Решение по дело №187/2025 на Административен съд - Монтана

 

Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.

 

Оспорва се решение № 9 от 02.04.2025 г., постановено по АНД № 20241610200286 по описа за 2024 г. на Районен съд Берковица, с което е отменено наказателно постановление № 12-2400143/12.09.2024 г. на директор дирекция „Инспекция по труда“/ИТ/ Монтана, е което на „Мастертек БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], район „Илинден“, [улица], ет. 5, ап. 13, представлявано от С. И. С., в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушаване нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Касационният жалбоподател, директор на дирекция" Инспекция по труда" Монтана, оспорва решението като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излага доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че не е налице нарушение, като твърди, че в АУАН и наказателното постановление подробно е описано установеното нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Счита, че АНО е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН, като актовете съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Относно сроковете касаторът излага, че ПАМ е дадена с протокол от извършена проверка № ПР24112312/17.05.2024 г., като срока за изпълнение е 10.06.2024 г., а не е дадена на 25.06.2024 г. като, счита че не е нарушено правото на защита на дружеството. На следващо място сочи, че от представените болнични листове се установява, че управителят на дружеството е бил в болничен до 12.05.2024 г., като срокът за изпълнение на ПАМ е 25.05.2024 г. С оглед характера на нарушението, счита че не се касае за маловажно такова, като допълва, че даденото предписание с протокол от извършена проверка № ПР2412312/17.05.2024 г. не е обжалвано по реда и условията на чл. 81, ал. 1 и чл. 84 от АПК, поради което същото е влязло в законна сила и работодателят е бил длъжен да го изпълни. Моли за отмяна на оспореното въззивно решение, съответно желае наказателно постановление № 12-2400143/12.09.2024 на директора на дирекция „ИТ“ Монтана да бъде потвърдено от касационната инстанция. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебно инстанции и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар на ответника, като цитира Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г, по дело № С-438/2022. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрк. С. К., която поддържа жалбата по съображения, изложени в нея. Представя Протокол за извършена проверка № ПР2425217/12.07.2024 г., в който са описани неизпълнените предписания. Моли да бъдат присъдени разноски в минимален размер.

От ответника по касационна жалба „Мастертек БГ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. М. Й. Х. – АК София, е постъпил писмен отговор, с който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, съответно атакуваното решение да бъде потвърдено. Счита, че районният съд правилно е приел, че събраните по делото доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин осъществено от страна на „Мастертек БГ“ ЕООД нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, както и че при съставяне на АУАН № 12-2400143/12.07.2024 г. и наказателно постановление №12-2400143/12.09.2024 г. съществува неяснота относно датата на извършване на нарушението, за което е потърсена административнонаказателна отговорност на дружеството. Излага, че в наказателното постановление е посочена единствено датата, на която е открито административнонаказателното производство за дружеството, но не и датата, на която АНО е счел, че е извършено нарушението. Ответникът твърди, че в издаденото наказателно постановление е налице несъответствие, което ограничава правото на защита на административнонаказаното лице, тъй като се твърди, че е налице неизпълнение на предписания дадени с Протокол от предишна проверка на 25.06.2024 г., а датата за изпълнението им е 25.05.2024 г., като сочи, че е невъзможно при проверка на 25.06.2024 г., каквато твърди, че не е извършвана, да е даден срок за изпълнение на предписания 25.05.2024 г., т.е. срокът е определен един месец преди извършването на самата проверка. Счита, че е налице и несъответствие между фактическата обстановка в АУАН и тази в наказателното постановление. Твърди, че липсват достатъчно данни за извършване на административно нарушение, тъй като при съставянето на АУАН не са присъствали свидетели нито при извършване, нито при установяване на нарушението, както и, че в съдържанието му са записани дати от проверка, която не е осъществявана и на представителя на дружеството не е представен протокол от проверка извършвана на 25.06.2024 г. Сочи, че управителят на дружеството е бил в отпуск поради временна неработоспособност в периода за изпълнение на дадените указания с протокол ПР 2412312 от 17.05.2024 г., но въпреки това е сключил на 10.07.2024 г. застрахователна полица № 711524213000300/10.07.2024. Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно представен Списък с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. М. Й. Х., който оспорва жалбата по изложени в отговора по нея съображения. Претендира разноски за настоящата инстанция, за което представя списък с разноски и договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като атакуваното решение предлага да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

По делото е приет като доказателство протокол за извършена проверка № ПР2425217 от 12.07.2024 г., съставен от инспектори в дирекция „ИТ“ Монтана, към ГИД Изпълнителна агенция София, без да е ясно защо същият се представя едва в настоящото производство, същият не е предмет на административното производство, не е нито посочен, нито приложен в оспорените АУАН и НП,

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, с което е отменил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд Берковица е приел от фактическа страна, че във връзка със започнала проверка на предписанията дадени с протокол от предишна проверка, на 25.06.2024 г. е извършена проверка на място в обект – цех за производство на алуминиеви проводници, находят се в [населено място], [улица], обект на „Мастертек БГ“ ЕООД София, при която с призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК изх. № 24060548 са изискани документи, удостоверяващи изпълнението на предписанията, дадени с протокол от предишна проверка. На 01.07.2024 г. в дирекция „ИТ“ Монтана не била представена застраховка на работещите за рисковете „професионално заболяване“ и „трудова злополука“. Същата е предоставена па 12.07.2024 г. От горното се установява, че „Мастертек БГ“ ЕООД София, в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 8, дадено с протокол от извършена проверка № ПР2412312/17.05.2024 г., а именно: „Работодателят да извърши задължителна застраховка за своя сметка за рисковете „професионално заболяване“ и „трудова злополука“ на работещите в предприятието.“ Със срок за изпълнение: 25.05.2024 г. На 12.07.2024 г. управителят на „Мастертек БГ“ ЕООД София се явил в ДИТ Монтана, за да представи полица за сключена застраховка Трудова злополука и му бил съставен AУAH № 12-2400143 от 12.07.2024 г., затова че дружеството в качеството си на работодател не с изпълнило задължително за изпълнение предписание № 8, дадено с протокол № ПР2412312/ 17.05.2024 г., цитирано по-горе. При тези факти - актосъставителят Р. приел, че дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. АУАН № 12-2400143 бил връчен на 12.07.2024 г. на С. И. С. – управител на „Мастертек БГ“ ЕООД София, като в срока по чл. 44 or ЗА1111, на 24.07.2024 г. е постъпило възражение от наказаното дружество. На 12.09.2024 г., въз основа акта директорът на дирекция „ИТ“ Монтана, като възприел изцяло констатациите описани в протокол № ПР2412312/17.05.2024 г. и АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, като приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ и му наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 415. ал. 1 от КТ.

Събраните писмени и гласни доказателства въззивният съд е приел, че установяват описаната фактическа обстановка и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи. Същите съдът е приел, че не сочат по безспорен и категоричен начин осъществено от страна на дружеството нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Въззивнатана инстанция е възприела, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на процесното наказателно постановление, съществува неяснота по отношение на датата на извършване на нарушението, за което е потърсена административнонаказателна отговорност на дружеството, като в наказателното постановление е посочена единствено датата, на която е открито административното производство за дружеството, свързано с проверка на изпълнение на предписания, но не и датата, на която АНО е счел, че е извършено нарушението, което приема за самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. Излагат се мотиви, че доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се извършва чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприетото действие. В случая срокът за изпълнение на даденото с протокол № ПР2412312/17.05.2024 г., е бил 25.05.2024 г., като считано от 26.05.2024 г. дружеството би могло да е осъществило нарушение. Районният съд, счита че липсват данни за откриване на административно производство или посещение от контролните органи от инспекцията по труда на посочената дата. Освен това и след като при съставяне на акта и при издаваме на постановлението е посочена информация единствено за датата на откриване на новото административно производство за дружеството 25.06.2024 г., но не и за датата на която актосъставителят съответно АНО е счел, че е извършено нарушението, е налице неяснота във фактическото описание на нарушението и се потвърждава факта, че в хода на производството е допуснато процесуално нарушение свързано с липсата на данните за дата на извършване на нарушението. Сочи, че липсата или неточното им посочване съставлява нарушение на императивните правила на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. I, т. 5 от ЗАНН. Първоинстанционният съд приема, че е неправилно приложен и материалният закон, поради налагане на наказание за нарушение, което не е било безспорно установено. В ползва на дружеството районният съд е присъдил съдебни разноски в пълния претендиран размер от 450 лв., като се е уверил, че възнаграждението е заплатено напълно, в брой, на 14.03.2025 г.

Настоящият касационен състав приема, че въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка и счита, че въз основа на нея същият е извел правилни и обосновани правни изводи, като споделя изцяло изложените в мотивите на решението съображения, без да счита за необходимо да ги преповтаря в настоящото решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към същите.

Касационният състав не споделя развитите от касатора доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение.

Правилно въззивната инстанция е приела, че е налице неяснота във фактическото описание на нарушението, водещо до нарушение на законовите изисквания за задължително съдържание на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление.

От представените по делото писмени доказателства, от фактическа страна безспорно се установява, че задължителното предписание на проверяващите органи на дирекция „ИТ“ Монтана е дадено на дружеството с протокол № ПР2412312/17.05.2024 г., връчен лично на управителя С. С. на 17.05.2025 г., като е определен срок за изпълнението му 25.05.2024 г. За проверка изпълнение на даденото със сочения протокол задължително предписание от органите на дирекция „ИТ“ Монтана на дружеството е връчена призовка на осн. чл. 45, ал. 1 от АПК № 24060548, получена от служител на 25.06.2024 г., с която на работодателят се указва да се яви на 01.07.2024 г. в дирекция „ИТ“ Монтана като представи подробно изброени писмени доказателства, в т.ч. доказателства за изпълнение на предписание № 8 от протокол № ПР2412312/17.05.2024 г. Освен връчената покана по делото пред въззивната инстанция не са представени други доказателства установяващи извършена проверка при работодателя на 25.06.2024 г. Едва в касационното производство от касатора беше представен протокол за извършена проверка № ПР2425217 от 12.07.2024 г., съставен от инспектори в дирекция „ИТ“ Монтана, към ГИД Изпълнителна агенция София, в който е описано неизпълнение соченото предписание дадено при проверка от 17.05.2024 г. На сочената дата исканите доказателства за изпълнение на предписанието не са представени на контролните органи, но са представени на 12.07.2024 г., когато е съставен АУАН № 12-2400143 за нарушение разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

Настоящият касационен състав намира, че така изложената фактическа обстановка, както правилно е приел и въззивният съд, неправилно АНО е възпроизвел в оспореното наказателно постановление № 12-2400143/12.09.2024 г. Изложеното в мотивите на наказателното постановление въвежда в заблуждение относно датата на извършената последваща проверка, каквато касационният ответник твърди, че не се е състояла, а и за която не са представени доказателства в производството. От текста на административния акт не става безспорно ясно на коя дата е визираната първа проверка, с която е дадено соченото предписания. АНО в мотивите на наказателното постановление, както преди това и от актосъставителя, неправилно е записал „Във връзка със започната проверка на предписанията дадени с протокол от предишна проверка на 25.06.2024 г.…“. От цитирания текст, според настоящата инстанция следва да се разбира, че се отнася за проверка на предписания дадени при извършена проверка на 25.06.2024 г., което е невярно, тъй като същите са дадени от контролните органи на дружеството на 17.04.2024 г., със срок на изпълнение 25.05.2024 г. Правилно въззивната инстанция е възприела, че е налице несъответствие в сочените дати, както в АУАН, така и процесното наказателно постановление. Изложеното води до нарушаване правото на защита на административнонаказаното лице, поради невъзможност да разбере ясно и недвусмислено какво точно законово нарушение му е вменено.

Следва, че правилна е преценката на районния съд и относно допуснато от АНО нарушение на материалния закон, тъй като е наложено административно наказание без соченото нарушение да е безспорно установено, съответно фактическата обстановка не се установява по категоричен начин, в нарушение на чл. 53 от ЗАНН.

С оглед констатираното несъответствие в сочените дати на проверки, настоящият състав споделя и мотивите на въззивната инстанция относно това, че е налице неяснота и по отношение на датата на която АНО е приел, че е извършено вмененото нарушение.

Във връзка с представения за първи път пред касационната инстанция протокол за извършена проверка № ПР2425217 от 12.07.2024 г., следва да се има предвид, че същият не е взет предвид и не е обсъден от районният съд, тъй като не е бил представен, а и не се сочи в издадените АУАН и НП, за да може съдът служебно да го изиска. Същият няма характер на ново доказателство и е могло да бъде представен пред въззивната инстанция, но това не е сторено от административния орган, поради което не следва да бъде обсъждан и от касационния състав. Следва да се има предвид, че касационният съд не е инстанция по същество и има за цел да провери дали са спазени материалните и процесуални правила при постановяване на решението на въззивната инстанция, т.е. законността на съдебното решение, постановено при установените факти и обстоятелства. Съдът не може да вземе предвид при постановяване на решението си по непосочени и непредставени писмени доказателства.

В заключение, касационната инстанция намира, че при съставяне на АУАН, след това и на наказателно постановление № 12-2400143/12.09.2024 г. на директора на дирекция „ИТ“Монтана, не е направено ясно описание на нарушението, с всички негови съставомерни признаци, като от съдържанието на същите се констатираха противоречия. Настоящият състав счита, че административнонаказателното производство е проведено при допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на наказаното лице.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, съответно обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила

При този изход на делото, в полза на ответника, съгласно чл. 63д, от ЗАНН във вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде присъдено своевременно заявеното адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 450 лв., съгласно представени Списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № I от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, според което ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, съответно при интерес от 1000 до 10 000 лв. минималното възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., т.е. в случая точно 450 лв.

 

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, от ЗАНН във вр. чл. 143, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 02.04.2025 г., постановено по АНД № 20241610200286 по описа за 2024 г. на Районен съд Берковица.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, [населено място] да заплати на „Мастертек БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], район „Илинден“, [улица], ет. 5, ап. 13, представлявано от С. И. С., сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 450 /четиристотин и петдесет/ лева за касационна инстанция.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.