Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 81
гр.Шумен 13.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на
двадесет и седми февруари, през
две хиляди и двадесета година ,в състав:
Председател:
Азадухи Карагьозян
Членове:1.ЗараИванова
2. Соня Стефанова
при секретаря Жанета Дучева и като разгледа докладваното
от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№ 502
по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение №338/18.10.2019г. по гр.д.№804/2019г. по описа на НПРС ,съдът
е прекратил сключения на 20.07.2011 г. в с. Т.
И., обл. Ш.
граждански брак между С.С.М. с ЕГН ********** *** и С.Е.М. от с.Т.
И. с ЕГН ********** ***, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на съпругата С.Е.М., предоставил е
родителските права по отношение на Х.
С. С. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Ш.,
Т. С.
С. с ЕГН **********, родена на *** год. в гр. Ш.
и С. С.
С. с ЕГН
**********, родена на *** год.в гр. Ш.
на бащата С.С.М. с ЕГН **********, определил е местоживеенето на децата Х. С.
С. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Ш.,
Т. С.
С. с ЕГН **********, родена на *** год. в гр. Ш.
и ОТМЕНЯ решение
№338/18.10.2019г. по гр.д.№804/2019г. по описа на НПРС в частта му с която съдът е определил режим на лични контакти на майката С. Е. М с
ЕГН *********** от с.Т.
И., общ. Шумен с детето С.
С. С.
с ЕГН *********, родено
на ******* год.в гр. Ш.,
както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 часа в събота до
16,00 часа в неделя (с преспиване),
както и 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и в частта с която съдът е постановил ,че лихвата върху издръжките
по чл.149 СК за минало време за периода една година преди датата на завеждане
на исковата молба се дължи - ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна издръжка, като вместо това постановява :
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката С. Е. М с
ЕГН ****** от с..
И., общ. Ш.
с детето С. С. С. с
ЕГН ******, родено
на ********** год.в гр. Ш., както следва : за период от шест месеца след влизане на
решението в сила-
всяка първа и трета неделя в месеца от 10:00 ч. до 14:00 ч. , през
Коледните празници на четни години; на Новогодишните празници на нечетни години , първите два дена от Великденските празници, по време на официалните празници
за страната на 3 март , 1 май , 6 май от 10ч. до 18ч. на нечетни години и на 24 май и 22 септември от
10ч. до 18ч. на четни години , по два часа за всеки рожден ден на майката и
всеки рожден ден на детето,
една седмица през лятото, когато бащата не
ползва платен годишен отпуск . След изтичане на шестте месеца и за в бъдеще: всяка първа и трета събота и
неделя, в часовете от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, през Коледните празници на четни години; на
Новогодишните празници на нечетни години , първите два дена от Великденските празници, първите три дена от
пролетната ваканция , по
време на официалните празници за страната на 3 март , 1 май , 6 май от 10ч. до
18ч. на нечетни години и на 24 май и 22
септември от 10ч. до 18ч. на четни години,
по четири часа
за всеки рожден ден на майката и всеки рожден ден на детето, двадесет дни през лятото, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск.
ОСЪЖДА С. Е. М да заплаща законната лихва върху издръжките дължими от нея в
полза на децата й Х.
С. С.
с ЕГН *********, роден на ***** г. в гр.Ш.,
Т. С.
С. с ЕГН ********,
родена на ******* год. в гр. Шумен и С. С. С. с ЕГН ******* в размер
на по 140лв. за всяко едно от тях за период от една година преди датата на
завеждане на исковата молба , считано от датата на депозиране на
исковата молба на 13.06.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 338/18.10.2019г.
по гр.д.№ 804/2019г.
по описа на НПРС в останалата му обжалваната
му част.
Решението в останалата му част е
влязло в сила.
Оставя
без разглеждане искането на С. Е. М с ЕГН ******* за възстановяване на предбрачното й фамилно име А., като недопустимо и прекратява производството
по делото по отношение на това искане.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване му на страните .с ЕГН
**********, родена на *** год.в гр. Ш.
при бащата С.С.М. с ЕГН **********, определил е режим на лични контакти на
майката С.Е.М. с ЕГН ********** *** с децата Х.
С. С.
с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Ш.,
Т. С. С.
с ЕГН **********, родена на *** год. в гр. Ш.
и С. С. С. с ЕГН
*********, родена на *** год.в гр. Ш.,
както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 часа в събота до
16,00 часа в неделя (с преспиване),
както и 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск ,
осъдил е С.Е.М. с ЕГН
********** *** да заплаща издръжка в размер на 160 лв. (сто и шестдесет лева)
за Х. С.
