№ 121
гр. П., 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
И.ина Игн. И.ова
при участието на секретаря Стоянка Ст. К.а
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20255200500102 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №1554/09.12.2024 г. по гр.д.№1085 по описа за 2023 г. на РС
– П. е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, град С.,
бул.„Г.Н.Г.С.” № 21 да заплати на И. С. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.П., ул.„М.“№6, ет.7, ап.42, обл. П. дължимото му допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 24.03.2020
г. до 24.03.2023 г. в общ размер на 1 166,84 лева, както и обезщетение за забава
в размер на 136,98 лева, представляващи общ сбор на мораторните лихви
върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата
молба в съда /24.03.2023г./, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г. до окончателното
изплащане, като са отхвърлени исковете за главница над присъдената сума в
размер на 1 166,84 лева до претендирания размер от 2 242,69 лева и за
останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над
присъдената сума в размер на 136,98 лева до претендирания размер от 262,94
лева, като неоснователни и недоказани.
Осъдена е ГДИН да заплати на адв.А. Д. от САК, ЕГН **********, с
1
адрес за кореспонденция гр.С., улица „Рикардо Вакарини“ №14 Б. офис 2, на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за
адвокатурата, сумата в размер на 416,28 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищцовата страна, съразмерно на уважената част от исковете.
Осъден е И. С. П., ЕГН ********** да заплати на ГДИН разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 96 лева.
Осъдена е ГДИН да заплати по сметка на РС - П. държавна такса в
размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 182 лева.
В законоустановения срок така постановеното решение е обжалвано от
ГДИН в осъдителната част, в която се излагат оплаквания за неправилност,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че
съдът стигнал до погрешни изводи, като не съобразил действителната
фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства, като грубо
нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на
безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на
фактите преди постановяване на решението. Била издадена заповед,
предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като единствено за
затвора в С. допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути.
Във всички останали затвори в страната допълнителното време било 30
минути и за процесния период то било заплащано на всички надзиратели.
Позовава се на практика по идентични спорове. Намира, че тези допълнителни
30 минути, които от 2019 г. работодателят ГДИН заплащал на всеки
надзирател, били достатъчни и съответствали на допълнително отработеното
време от всеки един от тях при 12 и 24 часови дежурства.
Твърди, че съдът неправилно не бил взел под внимание показанията на
св. Ф., доколкото бил заинтересован от изхода на делото, тъй като заемал
ръководна длъжност в затвора – П., а били кредитирани показанията на
свидетеля на ищеца – Б. който според жалбоподателя бил пряко заинтересован
от изхода на делото, доколкото също бил предявил иск срещу ответника със
същия предмет .
Неправилно съдът не кредитирал предоставените от ответника
видеозаписи, тъй като били оспорени от процесуалния представител на
ищеца, като се излагат твърдения, че не са му били давани указания да
2
ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на
тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност, като
въпреки това съдът приел, че не следва да ги взема предвид, доколкото такова
искане не било направено от жалбоподателя. Намира, че посочените
видеозаписи потвърждавали показанията на Ф. и опровергавали показанията
на свидетеля Б..
Твърди се, че районният съд бил приел, че след като служителят се
подпишел за сдаване на поста, му оставало да извърви известно разстояние до
КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало
провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора, т.е. не
се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста,
въззиваемият е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от
работодателя. След сдаване на постовете служителите се отправяли към стаята
за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има
проблеми, като това били част от всички дейности относно инструктажа,
приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от
ПП3ИНЗС, които се зачитали за работно време, съгласно Заповед от
13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН.
Обжалваното решение било необосновано и неточно, доколкото по
делото било установена невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни
заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените от
въззиваемия часове за последното тримесечие. Това се дължало на факта, че
краят на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпадал с края на
отчетния период, който администрацията на Затвора - П. е отчитала и смятала
сумарно. Реално се получавала разлика от осем дни към изчисленията от
23.03.2023 г. до 31.03.2023 г.- период от време, през който служителят може да
е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със
служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил
болничен. Това на практика водело до неточности относно изчисленията на
вещото лице, които неточности се отразявали и на крайното заключение по
експертизата. Въпреки това, при постановяване на решението, съдът възприел
изцяло заключението на вещото лице. Наред с това, първоинстанционният съд
допуснал противоречие в мотивите си относно приложимата нормативна
уредба в случая и по- конкретно по въпроса дали специалните нормативни
3
актове, регламентиращи процесните правоотношения съдържат или не
съдържат изрична уредба на труда, положен извън нормативно установеното
работно време.
Твърди, че показанията на св.Б. които сочели, че времето за инструктаж,
сдаване и предаване на смяната отнемали повече от 30 минути, а именно
повече от 1 час, не се подкрепяли от събраните по делото доказателства.
Сочи, че свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията
на затвора, след бариерата, имало служебен стол и лавка, където служителите,
които идвали сутрин за работа, можели да закусват и пият кафе, след като
преминат бариерата, но с това не започвало тяхното работно време. Работното
време на служителите започвало съгласно съответните заповеди в 08,15 часа в
стаята за развод на наряда. Цитира разпоредбата на чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС,
според която назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за
инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, като
кредитирайки показанията Б. съдът пренебрегнал тази разпоредба. Намира, че
идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не задължавало
жалбоподателя да плаща допълнителен труд на служителя, след като нямало
писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави
това.
Твърди, че показанията на св.Б. категорично не кореспондирали с
обективната истина, като действията, които ищецът твърдял, че извършва
преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на
затвора, не му били вменени в задължение. Обстоятелството, че служителят,
явявайки се по собствена инициатива на работното си място във време, което
той самият е определил, не давало основание да се отчита и заплаща
извънреден труд.
Прави искане решението на районния съд в обжалваната част да се
отмени. Претендира разноски.
С жалбата е направено доказателствено искане в съдебното заседание
пред въззивната инстанция да бъдат прегледани представените по делото
видеофайлове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от И. С. П. чрез адв.Д., в който се поддържа неоснователност, като се
излагат се подробни съображения във връзка с наведените в жалбата доводи.
4
Смята, че било съвсем логично, когато противоречията в показанията касаели
работното време на служителите, превес да вземат показанията на свидетеля,
който има същото работно време с това на ищеца.
Твърди, че разпитаният св.Ф. е служител в редовна смяна, който
приключва работа в 16,45 часа, а служителите, работещи в наряд, приключват
нарядите си около 21 часа, поради което неговите впечатления относно края
на всеки наряд не били преки и непосредствени.
Твърди, че първоинстанционният съд в присъствието на двете страни,
възпроизвел в съдебно заседание и прегледал предоставените 2 броя дискове,
което коствало много време, като било невъзможно да бъде разпознат ищеца -
дали изобщо присъствал на самия запис.
От събраните доказателства било установено, че определените в
заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно
недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими
съпътстващи постовата дейност действия. Оспорват се твърденията на
жалбоподателя за наличие на противоречие между възприетата нормативна
уредба и постановеното решение, както и на доводите за неправилно
възприемане на допълнителната СИЕ, която била приета и неоспорена от
страните в последното съдебно заседание.
Прави искане жалбата да бъде отхвърлена, а решението на районния съд
- потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
С протоколно определение от проведеното на 20.03.2025 г. открито
съдебно заседание е оставено е без уважение искането за преглеждане на
видеофайловете пред въззивната инстанция.
Пазарджишки окръжен съд, като прецени валидността и допустимостта
на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.215, ал.5, т.2 от ЗМВР,
чл.187 ал.7 от ЗМВР, чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против ГДИН ищецът И. С. П. твърди, че между
страните съществува служебно правоотношение, тъй като ищецът бил
държавен служител на длъжност надзирател първа степен от надзорно -
охранителния състав в ответната ГДИН при Министерство на правосъдието
5
гр.С., с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора П.. Сочи
правната уредба уреждаща статута на държавните служители от ГДИН при
МП, техните права и задължения. Посочва, че работата в системата на ГДИН
била организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни
дежурства или по 12 часа, по предварително утвърдени графици за смените
при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен период.
Твърди, че в период от 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. изпълнявал
служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на работа, а за
периода от 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. на 12 часов режим на работа.
Работното време било за отчетен период, при сумирано изчисляване на
работното време, което включвало продължителността на положените от него
дежурства по предварително утвърден график, както и часовете труд,
положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания,
обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи
дейности.
Твърди, че реалната продължителност на всяка работна смяна била
различна от нормативно установената (12 или 24 часа), тъй като към нея
трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Твърди, че се
явявал на работа 15 минути преди началото на работното време, за да бъде
проверена наличността и годността му и бил освобождаван от наряд
значително по-късно след изтичане на работната му смяна. Посочва, че
времето, през което осъществявал професионална дейност, било необходимо
за подготовка на наряда, включваща наличността на състава по ежедневна
ведомост, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и оборудване с
боеприпаси за външните постове, време за придвижване до поста от мястото
на инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на постовете по опис от
следващото отделение, респективно от следващия постови надзирател.
