№ 36267
гр. София, 10.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110167492 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК-първа фаза по допускане на делбата.
Предявен е иск за делба на следните недвижими имоти, а именно:
- първи жилищен етаж от сграда с идентификатор /.../.1., разположена в поземлен
имот с идентификатор /.../, с площ от 691 кв. м. и адрес: /адрес/, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор /.../.1.1, със застроена площ от 120 кв. м., с
предназначение: жилище, апартамент: в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, заедно с 6 зимнични помещения, при съседи: на същия етаж: няма,
под обекта: няма, над обекта: имот с идентификатор /.../.1.2, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК;
- гараж, находящ се в /адрес/, със застроена площ от 17 кв. м., заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построен, представляващ
обект с идентификатор /.../.2, със застроена площ от 27 кв. м., брой етажи: 1, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма, с предназначение: гараж, разположен в поземлен
имот с идентификатор /.../, с площ от 691 кв. м., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК;
ведно със съответните идеални части от зимничните помещения и подпокривното
пространство и съответните идеални части от поземлен имот с идентификатор /.../, с площ
от 691 кв. м. находящ се на адрес: /адрес/;
Ищците Т. Т. Г. и М. П. Г. твърдят, че на основание наследствено правоприемство и
прехвърлителни сделки заедно с ответниците Н. Д. А., П. М. А., А. П. А. и Е. П. А. са
съсобственици на триетажна жилищна сграда, находяща се в /адрес/, построена върху имот с
пл. № 1220, в кв. 15 по плана на гр. София, местност ...., целият с площ от 678 кв. м.,
посочвайки конкретните юридически факти, от които произтичат правата им, както и
периода на осъществяването им. Заявяват, че по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 14, том V, нот. дело № 677/1955 г. общите им
наследодатели Д. Г. Д. и Г. Г. Д. са придобили собствеността върху празно дворно място,
находящо се в /АДРЕС/, с пространство от 678 кв. м., при съседи: С.Б., Е.Е. И И.П., И.В. и
улица, като впоследствие по силата на дарение, обективирано в нотариален акт № 126, том
II, нот. дело № 252/25.01.1982 г. те са дарили в полза на сина си Т. Д. Г. 1/3 идеална част от
притежаваното от тях и придобито по време на брака им дворно място на /АДРЕС/ цялото
1
от 678 кв. м., съставляващо имот с пл. № 1220 в кв. 15 по плана на гр. София, ж. к. ...., ведно
със застроената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена на 67,20 кв. м.,
състояща се от стая, хол, кухня и два килера и гараж, застроен на 17 кв. м. Заявяват, че Т. Д.
Г. е получил разрешение за строеж № 7/27.01.1984 г., издадено от К. РНС, за построяване на
жилищна сграда – надстройка в имот с пл. № 120, кв. 15 по плана на гр. София, ж. к. ...., на
основание чл. 148 от ППЗТСУ върху съществуващата жилищна сграда с надзид от 1,50 м.,
след което на 09.09.1990 г. е издаден акт за узаконяване на трифамилна жилищна сграда на
два и половина етажа, със застроена площ от 120 кв. м. и разгърната застроена площ от 369
кв. м., находяща се в гр. София, ж. к. .... кв. 15, пл. № 1220, ул. „665“ № 19, на името на Д. Г.
Д., Г. Г. Д., Т. Д. Г., П. М. А. и Н. Д. А.. Допълват, че по силата на дарение, обективирано в
нотариален акт № 39, том ХХХV, нот. дело № 6136/21.08.1990 г. на Д. Д. и Г. Д. даряват на
дъщеря си Н. Д. А. и съпруга й П. М. А. 1/3 идеална част от собственото си дворно място,
без сградите и другите подобрения в него, цялото с площ от 678 кв. м., съставляващо имот с
пл. № 1220, кв. 15 по плана на гр. София, местност ...., при съседи: ..... Сочат, че по силата
на дарение, обективирано в нотариален акт № 112, том IX, нот. дело № 1658/19.02.1991 г. Д.
Д. и Г. Д. даряват на дъщеря си Н. А. 1/3 идеална част от жилищна сграда на два етажа и
половина, със застроена площ от 120 кв. м. и разгърната застроена площ от 369 кв. м.,
състоящ се всеки етаж от две стаи, дневна, трапезария с бокс и сервизни помещения, с шест
избени помещения, без гараж и място, която жилищна сграда е построена в дворно място от
678 кв. м., съставляващо имот с пл. № 1220, кв. 15 по плана на гр. София, местност ...., при
съседи: ...., а впоследствие през 1997 г. по силата на нотариален акт № 49, том ХIV, нот. дело
№ 2717/14.08.1997 г. Т. Д. Г. и съпругата му М. П. Г. са признати за собственици на 1/3
идеална част от трифамилна жилищна сграда на два етажа и половина, със застроена площ
от 120 кв. м. и разгърната площ от 369 кв. м., с еднакво разпределение на всеки етаж, всеки
състоящ се от входно антре, дневна, две стаи – спални, трапезария с кухненски бокс, баня –
тоалетна, тоалетна и две тераси и с пет броя мазета в сутеренната част на сградата и
котелно, която жилищна сграда е построена в дворно място от 678 кв. м., съставляващо имот
с пл. № 1220, кв. 15 по плана на гр. София, местност ...., находящо се на ....... Изтъкват още,
че през 2000 г. Н. Д. А. дарява в полза на синовете си А. П. А. и Е. П. А. по 1/10 идеална
част, или общо 2/10 идеални части от собствения си недвижим имот, придобит по дарение, а
именно: 1/3 идеална част от първи и втори жилищен етаж от жилищна сграда на два етажа и
половина, находяща се в процесното дворно място, всеки от етажите е със застроена площ от
120 кв. м., състоящ се от по две стаи, дневна, трапезария с бокс и сервизни помещения,
заедно с шест зимнични помещения, за което е съставен нотариален акт № 146, том В I, нот.
дело № 149/08.09.2000 г. Допълват, че по силата на нотариален акт № 142, том В I, нот. дело
№ 1112/15.08.2001 г. Н. Д. А. и съпруга й П. М. А. са признати за собственици на основание
давностно владение на следния имот, а именно: трети последен полуетаж от жилищна
сграда на два етажа и трети жилищен полуетаж, състоящ се от две стаи, дневна, трапезария с
бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 120 кв. м., заедно с 1/3 идеална част от
таванското подпокривно пространство на сградата и съответните идеални части от общите
части на сградата, находяща се в гр. София, ..., кв. ...., построена в дворно място, цялото с
площ от 678 кв. м., съставляващо УПИ, парцел ХIII-1220, в кв. 64 по плана на гр. София.
Допълват, че по силата на нотариален акт № 125, том 3, нот. дело № 494/08.08.2023 г. М. П.
Г. е призната за собственик на 3/4 идеални части на основание строителство по време на
брака, наследство и давностно владение, а синът й Т. Т. Г. е признат за собственик на 1/4
идеална част на основание наследство и давностно владение на самостоятелен обект в
сградата, а именно: жилище с идентификатор /.../.1.2, с предназначение: жилище,
разположено на целия втори жилищен етаж на жилищна сграда на /АДРЕС/, със застроена
площ от 120 кв. м., заедно с пет мазета и котелно, заемащи целия сутерен на сградата, ведно
със съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
/.../, след което по силата на нотариален акт № 125, том IV, нот. дело № 0668/17.08.2023 г. М.
2
П. Г. учредява в полза на сина си и съсобственик Т. Т. Г. право да ползва и обитава
пожизнено и безвъзмездно собствената й 1/3 идеална част от следните имоти, а именно: 1/
първи етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в /адрес/, с площ от 120 кв. м., заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, цялото с площ от 678 кв. м., заснет като поземлен
имот с идентификатор 68134.1930, с площ от 691 кв. м., а етажът като самостоятелен обект с
идентификатор /.../.1.1 в сграда с идентификатор /.../.1, както и 2/ гараж, застроен на 17 кв.
м., находящ се в /адрес/, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построен, който гараж представлява сграда с идентификатор /.../.2,
със застроена площ от 27 кв. м. Уточняват фактическото ползване на обектите в сградата
към настоящия момент, твърдейки, че третият етаж от жилищната сграда се ползва от Н. Д.
А. и съпруга й П. М. А., както и от сина им Е. П. А., снабдили се с нотариален акт за
собственост на основание давностно владение, вторият етаж се ползва от Т. Т. Г. и майка му
М. П. Г., снабдили се с нотариален акт за собственост на основание наследство и давностно
владение, а първият етаж се е ползвал от наследодателите Д. и Г. Д.и до смъртта им, а след
2022 г. той изцяло се ползва от ответника Е. А., който възпрепятства достъпа на ищците.
Отправят искане за допускане до делба на 1/ първия жилищен етаж от сграда с
идентификатор /.../.1., а именно: самостоятелен обект с идентификатор /.../.1.1, със застроена
площ от 120 кв. м., гараж, находящ се в /адрес/, със застроена площ от 17 кв. м., заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващ сграда с
идентификатор /.../.2, със застроена площ от 27 кв. м., ведно със съответните идеални части
от зимничните помещения и подпокривното пространство и от поземплен имот с
идентификатор /.../, с площ от 691 кв. м. находящ се на адрес: /адрес/, при следните квоти:
1/2 идеална част – общо за ищците и 1/2 идеална част – общо за ответниците (по отношение
на първия жилищен етаж) и 2/3 идеални части – общо за ищците и 1/3 идеална част – общо
за ответниците (по отношение на гаража). Отправят и искане за заплащане на обезщетение
за лишаване от ползване по отношение на първия жилищен етаж от сградата, което да се
заплати от ответника Е. А. до окончателното извършване на делбата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
Н. Д. А., П. М. А., А. П. А. и Е. П. А., с който оспорват иска за делба при посочените в
исковата молба квоти и имоти. Оспорват ищцата М. Г. да е придобила дялове в
съсобствеността в режим на съпружеска имуществена общност заедно със съпруга си Т. Г.,
тъй като не е налице хипотезата, възприета с ТР 4/2019 г., доколкото жилищна сграда с
идентификатор /.../.1 е построена през 1985 г., т. е. преди сключване на брака помежду им –
на 19.08.1989 г. Заявяват, че към 1985 г. собственици на гаража и поземления имот, в който е
построена сградата, са родителите на Н. А. и Т. Г. – Г. и Д. Д.и, притежаващи 2/3 идеални
части, както и синът им Т. Г., притежаващ 1/3 идеална част. Уточняват, че М. Г. придобива
права в собствеността едва след смъртта на съпруга си, починал на 22.06.2015 г., при което
тя заедно със сина си Т. Т. Г. са придобили равен дял от притежаваните от него права.
Оспорват издаденият на 09.10.1990 г. акт за узаконяване на трифамилна жилищна сграда на
два етажа и половина да има вещен характер, тъй като не представлява способ за
придобиване на права. Заявяват, че правата в поземления имот са равни, а именно: 1/2
идеална част – общо за Н. А. и П. А. и 1/2 идеална част – общо за М. Г. и Т. Г.. Оспорват
констатацията на нотариуса в съставения нотариален акт № 49, нот. дело № 2717/1997 г., с
който на основание чл. 92 ЗС и ново строителство Т. Г. и М. Г. са признати за собственици на
1/3 идеална част от трифамилна жилищна сграда с 5 броя мазета в сутеренната част и
котелно, тъй като не съответства на действителното фактическо положение, твърдейки, че
носител на 1/3 идеална част от първи и втори жилищен етаж от сградата е Т. Г., отправяйки
искане за отмяната му по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Оспорват ищците да са придобили
собствеността върху целия втори жилищен етаж от сградата на основание констативен
нотариален акт № 125, том III, нот. дело № 494/2023 г., на който те се позовават, тъй като
3
тази констатация на нотариуса също не отговаря на действителното фактическо положение.
В тази връзка оспорват ищците, респ. наследодателят им Т. Г. да е осъществил давностно
владение върху етажа, което да е продължило непрекъснато и необезпокоявано в
продължение на 10 години, тъй като след 1990 г. те са живели извън страната, а именно: от
1990 г. до 1993 г. – в Германия, а от есента на 2007 г. до 2022 г. – в Канада, където те
продължават да живеят и към настоящия момент, също отправяйки искане за отмяна на
нотариалния акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Уточняват, че съгласно архитектурния проект
на сградата цитираните 6 броя зимнични помещения представляват 5 броя мазета и котелно
помещение, които нямат характер на самостоятелни обекти, а са обслужващи помещения
към всеки един от етажите в сградата, поради което допускането им до делба заедно с
първия жилищен етаж би било в противоречие с чл. 40 от ЗУТ. Оспорват ответникът П. А. да
има права върху първия жилищен етаж от сградата и гаража, представляващи съответно
имот с идентификатор /.../.1.1 и имот с идентификатор /.../.2, тъй като жилищната сграда е
построена през 1985 г., а съгласно нотариален акт за дарение № 139, нот. дело №
6136/21.08.1990 г. наследодателите Д. и Г. Д. са дарили на дъщеря си Н. А. и съпруга й П. А.
общо 1/3 идеална част от дворното място, без сградите и подобренията в него, поради което
към настоящия момент той е носител единствено на права от поземления имот. Оспорват
ответниците А. А. и Е. А. също да са носители на права върху гаража, представляващ имот с
идентификатор /.../.2, поради което считат, че искът за делба следва да се отхвърли спрямо
тях. Уточняват правата върху гаража, а именно: по 1/3 идеална част – за Н. А., М. Г. и Т. Г.,
ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху имота, върху който е
построен гаражът, при които квоти отправят искане за допускането му до делба. Изтъкват, че
правата върху първия жилищен етаж са, както следва: 13/30 идеални части – за Н. А., 1/30
идеална част – за А. А., 1/30 идеална част – за Е. А., или общо 1/2 идеална част от
посочените лица, както и 1/4 идеална част – за М. Г. и 1/4 идеална част – за Т. Г., или общо
1/2 идеална част за посочените лица, ведно със съответните идеални части от правото на
собственост върху мястото, в което е построена жилищната сграда, както и две мазета и
съответни идеални части от сутерена и подпокривното пространство. Допълват, че по
отношение на първи и втори жилищен етаж от сградата е учредена вещна тежест, тъй като
А. А. разполага с право на ползване върху 1/30 идеална част от тях, което обстоятелство
молят да се вземе предвид при делбата. Считат, че нотариален акт № 125, нот. дело №
0668/17.08.2023 г., по силата на който М. Г. е учредила в полза на Т. Г. право на ползване
върху 1/3 идеална част от първи етаж и гараж, е произвел действие до 1/4 идеална част по
отношение на първия етаж и 1/3 идеална част по отношение на гаража. Оспорват първият
жилищен етаж да се ползва изцяло от Е. А. от средата на 2022 г., претендирайки, че същият
е необитаем, позовавайки се на липсата на потребени ток и вода в него. Сочат, че ищците
разполагат с ключ от етажа, тъй като на 27.09.2023 г. Т. Г. е влязъл в имота, с оглед на което
оспорват претенцията по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. Оспорват да имат достъп до втория етаж
от жилищната сграда, тъй като ключ от него имат само ищците М. Г. и Т. Г., като с покана на
ЧСИ Стефан Петров, получена на 28.09.2023 г., те са поканени да заплатят обезщетение за
лишаване от ползване в общ размер на 800 лв., тъй като не са върнали ключа от етажа преди
заминаването си извън страната.
Ответниците Н. Д. А., П. М. А., А. П. А. и Е. П. А. отправят искане по реда на чл.
341, ал. 2 ГПК за включване в предмета на делбата и на друг имот, а именно: втори
жилищен етаж от сграда с идентификатор /.../.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор /.../, представляващ самостоятелен обект с идентификатор /.../.1.2, със
застроена площ от 120 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент: в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта – 1, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010
г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно със съответните идеални части от правото на
собственост върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо парцел ХIII-
4
1220 в кв. 64, местност „Манастирски ливади-запад“, с площ от 691 кв. м. и адрес: /адрес/,
заедно с две мазета и съответните идеални части от сутерена и подпокривното
пространство, който да се допусне до делба при следните квоти: 1/4 идеална част – за М. Г.,
1/4 идеална част – за Т. Г. (общо 1/2 идеална част за ищците), 1/30 идеална част – за А. А.,
1/30 идеална част – за Е. А., 13/30 идеални части – за Н. А. (общо 1/2 идеална част – за
ответниците). Считат, че мазетата, находящи се в сутерена на жилищната сграда имат
характер на принадлежности към всеки един от двата жилищна етажа, позовавайки се на чл.
40 ЗУТ, поради което отправят искане за допускането им до делба, като се отчете, че за
третия тавански етаж, който не е предмет на делбата, също следва да се отреди обслужващо
помещение (мазе). Заявяват, че котелното помещение с площ от 12,55 кв. м., даващо достъп
до всички останали помещения в сутерена, има характер на обща част, поради което следва
да остане за общо ползване. Ответниците Н. А., Е. А. и А. А. претендират заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване спрямо ищците на втория жилищен етаж в общ размер
на 5 600 лв., начислено за периода от 01.10.2023 г. до 30.04.2024 г., както и обезщетение за
лишаване от ползване за периода до окончателното извършване на делбата. В случай на
уважаване на претенцията на ищците срещу Е. А. за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване, прави възражение за прихващане с неговото насрещно вземане,
представляващо обезщетение за лишаване от ползване на първия жилищен етаж от сградата.
Съдът намира, че на ищците следва да бъде предоставена възможност да уточнят
квотите, при които следва да бъде допусната делбата на описаните от тях имоти по
отношение на всеки един от тях и ответниците поотделно, доколкото съгласно чл. 344, ал. 1
ГПК с решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпроса каква е частта на
всеки от съделителите поотделно, а не общо за част от тях. Също така, от тяхна страна
следва да бъдат изложени твърдения дали се претендира делба и на процесния поземлен
имот с идентификатор /.../ като принадлежност към съответната част от сградата, чиято
делба се иска – първият жилищен етаж от нея. Нещо повече, следва да се извърши и
индивидуализация на всяко едно от зимничните помещения, чиято делба също се
претендира, чрез посочване на площ, местоположение и др., като се посочи и на какво
основание се твърди да е построена сградата.
Също така на страните следва да бъде предоставена възможност изрично да уточнят
началната дата на претенцията си за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за
бъдещ период, както и месечният размерът на който се равнява същата по отношение на
всеки един от съделителите, като съобразят, че тя би следвало да има характер на такава по
реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, в който случай тя следва да се претендира считано от влизане в
сила на решението по допускане на делбата до окончателното плащане.
За процесуална икономия на ищците Т. Т. Г. и М. П. Г. следва да се предостави
възможност в двуседмичен от съобщението да вземат становище по искането на ответниците
за включване в делбената маса и на друг имот, след което съдът ще се произнесе по него с
изричен акт в закрито съдебно заседание.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
Съгласно общите правила на доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК) всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищците е
да докажат наличието на съсобственост между страните по отношение на процесните имоти
на твърдяното основание и в претендираните квоти.
УКАЗВА на страните, че следва да ангажират доказателства относно:
- периода на построяване на сграда с идентификатор /.../.1., разположена в поземлен
имот с идентификатор /.../, респ. на находящите се в тях първи и втори жилищен етаж, както
и гараж, представляващ обект с идентификатор /.../.2;
- семейния статут на Т. Д. Г. към момента на завършване на сградата;
5
- семейния статут на Т. Т. Г. към момента на осъществяване на придобивната сделка
от 08.08.2023 г.
- датата на сключване на брака между ответниците Н. Д. А. и П. М. А.;
УКАЗВА на ищците, че тяхна е доказателствената тежест да установят констатациите,
удостоверени в представените нотариален акт № 49, нот. дело № 2717/1997 г. и нотариален
акт № 125, том 3, нот. дело № 494/2023 г., от които черпят правата си;
По претенциите за привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК:
В тежест на всяка от страните е установи ползването на процесните имоти от
насрещната страна, както и средния пазарен наем за ползване на същите.
УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства относно твърдяното ползване на
първия жилищен етаж от сградата от страна на ответника Е. А..
Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по
допускане на доказателствата.
Страните са представили писмени доказателства, които следва да бъдат приети, като
тяхната относимост и доказателствена стойност подлежи на изследване по същество на
спора.
В полза на ответниците следва да се допуснат до разпит трима свидетели при режим
на довеждане за установяване на посочените в т. 1, т. 2 и т. 4 от отговора на исковата молба
обстоятелства, а именно: 1/ един свидетел относно периода на построяване на процесната
жилищна сграда с идентификатор /.../.1 и 2/ един свидетел относно ползването на първия
жилищен етаж от сградата и 3/ един свидетел за относно ползването на втория жилищен
етаж, като допускането до разпит и на втори свидетел за установяване на същите
обстоятелства съдът намира, че не се явява необходимо – арг. чл. 159, ал. 1 ГПК.
Обстоятелствата, посочени в т. 3 на отговора на исковата молба се припокриват с част от
горепосочените такива, поради което изричното допускане до разпит на свидетел за тяхното
установяване също не се явява необходимо. Искането за допускане на съвместен оглед на
първи и втори жилищен етаж от сградата с участието на съда и страните следва да се остави
без уважение, тъй като посочените обстоятелства подлежат на установяване с други
доказателствени средства, каквито страната е поискала, а съдът вече е счел същите за
допустими. Доказателствените искания на ответника по реда на чл. 192 ГПК също следва да
бъдат уважени, поради което представените молби следва да бъдат препратени до
посочените в тях трети неучастващи по делото лица.
С оглед изясняване на предмета на делбата съдът намира, че следва да се допусне
изслушване на съдебно-техническа експертиза, която след извършен оглед на място и
запознаване с материалите по делото следва да отговори на следните въпроси: 1/ След
проследяване на регулационния статут на имот с пл. № 1220, в кв. 15 по плана на гр. София,
местност .... вещото лице да посочи налице ли е идентичност между него и поземлен имот с
идентификатор /.../; 2/ Налице ли е идентичност между него и описания такъв в
представените от ищците с исковата молба 9 броя нотариални актове (л. 13-16 от делото и
19-30 от делото); 3/ Има ли построена сграда в поземлен имот с идентификатор /.../ и ако да
– колко и какви и имат ли те характер на самостоятелни обекти, както и съответстват ли на
тези, посочени в исковата молба и представените към нея скици; 4/ Имат ли отделните
жилищни етажи в сграда с идентификатор /.../.1 характер на самостоятелни обекти, респ.
разполагат ли със самостоятелно функционално предназначение без да са необходими
значителни преустройства в тях; 4/ Какъв е размерът на средния месечен пазарен наем за
ползване на първия и втория жилищен етаж от сградата поотделно към момента на
изготвяне на заключението.
Доколкото допуснатата съдебно-техническа експертиза е насочена към установяване
на обстоятелства, свързани с изясняване на предмета на делбата, както и заявените от
6
страните претенции по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът намира, че депозитът за изготвяне
на същата следва да се разпредели поравно между тях.
Останалите изложени от ответниците доводи относно евентуална претенция за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за минал период следва да бъдат
предмет на разглеждане във втората фаза на производството.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което да се призоват страните.
На страните следва да бъде указана и възможността за извънсъдебно разрешаване на
спора, да бъдат приканени към друг способ за доброволно уреждане на спора, в частност
към постигане на спогодба.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
УКАЗВА на ищците Т. Т. Г. и М. П. Г. в едноседмичен срок от съобщението с писмена
молба в препис за насрещната страна да:
- уточнят квотите, при които следва да бъде допусната делбата на описаните от тях
имоти по отношение на всеки един от тях и ответниците поотделно;
- посочат на какво основание се твърди да е построена сградата, както и да
индивидуализират всяко едно от зимничните помещения, чиято делба също се претендира,
чрез посочване на площ, местопложение и др.;
- изложат фактически твърдения дали се претендира делба и на процесния поземлен
имот с идентификатор /.../ като принадлежност към съответната част от сградата, чиято
делба се иска – първият жилищен етаж от нея;
- уточнят началната дата на претенцията си за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване за бъдещ период, както и месечният размерът на който се равнява същата по
отношение на всеки един от тях срещу ответника Е. А., като съобразят, че тя би следвало да
се претендира считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до
окончателното плащане;
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
УКАЗВА на ищците Т. Т. Г. и М. П. Г. в едноседмичен срок от съобщението с писмена
молба в препис за насрещната страна да вземат становище по искането на ответниците по
реда на чл. 341, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ответниците Н. Д. А., П. М. А., А. П. А. и Е. П. А. в едноседмичен срок
от съобщението да уточнят началната дата на претенцията си за заплащане на обезщетение
за лишаване от ползване за бъдещ период, както и месечният размерът на който се равнява
същата по отношение на всеки един от тях срещу ищците, като съобразят, че тя би следвало
да се претендира считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до
окончателното плащане;
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при
режим на довеждане от ответниците за установяване на посочените в мотивната част на
настоящото определение обстоятелства под т. 1, т. 2 и т. 3;
7
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ приложените към отговора на исковата молба 2 броя молби по
реда на чл. 192 ГПК до посочените в тях трети неучастващи по делото лица – 1/ А. и 2/ Н.
Иванчева за представяне на посочените в тях книжа;
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
посочените в мотивната част на настоящото определение въпроси от № 1 до № 4.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допусната експертиза С. Б. К., с адрес: /АДРЕС/ ап.
94, тел. 9265313; **********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 700 лв., вносим от
страните поравно (по 350 лв) всяка в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответниците.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2024 г. от
11:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи и препис от
настоящото определение.
НАПЪТСТВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто
– доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който
е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и
препис от отговора на исковата молба и приложенията.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача след представяне на доказателства
за внасяне на депозита в пълен размер.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8