№ 189
гр. София , 31.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно частно търговско
дело № 20211001000029 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба и въззивна жалба на А. Н. Д. и К.
Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска
банка“ АД /н./-гр. София.
С въззивната жалба се оспорва решение № 260017/16. 09. 2020 г.,
/с характер на определение/, постановено по т.д. № 7664/2015 г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 9 състав, с което съдът е
отхвърлил молбата на синдиците по чл. 247 ГПК и чл. 253 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че
погрешно съдът е приравнил отказа на иск, респ. неговото оттегляне,
на уважаването на иска, в която хипотеза направилият отказ от иска
ищец се явява осъдена страна по чл. 62, ал. 2 ЗБН. Излагат се
съображения, че първоинстанционният съд не е следвало да постанови
осъдителен диспозитив в частта за разноските, доколкото масата на
несъстоятелността не е страна по делото и същата няма как да бъде
1
осъдена. Твърди се, че съгласно чл. 60а, ал .2 ЗБН и чл. 62, ал. 2 ЗБН
събирането на дължимата държавна такса се извършва от масата на
несъстоятелността, а приемането на обратното води до формално
осъждане на физически лица, които изпълняват функцията на синдик
на банката и противоречи на ЗБН, вкл. чл. 31, ал.1 ЗБН като синдикът
не действа в лично качество, а като процесуален субституент на
кредиторите на масата на несъстоятелността. Моли съда да отмени
обжалваното решение и постанови ново, с което дължимата държавна
такса в производството по т.д. № 7664/2015 г. на СГС да бъде събрана
от масата на несъстоятелността на банката. В условията на
евентуалност претендира отмяна на оспореното решение, с което
вместо посоченото осъждане на синдика на „КТБ“ АД /н./, въззивният
съд да осъди „КТБ“ АД да заплати дължимата в първоинстанционното
производство по делото държавна такса.
Частната жалба е подадена срещу прекратително определение №
3171/30. 06. 2020 г., постановено по т.д. № 7664/2015 г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI - 9 състав в частта му за разноските, с
която съдът е осъдил синдиците на „КТБ“ АД /н./да заплатят на
основание чл. 62, ал. 2 ЗБН държавна такса в размер на 9779150 лв.
В частната жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт. Въззивникът се позовава на
съдебна практика. Моли съда да постанови нов съдебен акт, с който
дължимата в първоинстанционното производство държавна такса да
бъде събрана от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба
от „ВИВА ТЕЛЕКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез адв. Я. К., в който
моли съда да уважи същата.
Постъпил е редовен отговор още от Комисия за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/КПКОНПИ/ чрез юрк. Д. М.. Изразено е становище за основателност
2
на подадените жалби.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба
от „БРОМАК“ ЕООД и „БРОМАК ТЕЛЕКОМ ИНВЕСТ“ АД чрез адв.
С. С., в който моли съда да остави без уважение жалбата като
неоснователна и необоснована.
Софийският апелативен съд, като съобрази доводите на страните
и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
По жалба с вх. № 269515/07. 10. 2020г.:
Същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията на съда за това са следните:
Обжалва се решение № 260017/16. 09. 2020 г. /с характер на
определение, доколкото актът, изменението на който се иска по реда
на чл. 247, съответно – чл. 253 от ГПКТ, е определение и липсва
каквото и да било законово основание същото определение, с което
производството е прекратено, поради отказ от иска, да бъде изменяно,
или пък произнасянето по наличието или не в него на ОФГ, да бъдат
обективирани не именно в определение, а в по-висок по степен акт,
какъвто е съдебното решение, с което правният спор би се разрешил
по същество/, постановено по т.д. № 7664/2015 г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI - 9 състав, с което съдът е отхвърлил
молбата на синдиците по чл. 247 ГПК и чл. 253 ГПК.
Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна
подадената молба с мотиви, че не са налице основания за поправка на
ОФГ, тъй като не е налице противоречие между мотиви и диспозитив
в определението от 30. 06. 2020 г. Изложено е, че СГС е бил сезиран
именно с молба по чл. 247 от ГПК, а не с искане по чл. 248 от ГПК,
поради което с оглед диспозитивното начало съдът дължи
произнасяне само по отношение на нея, без да преценява наличието
или липсата на основание за изменение на определението в частта на
3
разноските. Първоинстанционният съд е приел още, че не е налице
хипотезата и на чл. 253 от ГПК - съдът не е допуснал грешка, нито е
пропуснал да се произнесе, а още по-малко са налице променени
обстоятелства, като съдът е бил ясен при формиране и изявяване на
волята си.
По отношение липсата на основания за отстраняване на ОФГ /чл.
247 от ГПК/, за отмяна или изменение на постановеното по делото
определение, поради изменение в обстоятелствата, грешка или
опущение /чл. 253 от ГПК/, настоящият въззивен състав споделя
изводите на първоинстанционния съд.
Че СГС е сезиран именно с молба за отстраняване на ОФГ е
видно от съдържанието на самата молба, в която правните твърдения
сочат именно на такава, а не на друга претенция, като словно се
твърди именно допусната очевидна фактическа грешка в
прекратителното определение, в частта му за разноските. Такава
грешка обаче би била налице само при налично външно
несъответствие между действителната воля на съда, видна от
мотивите на постановения прекратителен съдебен акт, и тази,
обективирана погрешно, и в противоречие със съдържанието на
самите решаващи мотиви, в диспозитива му. В случая няма налице
несъответствие между формираната истинска воля на СГС и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението /имащо характер
на определение/. СГС е бил сезиран с молба по чл. 247 ГПК като
твърденията за допуснати нарушения на закона не могат да бъдат
квалифицирани като ОФГ и по този ред не е възможно да се променя
съдържанието на вече постановен съдебен акт, поради което правилно
съдът е отхвърлил като неоснователна молбата на А. Н. Д. и К. Х. М.,
изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“
АД /н./. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е бил ясен
при формиране и изявяване на волята си и същата е съответна на
изразеното в диспозитива на определението – като ищци в
4
производството са посочени в мотивите на определението
иницииралите същото синдици на банката в несъстоятелност, прието
е, че ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса, същият
ищец /ищци/, посочени на две места в мотивите на определението, е
осъден да я заплати.
Още по-малко е налице основание за прилагането на чл. 253 от
ГПК по отношение на конкретното прекратително определение, а
всъщност такова искане не се установява и да е действително заявено
в словната част на молбата, в която както се посочи се съдържат
твърдения за допусната в определението ОФГ, а чл. 253 от ГПК е
посочен само като цифрово изражение, съответно – квалификация на
искането, която се посочва не от молителя, още по-малко пък по
конкретният начин в случая – при недопустимо смесване на два
различни процесуални института, вторият приложим само по
отношение на определения, с които не се слага край на делото, но се
присвоява от съда.
По частна жалба с вх. № 64184/03. 07. 2020 г.:
Независимо от именуването и „частна жалба“ – явно в
изпълнение на указанията на съда в края на прекратителното
определение /с каквато именно същото и би подлежало на обжалване,
но само в същинската му част, с която производството по делото е
прекратено/, същата жалба има характер на молба за изменение на
постановеното определение в неговата част за разноските.
От съдържанието на депозираната жалба е видно, че
оплакванията на жалбоподателите са само срещу осъждането им в
частта за разноските, с искане дължимата в производството държавна
такса да бъде събрана от масата на несъстоятелността на банката, т.е.
по същество се иска именно изменение на прекратителното
определение в частта му за разноските, а не отмяната му в неговата
цялост, т.е. и в частта му, с която е разрешен процесуалният въпрос за
5
допустимостта на производството, съответно – е постановено
неговото прекратяване, поради извършеният отказ от иска.
В действащия ГПК не е възпроизведена разпоредбата на чл. 70
ГПК /отм./, предвиждаща самостоятелно обжалване на съдебния акт за
разноски. По действащата процесуална уредба единственият ред за
защита срещу акт за разноски в исково производство е този по чл. 248
ГПК – така определение от 6.01.2009 г. по ч. т. д. № 334/2008 г.,
определение от 13.01.2009 г. по ч. т. д. № 347/2008 г. на ВКС, ТК и др.
С чл. 248, ал. 1 ГПК се предоставя възможност на страната да поиска
изменение на акта за разноските от съда, който го е постановил. След
произнасяне на съда по искането за изменение на акта за разноски,
определението на основание чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване
съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК /срв. и чл. 278, ал. 4 от ГПК/. В
настоящия случай направено искане по същество е такова за
изменение на съдебния акт в частта за разноските, като компетентен
да се произнесе по него е първоинстанционният съд. Доколкото
такова произнасяне към момента не е налице, съответно – и
законоустановената процедура по чл. 248 от ГПК не се е развила, то и
в тази му част производството по делото следва да върнато на
първоинстанционния СГС по компетентност за произнасяне по
искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, инкорпорирано в частната въззивната
жалба с характер на молба.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговско
отделение, Пети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260017/16. 09. 2020 г., имащо
характер на определение, постановено по т.д. № 7664/2015 г. по описа
на Софийски градски съд, ТО, VI - 9 състав.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по частна жалба с вх. №
6
64184/03. 07. 2020 г., подадена от синдиците на „КТБ“ АД /в
несъстоятелност/, имаща характер на молба с правно основание чл.
248 от ГПК за изменение на постановеното по т.д. № 7664/2015 г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 9 състав, определение №
3171/30. 06. 2020 г., с което е прекратено производството по делото, в
частта му за разноските.
Определението, само в частта му, с която е потвърдено решение
№ 260017/16. 09. 2020 г., имащо характер на определение,
постановено по т.д. № 7664/2015 г. по описа на Софийски градски съд,
ТО, VI - 9 състав, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му, с частна касационна жалба, при наличие на основания
по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република
България.
В останалата му част определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7