РЕШЕНИЕ
№ 1775
гр. Пловдив, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330104956 по описа за 2021 година
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника
А. Х. С., че последният дължи на ищеца сумата от 2501,60 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 20.05.2009 г. – 20.07.2020 г. за обект, находящ се в
гр. ****, ул. „****“ № ***, както и мораторна лихва в размер на 1049,48 лв. за
периода 30.06.2009 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 260052/10.08.2020 г. по ч.гр.д. № 9567 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, III бр.с. Претендира и разноски в исковото
производство.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ******
в качеството си на собственик и ползвател на водоснабден недвижим имот.
Посочва, че отчетът в имота бил извършван съгласно разпоредбата на чл.26,
ал.2, вр. 23, ал.8 от ОУ, при условията на неизправно измервателно
устройство. Ищецът твърди, че за периода 20.05.2009 г. – 20.07.2020 г. е
начислявано количество вода, като потребителят е знаел за начина на
отчитане и е полага подписи на отчетите. Ищецът е поискал издаването на
1
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 9567 по описа за 2020 г.
на Районен съд Пловдив, III бр.с. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния
интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в
откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в
негово отсъствие, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание,
проведено на 11.10.2021 г., прави изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото
съдебно заседание. Препис от исковата молба също е връчен редовно на
ответната страна – л.46 от делото, а ответникът е редовно уведомен за
последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 46 от
делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1
ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод за
вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявените установителни искове да се уважат изцяло. Като законна
последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е
присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на
2
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
05.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски
има ищецът. В исковото производство се претендират разноски единствено за
държавна такса, като доказателства за такива са представени в размер на
доказателства за такива в размер на 79,04 лева за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски
следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на
421,02 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.
Х. С., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, следните суми: сумата от 2501,60 лева /две
хиляди петстотин и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща
неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за
периода от 20.05.2009 г. – 20.07.2020 г. за обект, находящ се в гр. ****, ул.
„****“ № **, както и обезщетение за забава в размер на 1049,48 лева /хиляда
четиридесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ за периода
30.06.2009 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението в съда – 05.08.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 260052/10.08.2020 г. по ч.гр.д. № 9567 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, III бр.с.
ОСЪЖДА А. Х. С., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 79,04 лева /седемдесет и
девет лева и четири стотинки/ - съдебноделоводни разноски пред първата
инстанция и 421,02 лева /четиристотин двадесет и един лева и две стотинки/ –
разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 9567 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, III бр.с.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3