Последното от своя страна включвало дейности по приемане и сдаване на
поста, попълване на документи, обход на поста и проверка състоянието на
средствата за сигнализация, проверка на всички спални помещения за тяхната
цялост, санитарни помещения, врати, прозорци, решетки, стени, катинари,
извършване на обиски и претърсвания, проверка на състоянието и
наличността на лишените от свобода, изготвяне на доклад за констатираните
по време на дежурството нарушения от сдаващия постови и времето за
6
придвижване от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето за отвод
извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на смяната от
длъжностното лице. Така изброеното продължавало около 2 часа над
нормативно установеното за едно 12 или 24 часово дежурство.
По време на тези съпътстващи постовата дейност действия ищецът
изпълнявал служебните си задължения, бил на разположение на дежурния
главен надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал
се и оставал на територията на затвора толкова, колкото му било разпоредено
в съответствие с решението на Началника на Затвора П.. Твърди, че всички
тези действия представлявали част от работното му време, но не се отчитали и
съответно заплащали. В този смисъл посочва, че ежедневните нарядни
ведомости отразявали не реалната, а нормативно установената
продължителност на смените, без да се включва времето за посочените
дейности, съпътстващи дежурствата. Твърди, че времето, отработено от него
преди началото на 12 и 24-часовото дежурство и след края му, следвало да се
отчита и заплаща от ответника като извънреден труд, тъй като през цялото
това време бил реално ангажиран, за да изпълни дежурството си. Поради това,
че фактическата продължителност на всяка смяна не била реално отчитана, в
случаите, когато ищецът е надвишавал нормата си работно време за отчетен
период, същият е полагал извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен
размер, нито заплащан като такъв с 50% увеличение на база основното му
трудово възнаграждение.
Посочва, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за
извънреден труд през процесния период ставало изискуемо след 25-то число
на месеца, следващ отчетния период, тъй като съгласно вътрешните правила за
организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови
възнаграждения се изплащат до 25-то число на месеца, т.е. задължението е
изпълнимо до 25-то число и длъжникът е в забава след изтичане на падежа
Твърди, че през процесния период е изработил общо около 400 часа
извънреден труд. Изтъква се, че отказът на ответника да зачете реалната
продължителност на работната смяна, без да отчита съпътстващите наряди
дейности, противоречи, както на разпоредбите на Кодекса на труда, както и
практиката на Съда на Европейския съюз. В тази насока цитира съдебна
практика. Твърди, че е отработил около 400 часа извънреден труд, като при
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%
7
съгласно чл.187, ал.7 ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде
компенсиран по 13 лева. Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден било част от задължението му за плащане на
трудово възнаграждение, което е установено със срок и на основание чл.84,
ал.1, ЗЗД ответникът изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да изплати съответното възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 5 200 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 24.03.2020 г.- 24.03.2023 г., сумата от 500
лева, представляваща общ сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от
възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и
законната лихва върху главницата, считано от момента на изпадане в забава до
датата на окончателното изплащане на паричното задължение. Претендира
разноски.
С протоколно определение от 08.11.2024 г. е допуснато изменение на
предявения иск за главница в размер на 5 200 лева чрез намаляване на неговия
размер от 5 200 лева на 2 242,69 лева и предявения иск за обезщетение за
забава чрез намаляване на неговия размер от 500 лева на 262,94 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна ГДИН чрез юрисконсулт Р.
депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковите
претенции. Посочва, че правоотношения със служителите в ГДИН се уреждат
от ЗИНЗС и правилника за прилагането му, а субсидиарно приложение
намирали разпоредбите относно държавната служба в Закона за
Министерството на вътрешните работи, съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС.
Средната денонощна продължителност на работното време на служителите от
надзорно-охранителния състав за месеца не можела да превишава
установената продължителност на работния ден, т.е. държавните служители,
работещи на смени по график, следвало да изработят 168 часа за един месец,
за да покрият необходимия норматив при средно 21 работни дни месечно за
служителите на ненормирано работно време. Съгласно подробно посочени в
ОИМ заповеди, работното време на тези служители се изчислявало сумарно за
тримесечен период, като изчисляването на нормата работно време в часове се
извършвала, като броят на работните дни, включени в периода, се умножават
по нормалната продължителност на работния ден - 8 часа. За работно време от
8
8 часа се осигурявала половин час почивка, за работно време от 12 часа - 45
минути почивка, и за работно време от 24 часа - 90 минути почивка. Твърди,
че за процесния период при 24 часова смяна се зачитала цялата
продължителност на работното време от 24,5 часа заедно с почивките, като в
това работно време били включени и всички мероприятия относно
инструктажа, сдаване и приемане на постовете съгласно посочените заповеди
и във връзка е изменението на ЗИНЗС с ДВ. бр.14/10.02.2017 г. Посочва, че
ищецът не е давал писмено съгласие за полагане на извънреден труд за
допълнителни 25 часа над допустимите 70 часа на отчетен период. Заявява, че
при отчитане на работното време и извънредния труд на служителите от
надзорно - охранителния състав не следва да взема предвид коефициентът за
нощен труд от 0,143 от КТ, позовавайки се на ТР №1/2020 на ВКС, ОС на ГК.
Относно твърдението на ищеца за необходимостта да идва на работа 15
минути пред началото работното време сочи, че служителите нямат такова
нормативно установено задължение. В тази връзка цитира заповед №Л-
1269/01.09.2021 г. на ЗА Началник на Затвора – П. гл. инспектор Д.Д., Заповед
№Л-148/31.01.2022 г. на старши комисар В.К. и Заповед №1551/24.11.2022 г.
на старши комисар В.К., където било ясно посочено, че началото на работно
време е 08:15 часа до 08:45 часа на следващия ден при 24-часов график за
работа.
По отношение на 12-часовия наряд посочва, че съгласно Заповед
№1551/24.11.22 г. старши комисар К. на основание Заповед №05283/17.08.21 г.
и чл.16б (1) от ППЗИНЗС; Заповед №Л-1687/23.12.22 г. на основание Заповед
№05-283/17.08.21 г. и чл.16б.(1) от ППЗИНЗС за всяка от дневните и нощни
смени за работа са включени в работното време допълнителни 30 - минути за
сдаване и приемане като за отработено време се отчита 12 ч. и 30 минути за
всеки 12 - часов наряд. Твърди, че е била назначена комисия, която да
установи реалния период от време, с който се удължавала работната смяна,
заради сдаването и приемането на всички постове в затвора и последващия
отвод, за което бил съставен Протокол №ВД/МЗ-48/12.02.19г. Установеното от
комисията време на удължаване на работата в затвора е 30 минути, като това
време било добавено след това със заповедите на началника на затвора
относно реда за определяне на работното време на държавните служители в
Затвора - П. през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и включено към работната норма
часове, които трябвало да положат служителите на тримесечие, като
9
разликата отработени часове над тримесечната норма е изплащана на
служителя под формата извънреден труд.
Твърди, че съгласно постовите книги, които е подписвал по дата и час
ищецът сутрин при сдаването на наряда, през процесния период не е имало
случай да си тръгва по-късно от 08:45 ч. при начало на работния ден 8:15 ч.
След като служителят се подпишел, че е сдал поста, той повече нямал
задължения към работодателя и му оставало да извърви 50 метра разстояние
от корпуса до КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което
следвало до 5 минути време за отвод и напускане на затвора. Посочва, че
съдът следва да съобрази, че всеки затвор е с различна сградна база, различна
охраняема площ в декари, различен брой външни и вътрешни постове за
служене и различен брой лишени от свобода за преброяване. Твърди, че
ищецът при приемане и сдаване на поста в затвора се е подписвал в „постови
книги“, от които било видно реалният час на сдаване на поста сутрин в края на
24- часовата смяна, като това сдаване е ставало след като служителят е
преброил затворниците заедно с новата смяна служител, обходил е постовете
съгласно чл.311 от ППЗИНЗС. От момента, в който служителят е сдавал поста,
за него повече нямало задължения да остане в затвора и му оставало да
извърви 50 - 100 метра до изхода на затвора.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне
на исковата претенция. Претендират се разноски. Сочи доказателства.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
прие за установено следното:
Не се спори по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с
ответника, като за исковия период е заемал длъжността „Надзирател I степен“
от надзорно –охранителния състав в ответната Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието гр.С. с място на
изпълнение на служебните задължения в Затвора П..
Няма спор и че за периода 24.03.2020 г. - 01.12.2022 г. ищецът
изпълнявал служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на
работа, а за периода от 01.12.2022 - 24.03.2023 г. - на 12 часов режим на
работа.
Установено е от доказателствата по делото, че при определяне на
дейностите, включващи се в работното време – почивки и време за хранене са
10
съобразени както вътрешните, така и международните стандарти.
Същественият въпрос е дали реалната продължителност на изпълнение
на служебните задължения е такава, каквато работодателят е приел с
цитираната заповед -12 часа и 30 минути за 12-часовите смени и 24 часа и 30
минути за 24- часовите смени.
Приложени по делото са протоколи за положен труд за периода ,за който
претендира ищеца, в които фигурира и той, както доказателства за
извършените плащания на възнаграждение.
Съставен е протокол от нарочно назначена комисия на 12.02.2019 г., в
който комисията е приела след замерване на времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане ,сдаване, извършване на обиск и
претърсване по график, отвод и освобождаване от наряд, че при 24- часов
наряд тези дейности започват в 8,15 часа и свършват в 9,15 часа.
Със Заповед от 27.06.2019 г. относно реда за разпределяне на работното
време, отчитането му и компенсирането на работа извънработното време е
определено работно време при 24 – часов наряд за длъжността от 8,15 до 8,45
на другия ден. В Заповед от 23.10.2020 година на Директора на Затвора е
разпоредено началото на работното време при 24-часов наряд на служителите,
на длъжност на ищеца да е 8,15 а края 8,45 на другия ден, като дейностите по
чл.305, 306, 307 и 311 от ППЗИНЗС да се извършват в този период. В чл.17.1
на тази заповед изрично е предвидено, че когато служител работещ в наряд
надвиши установения брой часове за отчетен тримесечен период, тези часове
се компенсират като извънреден труд въз основа на съставен надлежен
протокол. Тази заповед е издадена въз основа на заповед на Министъра на
правосъдието от 06.10.2020 година.
С последващи Заповеди на Директора на Затвора П. от 01.09.2021 г.,
31.01.2022 г., 24.11.2022 г. и 23.12.2022 г. отново са уредени тези въпроси.
Продължителността на работното време е уредена по идентичен начин. В
заповедта от 24.11.2022 и 31.01.2022 година е определена продължителността
на работното време и при 12-часов наряд - от 8,15 до 20,45 часа.
Със Заповед на Министъра на правосъдието, очевидно дала основание и
за издаване на цитираните заповеди на Началника на Затвора П. е разпоредено
времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
11
освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр. С. да е в рамките на 45
минути, а в останалите затвори – 30 минути.
От представените заповеди, както и от останалите доказателства по
делото е видно, че редът и организацията на работното време е съобразена с
цитираната практика на СЕС.
В първото заседание по повод отговора на ответника от представителя
на ищеца са изложени доводи, касаещи почивките за хранене, които съдът
няма да обсъжда, тъй като видно от представените по делото заповеди тези
въпроси при ответника са уредени както в съответствие с вътрешното, така и в
съответствие с приложимото европейско право.
В това заседание са изложени възражения още относно довода, касаещ
полагане на подписи в постовите книги, като се твърди, че полагането на
подпис не слага край на задълженията по служба на ищеца. Следва да се
посочи, че доказателства – постови книги с положени подписи от страната ,по
делото не са представени.
По отношение на Протокола от 2019 година, съставен на 12.02.2019
година оспорване не е направено, а и той е представен от ответника.
Като доказателства по делото са приети видеодискове. При
представянето им, представителят на ищеца се е противопоставил с доводите,
че отразеното на тези дискове касае съвсем кратък период, а и страните не
разполагат с възможността за правилното им разчитане, като е изразил и
резерви по автентичността им.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Б. и Ф..
От показанията на свидетеля Е.М. Б. – колега на ищеца, и председател на
синдикалното дружество в Затвора в гр.П., се установява как протича
обичайно работния ден на ищеца. От показанията на свидетеля става ясно и
какви са установените вътрешните правила за служителите на затвора, които
преминават през един и същ режим всеки работен ден. Явявали се на работа в
08:00 часа и малко след това влизали в стаята за инструктаж, като уточнява, че
нямало заповед на началника за явяване в 08:00 часа. Следвало строяване от
командира на отделението, който бил застъпващ наряд. Извършвало се
строеви преглед, снаражение, палки, белезници, униформено облекло,
12
осведомяване за здравословното състояние на всеки един от служителите и
вписване в ежедневната ведомост, че присъстват, в която се подписват само
при започване на наряда, като в нея се вписвало начален и краен час. Посочва,
че в 08:15 часа точно влизали инструктиращите /новият дежурен главен
надзирател, старият главен надзирател и инспекторът по охраната/ и започвал
инструктажът, който продължавал не по-малко от 5 минути на всеки един от
тях. Следвало снаряжаване на външните постове, които са по периферията на
затвора, снаряжаване на външните постове с брой оръжие и брой боеприпаси,
приемане на спалното помещение за тяхната цялост - проверки на решетки,
прозорци, катинари, брави, хигиена, санитарни възли и преброяване на
лишените от свобода във всяка една килия. След това приемали поста,
респективно го напускали, като последното не било равнозначно на
приключване на дежурството. От показанията на свидетеля се установява, че
освобождаването от дежурството е около 21.00 часа, ако е дневна смяна,
респективно 09.00 часа при нощна и 24 часов наряд. По време на наряда се
полагат и почивки на надзирателите, както и 30 минути време за хранене, през
което време били на разположение. Сочи,че на практика служителите работят
около 12 часа и 30 минути, като допълнителните 30 минути не се заплащат
като извънреден труд и не се начисляват. Според показанията на свидетеля, се
е случвало да си тръгнат от работа в 21.00 часа, дори по-късно, тъй като след
20.45 часа е необходимо технологично време да се съберат всички служители
в стаята за инструктаж.
От показанията на свидетеля Г.Ф. - Началник на сектор „Надзорно -
охранителна дейност“ се установява, че през процесния период ищецът е
заемал длъжността „надзирател“. Работното му време като надзирател
започвало в 08:15 часа за дневната смяна, респективно 20:15 часа за нощна, в
стаята за провеждане на инструктаж, и той не бил длъжен да идва 15 минути
по – рано на работа. За процеса на сдаване, приемане на постовете и отвод на
служителите са им били необходими 30 минути. Сочи, че през исковия период
е имало единични случаи на забавяне на времето на служителите, в които
случаи не се задържала цялата смяна, а само конкретният служител.
Установява се от показанията на свидетеля, че бариерата се намира в началото
на района на затвора. Началото на работната смяна на всички служители в
наряд започвало в КПП 1, където се намирала и стаята за инструктаж, и оттам
служителите влизали. През КПП 1 минавали и на излизане. Посочва, че се
13
случвало някой път като влизал в стаята за инструктаж в 08:15 ч., служителите
да са наредени, а понякога не. Свидетелят Ф. споделя, че работи редовна
смяна и работното му време е от 08:15 часа до 16:45 часа. Изяснява как се
изчислявала, респективно изплащал извънредния труд на служителите в
Затвора гр. П.. Показанията на св. Ф. касаят изготвянето и контрола върху
извършваните видеозаписи.
На представените видеофайлове е извършен оглед в присъствието на
този свидетеля Ф. и са констатирани часове на пристигане и тръгване на
ищеца за две конкретни дати, в края на исковия период.
По делото е прието и заключение на експерт с икономическа
компетентност - първоначално и допълнително.
За да изготви заключението си експерта е взел предвид всички
приложени по делото доказателства, както и предоставените му такива
счетоводни документи от ответника.
В първоначалното си заключение, съобразявайки разпоредбата на чл.16
от ППЗИНЗС експерта е направил изчисления, при допускане, че ищецът е
полагал извънреден труд за процесния период, в случай, че се приеме, че
същия се е явявал 15 минути преди началото на работната смяна и си е
тръгвал от работа около 15 минути след края на работната смяна по заповед.
Заключението му е изготвено, като експерта е съобразил сумираното отчитане
на работното време, въведено със закона и ПП. При тези условия не цялото
време на полаган труд би се приело като извънреден. Според експерта
неизплатения извънреден труд, отчетен по този ред за исковия период е 389,45
лева, а лихвата възлиза на 43,86 лева.
По искане на ищеца е допусната допълнителна експертиза, изготвена в
два варианта. В първия вариант изчисленията са направени при допускане, че
положеният извънреден труд е по 30 минути, при което обща сума на положен
извънреден труд – 1 166,84 лв., а лихвата – 136,98 лв. При вторият вариант
изчисленията са направени при допускане, че положеният извънреден труд е
по 60 минути, при което общата сума на положен извънреден труд е 2 242,69
лв., а лихвата – 262,94 лв.
Именно първи вариант на това допълнително заключение е приел
първоинстанционния съд, без да изложи мотиви за това.
14
При така приетата фактическа обстановка, съдът намира предявените
искове за частично основателни.
Предявените искове са с правно основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, във вр.
с чл.178, ал., т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Установено е безспорно, че ищецът е полагал труд на длъжност
„Надзирател“ първа степен от надзорно-охранителния състав“ в ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието гр.С. с място на изпълнение на служебните задължения в
Затвора град П., давайки 12- и 24 - часови наряди за различни периоди от
време, изяснени от експерта.
Безспорно е, че по силата на заповедите на Началника на затвора
работното време е 12,30 часа и съответно 24,30 часа.
Спорен е на първо място въпроса дали реално полагания труд е с такава
продължителност или по-продължителен, с оглед необходимите дейности,
които следва да се извършат.
В показанията си св. Б. твърди, че необходимото време е повече от 30
минути, дори повече от един час, описвайки подробно действията при
встъпване и освобождаване от наряд. Показанията на този свидетел са
конкретни и последователни, поради това, че този свидетел полага същия по
вид труд. Първоинстанционният съд напълно правилно е анализирал
показанията на разпитаните двама свидетели, като е отчел заинтересоваността
на св. Ф., съобразно заеманата от него длъжност. За такъв вид
заинтересованост при показанията на св. Б. не може да се говори, дори и той
да е ищец в идентично производство. Впечатленията му са непосредствени и
конкретни, за разлика от тези на св. Ф., който е служител в редовна смяна,
поради което неговите впечатления относно края на всеки наряд не могат да се
приемат за преки и непосредствени.
Освен това не може да се пренебрегне и съставения протокол от 2019
година на комисия, в която са участвали както представители на
затворническата администрация,така и представители на синдиката и в този
протокол е признато, че необходимото време за извършване на всички
дейности в процеса на даване на нарядите е с един час повече от нормалното
12 часово или 24 часово време.
15
Анализирайки всички доказателства по делото, съдът правилно е приел,
че необходимото време е с 1 час повече от 12, съответно 24 часа и отчитайки
определените с нарочна заповед 30 минути продължителност.
Един от основните въпроси, поставени във въззивната жалба на
ответника касае кредитирането на представените доказателства на електронен
носител.
Във връзка с направените доводи по отношение на тях, съдът намира за
необходимо да отбележи следното:
Прието е в съдебната практика, че установяването на спорните
обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона
доказателствени средства, а именно писмени и гласни доказателства,
обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата
следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат
непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат
разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на
логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство,
отразената картина и сторения коментар.
Процесуалният закон не урежда нарочно и отделно веществените
доказателства, но по аргумент на чл.204, ал.1 ГПК следва да се приеме, че те
са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото
доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или
от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки
предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора
факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо
от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено
доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат
интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания,
то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на
доказването в гражданския процес.
Действително в повечето случаи преди съдът да ги приеме, е
необходимо извършването на експертиза от определено от съда вещо лице.
Целта на тази експертиза е да докаже автентичността на записа, т.е. дали е
манипулиран и да се идентифицира лицето/лицата от предоставения запис.
16
Тук следва да се уточни, че не винаги е необходимо извършването на
експертиза, за да бъдат приети като доказателства звукозаписи и видеозаписи.
Такава е хипотезата, при която при представяне на такива доказателства
насрещната страна не ги оспори. Тогава съдът може да приеме
доказателствата и да ги приобщи към делото без изготвянето на експертиза от
вещо лице.
Видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след
приемането на носителя (диск, касета и др.) по делото като веществено
доказателство. Специфичният способ за възприемането му е оглед, който е
регламентиран в чл.204 ГПК. Огледът се осъществява с участието на двете
страни. Установените при огледа факти следва да се разгледат от съда заедно с
останалите обстоятелства по спора.
Съдът е извършил оглед на тези веществени доказателства, като е
посочил че „не ги взема предвид“, което е доста неясно съображение, не става
ясно дали ги изключва от доказателствата по делото или по-скоро счита, че не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по спора. Всички
доводи във въззивната жалба на ответника, относно достоверността на тези
записи нямат отношение към спора. Същественото,според въззивната
инстанция, която е отказала да уважи доказателственото искане на страната, е
че действително тези записи на първо място са приети като такива от
първоинстанционния съд и касаят кратък период от време и от тях изводи,
относими за целия период на претенцията не могат да се направят.
След като въззивната инстанция приема, че с оглед полагания от ищеца
специфичен труд, дейностите, които се извършват като своеобразна
подготовка при встъпване да изпълнява задълженията си и при освобождаване
от тях, отнемат повече от редовното време – съответно 12 и 24 часа и повече
от удълженото с 30 минути време – или общо 1 час, така както е приел и
първоинстанционният съд, следва да се отговори на въпроса относно
приложимите разпоредби при изчисляването и отчитането на този труд.
Относимите конкретни разпоредби за изследване на този въпрос са в
ППЗИНЗС - чл.16а-чл.16ж. За неуредените въпроси, съгласно изричната
препратка на чл.18 от ППЗИНЗС се прилага ЗМВР.
Само за яснота следва да се посочи, че в чл.187, ал.3 от ЗМВР е
предвидено също сумирано отчитане на работното време.
17
Тезата на жалбоподателя ищец се основава на направеното от него
тълкуване на относимите норми на ППЗИНЗС.
Съгласно чл.16а от Правилника нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й
служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, каквато
е дейността на ищеца, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
наряди по утвърден график.
В ал.5 на същия текст е предвидено, че при служебна необходимост със
заповед на началника на териториалната служба продължителността на
работното време на държавните служители, работещи в наряд, може да бъде
удължено, но не с повече от една втора от нормалната дневна
продължителност на работното време. Именно на това основание е удължено
работното време с 30 минути, за което е издадена нарочна заповед и по който
факт не се спори.
Разпоредбата на чл.16е, ал.2 от Правилника предвижда, че работното
време на държавните служители, работещи в наряд се изчислява и отчита в
часове, сумирано за тримесечен период. Именно този текст основно тълкува
процесуалния представител на жалбоподателя, като счита че първо се
извършва изчисляване и отчитане, като извънредния труд за всеки наряд са
зачита отделно.
Разпоредбата на чл.16е от ППЗИНЗС изрично урежда какво включва
отработеното време, а именно работните часове в рамките на установеното
редовно работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за
физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически
извършената работа по време на разположение (активен период на
разположение в поделението); времето за провеждане на професионално
обучение и времето на дежурство.
Именно във връзка с уредбата на ал.1 на текста са и разпоредбите на
ал.3 и 4 от ППЗИНЗС.
Разпоредбата на чл.16 е ал.2 от ППЗИНЗС не създава затруднения при
тълкуването и. Текста е ясен и съдът го приема по следния начин -
18
работодателят отчита времето на конкретния работник или служител в края на
отчетния период. В края на отчетния период се определят действително
изработените часове и се прави сравнение с нормалната продължителност за
този период. Когато нормата е превишена ,ще е налице извънреден труд ,който
следва да се отчете и заплати като такъв. Обратното – така както се приема от
ищеца, означава да се обезсмисли сумираното отчитане на работното време и
да се позволят ситуации, когато работникът е полагал по-малко труд от
нормативно определения за периода, но пък е полаган извънреден труд, което
е очевидно абсурдно.
Така е уреден въпроса и с изчисляването и отчитането на труда при
установено сумирано отчитане за определен период и в КТ.
Поради изложеното до тук, съдът счита, че за размера на иска следва да
бъде съобразено първоначалното заключение на експерта, което държи сметка
за приложимата нормативна уредба.
Според това заключение претенцията е основателна до размер на 389,45
лева главница и 43,86 лева – лихва.
Уважавайки иска, според допълнителното заключение, без да мотивира
по никакъв начин решението си относно размера, съдът е постановил
неправилно решение над посочените размери, което следва да бъде отменено
и исковете отхвърлени до размера на 1 166,84 лева главница лева и
обезщетение за забава в размер на 136,98 лева.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция следва претърпят
корекция и присъдените в първата инстанция разноски, които се дължат на
страните на базата, прието от първоинстанционния съд, като с оглед изхода на
спора на ищеца се дължат разноски в размер на 139 лева, а на ответника 166
лева. Следователно, решението в частта за присъдените разноски за адв. Д.
следва да се отмени над размера от 139 лв., а на ответника да се присъди
допълнително сумата от 70 лв.
Съобразно частичното уважаване на въззивната жалба на жалбоподателя
пред въззивната инстанция се дължи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, а на процесуалния представите на ищеца, представлявал
го при условията на чл.38, ал.2 от ЗА 200 лева.
За да определи последния размер съдът отчете както Наредбата за
19
възнаграждения за адвокатска работа, използвайки посочените в нея размери
като ориентир за цената на адвокатския труд, така изхода на спора пред
въззивната инстанция.
По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1554/09.12.2024 г. по гр.д.№1085 по описа за 2023
г. на РС – П., В ЧАСТТА, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, гр.С., бул.„Г.Н.Г.С.” №21 да заплати на И. С. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„М.“№6, ет.7, ап.42 дължимото му
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода
от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. над размера от 389,45 лева до размер на
1 166,84 лева главница, както и над размера от 43,86 лева до размера на 136,98
лева – лихва, като ОТХВЪРЛЯ исковете в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ решението, В ЧАСТТА, с която Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, гр.С., бул.„Г.Н.Г.С.” №21 е осъдена ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК, ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция гр.С., ул.„Рикардо Вакарини“ №14 Б. офис 2, на основание
чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата,
разноски над размера от 139 лева до размер на 416,28 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.С., бул.
„Г.Н.Г.С.” №21 ДА ЗАПЛАТИ на адв.А. Д. от САК, ЕГН ********** на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за
адвокатурата, сумата в размер на 200 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.
„М.“№6, ет.7, ап.42 ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, гр.С., бул.„Г.Н.Г.С.” №21 разноски за юрисконсултско
възнаграждение 70 лева допълнително за първата инстанция, съобразно
20
изхода на спора и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за втората
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21