С. и Т. С.
С., а за
С. С. С. в размер на 150
лв.,(сто и петдесет лева) с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи,
считано от дата на подаване на исковата молба на 13.06.2019 год. до нейното
изменение или до отпадане на основанията за това, ведно със законната лихва за
всяка забавена вноска, както и по 140 лв.(сто и
четиридесет лева) на Х.
С. С. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Ш.,
Т. С.
С. с ЕГН **********, родена на *** год. в гр.
Шумен и С. С. С. с
ЕГН *******, родена на *** год.в гр. Ш.,
считано една година назад от датата на депозиране на исковата молба на
13.06.2019 год., в едно със законната лихва за всяка просрочена месечна
издръжка, предоставил е ползването на
семейното жилище, намиращо се в с.Т.
И., обл. Ш.,
ул. *********, след развода на С.С.М. с ЕГН
********** *** до навършване на пълнолетие на децата или до настъпване на други
обстоятелства, налагащи промяна на тази мярка, осъдил е С.Е.М. с ЕГН **********
*** да заплати по сметка на Районен съд Нови пазар държавна такса по делото за
развод в размер на 15 лв. и да заплати на С.С.М. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 25
лв.
Решението е обжалвано от С.Е.М.,
действаща ,чрез пълномощника си адв. Б.
И. в частта му с която съдът е прекратил брака на страните по вина на съпругата
С.Е.М., предоставил е родителските права по отношение на С. С. С. с
ЕГН **********, родена на *** год. в гр. Шумен на бащата С.С.М. с ЕГН
**********, определил е местоживеенето на
С. С. С. с ЕГН **********,
родена на *** год.в гр. Ш.
при бащата С.С.М. с ЕГН **********, определил е режим на лични контакти на
майката С.Е.М. с ЕГН ********** *** с детето С. С. С. с ЕГН **********, родена на *** год.в гр. Ш.,
както следва: всяка втора, и четвърта събота от месеца от 10,00 часа в събота
до 16,00 часа в неделя (с преспиване),
както и 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск ,
осъдил е С.Е.М. с ЕГН ********** *** да
заплаща издръжка на С. С. С.
в размер на 150 лв.,(сто и петдесет лева) с падеж 15-то число на месеца,
за който се дължи, считано от дата на подаване на исковата молба на 13.06.2019
год. до нейното изменение или до отпадане на основанията за това, ведно със
законната лихва за всяка забавена вноска, както и по 140 лв.(сто и четиридесет лева) на Х.
С. С. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Ш.,
Т. С.
С. с ЕГН **********, родена на *** год. в гр. Ш.
и С. С. С. с
ЕГН **********, родена на *** год.в гр. Шумен, считано една година назад от
датата на депозиране на исковата молба на 13.06.2019 год., в едно със законната
лихва за всяка просрочена месечна издръжка.
Моли съдът да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство имат и двамата съпрузи, да се предоставят на нея родителските
права по отношение на детето С.
, както и местоживеенето на детето да е при нея ,да се определи соченият в
жалбата режим на лични контакти на бащата с детето С.
, бащата да се осъди да заплаща на детето С.
месечна издръжка в размер на 160лв., месечно от постановяване на решението, претендира
съдът да възстанови предбрачното й фамилно име А.
Въззиваемият С.С.М., действащ ,чрез пълномощника си
адв.Т.М. от ШАК е депозирал отговор на въззивната жалба ,с който я оспорва като
неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му
част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от
страните , както и
събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна : Видно от представеното
Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община К.,
въз основа на Акт за граждански брак № ***
от ********** г., съставен в Община К.,
С.С.М. с ЕГН ********** ***
и С.Е.М. с ЕГН ********** ***,
сключили граждански брак и съпругата приела фамилното име М.. От брака имат
родени три деца – Х. С.
С. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Ш.,
Туче С. С.
с ЕГН **********, родена на *** год. в гр. Шумен и С. С. С. с ЕГН **********, родена на *** год.в гр. Ш..
От свидетелските показания на
разпитаните пред НПРС свидетели на страната на ищеца се установява, че двамата
съпрузи не живеели заедно повече от две години и били във фактическа раздяла,
от тогава не поддържали никакви контакти,
като за фактическата раздяла се е стигнало по вина на съпругата С.Е.,
която напуснала семейното жилище,
съпруга си, децата си, без да ги уведоми и от тогава не е проявявала никакъв
интерес към семейните си задължения, включително и като майка. На бащата
останали грижите за децата през тези години, откакто майката е напуснала
жилището, който ги отглеждал с подкрепата на своите родители.
От социалното проучване отразено в
социалния доклад, изготвен от Дирекция "Социално подпомагане"– К.
се установяван , че след напускането на семейното жилище от майката ,основните
грижи за трите деца на страните се полагали от бащата с подкрепата на бабата и
дядото по бащина линия. През това време по данни от бащата майката се обадила
само два пъти и същата не се интересувала от развитито и възпитанието на децата
си. По сведения на мйката, тя била правила многократни опити да се види с
децата си ,но как е ставало това при условие ,че пребивава в А.
и се е завърнала в Р.Б.
за този период само веднъж не става ясно. Били задоволени основните жизнени потребности на децата от
храна ,облекло подслон, като бащата
успял да се справи с отговорностите си на родител. За децата имало
обособена детска стая ,която била обзаведена според нуждите им.
Хигиенно-битовите условия в дома били подходящи за отглеждане и развитие на
дете. При посещенията си в Р.България майката на децата отсядала при родителите
си в с.Т. И.,
където хигиенно-битовите условия били добри. Бащата работел като строител и
получавал минималната за страната работна заплата. Децата Х.
и Т. редовно посещавали училище, а С.
посещавала предучилищна група в с.Т.
И..
Децата имали необходимите пособия и били в добър външен вид. Между
децата и членовете на семейството , в което се отглеждали имало създадена
нужната емоционална привързаност. Видимо децата били много привързани едно към друго. Семейната атмосфера била
благоприятна за адекватното им физическо и психическо развитие. И двамата
родители показвали наличие на добър родителски капацитет, като двете по-големи
деца желаели да останат при баща си , а детето С. не осъзнавало все още какво се случва. На
този етап връзката между майката и децата била прекъсната.
От заключението на вещото лице по
съдебно-психологичната експертиза, възприета от съда и неоспорена от страните ,
се установява , че към
момен на на раздялата на семейството, С.
е била на почти 4 годишна възраст. На тази възраст децата имат собствени
правилни и адекватни възприятия за семейни отношения, могат да правят оценки и
преценки, съответни на възрастта и житейския им опит. Резултатите
от проективните методики сочат, детето поставя по-скоро в негативния регистър
отношенията с майка си - избягва я, дистанцирана е, има преживелищен опит,
свързан изоставяне,
когато е болна, била е уплашена и несигурна. Възприема отношенията с нея
като напрегнати и потенциално застрашаващи. Генерира тревожност, напрежение и
безпокойство при разговорите за нея. Не желае да я вижда и да живее с нея.
Споделя, че в определени ситуации изпитва страх, произтичащ от възможността да я вземе против волята й. В тестовото
изследване момичето прави редица проекции и идентификации с жертва, свързани
със самота и изоставяне.На
съзнателно и подсъзнателно равнище детето се чувства по-спокойно и сигурно,
когато е е баща си. Тестовите методики не отчитат никакви усещания за вражда,
конфликтност, страх, несигурност в отношенията им. Отчита връзката с баща си
като източник на доверие, спокойствие и сигурност. При възникнали особени или
специфични обстоятелства в позитивния или негативния емоционален регистър,
първият и най- съзнателиия избор на детето е бащата,
което теоретично и практически при нормални взаимоотношения с майката е парадоксална
и противоестествена реакция, тъй като иманентно децата формират по-дълбока и
силна привързаност с майката. В конкретния случай детето е живяло почти през
половината от съзнателния си живот без нея.
Детето показва дълбоко и трайно
свързване както с бащата, брат си и сестра си, така
и с цялото му семейство и близки роднини.
Привързаност съществува между С.
и А. /приятелката на баща й/. Детето усеща
свързаност с дома и семейството си. То се възприема като част от тази общност,
изпитва удоволствие да общува със семейството си, чувства се
подкрепено и обичано. Усеща уюта, подкрепата, обичта и спокойствието в дома си. Негативистичното отношение към майката възниква като
естествен процес у детето, породен от собствени обективни възприятия на
неприемливото й поведение, то е следствие от системни и продължителни действия
в рамките на 3 години, през които детето е имало очаквания, изпивало е страх,
самота, изоставяне, до ескалацията им в нетърпимост,
гняв и в дистанцираност и нежелание за контакт. Детето
е с леко завишена тревожност, което само по себе си не е сериозно влошено си
функциониране няма повишено напрежение. Адаптирана и добре приспособена е във
всички сфери на живота си. Няма активни източници на напрежение и стрес, като и
данни за активен психотравматизъм.
В теоретичен план, в първите фази в
развитието на Синдрома водеща роля в изграждането на негативните представи на
детето има активното поведение на отчуждаващият родител /семейството, което
полага грижи/. В настоящата ситуация семейството на бащата е имало очаквания
майката да се върне. Той месеци наред е имал надежда и положителна нагласа да
възстанови семейните си взаимоотношения. С пасивното си и дистантно отношение
към децата си, майката провокира релеванто такова и у тях. Детето изгражда механизми
за справяне с емоционалната болка и страдание като минава през различни фази:
очакване тя да се върне, невъзможност да повярва, че ги е изоставила
окончателно, отричане на реалността /не може да е вярно/, гняв, и накрая
примирение и успокоение. Състоянието наподобява траурна реакция, протича по
подобие на загубата на близък.
Към момента на изследването С. няма положително отношение към майка си,
същата не й липсва, не тъгува активно за нея, но настоящото състояние не би
следвало да се обяснява с механизмите на протичане на Синдром на родителското
отчуеждение, тъй като няма активни, целеленасочени и систематични действия, в
този смисъл; няма и отчуждаващ родител по смисъла на теорията за Синдрома. Би
било по правилно състоянието да се обясни като траурна реакция, тъй като
симптоматично наподобява преминаването през описаните фази фази. Отчуждението,
емоционалното дистанциране и нежеланието за контакт са възникнало като
продължителен, пасивен и естествен процес в следствие трайната загуба на
майката, независимо по какви причини. Като в настоящата ситуация изоставянето е
съзнателен избор на майката, което генерира допълнителни обвинения отстрана на
детето. В
емоционален план детето показва завишени несигурност и тревожност, ниска
самооценка, объркване, неспособност да се ориентира в
семейните взаимоотношения на родителите си, както и безусловно доверие и
потребност от близост по отношение към бащата, поради болезнените емоции,
провокирани от изоставянето. Бащата е поставен в позиция да компенсира травмата,
нанесена от майката и да осигурява много повече подкрепа, обич, грижа и
закрила, отколкото в средностатистическите семейства, поради опита, свързан с
изоставяне, който има детето и страха и притесненията, произтичащи от
изоставянето. При
тежка психична травма, обикновено децата соматизират преживяваните емоции
възможни сомотични реакции на психични преживявания са енуреза, енкопреза изводимо
от психологичното интервю и информацията, която С. подаде в хода на провеждане на цялото
психологично изследване: наблюдава се категорично и безапелационно свързване на
детето с бащата, възникнало като естествен компенсаторен процес, предизвикан от
напускането на семейството от майката и пребиваването й в друго жилище с друг
партньор, в продължение на 3 години. Респективно - наблюдава се отчуждаване и
дистанциране - физическо и емоционално - в отношенията с майката, но то не
съответства на диагностичните изисквания на „Синдром на родителското
отчуждаване“, тъй като е вътрешно генериран процес у детето и е възникнало в отговор
на нейно деструктивно поведение. В този смисъл, „отчуждението“ е естествена
негативистична реакция - с прояви на гняв, раздразнение, объркване, обида,
разочарование, нежелание за контакт.
Дефинитивно, „Синдром на родителското
отчуждаване“ е системен, целенасочен и преднамерен процес, насочен към
дискредитиране, компрометиране, дистанциране до пълно намразване и нетърпимост
към единия родител. Психологичното изследване не открива данни за внушаваме,
манипулация, създаване на тенденциозна негативистична нагласа по отношение на
майката и преднамерено отчуждаване от нея.
Емоционално развитие - съзвучна,
разпознава и дефинира както основни емоционални състояния, така и прилежащите
им нюанси, разчита емоции и в двата емоционални регистъра - позитивен и негативен
и ги назовава адекватно за възрастта.
Детето е е леко завишена тревожност,
което само по себе си не е сериозно влошено тревожно състояние. Видимо се
напряга когато се водят разговори за майка. В ежедневнито си функциониране няма
повишено напрежение. Адаптирана и добре приспособена е във всички сфери на
живота си. Няма активни източници на напрежение и стрес, като и данни за
активен психотравматизъм.
В емоционален план детето показва
завишени несигурност и тревожност, ниска самооценка, объркване, неспособност да
се ориентира в семейните взаимоотношения на родителите си, както и безусловно
доверие и потребност от близост по отношение към бащата, поради болезнените
емоции, провокирани от изоставянето. Бащата е поставен в позиция да компенсира
травмата нанесена от майката и да осигурява много повече подкрепа, обич, грижа
и закрила, отколкото в средностатистическите семейства, поради опита, свързан с
изоставяне, който има детето и страха и притесненията, произтичащи от
изоставянето. Изводимо от цялостното психологично изследване, детето поддържа
много близки отношения е брат си Х.
и сестра си Т.. Спи със сестра си в една стая. Търси помощ
и подкрепа от брат си. Ежедневно са заедно. Учат в едно училище. Била е в една
група в детската градина заедно със сестра си. В представите на С. те са
едно семейство. В това семейство освен основните членове - тя, баща й, брат й и
сестра й, са включени и баба й и дядо й,
които са до нея от раждането й, и полагат ежедневни грижи, оказват й постоянна
помощ и подкрепа. В психичната реалност на детето, това са членовете на
семейството й тя е дълбоко и трайно свързана с тях.
Последствията в конкретния случай са непредвидими, тъй като
в живота на детето никога не е настъпвала толкова драстична промяна и
семейството няма опит с толкова тежки емоционални кризи. При напускането на
майката ситуацията е била различна: ако си представим, че семейството и дома и
представляват 7 опорни точки - всички членове +
дом, при напускането на майката, отпада 1 опорна точка, респективно остават 6 - баба, дядо,
баща, брат, сестра + дом. При извеждането на детето и
преместването му при майката моментално отпадат всички опорни точки, остава 1 в
лицето на майката, която не се ползва с необходимите обич и доверие и детето не
се чувства сигурно и спокойно при нея.
При тежка психична травма /тази
ситуация определено би била дълбоко объркваща, несигурна и травматична/ каквато
може да бъде нежеланото отделяне от дома и семейството й,
и в зависимост от средата на пребиваване, която би избрала майката /А.
или с.Т. И./
преживяваните емоции биха могли да провокират широк спектър възможни психични
и/или соматични реакции като затваряне, социална изолация, депресивни или
тревожни разстройства, поведенчески отклонения, мутизъм, неврози, хранителни
разстройства, енуреза, енкопреза, обриви, дерматити, астма, косопад, болки в
корема, повръщане , главоболие ,безсъние и други/.
При така приетите за
установени фактически положения, съдът прави следните правни изводи:
Във въззивната си жалба
жалбоподателката твърди, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имали двамата съпрузи ,
поради посочените в жалбата основания. Жалбоподателката не оспорва ,че страните
били разделени от 2017г., когато тя напуснала въззиваемият и заминала да живее
в А. при
своя брат, като там заживяла с друг мъж .
С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака ,
ако някой от съпрузите е поискал това / чл.49 ал.3 СК/. Искането за произнасяне
по въпроса за вината е специално искане , което е тясно свързано с брачните
искове. Искането за
вината обаче не е отделен брачен иск и
затова за него не е приложимо правилото на чл.322 ал.1 ГПК. За него са приложими правилата за преклузия в
общия исков процес, предвидени в чл.131 ,147, 260,чл.266 със спецификата за
новооткритите факти , които може и да сочат на виновно противобрачно на другия
съпруг , но само във връзка с брачния иск за дълбоко и непоправимо разстройство
на брака но не и като основание за късно предявяване на искането за произнасяне
по въпроса за вината. Предвид гореизложеното и това ,че в случая решението
досежно брачния иск е влязло в сила,
брачни провинения включително и от ответника по предявения иск не би
могло да бъдат въведени в процеса във въззивното производство, поради
което не са допустими сочените от жалбоподателката в жалбата й брачни провинения от страна на
ищеца и доказателствата в тази връзка във въззивното производство и същите не
следва да се разглеждат.
Ответницата е
имала процесуалната възможност да упражни правото си на участие в
първоинстанционното производство, тъй като е бил редовно призована, като всички съобщения адресирани до нея по
първоинстанционното производство са били връчени
на нейният баща Е. А. А., който ги е приел със задължението да й ги
предаде, като към към дататите на връчването той е знаел къде е тя и е имал връзка с
нея. Същата е изпращала и парични суми на родителите си , за което има
представени по делото писмени доказателства ,като от показанията на свидетелите
по делото на нейна страната също се
установява ,че тя е била уведомена от родителите си за бракоразводното дело
образувано по иск на съпруга й. Поради това и сочените от жалбоподателката
доказателства по делото относно виновно поведение на въззиваемия
са недопустими и не следва да се обсъждат.
По иска за предоставяне упражнението
на родителските права следва да се вземат предвид интересите на детето,
преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества, полагане
грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания,
трудови навици, социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на детето,
привързаност между деца и родители, помощ на трети лица и др. В случая
и двамата родители желаят
да упражняват родителските права върху детето С. , което в момента е на ******* месеца. Детето живее с баща си от раздялата на страните
и той полага грижи за него При бащата детето е обгрижвано и от неговите
родители ,които са полагали грижи по отглеждането и възпитанието му още от
най-ранна възраст и детето е много привързано към тях и към своите по -големи
брат и сестра и към дома в който е живяло от своето раждане до сега . Там то се
чувства в сигурна среда и има изградени връзки, редовно посещава училище и се
развива правилно за възрастта си. Социалното
проучване е установило ,че бащата полага всички необходими грижи по
отглеждането и въспитанието и на трите деца и нуждите и потребностите на детето
С. са напълно задоволени. Показанията на
свидетелите на страната на жалбоподателката преценени съобразно и чл.172 ГПК
касаят период от преди три години ,когато страните са съжителствали съвместно и
поради отдалечеността на този период са несъотносими в по-голямата си част по
отношение въпроса относно упражняването на родителските права по отвонешие на
детето С. , който следва да се реши съобразно установеното най-вече към
настоящият момент. Даже и да се е
налагало бащата да прибягва до тегленето на кредити, то това е ставало със
съгласието на майката и е било за задоволяване на нуждите на семейството, като
не се установи получените парични средства бащата да е изразходвал за
задоволяването само на някакви негови лични нужди. В момента бащата работи в
строителството и получава трудово възнаграждение в размер на минималната за
страната работна заплата, като се подпомага и от своите родители. Декларираните от майката доходи са по-големи
от тези на бащата , но
само размера на получаваните парични доходи не може да е определящ относно
решаването на въпроса за родителските права , който следва да се реши след
съвкупната преценка на всички обсоятелства по делото и в интерес на детето
.
Майката на детето е напуснала семейството си, без да уведоми нито съпруга си ,нито децата ,
даже и своите родители и е заживяла в А., където е създала връзка с друг мъж. През периода на
раздялата детето не е контактувало с нея и е преживяло много тежко внезапната
раздяла . Установи се от заключението по СПЕ , че
детето , поставя по-скоро в негативния регистър
отношенията с майка си - избягва я, дистанцирана е, има преживелищен опит,
свързан изосавяне, когато е
болна, била е уплашена и несигурна. Възприема отношенията с нея
като напрегнати и потенциално застрашаващи. Генерира тревожност, напрежение и
безпокойство при разговорите за нея. Не желае да я вижда и да живее с нея.
Споделя, че в определени ситуации изпитва страх, произтичащ възможността да я
вземе против волята й. В тестовото изследване момичето прави редица проекции и
идентификации с жертва, свързани със самота и изоставяне.На
съзнателно и подсъзнателно равнище детето се чувства по-спокойно и сигурно,
когато е е баща си. Отчита връзката с
баща си като източник на доверие, спокойствие и сигурност. При възникнали особени
или специфични обстоятелства в позитивния или негативния емоционален регистър,
първия и най- съзнателиия избор на детето е бащата, което теоретично и
практически при нормални взаимоотношения с майката е парадоксална и
противоестествена реакция, тъй като иманентно децата формират по-дълбока и
силна привързаност с майката. В конкретния случай детето е живяло почти през
половината от съзнателния си живот без нея. Детето
показва дълбоко и трайно свързване както с бащата, брат си и сестра си, така и с
цялото му семейство и близки роднини. Привързаност съществува между С. и А.
/приятелката на баща й/. Детето усеща свързаност с дома и семейството си. То се
възприема като част от тази общност, изпитва удоволствие да общува със
семейството си, чувства се
подкрепено и обичано. Усеща уюта, подкрепата, обичта и спокойствието в дома си. Негативистичното отношение към майката възниква като
естествен процес у детето, породен от собствени обективни възприятия на
неприемливото й поведение , то е следствие от системни и продължителни действия
в рамките на 3 години, през които детето е имало очаквания, изпивало е страх,
самота, изоставяне, до ескалацията им в нетърпимост,
гняв и в дистанцираност и нежелание за контакт. При извеждането на детето и преместването му
при майката моментално отпадат всички опорни точки, остава 1 в лицето на
майката, която не се ползва с необходимите обич и доверие и детето не се
чувства сигурно и спокойно при нея. При
тежка психична травма /тази ситуация определено би била дълбоко объркваща, несигурна
и травматична/ каквато може да бъде нежеланото отделяне от дома и семейството й,
и в зависимост от средата на пребиваване, която би избрала майката / А. или с.Т.
И./ преживяваните емоции биха могли да
провокират широк спектър възможни психични и/или соматични реакции като
затваряне, социална изолация, депресивни или тревожни разстройства,
поведенчески отклонения, мутизъм, неврози, хранителни разстройства, енуреза,
енкопреза, обриви, дерматити, астма, косопад, болки в корема, повръщане ,
главоболие ,безсъние и други/.
Предвид гореизложеното ,съдът счита ,че
съобразно интересите на детето и след преценка на всички обстоятелства по
делото в тяхната съвкупност , упражняването на родителските права върху детето
С. следва да се предостави на бащата. Както се
посочи по-горе той притежава необходимият родителски капацитет , полага всики
необходими грижи за детето, задоволени са всичките му потребности и нужди. Детето
е много привързано към баща си , към своите брат и сестра и баба и дядо и е
свикнало с тях и със средата в която
живее и всяка промяна в тези връзки и среда би била силно
стресираща за детето и със сериозни последици за неговото психическо и
физическо здраве предвид заключението по СПЕ. Връзката
между майката и детето е прекъсната , то се е отчуждило от нея и евентуалното
му съжитество с нея в друга държава без всичките му близки би му се отразило
изключително негативно. Следва да се даде възможност при добро желание от
страна и на майка му то да свикне отново с нея и в периода на осъществяване на
личните контакти те да се сближат отново за да се възстанови връзката с
нея. Следва двамата родители да
поддържат контакт по между си относно въпросите свързани с отглеждането и
възпитанието на детето и да разрешават възникналите проблемите с него , заедно
с общи усилия и в негов интерес.
На майката на детето следва да се
определи режим на
лични контакти с детето, както следва: за период от
шест месеца след влизане на решението в сила- всяка първа и трета неделя в месеца
от 10:00 ч. до 14:00 ч.,
през Коледните
празници на четни години; на Новогодишните празници на нечетни години , първите два дена от Великденските празници, по време на официалните празници
за страната на 3 март , 1 май , 6 май от 10ч. до 18ч. на нечетни години и на 24 май и 22 септември от
10ч. до 18ч. на четни години , по два часа за всеки рожден ден на майката и
всеки рожден ден на детето,
една седмица през лятото, когато бащата не
ползва платен годишен отпуск .
Летният период следва първоначално да е по-малък, тъй като е прекъсната връзката между родителя и детето и то
има нужда да свикне с майка си. След изтичане на шестте месеца и за в бъдеще: всяка
първа и трета събота и неделя, в часовете от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в
неделя, с преспиване, през Коледните празници на четни
години; на Новогодишните празници на нечетни години , първите два дена от Великденските празници, първите три дена от
пролетната ваканция , по
време на официалните празници за страната на 3 март , 1 май , 6 май от 10ч. до
18ч. на нечетни години и на 24 май и 22
септември от 10ч. до 18ч. на четни години,
по четири часа
за всеки рожден ден на майката и всеки рожден ден на детето, двадесет дни през лятото, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск.
По отношение на издръжката на трите деца по чл.149 СК: Установи се по делото ,че страните са
разделени от 2017г., като през този период за децата се е грижил баща им и само
той ги е издръжал , като не се установи майката да е участвала в тяхното
отглеждане или ежемесечна издръжка от
раздялата на страните до датата на завеждане на исковата молба. Поради това и тя следва да се осъди да
заплаща на децата си издръжка за минало време за една година преди датата на завеждане
на иска на осн.чл.149 СК. Съобразно доходите на родителите и възрастта на
децата ,съдът счита ,че следва да се определи обща необходима издръжка по 280лв. на Х.
С. С. , Т.
С. С. и С. С. С., от които майката следва да заплаща по 140лв. на всяко дете, считано една
година назад от датата на депозиране на исковата молба на 13.06.2019 год.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на
исковата молба на 13.06.2019г. Исковата молба за
издръжка съставлява покана , която поставя ответника в забава и следователно
лихвата върху претендираните суми за издръжка се дължи именно от датата на
депозиране на исковата молба, а не както е постановил НПРС - ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна издръжка. При
определяне на размера на издръжката съдът се съобрази с факта ,че сумата от 140лв. е минималният размер на издръжката определен на осн.чл.142
ал.2 СК , и двамата родители освен общите три деца имат и по още
едно дете , като видно от декларацията на майката , тя им високи доходи в
размер на 1500 паунда на месец и
заплащането на тези издръжки не би я затруднило.
Предвид гореизложеното, решението на НПРС следва да се отмени в частта му относно режима на лични контакти на майката
с детето С. и в частта относно исковете
по чл.149 СК само относно момента на дължимост на присъдената лихва върху
издръжките в размер на 140лв. дължими за периода една година преди датата на
завеждане на исковата молба.
