Р Е Ш Е Н И Е
№ 5373
гр. Варна, 03.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8946 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от А.Н.Н., с ЕГН ********** ***, ***,
чрез пълномощника му адв. Б.Е. – АК София срещу „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище
и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 8900 /осем хиляди и деветстотин/ лева, представляваща претърпяна
имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в
изпълнително производство, прекратено поради обезсилване на изпълнителния лист,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.06.2019г. до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Срещу ищеца било образувано т.д.№ 1113/2017г. по описа на ВОС. Делото било инициирано от ответника, който предявил иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземане в размер на 538205,58 лева, за което преди това в заповедно производство били издадени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение. С протоколно определение от 03.12.2018г. Окръжен съд гр.Варна прекратил т.д.№ 1113/2017 по описа на съда и обезсилил издадения в полза на ответника изпълнителен лист.
Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, ответникът образувал изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ И.Е. След влизане в сила на определението за прекратяване на т.д.№ 1113/2017г. по описа на ВОС, ищецът подал молба за прекратяване на изпълнителното дело и за събиране на направените от него разноски изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
На 19.02.2019г. ищецът получил постановление на съдебния изпълнител, с което е постановен отказ за събиране на разноски в негова полза с мотив, че липсва процесуален ред и възможност за това. Определението било обжалвано пред ВОС и с определение от 22.04.2019г. жалбата била оставена без разглеждане с мотиви, че липсва процесуален ред и компетентност на съдебния изпълнител да събира разноските за адвокатско възнаграждение от взискателя.
Предвид изложеното, единствената възможност на ищеца да събере направените в изпълнителното производство разноски останал да предяви иск за непозволено увреждане срещу взискателя по изпълнителното дело.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна.
На първо място липсвали доказателства за действително заплащане на претендираното в настоящето производство адвокатско възнаграждение. На следващо място липсвали елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД на непозволеното увреждане – не било налице виновно поведение от страна на ответната банка при образуване на изпълнителното дело, като същото било правомерно образувано въз основа на изпълнително основание, издадено по предвидения от закона ред. Основна предпоставка за уважаване на иск за възстановяване на вреди било увреденото лице да е изправна страна, т.е. с поведението си да не е дало повод за образуване на изпълнителното дело. Ищецът бил кредитополучател по сключен с „***“ ЕАД договор за банков кредит, поради неизпълнение на задълженията на ищеца по договора за кредит банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и да предприеме действия по принудително събиране на вземанията си по предвидения в закона ред.
В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като не била нали фактическа и правна сложност на извършените правни действия по изпълнителното дело.
Претендираното в настоящето производство обезщетение за вреди представлявало също злоупотреба с право от страна на ищеца и заплащането на хонорар в претендирания прекомерен размер имало за цел умишлено увреждане на насрещната страна и не представлявало реално възнаграждение за предоставена правна помощ..
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител поддържа изложеното в исковата молба и претендират присъждане на направените по делото разноски, представя подробни писмени бележки. Ответното дружество не изпраща представител.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
17.05.2017г. е образувано изпълнително дело № *** по молба от ответната
банка до ЧСИ № *** И.Е. Изпълнителното производство е образувано въз основа на
изпълнителен лист № 4666/11.05.2017г. издаден по ч.гр.д. № 5973/2017г. по описа
на ВРС /л.30-33/.
В
изпълнителното производство длъжникът и ищец в настоящето производство А.Н.Н. е
представлява от адвокат Б.А.Е., като за пръв път пълномощно е представено пред
съдебния изпълнител на 02.07.2018г. /л.277/.
С
молба от 18.12.2018г. ищецът А.Н.Н. е представил пред съдебния изпълнител
договор за правна защита и съдействие от 05.12.2018г. Съгласно съдържанието на
договора, адвокат Б.А.Е. се задължава да окаже правна помощ и съдействие,
изразяващи се в защита и процесуално представителство по изп.
дело № *** срещу получаване на договорено възнаграждение в размер на 8900 лева.
