизложените съображения за неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен и предявените искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над уважения размер по установителния
иск до претендирания от 2995, 16 лв. – главница по договора, 1589, 68 лв. – възнаградителна
лихва за периода 01.06.2021 г. – 11.07.2022 г. и 311, 20 лв. - лихва за забава за периода от
02.06.2021 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника
разноски по водене на делото /за възнаграждение за вещо лице – 200 лв., за адвокатско
възнаграждение 450 лв./ съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер общо на 325
лв.
Съгласно Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК,
присъждането в тежест на ответника на процесуалните разноски съобразно уважената част
на иска по чл.422 ГПК при прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК е в противоречие с
целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни
предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол. Поради това не
следва да бъдат присъждани разноски в тежест на ответника както за настоящото, така и за
заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Т. А., ЕГН **********, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********: 2434, 53 лв. - главница по
договор за потребителски кредит PLUS-18475225 от 16.03.2021 г.; ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за признаване по отношение на ответника съществуване на вземане на
ищеца за сумата над уважения размер до претендирания от 2995, 16 лв. – главница по
договора, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението
4
по чл.410 ГПК – 01.08.2022 г., до изплащане на задължението, 1589, 68 лв. –
възнаградителна лихва за периода 01.06.2021 г. – 11.07.2022 г. и 311, 20 лв. - лихва за забава
за периода от 02.06.2021 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата над уважения размер по установителния иск до претендирания от 2995, 16 лв. –
главница по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, 1589, 68 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.06.2021 г. –
11.07.2022 г. и 311, 20 лв. - лихва за забава за периода от 02.06.2021 г. до датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на С.
Т. А., ЕГН **********, разноски по водене на делото съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 325 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5