Решението в останалата
му обжалвана част е правилно и следва да се потвърди.
Решението в останалата част, като
необжалвано, е влязло в сила.
Жалбоподателката е направила искане
възизивният съд да възстанови предбрачното й фамилно име А..
Това искане не е било направено от нея своевременно пред първоинстанционният
съд и е недопустимо то да
се прави за първи път пред ШОС с въззивната жалба. Искането за фамилното име не
е брачен иск ,но може да се предяви в брачния процес , като член 322 ал.1 СК важи за брачните искове ,но не и за небрачните , като за
тях се отнасят общите правила на чл.133 ,147,чл.260 т.1 и чл.266 ГПК. На
осн.чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак. С новият СК
с чл.53 принципът на изгубването е заменен с принципа на запазване на брачното
фамилно име . Ако съпругът ,приел фамилното име на другият съпруг не заяви
желание за промяна на фамилното си име , той запазва брачната си фамилия и съдът няма
задължението да се произнася служебно по отношение на възстановяване на
предбрачното фамилно име на съпруга без да е направено такова искане от него.
Предвид гореизложеното следва това искане
да се остави без разглеждане като недопустимо и
производството по делото по отношение на
него да се прекрати.
Жалбоподателката претендира разноски по
делото, но не представя списък на разноските , като това искане е направено за
първи път в писмените бележки , поради което е несвоевременно и съдът не следва
да се произнася по него. С писмената защита не могат да бъдат предявени
процесуално валидни искания за
присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна,
претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което
следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание,
с което приключва делото пред съответната инстанция / ТР № 6 от 6.11.2013г. по ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС т.11/.
Въззиваемата страна не претендира
разноски по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №338/18.10.2019г. по
гр.д.№804/2019г. по описа на НПРС в частта му с която
съдът е определил режим на лични контакти на майката С.Е.М. с
ЕГН ********** *** с детето С. С. С.
с ЕГН **********, родено
на *** год.в гр. Ш., както
следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 часа в събота до 16,00
часа в неделя (с преспиване), както и 30
дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и в частта с която съдът е постановил ,че лихвата върху издръжките
по чл.149 СК за минало време за периода една година преди датата на завеждане
на исковата молба се дължи - ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна издръжка, като вместо това постановява :
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката С.Е.М. с ЕГН
********** *** с детето С. С. С.
с ЕГН **********, родено
на *** год.в гр. Шумен, както следва : за период от
шест месеца след влизане на решението в сила- всяка първа и трета неделя в месеца от 10:00 ч. до 14:00
ч., през
Коледните празници на четни години; на Новогодишните празници на нечетни години , първите два дена от Великденските празници, по време на официалните празници
за страната на 3 март , 1 май , 6 май от 10ч. до 18ч. на нечетни години и на 24 май и 22 септември от
10ч. до 18ч. на четни години , по два часа за всеки рожден ден на майката и
всеки рожден ден на детето,
една седмица през лятото, когато бащата не
ползва платен годишен отпуск. След изтичане на шестте месеца и за в бъдеще: всяка първа и трета събота и
неделя, в часовете от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване,през Коледните празници на четни години; на
Новогодишните празници на нечетни години , първите два дена от Великденските празници, първите три дена от
пролетната ваканция , по
време на официалните празници за страната на 3 март , 1 май , 6 май от 10ч. до
18ч. на нечетни години и на 24 май и 22
септември от 10ч. до 18ч. на четни години,
по четири часа
за всеки рожден ден на майката и всеки рожден ден на детето, двадесет дни през лятото, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск.
ОСЪЖДА С.Е.М. да заплаща законната лихва върху издръжките дължими от нея в
полза на децата й Х.
С. С. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Ш.,
Т. С.
С. с ЕГН **********, родена на *** год. в гр. Ш.
и С. С. С. с ЕГН ********** в размер на по 140лв. за всяко едно от тях за период от една година преди
датата на завеждане на исковата молба , считано от датата на депозиране на
исковата молба на 13.06.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №338/18.10.2019г. по гр.д.№804/2019г.
по описа на НПРС в останалата му обжалваната
му част.
Решението в останалата му част е
влязло в сила.
Оставя
без разглеждане искането на С.Е.М. с ЕГН ********** за
възстановяване на предбрачното й фамилно име А., като недопустимо и прекратява производството
по делото по отношение на това искане.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване му на страните .
Председател: Членове: 1. 2.