В договора е отразено, че дължимото адвокатско възнаграждение е заплатено
изцяло в брой, което е удостоверено от подписите на страните по договора
/л.331-332/.
На
02.01.2019г. взискателят в изпълнителното производство е поискал от съдебния
изпълнител при провеждане на следваща публична продан да бъде определена
първоначална цена в съответствие с оценката на вещото лице П.С. /л.333/.
Ищецът
А.Н.Н. е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.443, ал.1, т.3 ГПК с молба от 22.01.2019г.,както и да бъде събрана от
взискателя сумата от 8900 лева, представляваща направени от него разноски по
делото /л.334-335/.
На
22.01.2019г. съдебният изпълнител е постановил прекратяване на производството
по изпълнително дело № *** и е отказал да присъди и събере в полза на длъжника
сумата от 8900 лева /л.352-353/.
С
определение № 1278/22.04.2019г. по в.гр.д.№ 685/2019г. по описа на Окръжен съд
гр.Варна е прекратено производството по подадена от ищеца жалба срещу отказа на
съдебния изпълнител да му присъди разноски за изпълнителното дело /л.363-365/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Отговорността по чл.49 от ЗЗД има обезпечителна-гаранционна функция и настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнение на възложената му работа, включително с бездействието си, причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази отговорност, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия-ищец от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени по повод на изпълнението/неизпълнението ѝ и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях. Като на обезщетяване на подлежат всички вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно изложеното в исковата молба, в тежест на ищеца по делото бе да докаже при условията на пълно и главно доказване следните фактически твърдения: извършени от лица, на които е възложено от ответника, действия по образуване на изпълнително производство, което в последствие е прекратено, и в резултат на което са извършени описаните разходи, за оказани правна защита и съдействие.
В района на Варненски апелативен съд съдебната практика е трайна и еднозначна в отричане на възможността съдебният изпълнител да постанови принудително събиране на сторени от длъжника разноски, което се потвърждава и от Определение № 1278/22.04.2019г. Като основание за това се сочи, че съдебният изпълнител не е правораздавателен орган, постановлението за разноски не е пряко изпълнително основание, по силата на което да се започне принудително изпълнение, и такава сила не му придадена от закона, както и че не е възможно прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК в този случай.
Процесуалното представителство на длъжника в изпълнителното производство от адвокат е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, с оглед пълното охраняване на интересите му. След като не съществува възможност, в рамките на изпълнителното дело, да бъдат присъдени в полза на длъжника, респективно репарирани направените от него разходи за възнаграждение на адвокат, то същите се явяват вреда, с която е намаляло имуществото му и са пряка и непосредствена последица от проведеното изпълнително производство.
В този смисъл единственият път за защита на длъжника е да претендира тези разходи по общия исков ред като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, което прави исковата претенция процесуално допустима.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че изпълнителното производство е образувано на 17.05.2017г. по молба на упълномощен представител на ответника и прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 22.01.2019г. В изпълнителното производство, длъжникът е ползвал адвокатска помощ и на 02.07.2019г. пред съдебния изпълнител е представено пълномощно в полза на адв. Е.. Договор за правна помощ от 05.12.2018г. е представен пред съдебния изпълнител на 18.12.2018г., като в договора е отразено заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 8900 лева за защита и процесуално представителство по конкретното изпълнително дело. Това води до извод, че поначало при иницииране на процесното принудително изпълнение взискателят е бил добросъвестен /в негова полза е бил издаден изпълнителен лист във връзка с постановената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК/, но в резултат на извършената съдебна проверка след започване и в хода на принудителното изпълнение, е отречена изпълняемостта на предявеното от заявителя вземане. Със сила на пресъдено нещо е установена противоправност в действията на взискателя, за което същият следва да отговаря пред длъжника за вредите, причинени му в изпълнителното производство. Доколкото е образувано изпълнително производство, съдът приема, че е налице пряка причинна връзка между факта на водения изпълнителен процес и заплатения от ищеца адвокатски хонорар. Действителното заплащане на адвокатското възнаграждение се установява от договора за правна защита и съдействие от 05.12.2018г., който в тази му част има характера на разписка. Извършването на разноските предхожда прекратяването на изпълнителното производство, както и настъпването на законовото основание за това – определението, с което са обезсилени издадените в полза на ответника заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е влязло в законна сила на 12.01.2019г. /л.350/.
С отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение спрямо действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. Това възражение следва да се разглежда като възражение за размера на действително настъпилите за ищеца имуществени вреди, за които ответното дружество отговаря. Съдът не разполага с възможност да редуцира размера на заплатеното в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Възможност за намаляване размера на дължимо обезщетение, когато се касае за причинени вреди съществува единствено в рамките на релевирано възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е когато с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. При преценка основателността на това възражение следва да се съобрази дали ищецът, като длъжник по изпълнително дело е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатско възнаграждение с оглед на очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяване на защитата му. Следва да се приеме, че размерът на вредите за ищеца, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу него изпълнително производство, е доказан до размера на минимума определен с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С посочената наредба са определение минималните размери на адвокатските възнаграждения и за длъжника не е съществувала възможност да ползва адвокатски защита в производството без да извърши такъв разход. Общия размер на задълженията на ищеца в изпълнителното производство е 556827.45 лева съгласно изпратената му на 21.05.2017г. покана за доброволно изпълнение /л.85/. Всяка от Минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 6, а не по т. 4 от чл. 10 на Наредбата в редакцията й към сключване на договора. В чл.10, т.2-4 от Наредбата са предвидени минимални размери на адвокатските възнаграждения в зависимост от предмета на изпълнителното производство – при изпълнително дело имащо за предмет удовлетворяване на парични вземания е приложим чл.10, т.2 от Наредбата, а сочената от ответника разпоредба на чл.10, т.4 от Наредбата касае адвокатски възнаграждения за защита на страна по изпълнително дело, което има за предмет действия извън посочените в т.2 /парични вземания/ и т.3 /въвод или опразване на недвижим имот/. Разпоредбата на чл.10, т.4 от Наредбата би била приложима при изпълнителни производство по чл.чл.521 -529 ГПК – принудително отнемане на вещи и изпълнение на определено действия, в които производства минималното адвокатско възнаграждение би било определено в размер на 200 лева. Предлаганото от ответника тълкуване на чл.10 от Наредбата противоречи на чл.121, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.9 ГПК прогласяващи равенството на страните в процеса, който принцип изисква както взискателя, така и длъжника да разполага с възможност за адвокатска защита в изпълнителното производство, което изисква и адекватното ѝ заплащане и не може за една от страните да бъде определяна според материалния интерес, а за друга в размер на 200 лева.
Съгласно чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредбата, при материален интерес в размер на 538205.58 лева минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 6147.06 лева. Претърпените от ищеца имуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с образуването срещу него на изпълнително производства следва да бъдат определени в размер близък до минималния размер по чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредбата или 6150 лева, до който размер исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена, а за горницата над тази сума отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от спора на страните имат право на разноски. Направените от ищеца разноски са в размер на 1356 лева, като съобразно уважената част от иска следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 957.74 лева. Ответникът е представляван от юрисконсулт в производството и на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя възнаграждение в размер на 300 лева, като съответно на отхвърлената част от иска в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 207.30 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Н., с ЕГН ********** ***, *** сумата от 6150 /шест хиляди сто и петдесет лева/ лева, представляваща претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнително производство, прекратено поради обезсилване на изпълнителния лист, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2019г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 6150 лева до пълния претендиран размер от 8900 лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Н., с ЕГН ********** ***, *** сумата от 957.74 лв. /деветстотин петдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Н.Н., с ЕГН ********** ***, ***
ДА ЗАПЛАТИ „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от
207.30 лв. /двеста и седем лева и тридесет стотинки/, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: