Решение по дело №348/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

взе предвид следното:

Производството е по чл.278 от ГПК.

М. Й. Д., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.6, съдебен адресат адвокат Е. А. П., [населено място], [улица], ет.1, оф.4, е подала частна жалба срещу определение № 8949/18.11.2015 г., постановено по гражданско дело № 2019/2015 г. на Районен съд Благоевград, ГО, 6 състав, с което производството е прекратено поради липса на правен интерес и г-жа Д. е осъдена да заплати на И. Т. К., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [жк], [улица], вх.А, ет.6, ап.18, съдебен адресат адвокат А. М., [населено място], [улица], сумата от 480,55 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с утвърдената съдебна практика. Районният съд не отчел становището на Д., че тя разбрала за искането на ищеца с получаване на исковата молба и посочила, че няма против да подпише декларация-съгласие. Не било взето предвид и изложеното в депозирания й писмен отговор, че не била дала повод за завеждане на делото, както и че направила признание с оглед представянето на декларация-съгласие. Сочените обстоятелства безспорно останали неизяснени, а същите имали значение за правилността на обжалвания съдебен акт. Налице било и процесуално нарушение с оглед недопускането на своевременно направените доказателствени искания за установяване на сочените от Д. обстоятелства. По делото не бил изготвен и доклад, което също представлявало процесуално нарушение. Делото не било изяснено от фактическа и правна страна и не били събрани необходими, допустими и относими доказателства въпреки своевременното искане за събирането им. С оглед на това се моли, на основание чл.266, ал.3 вр. чл.278 от ГПК, да се изслушат двама свидетели, при режим на довеждане. Нелогично при постановяване на обжалвания съдебен акт била възприета за основателна изложената от ищеца фактическа аргументация относно претенцията му, която не почивала на доказани релевантни причини за съдебното произнасяне. В този смисъл обжалваният съдебен акт се явявал и необоснован. Той бил незаконосъобразен и в частта за разноските, тъй като Д. не била дала повод за завеждане на иска и било налице признание с оглед представяне на сочената декларация. Изрично в чл.78, ал.2 от ГПК било посочено, че ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат на ищеца в производството. Ищецът не съзнавал, че по този начин лишава от крайно необходими средства детето им. Изложеното определяло порочността на обжалвания съдебен акт, налагаща неговата въззивна отмяна и решаването на спора по същество, като се съберат сочените в частната жалба доказателства, с оглед изясняване на релевантните обстоятелства. Претендират се и сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

Насрещната страна, чрез адвокат М., е депозирала отговор. Счита частната жалба за неоснователна. Районният съд правилно възприел доводите на ищеца, че ответницата е дала повод за завеждане на делото, тъй като до датата на предявяване на иска не е дала своето съгласие в предписаната от закона форма, а със съставянето на декларацията в срока за отговор ответницата целяла именно да се освободи от задължението си съгласно чл.78, ал.1 от ГПК по заплащане на разноските по делото и да възложи в тежест на ищеца своите разноски по делото. Изразява се несъгласие с твърдението на жалбоподателката, че съставянето на декларацията-съгласие от нейна страна представлявало по същество "признание на иска". И в отговора на исковата молба, и в откритото съдебно заседание, провело се по делото, ответницата и нейният процесуален представител категорично оспорили предявения иск, твърдейки, че същият бил неоснователен. Правно и процесуално недопустимо било едновременното наличие на две коренно противоположни тези относно иска - по оспорването му и по признаването му. Съдът правилно прекратил производството по делото, тъй като с представянето на декларацията-съгласие от страна на ответницата, за ищеца отпаднал правният интерес от по-нататъшното водене на делото. Това процесуално действие на ответницата по делото по същество сложило край на съдебния спор по делото, тъй като същият се коренял именно в липсващото съгласие на майката. Ето защо районният съд правилно приел и че не се налага да допуска и уважава доказателствени искания на страните, тъй като с извършването им страните целяли да установяват обстоятелства, които били извън правния спор по делото. Съдът правилно приел, че след предоставянето в оригинал от ответницата на ищеца на декларацията-съгласие, което било направено в заседанието на 18.11.2015 г., продължаването на производството по делото е безпредметно и недопустимо, поради което и същото следва да бъде прекратено. Подадената частна жалба била неоснователна и обжалваният съдебен акт следвало да бъде потвърден от въззивния съд.

Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима. П. от насрещната страна отговор също е редовен и допустим, което обуславя и неговото съобразяване от въззивния съд при произнасянето му по казуса.

Разгледана по същество, жалбата, насочена срещу прекратяването на първоинстанционното производство, е неоснователна.

Развилият се пред Районен съд Благоевград процес е бил по реда на чл.127а от СК - спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина. Както се посочва в определение № 257 от 04.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1592/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията С. Д., производството по е специфично производство по спорна съдебна администрация и ако между родителите не съществуват разногласия относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, т.е. ако родителите са постигнали съгласие по тези въпроси - , това производство се явява процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца. Наличието на нарочна декларация от родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за това детето да пътува с другия родител, който не упражнява родителските права, в чужбина и издаването на съответните документи за това, е относимо към допустимостта, а не към основателността на искането по . В такава насока е и определение № 1138 от 21.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3426/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б., според което твърдението, че ответникът не отказва да даде съгласие на детето да пътува в чужбина, има отношение към правния интерес от производството по от СК. Прекратителното определение на Районен съд Благоевград е в съответствие с тази практика на ВКС, както и е съобразено с едно от принципните положения в гражданския процес, а именно - че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всяко съдебно производство и само при наличието на такъв за съда възниква задължението да разгледа иска по същество. С представянето на декларацията-съгласие от страна на майката в откритото заседание, провело се на 18.11.2015 г., правният интерес на бащата от воденето на делото е отпаднал, което има за последица точно прекратяването на процеса.

Не са били налице условията за постановяване на решение при признание на иска, както неоснователно се твърди в частната жалба. На първо място, за да се стигне въобще до такова решение, предявеният иск трябва да е допустим, т.е. да ги има процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Независимо от направеното признание на иска, ако същият е недопустим /както в случая/, съдът не може да се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК, защото само един допустим иск може да бъде основателен или неоснователен /така и решение № 20 от 07.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията М. С./. На следващо място, задължително условие за постановяване на решение при признание на иска е да има изрично направено искане за това от ищеца /така и решение № 51 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5299/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б. П./, а такова в случая липсва. На последно място, от материалите по делото не се установява майката да е направила признание на иска. Напротив - в писмения си отговор тя на три места заявява, че с оглед представената от нея декларация-съгласие е отпаднал правният интерес на бащата от воденето на делото. В провелото се открито заседание пред районния съд адвокатът й изрично е застъпил позицията, че "вече не е налице правен интерес по производството", предвид което и съдът трябва да "приеме иска за недопустим".

Не се констатират и сочените в жалбата процесуални нарушения. След като отпадне правният интерес на ищеца от образуваното съдебно производство, съдът следва да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да прекрати делото, без да изследва основателността на иска и да прави фактически и правни изводи по предмета на спора. Действайки по този начин, Районен съд Благоевград е процедирал в съответствие със закона. По тези съображения не се налага и Окръжният съд да допуска и събира поисканите с жалбата гласни доказателства.

Въззивната инстанция няма да взема отношение по частта от жалбата, касаеща присъдените на бащата разноски. Това се налага от факта, че майката е задвижила процедурата по чл.248 от ГПК пред първата инстанция, книжата са разменени, постъпило е съответно становище от бащата, като единствено липсва произнасяне на районния съд по въпроса. Ето защо в тази част делото следва да му бъде върнато за произнасяне по молбата с правно основание чл.248 от ГПК.

Разноски на жалбоподателката няма да се присъждат, защото жалбата й се оказа неоснователна.

Настоящият съдебен акт няма да подлежи на обжалване. Съгласно не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая съдебното производство е образувано по реда на , производството по който е двуинстанционно. Подадената молба се разглежда от районния съд като първа инстанция, а решението му подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд, който се произнася с окончателен съдебен акт //. След като решението по такова дело не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, не подлежат на касационен контрол и определенията по него /в този смисъл е и определение № 508 от 17.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4857/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Д. Ц./.

По изложените съображения Окръжен съд Благоевград, ГО, IV въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8949/18.11.2015 г., постановено по гражданско дело № 2019/2015 г. на Районен съд Благоевград, ГО, 6 състав, в частта, с която производството е прекратено поради липса на правен интерес.

ВРЪЩА делото на Районен съд Благоевград за произнасяне по молбата с правно основание чл.248 от ГПК.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: