Решение по дело №1674/2019 на Районен съд - Перник

 РЕШЕНИЕ

№1156

гр.Перник,  26.06.2019 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

Районен съдия : Явор Джамалов

при секретаря : Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 01674 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

         

             С исковата молба, са предявени обективно съединени искове от С.С.Н., ЕГН ********** ***, срещу „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:*********  и седалище и адрес на управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6,  с правни основания в КТ както следва:

             -  с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД  за заплащане на  дължимото брутно трудово възнаграждение за месец март в размер на 1966,00 лв., представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г., ведно с дължимата лихва в размер на 587,12 лв., считано от 26.03.2016 г. до датата на подаване на настоящата искова молба – 05.03.2019г..

            - сумата от 335,83 лв., представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за три дни през месеца февруари 2016 г.

           -   с правно основание чл.224 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1327,34 лв.,  ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на иска  - 05.03.2019г.. до окончателното изплащане на дължимите вземания, като присъждане и направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът не е депозирал такъв,   

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Електрисите“ ЕООД и ищеца е бил сключен трудов договор № 186 от 04.01.2016 г. на основание чл.68, ал.1, т.2 от Кодекса на труда. Срокът му е бил определен до завършване на определена работа, а именно: строително ремонтни дейности на строителни обекти и завършване на външна фасада и вътрешни строителни ремонтни дейности в самите обекти,  на длъжност "общ работник, строителство на сгради", с код по НКПД 93130001,  с определено месечно възнаграждение в размер на 420 (четиристотин и двадесет) лева платимо на 25-то число в месеца, следващ полагането на труда. Ответното дружество е регистрирано и като предприятие, осигуряващо временна работа и в това му качество командирова свои работници в рамките на предоставянето на услуги на друг работодател в страната и чужбина. На това основание в съответствие с разпоредбата на чл. 107с, ал.2 от Кодекса на труда е било сключено и споразумение от 04.01.2016г. за предоставяне на временна работа, която ищеца да извърши на територията на Република Франция, считано от 07.01.2016 до 14.06.2016г. за френското предприятие SAS АТСЕ, докато трудовото му правоотношение е било прекратено  със заповед №186/04.01.2016г. на работодателя на основание чл.325, ал.1 КТ.

 

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че трудовият договор, сключен между страните попада под регламентацията на раздел VІІІ"в" от КТ- чл. 107р- чл. 107ч, а именно за осигуряване на временна работа, като ответникът е дружество осигуряващо временна заетост, а френското дружество е предприятието ползвател. Предприятието, което осигурява временна работа е единствен работодател, тъй като именно то сключва и прекратява трудовия договор, упражнява дисциплинарната власт, осъществява здравното и социално осигуряване на лицето и съгласно чл. 107с, ал. 5, т. 1 и 2 КТ е длъжно да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника и да плаща на работника полагащото му се трудово възнаграждение. В тази връзка налице е процесуална и материална легитимация на ответника да отговаря по предявените искове, а доколкото ответникът и предприятието ползвател отговарят солидарно – чл. 107у, ал. 3 КТ, ищецът-кредитор може сам да реши от кого от солидарните длъжници да търси вземането си - чл. 122, ал.1 ЗЗД, но ответникът не може да противопоставя на кредитора личните възражения на останалите съдлъжници – чл. 122, ал. 3 ЗЗД, каквото е това за моментната неплатежоспособност на предприятието ползвател. Освен това финансовите възможности на работодателя-ответник или на предприятието ползвател да заплати трудовото възнаграждение на работника не оказват влияние върху договорните отношения на страните в настоящото производство, тъй като съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

              Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л. В.В., се установява, че дължимото обезщетение за временна, неработоспосабност, платимо от работодателя за три работни дни през месец февруари 2016г, би следвало да е 335,83 лева. В удръжки от заплата, за м.02.2016г е записано аванс 416,59 лева. Сумата от 416,59 лева е формирана от 390,00лева /200евро/ изплатени с PRO от 04.01.2016г. и 26,59 разлика от изплатен аванс и не удържан за м.01.2016г. На ордера нямало записване основание за плащане на сумата. На ордера имало подпис за получената сума. Съответно брутното трудово възнаграждение за м. февруари 2016г. би следвало да бъде 3054,43 а нетното трудово възнаграждение за м. февруари 2016г. би следвало да бъде 2064,122 лева. Законната лихва върху дължимото брутно възнаграждение от 3054,43 лева за м. февруари 2016г. за периода от 26.03.201бг. до датата на подаване на исковата молба /05.03.2019г/ е в размер на 898,53 лева. Законната лихва върху дължимото нетно възнаграждение от 2064,12 лева за м. февруари 2016г. за периода от 26.03,2016г. до датата на подаване на исковата молба /05.03.2019г/е в размер на 607,25 лева.

              Вещото лице сочи, че последното начислено на ищцата брутно трудово възнаграждение е в размер на 2718,60 лева за м, февруари 2016г. Среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, през който ищеца е отработил 17 работни дни м. февруари 2016г., е в размер на 159,92 лева. Размера на. обезщетението по чл.224 ад. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни по 159,92 лева е 1599,20 лева ДОД 159,92 лева. Нетна сума 1439,28 лева.

С оглед на това искът по чл.242 от КТ е доказан по основание. Съгласно същата разпоредба, положения труд по трудово правоотношение е възмезден, като по силата на чл.269, ал.1 и чл.270, ал.1 и ал.2 от КТ, трудовото възнаграждение се заплаща в предприятието, в което се извършва работата, всеки месец. Така твърдения отрицателен факт от ищеца - липсата на плащане, както бе посочено по горе подлежи на оборване от ответната страна със съответните доказателствени средства, което не е сторено в настоящето производство. Поради изложеното, този иск следва да се уважи за сумата  до пълният предявен размер на иска от 1966.00 лева,  който размер се явява нетен а не брутен, поради което ответното дружество дължи заплащане на дължимите се данъци и плащания по социално осигуряване. 

Съгласно чл.245, ал.2 от КТ, разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща допълнително, заедно с лихва, равна на основният лихвен процент за съответния период. След изчисление с програмен продукт АПИС, законната лихва върху сумата от 1966.00 за периода 26.03.2016г. до 05.03.2019г. е в размер на 587.12 лева, предвид на което този иск следва да бъде уважен също до пълния предявен размер. 

               Съобразно чл.224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят имат право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Компенсирането на неизплатеният отпуск, с обезщетение е допустим само при прекратяване на трудовото правоотношение, каквото безспорно е установено в настоящия случай, като без значение е основанието за прекратяването му. Както бе посочено, видно от заключението на вещото лице  размера на обезщетението по чл.224 ад. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни по 159,92 лева е 1599,20 лева ДОД 159,92 лева, като нетна сума 1439,28 лева. Предвид на горното и този иск следва да бъзе уважен до пълния предявен размер от 1327.34 лева, тъй като в противен случай съдът би се произнесъл свръх петитум, присъждайки сумите установени от вещото лице, доколкото в настоящето производство не е налице искане за изменение на размера на претендираните суми.

Явява се основателно и искането за заплащане сумата от 335,83 лв., представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за три дни през месеца февруари 2016 г., доколкото като бе посочено вещото лице е установило дължимоста и размера на същото, но не е установило доказателства, същото да е било изплатено на ищеца.

Предвид гореизложеното и в съответствие с диспозитивното начало ПРС намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми от   за незплатените трудови възнаграждения, обезщетения за неползван платен годишен отпуск и незаплатен болничен отпуск.  

На основание чл.86 ЗЗД съдът следва да присъди и  законната лихва върху  неплатените трудови възнаграждения, и обезщетения, считано от датата на предявяване на иска – 05.03.2019г. до окончателното изплащане на главниците.   

            По разноските за настоящето производство:

             Съдът не присъжда разноски на страните, тъй като не са представени по делото доказателства за сторени такива, както и не са представени списъци за разноските по реда на чл.80 ГПК.

Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 168.65 лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 100,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление : гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6,  да заплати на    С.С.Н., ЕГН ********** ***,  сумата в размер на 1966,00 лв., представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г., ведно с дължимата лихва в размер на 587,12 лв., считано от 26.03.2016 г. до датата на подаване на настоящата искова молба – 05.03.2019г., сумата от 335,83 лв., представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за три дни през месеца февруари 2016 г. сумата от 1327,34 лв.,  представляваща нетно обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 10 дни, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на иска  - 05.03.2019г., до окончателното изплащане на дължимите вземания.

 ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6,  да заплати  по сметка на Пернишки районен съд,  сумата от 268.65лв., представляващи дължимата се държавна такса и  направени по делото разноски за експертиза.

ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: