Решение по дело №340/2018 на Окръжен съд - Добрич

 

Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

 

№  72

 

гр. Добрич, 21.05.2019 г.

 

В      И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

                ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ТЪРГОВСКО    ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ Г. ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа т. д. № 340/2018  г. по описа на Окръжен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Търговско дело № 340/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 6621/25.10.2018 г. на регистратурата на Добричкия окръжен  съд, на „М. Б.“ ЕАД гр. София,  с която при условията на субективно съединяване срещу „Ц.“ ЕООД гр. Каварна, К.К.И. и Г.Н.И. е предявен иск за плащане на сумата от 33 289.40 лв., представляваща неплатена сума по договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г. сключен между „Ю. Б.“ АД като цедент и „М. Б.“ ЕАД гр. София като цесионер, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 25.10.2018 г., до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 99 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците оспорва исковите претенции като неоснователни. Инвокирано е възражение за погасяване по давност на вземането. Поддържа се, че договорът за банков кредит е нищожен. Твърди се, че длъжниците не са уведомени за цесията от цедента. Релевирано е възражение за нищожност на договора за цесия. 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Между „Ю. Б. И. Е. Д. Б.“ АД в качеството си на кредитор и  „Ц.“ ООД  в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за банков кредит ( продукт „Бизнес кредит“ ) № BL16599/22.04.2008 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на сумата от 30 000.00 лв. за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, а кредитополучателят се задължава да го върне, заедно с дължимите лихви, в срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка и при условията на договора – чл. 1 от Договора за банков кредит.

Вземанията на банката, произтичащи от договора за банков кредит, са обезпечени с поръчителство от И. Г.И..

По силата на Анекс № 1/27.01.2010 г. като съдлъжник на задължението на кредитополучателя „Ц.“ ООД при условията на чл. 101 ЗЗД встъпва К.К.И., а съгласно Анекс № 3/27.01.2011 г. като съдлъжник на задължението на кредитополучателя „Ц.“ ООД при условията на чл. 101 ЗЗД встъпва Г.Н.И..

На 21.06.2017 г.  „Ю.“ АД като цедент е прехвърлила всички свои вземания и права по Договор за банков кредит ( продукт „Бизнес кредит“ ) № BL16599/22.04.2008 г., заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите принадлежности в полза на „М. Б.“ ЕАД като цесионер.

Вземането, произтичащо от Договор за банков кредит ( продукт „Бизнес кредит“ ) № BL16599/22.04.2008 г. е отразено в Приложението към договора за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г. под сделка № 887475.

По делото липсват доказателства за уведомяването на кредитополучателя за извършената цесия.  

Видно от доказателствата по делото, цесионерът като пълномощник на цедента е изпратил уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до съдлъжниците, но липсват данни за надлежното им връчване.

Към датата на предявяване на иска, процесните суми не са платени от длъжниците.

При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Контроверстният въпрос по делото е относно наличието на вземане на цесионера към цедента.

Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на едно вземане ( цедент ) го прехвърля на трето лице ( цесионер ).

Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, цесията поражда действие спрямо длъжниците и спрямо третите лица, от деня, когато прехвърлянето бъде съобщено на длъжниците от цедента.

Съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД може да се получи и в хода на висящо дело, ако е приложено към исковата молба – вж. р. 123-2009-II ТО, р. 3 – 2014 - I ТО, р. 78 – 2014 – II ТО.

  Връчването на препис от исковата молба с приложените към нея доказателства, в т. ч. и договора за прехвърляне на вземания от 21. 06.2017 г., пълномощното, издадено от цедента на цесионера със срок на действие ( 31.08.2017 г. – 31.08.2018 г. )  и уведомленията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, на ответниците, осъществено на 31.10.2018 г., има правния ефект на съобщаването на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

С оглед изложените съображения, Съдът счита, че кредитополучателят „Ц.“ ЕООД и съдлъжниците К.К.И. и Г.Н.И.   са уведомени за цесията от датата на получаване на исковата молба – 31.10.2018 г.

Считано от 31.10.2018 г., цесията е проявила действието си по отношение на длъжниците – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

С оглед изложените съображения, настоящият състав на Съда счита възраженията на ответниците относно непораждане действието на цесията поради неуведомяването им за неоснователно.

В разглеждания случай кредитополучателят „Ц.“ ЕООД, съдлъжниците К.К.И. и Г.Н.И. носят солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на кредитополучателя,  произтичащи от договора за банков кредит – чл. 101 ЗЗД.

Встъпването в дълг е договор, по силата на който трето лице се съгласява да поеме едно задължение като солидарен длъжник. Кредиторът запазва правата си срещу стария длъжник и става кредитор на още едно лице, което отговаря солидарно със стария длъжник – чл. 101 ЗЗД.

За да се осъществи встъпване на едно лице трето лице в чуждо задължение като съдлъжник по смисъла на чл. 101 ЗЗД е необходимо наличието на всички предпоставки, предвидени от закона. Съобразно чл. 101, изр. 1 ЗЗД следва да са налице следните предпоставки: 1. правоотношение между определени лица, по силата на което да е възникнало действително задължение за поне едната страна и 2. съгласие за встъпване  в задължението от едно трето за правоотношението лице. 

В настоящия случай е налице валидно съгласие  между ответниците К.К.И. и Г.Н.И. и кредитора по договора за банков кредит – „Ю. Б.“ АД касателно встъпването им в дълга на „Ц.“ ЕООД към банката като съдлъжници.

Спорен въпрос е делото са инвокираните от ответниците възражения.

При цесията съдържанието на правоотношението се запазва и длъжникът не губи възраженията си, основаващи се на отношенията му с цедента – вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, с. 540.

Съдът счита за неоснователно възражението на ответниците за нищожност на договора за банков кредит поради противоречието му със закона, а именно с разпоредбата на чл. 7, т. 8 ЗПК ( отм. ). Договорът за банков кредит не попада под приложното поле на ЗПК, действащ към датата на сключването му, тъй като „Ц.“ ЕООД няма качеството на потребител по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗПК ( отм. ).

Длъжниците не могат да противопоставят на цесионера възражения, основаващи се на отношенията цедента и цесионера. В тази връзка възражението на ответниците за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие по чл. 26, ал.2 ЗЗД е недопустимо.

Неоснователно е и възражението на ответниците за погасяването на вземанията на банката по давност.

          Съгласно чл. 1 от договора за банков кредит, кредитополучателят се задължава да върне кредита в срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, т.е. крайният срок на издължаване е 22.04.2018 г.

Задължението на кредитополучателя за връщане на кредита е неделимо по своето правно естество. Уговорката за връщане на заетата сума на погасителни вноски на определени дати, съгласно погасителния план не превръща тези вноски в периодични плащания. Налице е съгласие на кредитора да приеме изпълнението от страна на длъжника на части. Тази уговорка не превръща договора за банков кредит в договор за периодични платежи, а представлява частични плащания по сделката. Задълженията за плащане на главницата по процесния договор за банков кредит се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД, считана от момента, в който вземането е станало изискуемо – 22.04.2018 г.

В конкретния казус не се установи изпълнение на задълженията на длъжниците, произтичащи от договора за банков кредит.

Кредитополучателят „Ц.“ ЕООД и съдлъжниците К.К.И. и Г.Н.И. се счита надлежно уведомени за извършената цесия от датата на получаване на преписи от настоящата искова молба – 31.10.2018 г.

С оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, цесията е произвела действие по отношение на длъжниците на горепосочената дата. Длъжниците дължат изпълнение на цесионера.   

С оглед изложените съображения се налага изводът за основателност на предявения иск.

          Настоящият състав на Съда, съобразявайки се с ръководните и задължителни положения на Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С - 428/2016 на Съда на Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор пред настоящата инстанция, счита, че следва да уважи искането на ищеца за присъждане на разноски в размер на сумата от 1 331.58 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 150.00 лв.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА „Ц.“ ЕООД гр. Каварна, ул. „Й. Й.“ № 1, общ. Каварна, област Добрич, ЕИК **, К.К.И. ЕГН ********** и Г.Н.И. ЕГН ********** солидарно да заплатят на „М. Б.“ ЕАД гр. София, БУЛ. „М. Л.“ № 100, ет. 3, сумата от 33 289.40 лв., представляваща неплатена сума по договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г. сключен между „Ю. Б.“ АД като цедент и „М. Б.“ ЕАД гр. София като цесионер, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 25.10.2018 г., до окончателното й изплащане, както и 1 331.58 лв. разноски по делото и 1 50.00 лв.  юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

 

                                                                             СЪДИЯ: