№ 94
гр. .............., 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – .............., XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Олга Златева
при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова
като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №
20225530103947 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Е. М. М. от .............. против ....“ АД, гр. ..... - по чл. 79 ал. 1 от
Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/.
Ищецът твърди, че бил притежател на кредитна карта в ...." АД, с номер ....... На ........
в 20,45 ч. получил съобщение по мобилния си телефон, че от кредитната карта имало
извършени плащания. Тъй като ищецът не бил нареждал такива плащания, веднага
извършил проверка и установил, че кредитната му карта липсва. При проверка на
съобщенията в телефона се оказало, че имал съобщения за пет извършени плащания на ........,
които не били нареждани от него: в 16,56 часа - на стойност 15,99 лв.; в 17,04 ч. - на
стойност 62 лв.; в 18,30 ч. - на стойност 81,99 лв.; в 19,26 ч. - на стойност 1282,22 лв. и в
19,29 ч. - на стойност 192,42 евро. Ищецът не бил нареждал с кредитната си карта да бъдат
извършени тези плащания, и не бил предоставял ПИН кода на картата на трети лица. В
случая била налице кражба на данни. За извършената кражба на картата и за
неоторизираните плащания ищецът незабавно уведомил банката на посочения от нея
телефон 0700 13 014, като след обаждането картата била блокирана, като след това подал и
сигнал на тел.112, който бил препратен към I РПУ гр....... На 21.01.2022г. от страна на ищеца
било подадено писмено искане за оспорване на транзакции с банкова карта с входящ
№.......г. до ответника. На 21.01.2022 г. от страна на ищеца била подадена и жалба до I РУ гр.
.............. с вх. № ........... Ищецът считал, че кредитната карта била открадната на Терминал 2
на летище ...... На ........ около 16,00 часа, ищецът пристигнал в гр. ..... от гр. ..... на Терминал
2, с полет на Райън Ер. Тъй като се оказало, че приятелят му, който трябвало да го вземе от
летището, закъснявал, останал да изчака на терминала, като посетил едно заведение,
намиращо се в дъното на терминала, непосредствено до входа за пристигащи. Опитал се да
1
заплати направената от него покупка на стойност около 11 лева, именно с кредитната карта,
но не успял, тъй като му изписало, че ПИН кодът бил грешен. По тази причина ищецът
заплатил покупката с друга негова карта /дебитна/. След около 10-15 минути напуснал
заведението, и закупил от единствения магазин, продаващ книги на терминал 2, една книга и
вестник, на стойност 22 лв., като покупката заплатил отново с дебитна си карта, като не
обърнал внимание дали кредитната му карта от „...... АД била в него. Според получен CMC,
покупката на книгата с дебитната карта /която покупка била редовна и не била оспорена/
била от обект RELAY 2 TERMINAL, a по-късно от същия този обект имало три покупки
/първите три от посочените по-горе/, платени с откраднатата кредитна карта. В 16,55 ч.
ищецът получил обаждане да излезе навън, тъй като транспортът му бил пристигнал, и
незабавно излязъл от терминала, а плащанията с открадната кредитна карта започнали
веднага след това - в 16,56 ч. Това будело съмнение, че най - вероятно бил наблюдаван кога
ще излезе, за да не би да установи липсата на картата, и едва след това започнали
плащанията. Във връзка с извършеното оспорване на трансакции, на 09.06.2022г. от страна
на банката бил изпратен отговор с изх. №9203-0010, с който Банката заявила, че щяла да се
позове на чл. 80 ал. 1 от ЗПУПС, съгласно която разпоредба, картодържателят следвало да
понесе загубите, свързани с всички неразрешени платежни операции, но не повече от 100 лв.
С оглед на това, банката възстановила на ищеца сумата в размер на 2950,27 лв. - от 3050,27
лв. Ищецът не бил съгласен с изплащане/възстановяване единствено на сумата в размер на
2950,27 лв., като считал, че банката следвало да възстанови цялата сума от 3050,27 лв. и
неправомерно банката не възстановила и остатъка от сумата в размер на 100 лв. Съгласно
чл. 80 ал. 1 от ЗПУПС, платецът можел да понесе загубите, свързани с всички неразрешени
платежни операции, произтичащи от използването на изгубен, откраднат или незаконно
присвоен платежен инструмент, до максимален размер, договорен между доставчика на
платежни услуги и ползвателя, но не повече от 100 лв. Съгласно ал. 2, ал. 1 не се прилагала,
когато загубата, кражбата или незаконното присвояване на платежния инструмент не са
могли да бъдат установени от платеца преди плащането, а съгласно разпоредбата на ал. 5,
след уведомяването по реда на чл. 75 т. 2 платецът не понасял никакви имуществени вреди,
произтичащи от използването на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен
инструмент. В случая, от страна на ищеца били изпълнени всички задължения, в качеството
му на ползвател на платежни услуги, по отношение на платежните инструменти и
персонализираните средства за сигурност. Ищецът незабавно след узнаване за извършените
транзакции сигнализирал банката, като блокирал картата, и веднага изпратил писмо по ел.
поща за оспорване на транзакциите. Също така, веднага след това бил подаден и сигнал до
тел. 112. Ищецът не искал и не целял настъпването на нежеланите последици и положил
дължимата грижа да опази персонализираните защитни характеристики на картата си.
Съгласно разпоредбата на чл. 80 ал. 5 от ЗПУПС, след уведомяването по реда на чл. 75 т. 2
от ЗПУПС платецът не понасял никакви имуществени вреди, произтичащи от използването
на изгубен, откраднат, присвоен платежен инструмент или при негова неразрешена
употреба, с изключение на случаите, когато действал чрез измама. А съгласно разпоредбата
на чл. 79 ал. 1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция, доставчикът на
2
платежни услуги на платеца му възстановявал незабавно стойността на неразрешената
платежна операция, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато
доставчикът на платежни услуги на платеца имал основателни съмнения за измама и
уведомял съответните компетентни органи за това. В случая, не се установявало
извършването на процесните трансакции при измама от страна на ищеца, а още по- малко,
че след уведомяването по 75 т. 2 от ЗПУПС ищецът бил сигнализирал компетентните органи
за открадната кредитна карта. Към настоящия момент сумата по кредитната карта не била
възстановена изцяло. Ищецът винаги изпълнявал добросъвестно всички свои договорни
задължения, които бил поел към банката, в качеството си на ползвател на платежни услуги.
Банката била уведомена веднага, след като разбрал за неоторизираните транзакции, без
неоснователно забавяне, съгласно чл. 75 и чл. 77 от ЗПУПС. Ответникът не бил изпълнил
задължението си, в случай на неразрешена платежна операция, да възстанови незабавно
стойността, не по късно от края на следващия работен ден, след като бил уведомен за това.
Ответникът, като доставчик на платежни услуги, носел отговорност за неразрешените
платежни операции, поради което, следвало да обезщети ищеца незабавно от претърпените
вреди, за цялата сума по неразрешените платежни операции, като в конкретния случай
следвало да му бъде възстановен и остатъкът - от сумата 100 лв., до общата сума на
оспорените транзакции в размер на 3050,27 лв. Към настоящия момент ищецът не бил
клиент на ответника и бил прекратил всякакви договорни отношения с него.
Моли съда да постановите решение, с което да осъди ответника да му
заплати/възстанови сумата в размер на 100 лв., представляваща разликата между оспорените
транзакции в размер на 3050,27лв. и възстановената сума от ответника, в размер на 2950,27
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. С него същият заема
становище, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На 25.01.2022г. при
ответника /Банката/ постъпило писмено искане № .......г. за оспорване на трансакции,
извършени на ........ с кредитна карта № ......******........., издадена на името на ищеца.
Оспорени били общо пет трансакции на обща сума от 3050,27 лв. Първите три оспорени
трансакции били регистрирани на физически ПОС терминал в търговски обект /магазин за
пакетирани стоки, алкохол, вестници и списания/, намиращ се на територията на Аерогара
....., Терминал 2, в часовете 16:56, 17:04 и 18:30 часа на ........ Плащанията протекли с
безконтактно прочитане на картата и без въвеждане на ПИН-кода, съответстващ на карта №
......******........., и били осчетоводени на 21.01.2022г., в съответствие с правилата за обмен
на данни с Националния картов оператор „Борика"АД и Международната картова
организация Мастъркард. Останалите две оспорени трансакции били регистрирани в
интернет среда чрез виртуален магазин за марково облекло и обувки - сайт
STOCKXX*13779964574420, базиран в Нидерландия, в часовете 19:26 и 19:29 часа на ........
Плащанията били регистрирани с коректно въвеждане на всички видими характеристики на
банкова карта № ......******......... - номер, дата на валидност и CVC-код. Виртуалният
3
магазин не изискал въвеждане на статична и динамична парола /двуфакторна
идентификация на картодържателя/, поради това, че не бил регистриран в платформата на
Мастъркард за 3D- сигурни плащания. За всяка от петте оспорени транзакции в системата на
Банката били генерирани и изпратени SMS-съобщения до предоставения за контакт с
картодържателя мобилен телефон с номер .............. Видно от приложения екран от системата
на банката, SMS съобщенията, изпратени до картодържателя, във връзка с оспорените
трансакции, били получени, както следва: За транзакцията, извършена в 16:56 ч. - в 16:57 ч.;
За транзакцията, извършена в 17:04 ч. - в 17:05 ч.; За транзакцията, извършена в 18:30 ч. -
18:31 ч.; За транзакцията, извършена в 19:26 ч.- 20.44 ч.; За транзакцията, извършена в 19:29
ч. - 20.44 ч. След получено телефонно обаждане, Банката извършила блокиране на
кредитната карта на ищеца в 20.58.30 часа на ........ Приложеното извлечение от мобилния
оператор Теленор /картодържателя/ за отчетен период 05.01.2022г. - 04.02.2022г. показвало,
че на 20.01.2022 г. мобилен телефон № ............. бил включен и активен в интернет през
целия период, в който били извършвани трансакциите и съответно изпращани SMS-
съобщенията от Банката. Следователно, не били налице обективни пречки картодържателят
да възприемел тяхното съдържание. От излаганата в исковата молба фактическа обстановка
също не се установявало ищецът да бил в някакво възпрепятстващо го състояние. Очевидно
било, че ако картодържателят бил реагирал на първото съобщение с обаждане за блокиране
на кредитната му карта, последващите трансакции щели да бъдат предотвратени. В чл.75, ал.
2 от ЗПУПС било регламентирано задължението на картодържателя „да уведомява
доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба,
присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след
узнаването". Понятието „незабавно" не било конкретизирано в закона като
продължителност от време, то следвало да бъде преценено, с оглед всички факти и
обстоятелства по делото. В конкретния случай, не се установявала каквато и да е обективна
пречка картодържателят да установи още първата незразрешена транзакция чрез прочитане
на изпратеното за нея SMS-съобщение, и да сигнализира незабавно за блокиране на картата
си, и по този начин да предотврати извършването на останалите. Именно това бил смисълът
от използването на услугата SMS известяване, предлагана от банката - да бъдат незабавно
установявани и сигнализирани неоторизирани от титуляря трансакции. Изминалото време от
нотификацията за първата транзакция в 16:57 ч. до обаждането на Картодържателя в Банката
за деактивиране на картата му, било повече от 4 часа. Фактът, че Картодържателят не
обърнал внимание на получените 4 броя отделни текстови съобщения, не можел да бъде
тълкуван като обстоятелство, освобождаващо го от отговорност. Хипотезите,
регламентирани в чл. 80 ал. 2, т. 1 и чл. 80 ал. 5, във вр. с чл. 75 т. 2 не намирали приложение
в процесния случай. Чл. 80 ал. 2, т. 1 не бил приложим, доколкото при описаните в исковата
молба обстоятелства не се установявала никаква пречка кражбата /липсата на платежния
инструмент да можела да бъде установена преди плащането /в случая преди първото
плащане/. Напротив - фактическата обстановка позволявала ищецът да установи липсата на
картата още преди да била извършена първата трансакция: Намирайки се на Аерогара .....,
изчаквайки обаждане от приятел, който да му осигури превоз, ищецът посетил кафене,
4
където правил покупки, пробвайки първо с кредитната карта и поради неуспех - плащайки с
дебитната си карта; после правил други покупки в друг търговски обект, но „не е обърнал
внимание" дали кредитната му карта била налице. Общоизвестно било, че на места като
аерогара, гара и др. подобни, на които обичайно имало присъствие и движение на много
хора, всеки следвало да бъде с повишено внимание за опазване на имуществото си.
Неполагането на дължимата грижа от ищеца за опазване на платежния му инструмент и
впоследствие - за проследяване на получени нотификации, обуславяло поемането на
отговорност за настъпилата вреда. Неприложима била и разпоредбата на чл. 80 ал. 5, във вр.
с чл. 75 т. 2, доколкото всички оспорени операции били извършени преди, а не след
уведомяването на банката. Налице били фактическите и правни предпоставки за частично
понасяне от ищеца на загубите, свързани с неразрешените транзакции, съгласно
разпоредбата на чл. 80 ал. 1 от ЗПУПС. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като
неоснователен.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си моли искът да се уважи, а в
случай, че се отхвърли – да се присъди юрисконсултско възнаграждение към минимума.
Претендира разноски. Представя писмена защита.
Ответникът не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите
на страните, намери за установено следното:
Не е спорно по делото, че страните са били сключили договор, съгласно който
ответникът се е задължил да извършва платежни услуги на ищеца посредством кредитна
карта. Както и, че на ........ с тази кредитна карта са извършени 5 неразрешени платежни
операции: в 16,56ч., в 17,04ч., в 18,30ч., в 19,26ч. и в 19,29ч. – общо на стойност 3050,27 лв.,
от които банката не е възстановила 100 лв. – на основание чл. 80 ал. 1 от ЗПУПС. След
последната трансакция ищецът е уведомил банката – ответник, и картата е блокирана. Подал
е сигнал на тел. 112, подал е и жалба в полицията.
Според чл. 79 ал. 1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция
доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява стойността на неразрешената
платежна операция. При допусната небрежност, отговорността на банката е намалена - чл.
80 ал. 1 от ЗПУПС /в настоящия случай, отказът за възстановяване на пълната сума по петте
трансакции е мотивиран от ответника – с допусната от платеца небрежност/. Посочената
разпоредба не се прилага, ако загубата, кражбата или незаконното присвояване на
платежния инструмент не са могли да бъдат установени от платеца преди плащането, освен
когато платецът е действал с цел измама. Няма твърдения, че платецът е действал с цел
измама /не е установена такава и по делото/.
Видно от справката от вътрешната система на банката, ответникът е изпратил SMS
– и на ищеца за всяка от процесните пет трансакции, както следва: За трансакцията,
извършена в 16:56ч. - в 16:57ч.; За трансакцията, извършена в 17:04ч. - в 17:05ч.; За
трансакцията, извършена в 18:30ч. - 18:31ч.; За трансакцията, извършена в 19:26ч.- 19.26ч.;
За трансакцията, извършена в 19:29 ч. - 19.30 ч. В същата справка е отразено, че SMS – ите
5
са получени от адресата, както следва: първите три – в часа на изпращането им /в 16:57ч. в
17:05ч. и в 18:31ч./. А последните два – в 20.44ч. Не е спорно, че след обаждане от ищеца
/незабавно след 20.44ч./ за него не са настъпили имуществени вреди от използването на
кредитната карта и че в 20.58ч. банката е деактивирала платежния инструмент. Според
извлечението от мобилния оператор Теленор за същия телефонен № на ищеца, на 20.01.22г.
мобилният телефон не е бил използван между 16.00ч. и 20.44ч. На база разпечатката от
мобилния оператор, съдът приема, че изпратените от банката SMS – и са получени от ищеца
в 20.44ч. /а не преди това/. Съдът кредитира разпечатката от мобилния оператор относно
часа на получаването на SMS – ите, тъй като вътрешната система на банката би могла да
има друг алгоритъм за отразяване. А и предвид много бързата реакция на ищеца след
20.44ч., съдът приема, че именно тогава той е узнал за оспорените трансакции.
Но съдът приема, че от твърденията в искова молба не се установява липсата на
платежния инструмент да не е могла да бъде установена от ищеца преди първото плащане.
Ищецът се е намирал на летището, където има присъствие и движение на много хора и е
обичайно да се обръща по-голямо внимание за опазване на имуществото. Направил е два
опита /видно от разговора по тел. 112/ да плати с процесната кредитна карта и му се е
изписало, че ПИН кодът е невалиден, след което е платил с дебитна карта, направил е
покупки с нея и не е обърнал внимание дали кредитната му карта е в него. Предвид това,
съдът намира, че ищецът не е положил дължимата грижа - вниманието и старанието за
проверка наличието на картата преди да излезе от терминала, които животът и опитът сочат.
Следователно, осъществена е хипотезата на чл. 80 ал. 1 от ГПК – проявена небрежност от
длъжника и искът, като неоснователен, следва да се отхвърли. Не се следва юрисконсултско
възнаграждение на ответника, тъй като не е поискано такова.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. М. М., ЕГН **********, от гр. .............., ......., иск за
осъждане на ....“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. ....., ........., да му
заплати сумата от 100 лева, представляваща разликата между оспорените трансакции от
........ в размер на общо 3050,27 лв. и възстановената сума от 2950,27 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.08.2022г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – ..............: _______________________
6