РЕШЕНИЕ
№ 12486
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110147056 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Х. Х., ЕГН
**********, срещу *************, ЕИК *************, с правно основание чл. 432 КЗ за
сумата от 2 919,30 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди – щети по лек автомобил „БМВ 530Д “ с ДК № **********,
вследствие застрахователно събитие, настъпило на 19.05.2023 г., по вина на водач на л.а.
„Фолксваген“ с ДК № ************ със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът М. Х. Х. твърди, че на 19.05.2023 г. било реализирано ПТП между л.а „БМВ
530Д” с ДК № ********, управляван от М. Х., и л.а. „Фолксваген“ с ДК № ********, с водач
Р. Л.. В резултат на ПТП-то били причинени вреди на МПС л.а. „БМВ 530Д” с ДК №
******** – предна дясна врата, задна дясна врата, задна дясна вежда, панти на задна дясна
врата, дясна средна колонка на колата, десен праг, задна лява джанта, задна лява
възглавница и заден ляв горен носач. Поддържа, че за ПТП-то бил съставен двустранен
констативен протокол от 19.05.2023 г. Навежда твърдения, че поканил ответника да заплати
застрахователното обезщетение по процесната щета, но последният отказал да изплати в
пълен обем застрахователното обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 2 919,30 лв., представляваща незаплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в резултат на застрахователно събитие
– ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2023 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва настъпването на застрахователното
събитие, както и твърденията в исковата молба относно фактите и обстоятелствата, при
1
които е настъпило произшествието. Твърди, че водачът на процесното МПС е предприел
изпреварване в кръстовище, на пешеходна пътека с висока и несъобразена скорост, на
забранено за изпреварване място, с което е нарушил правилата, уредени в ЗДвП и ППЗДвП
и е причинил процесното ПТП. Оспорва представения двустранен протокол за ПТП,
механизма на причиняване на щетите и настъпването им в причинно-следствена връзка с
посоченото ПТП. Оспорва и претендирания размер на застрахователното обезщетение,
който твърди, че не отговаря на действителната стойност на причинените щети. По
изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Прави доказателствени
искания. На свой ред претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 498 ал. 3 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Ответникът носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с цел
оборване на предявения иск.
Между страните не се спори, че по време на настъпване на застрахователното
събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек
автомобил „Фолксваген“ с ДК № ********.
Не е спорно, че ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на щети,
нанесени на посочения автомобил, негова собственост, в резултат на описаното ПТП с водач
на МПС, чиято гражданска отговорност към тази дата е била застрахована при ответното
дружество, както и че ответникът е отказал да изплати претендираната от ищеца сума.
Изложеното се потвърждава от представените по делото писмени доказателства /двустранен
констативен протокол за ПТП, застрахователна полица № BG/30/122002921206 от 03.10.2022
г., сметка № 32358211 по застрахователна полица № BG/30/122002921206 от 03.10.2022 г.,
опис-заключение, уведомление за необходими документи за завеждане на претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” от
25.05.2023 г., проформа фактура № **********/14.08.2023 г., писмо с изх. №
2975/13.06.2023 г., писмо от ищеца до ответното дружество, ведно с известие за доставяне -
обратна разписка и писмо с изх. № 3432/05.07.2023 г., както и от приетото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза.
Спорни между страните остават обстоятелствата относно механизма на ПТП-то, дали
щетите са настъпили в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, дали
застрахователното събитие е настъпило изключително вследствие на виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС и дали
претендираното обезщетение отговаря на действителната стойност на претърпените вреди.
По делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП, с отразена в него скица
на пътната обстановка и на ПТП-то, от който се установява, че на 19.05.2023 г., около 19:30
часа, лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № ******** се движи по ул. **********, с. *******,
като по същото време след него се движи лек автомобил „БМВ 530Д” с ДК № ********. В
района на кръстовището водачът на лек автомобил „БМВ 530Д” с ДК № ********
предприема маневра за изпреварване, а водачът на лек автомобил „Фолксваген“ с ДК №
2
******** – маневра за завиване наляво, като не пропуска изпреварващия го лек автомобил
„БМВ 530Д” с ДК № ******** и реализира ПТП, като с предна лява част го удря в
странична дясна част. Установява се, че в т. 12 – “обстоятелства” от двустранния
констативен протокол, водачите не са отразили обстоятелства за настъпване на
произшествието. Посочени са следните видими увреждания: по лек автомобил „БМВ 530Д”
с ДК № ******** – деформирани десни врати, ожулена задна лява джанта и по лек
автомобил „Фолксваген“ с ДК № ******** – предна броня вляво, ляв фар и мигач.
От представения двустранен констативен протокол, подписан от двамата водачи,
може да се направи извод, че на посочените дата, час и място, е реализирано процесното
ПТП, при което са причинени описаните по двата автомобила щети.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представлява частен удостоверителен документ и като такъв не притежава
материална доказателствена сила, поради което се преценява от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите, отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в него факти са се осъществили. Обратно, при наличието на оспорване
на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по
делото доказателства.
По своята правна природа двустранният констативен протокол за ПТП има характер
на частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила. Същият
обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на
ПТП, като доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния
документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти,
непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между
страните в процеса, подлежат на установяване с всички други допустими съгласно
процесуалния закон доказателствени средства. Предвид изложеното, дори участвалите в
ПТП водачи да са постигнали съгласие относно вината на единия от тях за причиняването
му, това не освобождава ищеца, в случай на оспорване от страна на ответника на механизма
на ПТП, от процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички
релевантни факти, при които е настъпило ПТП.
В случая предвид оспорването на механизма на реализиране на процесното ПТП, по
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Р. Л. Х. и Ц.
Х. Г..
От показанията на свидетеля Х., водач на л.а. „Фолксваген“ с ДК № ********, се
установява, че е участвал в процесното ПТП, настъпило в с. *******. Споделя, че е отивал
при приятел в с. *******, като от входа, който минавал през селото, се отбивал на
кръстовището вляво. Твърди, че се престроил в неговата лента, пуснал мигач и започнал да
завива, като в този момент отдясно видял, че нещо черно минало много бързо покрай него и
нямал време да реагира. Свидетелят Х. твърди, че управляваният от него автомобил бил
ударен отляво от управлявания от ищеца автомобил, като последният се блъснал в него, а
след това в бордюра. При предявяване на двустранния констативен протокол свидетелят
потвърждава, че подписът под буква “А” е неговият. Твърди, че протоколът е написан от
ищеца и неговите приятели, като посочва, че отразената схема на ПТП-то не е вярна, тъй
като кръстовището е Х, а не Т-образно. Споделя, че мястото на произшествието било
посетено от органите на полицията, които му обяснили, че той е виновен за настъпване на
ПТП-то, тъй като е блъснал управлявания от ищеца автомобил отстрани, а маркировката
разрешава изпреварване на процесния участък. Свидетелят Х. твърди, че преди удара не е
видял нищо на огледалата, включително колата на ищеца, не е чул клаксон, а пътната
маркировка трудно може да се види. Навежда твърдения, че имало и трети автомобил, като
3
посочва, че отляво на него минал лек автомобил “Ауди”, управляван от ищеца, а отдясно -
лек автомобил “БМВ”.
Свидетелят Ц. Г. - младши автоконтрольор към РУ-********* твърди, че си спомня
процесното ПТП и познава двамата водачи. След получен сигнал, свидетелят посетил
мястото на ПТП-то, изпробвал водачите за алкохол, като резултатите и на двамата били
отрицателния, разяснил им ситуацията и вината, след което участниците подписали
двустранен констативен протокол. Свидетелят споделя, че ищецът е управлявал лек
автомобил “БМВ”, а свидетелят Х. – лек автомобил “Фолксваген Голф”. Твърди, че към
момента на настъпване на ПТП-то процесният пътен участък е бил с прекъсната
маркировка, разрешаваща изпреварване, която се виждала, въпреки че била изтъркана.
Твърди още, че имало малка улица към земеделска кооперация, но нямало пътен знак за
“кръстовище”. Според свидетеля водачът на л.а. “Фолксваген” не се е убедил, че като е
предприел маневра завой наляво, в същото време не го изпреварва друг автомобил, като
твърди, че това били и обясненията на Р. Х., управлявал л.а. “Фолксваген”. Посочва, че
щетите по автомобила на Р. са били отпред вляво – бронята, фарът и преден ляв калник.
По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице
посочва, че от приложените материали и схемата на ПТП се установява, произшествието е
настъпило в с. *******, ул. *******, на 19.05.2023 г., около 19:30 часа. От протокола се
установява, че произшествието е настъпило на Т-образно кръстовище. Изяснява се, че лек
автомобил „Фолксваген“ с ДК № ******** се е движел по ул. **********, като на
кръстовището водачът е предприел маневра за завиване наляво. Лек автомобил „БМВ 530Д”
с ДК № ******** се е движил след лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № ******** и преди
кръстовището водачът е предприел маневра за изпреварване. Експертът посочва, че при
наличните данни по делото не е възможно да се определи скоростта на движение на
превозните средства към момента и преди настъпването на удара, тъй като липсват данни в
тази насока. Изяснява се, че няма данни за налични пътни маркировки и пътни знаци, като
от снимковия материал на мястото на ПТП-то м.06.2021 г. на мястото на произшествието
няма хоризонтални и вертикални пътни маркировки. Посочва, че разрешената скорост на
движение в населени места е 50 км./ч., като няма данни за препятствия на пътното платно,
ограничаващи видимостта на водачите. Експертът посочва, че водачът на лек автомобил
„БМВ 530Д” с ДК № ******** е извършвал маневра за изпреварване и е възприел движещия
се пред него лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № ********. Водачът на лек автомобил
„Фолксваген“ с ДК № ********, преди предприемане на маневрата за завиване наляво, е
имал техническата възможност да възприеме движещия се в лява лента лек автомобил „БМВ
530Д”. Видно от снимковия материал, участъкът от пътното платно е покрит с асфалтова
настилка, произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието /19.05.2023 г.
слънцето залязва в 18:02 часа/. Вещото лице посочва, че с оглед данните по делото, най-
вероятното място на удара е в района на кръстовището, в лявата половина на пътното
платно, считано по посока на движение на автомобилите, обозначено на снимката. Пояснява
също, че водачът на лек автомобил „БМВ 530Д” с ДК № ********, при положение, че
водачът на лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № ******** своевременно е включил
пътепоказател за извършване на маневрата, е имал възможност да възприеме действията на
водача /лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № ********/ и да не предприема маневра за
изпреварване. Експертът посочва, че вследствие на удара лек автомобил „БМВ 530Д” е
продължил движението си транслационно и ротационно по посока на часовата стрелка, при
което е възможно увреждането на описаните детайли в задна лява част, в който случая
всички описани увреждания са вследствие на произшествието. Експертът заключава, че
поради непропускане от водача на лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № ********,
изпреварващият го лек автомобил „БМВ 530Д” с ДК № ******** реализира ПТП.
При изслушване си в открито съдебно заседание на 17.04.2024 г. вещото лице
посочва, че свидетелските показания са противоречиви, но предвид уврежданията по
4
автомобилите, намира че показанията на свидетеля Г. достоверно описват механизма на
настъпване на произшествието, като посочва, че същите отговарят на описаното в протокола
за ПТП, подписан и от двамата водачи. Експертът изяснява, че уврежданията по
автомобилите, описани в двустранния констативен протокол, и установените при огледа,
отговарят на посочения в експертизата механизъм. Пояснява, че лек автомобил „БМВ 530Д”
с ДК № ******** е бил изравнен с лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № ********, когато
последният е започнал да завива. Изяснява се, че и двамата водачи са имали техническа
възможност да се възприемат, като липсват данни за препятствия по платното /хоризонтални
и криви/, които да ограничават видимостта. Посочено е също, че при положение, че водачът
на лек автомобил „Фолксваген“ е подал мигач, водачът на лек автомобил “БМВ” е могъл да
възприеме и да не предприема маневрата, като от своя страна водачът на лек автомобил
„Фолксваген“ също преди да предприеме маневрата е имал техническата възможност да
възприеме в огледалата за обратно виждане движещия се лек автомобил “БМВ”. При липса
на други данни, включително за подаден мигач, експертът заключава, че преди извършване
на маневрите участниците са имали техническата възможност да се възприемат.
Съдът намира, че заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните, при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК, следва да бъде кредитирано, тъй като същото е
изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, вкл. на въпросите, поставени в открито съдебно
заседание, при изслушването на заключението на САТЕ, като по делото липсват данни
експертът да е заинтересован от изхода на правния спор, недобросъветен или да не може да
се установи как е достигнал до изводите си.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства и приетото по делото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че процесното ПТП е
настъпило на 19.05.2023 г., около 19:30 часа, като лек автомобил „Фолксваген“ с ДК №
******** се е движел по ул. *********, с. *******, а по същото време след него се е движел
лек автомобил „БМВ 530Д” с ДК № ********. Водачът на лек автомобил „БМВ 530Д” с ДК
№ ******** е предприел маневра за изпреварване, а водачът на лек автомобил „Фолксваген“
с ДК № ******** – маневра за завиване наляво, като не е пропуснал изпреварващия го лек
автомобил „БМВ 530Д” с ДК № ******** и е реализирал ПТП, като с предна лява част го е
ударил в странична дясна част. Същият механизъм се установява и от показанията на
свидетеля Г., посетил мястото на произшествието, който при разпита си споделя, че според
него водачът на л.а. “Фолксваген” не се е убедил, че като е предприел маневра завой наляво,
в същото време не го изпреварва друг автомобил, като свидетелят посочва, че това били и
обясненията на Р. Х., управлявал л.а. “Фолксваген”. Настоящата съдебна инстанция приема
показанията на свидетеля Г. за достоверни, тъй като същите са последователни, житейски и
правно логични, като не се доказва свидетелят да е заинтересован от изхода на правния
спор, предмет на делото.
По отношение показанията на свидетеля Х., съдът намира, че като извърши преценка
съобразно чл. 172 ГПК, то следва да ги кредитира частично – по отношение обстоятелствата,
че е настъпило ПТП-то. В тази част показанията на свидетеля са последователни, правно и
житейски логични, като кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Във
връзка с механизма на настъпване на процесното ПТП, настоящият съдебен състав намира,
че не следва да дава вяра на казаното от свидетеля Х., тъй като показанията му в тази част са
изолирани, не кореспондират с останалите доказателства по делото, като съдът отчита и
обстоятелството, че по отношение на част от обстоятелствата, посочени от свидетеля,
включително за вината, са налице субективни съждения на свидетеля, изразено собствено
мнение за причините и изводи за вината за ПТП-то. Нещо повече, показанията на свидетеля
Х. са отчасти противоречиви, доколкото сам заявява, че предприемайки маневра завой
наляво не е видял нищо на огледалата, като впоследствие споделя, че е имало и трети
5
автомобил, който минал отдясно и който свидетелят възприел. От изложеното следва, че
свидетелят Х. е забелязал автомобил отдясно, но не и този отляво /в лява пътна лента/,
управляван от ищеца, въпреки че именно тази лента свидетелят е следвало да премине, за да
завърши маневрата.
В подписания между страните двустранен констативен протокол за ПТП свидетелят
Х. е имал възможност да изложи както причините за ПТП, така и своето отношение по
въпроса за вината, но не го е сторил, като едва пред настоящия съдебен състав свидетелят
навежда твърдения, че е подписал протокола, но не е запознат с неговото съдържание, като
поддържа, че не е виновен за удара, което обстоятелство не се подкрепя от останалите
събрани по делото доказателства. В допълнение, твърденията му, че е възразил пред
органите на МВР, посетили мястото на ПТП-то, противоречат на показанията на свидетеля
Г..
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа
събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат
от виновното противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген“ с ДК № ********.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в
движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението,
да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени
вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни
средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на
движението.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея.
Установеното в случая поведение на Р. Х. се явява в нарушение на вмененото на
водача на МПС съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП задължение преди предприемане на маневра
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. От друга страна, както беше посочено и
по-горе, ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Няма данни по делото водачът
Р. Х. да е положил необходимата грижа за това. От приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза се установява точно обратното, а именно, че същият е имал
възможност да възприеме изпреварващия го в този момент лек автомобил “БМВ”, но не го е
сторил, като е предприел маневра завой наляво когато двата автомобила вече са били
изравнени.
По делото не се установява пълно и главно застрахованият при ответника водач на
МПС да е подал светлинен сигнал за намерението му да предприеме маневра завой наляво.
По този начин с цялостното си поведение е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 26
ЗДвП – при предприемане на маневра завой наляво не се е убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него или минават покрай него,
6
и е извършил маневрата без да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на
движение и без да подаде своевременно ясен сигнал.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че процесното ПТП е
настъпило на Т-образно кръстовище. От приетата по дело съдебно-автотехническа
експертиза се изяснява, че няма данни за налични пътни маркировки и пътни знаци, като от
снимковия материал на мястото на ПТП-то м.06.2021 г. на мястото на произшествието няма
хоризонтални и вертикални пътни маркировки, поради което следва да се приеме, че
процесното кръстовище е именно на равнозначни пътища.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП, на кръстовище на равнозначни пътища
водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се намират или приближават от дясната му страна. По делото се установява, че
кръстовището не е било регулирано с пътни знаци за предимство, поради което пътищата се
явяват равнозначни и правилата за предимство се определят от разпоредбата на чл. 48 от
ЗДвП.
От експертното заключение се установява, че най-вероятното място на удара е в
района на кръстовището, в лявата половина на пътното платно, считано по посока на
движение на автомобилите. В допълнение, в открито съдебно заседание от 17.04.2024 г.,
експертът пояснява, че лек автомобил „БМВ 530Д” с ДК № ******** е бил изравнен с лек
автомобил „Фолксваген“ с ДК № ********, когато последният е започнал да завива.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая безспорно се установява, че водачът на л.а.
„Фолксваген“ с ДК № ******** е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като не се
е убедил, че няма да създаде опасност както за движещите се след него, така и за
минаващите покрай него автомобили /насрещно движещи се ППС/. Съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства. С оглед посочената разпоредба може да се направи извод, че в случая
водачът на л.а. „Фолксваген“ е имал задължение да пропусне насрещно движещите се ППС-
та, но не и тези, движещи се след него, включително автомобила, управляван от ищеца. От
изложеното следва да се приеме, че водачът на лек автомобил „Фолксваген“ с ДК №
******** е предприел маневра завой наляво, но не е съобразил положението, посоката и
скоростта на движение на останалите автомобили.
В случая от щетите по двата автомобила може да се заключи, че маневрата за
изпреварване, предприета от водача на лек автомобил „БМВ 530Д” с ДК № ********, почти
е била завършена, когато водачът на лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № ******** е
започнал да завива, което се потвърждава и от експертното заключение. Противоречиви и
непочиващи на събраните по делото доказателства се явяват твърденията на свидетеля Х., че
управляваният от него лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № ******** е бил ударен от
управлявания от ищеца лек автомобил „БМВ 530Д” с ДК № ********. Това е така, тъй като,
ако приемем, че удареният е бил управляваният от свидетеля автомобил, то щетите по лек
автомобил „БМВ 530Д” щяха да са по предна броня, а не по страничната дясна част на
автомобила. Така от отразените в двустранния констативен протокол за ПТП щети по
автомобилите и приетото заключение на САТЕ, може да се направи обоснован извод, че
ударът е настъпил именно между предната лява част на лек автомобил „Фолксваген“ с ДК №
******** и страничната дясна част на управлявания от ищеца л.а „БМВ 530Д” с ДК №
********.
Съдът след анализ и оценка на събрания по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прилагайки правилата на формалната логика, житейските
и опитни правила, намира, че действията на водача на л.а. „Фолксваген“ с ДК № ********,
съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата, като при предприемане на маневра завой наляво не се е убедил, че няма да
7
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него или минават
покрай него, и е извършил маневрата без да се съобрази с тяхното положение, посока и
скорост на движение и без да подаде своевременно ясен сигнал. В пряка причинна връзка от
това деяние са били причинени щети на л.а. „БМВ 530Д” с ДК № ********, в който смисъл
е и заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице
посочва, че от техническа гледна точка нанесените щети по л.а. „БМВ 530Д” с ДК №
******** са вследствие на произшествието от 19.05.2023 г.
Вината на водача на л.а. „Фолксваген“ с ДК № ******** се предполага по силата на
оборима законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено
обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде
приложена, поради което са налице всички предпоставки по чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране
отговорността на ответника.
С оглед възраженията на ответника спорен е въпросът относно размера на
отговорността, поради което и ищецът следва да докаже размера на вредите.
Това налага съдът да обсъди доказателствата относно фактите, които имат значение за
размера на отговорността на ответника, а именно какъв е размерът на вредите и респективно
налице ли е съпричиняване, с оглед изричното възражение на ответника.
Относно стойността на вредите съдът намира следното:
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Когато при тотална щета увреденото
имущество има и остатъчна стойност - запазени части на автомобила, от действителната
стойност на вещта следва да се приспадне стойността на запазените части, представляващи
имуществена облага за застрахования. В противен случай наред с обезщетението, с което
застрахованият ще се постави в имущественото състояние преди настъпване на
застрахователното събитие, той би получил и имуществена полза, с което ще се наруши
принципа обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение
с това преди увреждането /В този смисъл и Решение № 165/24.10.2013г. по т. д. №
469/2012г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; Определение № 92 от
20.02.2014г. по т. д. № 2662/2013г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, Решение № 261370 от 15.12.2023г. на
СГС по в. гр. д. № 7677/2020г, Решение № 3758 от 17.07.2023г. на СГС по в. гр. д. №
3835/2022г. и др./. В случая стойността, необходима за възстановяване на автомобила,
изчислена към датата на ПТП, е 6 247,29 лева, а действителната стойност на процесния
автомобил, опредЕ. към датата на настъпване на застрахователното събитие, е 5 791,00 лева.
Т.е. стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС надхвърля неговата
действителна стойност и е налице тотална щета на превозното средство. Вещото лице е
определило стойността на запазените части по лекия автомобил в размер на 2 029,85 лева от
което следва, че стойността на обезщетението за уврежданията по автомобила, опредЕ. при
условията на тотална щета, след приспадане на запазените части, възлиза в размер на
3 761,15 лева /5 791 – 2 029,85/.
Според вещото лице сервизът, извършил възстановяването, най-вероятно е вложил
части втора ръка, като експертът е отчел, че фактурираната стойност от 2 919,30 лв. възлиза
на 50,41% от действителната стойност, в който случай не е налице тотална щета. В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно
размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определен въз основа
на извършването на ремонт с нови оригинални части. Предвид изложеното съдът приема, че
сумата, необходима за възстановяване на автомобила, възлиза именно на 6 247,29 лева,
8
поради което е налице тотална щета.
Следва да бъде разгледано и възражението на ответника за наличие на
съпричиняване. Съдът намира, че в случая при преценка на събраните по делото
доказателства, следва да се приеме, че с поведението си водачът на лек автомобил „БМВ
530Д” с ДК № ******** обективно е допринесъл за настъпване на процесното ПТП и
вредите. Както беше посочено и по-горе, кръстовището не е било регулирано с пътни знаци
за предимство, поради което пътищата се явяват равнозначни и правилата за предимство се
определят от разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В
чл. 43, т. 2 от ЗДвП е предвидено, че изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено на кръстовище на
равнозначни пътища. Предвид изложеното и при липса на доказателства в различна насока,
съдът намира, че водачът на лек автомобил „БМВ 530Д” с ДК № ******** е нарушил
посочените разпоредби, предприемайки маневрата за изпреварване. Следва да се посочи, че
това, че маневрата за изпреварване е предприета преди достигане на кръстовището, не води
до липса на нарушение на посочената разпоредба, тъй като за да се приеме, че нарушение
липсва, то маневрата е следвало да бъде завършена преди достигане на кръстовището, а по
делото се установи, че ударът е настъпил в района на кръстовището. В допълнение, дори да
се приеме, че преди достигане на кръстовището, където е започнала маневрата за
изпреварване, между двете платна е съществувала единична прекъсната линия, в какъвто
смисъл са показанията на свидетеля Г., то съдът намира, че ако водачът на л.а. „БМВ 530Д”
с ДК № ******** е положил необходимата грижа да съобрази конкретната пътна обстановка
- автомобила пред него и възможността водачът му да предприеме маневра завой наляво, не
би предприел маневрата за изпреварване.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице
съпричиняване. Съпричиняване на вредоносния резултат е налице, ако именно поведението
на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата. За да е налице принос на пострадалия, е необходимо не само
извършените от него действия или въздържането от такива действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.
Принос за настъпване на увреждането ще е налице, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите или е допринесло за механизма
на увреждането. Предприемането на изпреварване на кръстовище с равнозначни пътища е
противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ 530Д” с ДК № ********, част
от цялата причинно-следствена верига, довела до настъпването на вредите. Тъй като
противоправното поведение на ищеца М. Х. е част от вредоносната причинно-следствената
верига – при непредприемане на маневра по изпреварване, процесното ПТП не би
настъпило – затова и съдът приема, че степента на съпричиняване на вредите от водача на
лек автомобил „БМВ 530Д” с ДК № ******** е 50%, поради което и дължимото
обезщетение, с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъде намалено със същия
процент /3 761,15: 2 = 1 880,58 лева/. Следователно предявеният иск следва да бъде уважен
до посочения размер като бъде отхвърлен за разликата над 1 880,58 лева до пълния предявен
размер от 2 919,30 лева.
Възражението на ответника, че процесното ПТП е реализирано единствено и само по
9
вина на водача на лек автомобил „БМВ 530Д” с ДК № ******** и затова не дължи
обезщетение, е неоснователно.
Съдът намира, че до процесното ПТП не би се стигнало, ако водачът на л.а.
„Фолксваген“ с ДК № ******** /свидетелят Х./ преди завиване наляво за навлизане в друг
път е спазил задължението да се убеди, че няма да създаде опасност за движещия се след
него л.а. „БМВ 530Д” с ДК № ********, който вече е бил навлязъл в лява пътна лента с
маневра за изпреварване на л.а. „Фолксваген“. Водачът на л.а. „Фолксваген“ не е съобразил
местоположението и скоростта на движение на изпреварващия го лек автомобил, за което е
имал техническа възможност, тъй като автомобилът вече се е намирал в лява пътна лента и е
бил предприел маневра за изпреварване. Предприемайки маневра за изпреварване на
кръстовище с равнозначни пътища, водачът на л.а. „БМВ 530Д” с ДК № ******** безспорно
е допринесъл значително за настъпване на удара, но това обстоятелство не води до извод, че
застрахованото лице няма никаква вина за настъпилото ПТП. Налице е пряка причинна
връзка между извършеното от водача на л.а. „Фолксваген“ с ДК № ******** нарушение на
правилата за движение и настъпилото ПТП. Ударът не би настъпил, ако свидетелят Х.,
преди да предприе маневра завой наляво, е изчакал преминаването на изпреварващия го л.а.
„БМВ 530Д” с ДК № ********. Водачът на МПС, който действа в нарушение на правилата
за движение не може да бъде оневинен, само защото и друг участник на пътя допуска
нарушение. Отнемането на предимство също стои в причинна връзка с настъпилото ПТП,
както и изпреварването на кръстовище. И двамата водачи са имали виновно поведение при
настъпване на процесното ПТП. Без поведението на когото и да е от тях, другият
самостоятелно нямаше да причини ПТП. С поведението си свидетелят Х. е нарушил
правилата за движение, очертани в нормата на чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от ЗДвП, и това
нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Приносът на водачът
на лекия автомобил е значителен, допускайки също нарушение на правилата за движение,
но не изключва отговорността на водача на л.а. „Фолксваген“ с ДК № ********.
Не е установено плащане от страна на ответното дружество, поради което и следва да
се приеме, че искът е основателен до размера 1 880,58 лева.
За разлика от КЗ (отм.), новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ в чл. 429, ал. 3, изр. 2
изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента
на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2
КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и
за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице. В случая, застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи законна лихва най-рано от датата, на която
е уведомен за претенцията на увреденото лице, като предвид, че отговорът на ответното
дружество е от дата 13.06.2023 г., то следва да се приеме, че уведомяването предхожда тази
дата, съответно датата на извънсъдебно предявяване на претенцията на ищеца предхожда
13.06.2023 г. От страна на ищеца законната лихва се претендира от 13.06.2023 г. /датата на
отказа/. Ето защо посочената по-горе сума в размер на 1 880,58 лева следва да се присъди
ведно със законната лихва, считано от 13.06.2023 г. /датата на отказа/ до окончателното й
изплащане.
10
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в исковия процес в размер 446,77 лева, от които 116,77
лв. – държавна такса, 250,00 лв. – депозит за САТЕ, 80,00 лв. – депозит за свидетел. Ищецът
е поискал и присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно пълномощно,
но не е доказал действително да е сторил такива. Така съобразно уважената част от иска, на
ищеца следва да бъде присъдена сумата 287,80 лева, представляваща сторени разноски в
настоящото производство за държавна такса и депозити за САТЕ и свидетел.
Ответникът претендира разноски в общ размер 430,00 лева, от които 250,00 лв. –
депозит за САТЕ, 80,00 лв. – депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100,00 лв. С оглед изхода на делото на ответника следва да
бъде присъдена сумата 153,00 лева - разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
************, да заплати на М. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: *************, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 1 880,58 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди по лек автомобил „БМВ 530Д” с ДК № ********,
от настъпило на 19.05.2023 г. в с. *******, на ул. ************ /Т-образно кръстовище/
ПТП, вследствие виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил
„Фолксваген“ с ДК № ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2023 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 880,58 лева до пълния предявен размер от 2 919,30
лева.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 ГПК ************, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: ***********, да заплати на М. Х. Х., ЕГН **********, с
адрес: ************, сумата 287,80 лева, представляваща сторени разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК М. Х. Х., ЕГН **********, с адрес:
************, да заплати на ***********, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ************, сумата 153,00 лева, представляваща сторени разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11