Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Стара Загора,
05.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
VІІI състав, в публично съдебно заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 546 по
описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба от С.Д. *** срещу Заповед №1171/31.07.2020г., издадена от Кмета на Община
Казанлък. В жалбата се сочи, че Д. е собственик на УПИ II-165,
кв.29, по ПУП за с.Средногорово, като
теренът, на който се намира имотът, е изключително стръмен, от север ПИ граничи
с предвидено за улица дере, с голяма денивелация и поради тази причина е
предвиден тупик между о.т.85 и о.т.86, който обслужва имота му и с който той
осъществява достът с автомобила си до него. Сочи се, че с процесната заповед е
одобрен ПУП за с.Средногорово, с който се променя уличната регулация на
задънената улица /тупик/ между УПИ
V-168, IV-167 и I-165 относно посочените
осови точки и се премахва същия и се променя плана за регулация, с която площта
на премахнатия тупик се приобщава към УПИ V-168, кв.29, с. Средногорово.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв.Т.Д.. В представено по делото
писмено становище се обосновава, че от представените по делото доказателства се
установява, че процесния общински имот – тупик, е заграден и ползван без правно
основание, като върху него са изградени постройки, а чрез атакуваната заповед
за промяна на ПУП се цели узаконяването на незаконно строителство, изградено
върху тупика, в противоречие с чл.134, ал.4 от ЗУТ. Излагат се съображения, че
заповедта е издадена при липса на основания по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, както
и при неспазването на материалните разпоредби за одобряване на ПУП-ПЗ. Моли се
съда да отмени оспорената заповед. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът – Кмет
на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание сочи,
че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Заинтересованите
страни – К.Д.К., Е.П.К. и Т.К.К. (л.42), чрез процесуалния си представител по
делото – адв.К. и с приложен по делото писмен отговор и писмена защита,
оспорват жалбата като неоснователна. Сочат, че от приетите като писмени
доказателства по делото строителни книжа е видно, че между имот УПИ V-168 и съседния от изток имот УПИ IV-516 няма тупик, а само имотна граница. Обосновават,
че по делото няма представени доказателства, от които да се установява, че след
1986г. е имало отчуждаване на част от имота им за отреждане на тупик. Излагат
съображения, че в случая е приложима разпоредбата на пар.9, ал.1 и ал.2 от ПР
на ЗУТ. Твърдят, че след изтичане на срока по чл.208 от ЗУТ са изминали повече
от 30 години и те като собственици на недвижимите имоти имат правата по чл.134,
ал.2, т.1 от ЗУТ, които права са реализирали с подаване на заявлението до
Община Казанлък за изменение на ПУП. Молят съда да отхвърли жалбата и
претеднират направените по делото разноски.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят С.Д.Д. е съсобственик на УПИ II-165 в кв.29 по плана на с.Средногорово, общ.Казанлък, видно от
приложения нотариален акт за дарение №52, том I, рег.№380, дело №57 от 1998г. (л.39) и данните от
кадастралния регистър (л.68).
С
вх.№194-Е-684-4/17.11.2017г. Е.К. и К.К. *** Заявление за изменение на ПУП – ПР
с цел промяна на регулационни граници към УПИ V-168 в кв.29 по плана на с.Средногорово, Община
Казанлък (л.8). Към заявлението е приложена скица – предложение за изменение на
ПУП – ПР и ПУР, за част от кв.29 от ПУП на с.Средногорово, общ.Казанлък относно
УПИ V-168 по реда на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ.
С мотивирано становище от Главния архитект на Община
Казанлък искането е прието за допустимо на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ,
тъй като е в съответствие с предвиждането на ОУП на Община Казанлък (л.14). В
становището е посочено, че съгласно ОУП на Община Казанлък УПИ V-168 попада в жилищна зона с преобладаващо малко етажно застрояване - /Жм/ и
се намира в централната част на с.Средногорово. За процесния поземлен имот има
действащ регулационен план, одобрен със Заповед №12/1986г., който предвижда
прокарване на улица тупик с о.т.85 – о.т.86 в кв.29 с ширина 4м и площ 71
кв.м., която да обслужва УПИ V-168, УПИ IV-167 и УПИ II-165. Към момента улицата тупик не е реализирана и необходима, тъй като
всички гореописани имоти се обслужват от съществуващи улици. Действащият план
за застрояване, одобрен със Заповед №12/1986г. предвижда свободно ниско жилищно
застрояване.
Със Заповед №249/21.02.2020г. на Кмета на Община Казанлък е
разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП – план за регулация и план
за улична регулация относно нереализирана улица тупик с о.т.85 – о.т.86 и УПИ V-168 в кв.29 по плана на с.Средногорово, Община
Казанлък, с цел промяна на регулационните граници и отпадане на предвиждането
за уличната регулация между о.т.85 – о.т.86 (л.15).
С вх.№194-Е-684-4/17.11.2017г. Е.К. и К.К. *** Заявление за
одобряване на подробен устройствен план
(л.16). Към заявлението е приложен проект за изменение на ПУП. Според проекта за
изменение на ПУП се касае за изменение на ПУП ПР и ПУР за част от кв.29 по ПУП
на с.Средногорово, общ.Казанлък относно промяна на регулационните граници чрез
придаване на реализирана улица тупик о.т.85
– о.т.86 към УПИ V-168 по реда на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ (л.17 и сл.).
Със Заповед №1171/31.07.2020г. на Кмета на Община Казанлък,
основание чл.129, ал.2 и чл.134, ал.1, т.2 от ЗУТ във връзка с Решение №13 по
Протокол №09/11.06.2020г. на Общински Експертен съвет по устройство на територията
с цел урегулиране на имоти и реализиране на стопанска инициатива е одобрен
проект за изменение на ПУП – на част от плана на село Средногорово в кв.29:
1. Промяна на уличната регулация задънена улица (тупик)
между УПИ V-168, IV-167 и I-165 (осови
точки 85-86) – премахване на същия;
2. Промяна на план за регулация, с която площта на
премахнатия тупик се приобщава към УПИ V-168 в квартал 29, както е показано на приложените
чертежи (л.5).
Като
мотиви за издаване на Заповедта е посочено, че на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ, въз основа на направено искане от заинтересуваните лица Е.К. и К.К.
(заявление вх.№194-Е-684-4 от 17.11.2017г.), Кметът на Общината е издал заповед
№249/21.02.2020г. за разрешаване на изработването на ПУП на част от квартал 29
по плана на Средногорово и план за улична регулация заличаване на тупик
о.т.85-86. Проекта е изработен въз основа на резолюция на председателя на
Общински съвет – Казанлък във връзка с Решение №542/09.01.2020г. постановено по
адм.дело №280 по описа на АС – Стара Загора. Съгласно чл.128, ал.3 и 5 от ЗУТ,
ПУП е обявен на заинтересованите лица и в законоустановения срок е получено
възражения №194-С-2691-1/04.06.2020г., което е обсъдено от ОЕСУТ.
Заповедта
е връчена на 09.08.2020г. на жалбоподателят в настоящото производство С.Д.
(л.28).
За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетели на лицата Б.М.Н., И.С.П., К.К.М.и Р.Г.С..
Свидетелските показания на Н. и П. са в насока, че процесния тупик е
съществувал и единствено оттам се е достигало до имота на жалбоподателя, без да
е налице възможност за достъп до този имот от друго място. Свидетелите М. и С.
сочат, че тупика не е съществувал и достъп до имота на жалбоподателя имало
възможност да се осъществи и от северната му страна, която е противоположна на
разположението на тупика.
По делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-техническа
експертиза (л.97-100). Вещото лице сочи, че в проекта за изменение на ПУП няма
техническа обосновка за премахване на улицата – тупик. По данни на Община
Казанлък уличната регулация от о.т.78 – о.т.80 – о.т.81 на ПР на Средногорово,
ободрена със Заповед №12/1986г. не е приложена. Достъп до имота на
жалбоподателя има единствено откъм тупика, който е непроходим, а ако
регулационно „тупикът“ отпадне, то достъп до имота по урегулирана улица –
публична собственост няма. Издадената заповед на Кмета на Община Казанлък не
предвижда обезщетение за вреди. Вещото лице сочи също, че в имота е имало
жилищна сграда, която в момента е полуразрушена, без покрив, с кирпичени
зидове, разрушени на повече от половината височина, като няма следи от други
постройки и същата е необитаема. В съдебно заседание вещото лице заявява, че
официалната информация от техническата служба на Община Казанлък е, че
регулацията не е приложена, т.е. няма отчуждителни мероприятия и улицата –
тупик не е осъществена. Пояснява също, че единствен подход към имота на
жалбоподателя е този откъм тупика и това не е заради деневилацията от около
един метър от северната страна на имота, а защото не е приложена уличната
регулация.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата на С.Д.Д. против Заповед
№1171/31.07.2020г., издадена от Кмета на Община Казанлък, като подадена в
законоустановения срок и от заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.2 от ЗУТ, се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се
явява и основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.136, ал.1
от ЗУТ, проектите за изменение на устройствени планове на
основанията по чл.134, ал.1 и
ал.2 от ЗУТ, се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат
в сила при условията и по реда на раздел ІІІ от глава седма. Съгласно нормата
на чл.129, ал.2
от ЗУТ, към която препраща горецитираният текст от закона, ПУП в
обхват до един квартал, се одобрява със заповед на кмета на общината в
14-дневен срок от приемането на проекта за ПУП от ОбЕСУТ. Соченият законов
текст определя компетентния орган да се произнесе и по заявлението за изменение
на ПУП, какъвто е настоящия случай, а именно – Кметът на общината. Видно от
представеното от ответната страна заверено копие на обжалваната заповед,
административният акт е издаден и подписан от Кмета на Община – Казанлък,
явяващ се и компетентния по материя и степен административен орган.
Административният акт е постановен в предвидената от закона
писмена форма, но е немотивиран като посочените фактически и правни основания
не кореспондират помежду си. Урегулираните веднъж поземлени имоти
подлежат на последващо урегулиране, но само в изрично предвидените в ЗУТ
хипотези, регламентирани изчерпателно в текста на чл.134 от ЗУТ. Всяка една от
тези хипотези съдържа фактически обстоятелства, при наличието на които е
приложима съответната правна норма. Действително,
при одобряване на устройствени планове фактическите основания могат да се
съдържат не само в текстовата част на акта, но и в съпътстващите материали и
становища на помощни органи, предшестващи издаването му. В разглеждания случай конкретни
фактически основания в оспорения административен акт не са посочени, а от
мотивите за издаване на становището от Главния архитект на Община
Казанлък и обяснителната записка на проекта за изменение е посочено, че към момента улицата
тупик не е реализирана и необходима, тъй като УПИ V-168, УПИ IV-167 и УПИ II-165 се обслужват от съществуващи улици. Тези
фактически обстоятелства не кореспондират с никоя от хипотезите посочени в
чл.134 от ЗУТ още по-малко с посочената в оспорената заповед, а и в проекта за
изменение на ПУП. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена
разпоредбата на чл.134, ал.1, т.2 от ЗУТ, а в проекта за изменение на ПУП е
посочено, че същото се извършва по реда на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. В
административния акт не е обоснована нито една от посочените норми, а за
приложение на всяка една от законовите хипотези за изменение на ПУП е необходимо
конкретно мотивиране и обосноваване на необходимостта на това изменение, с
посочване на конкретни факти, които да бъдат подведени под хипотезата на
правната норма. В случая нито в оспорената пред съда заповед, нито в
съпътстващата издаването й документация, са изложени факти, който да са
предпоставка за изменението на ПУП. Липсата на мотиви в този смисъл нарушава
изискването за форма на административния акт и представлява отменително
основание по чл.146, т.2 от АПК.
Отделно от това, посочената като правно основание за издаване на заповедта норма на чл.134, ал.1, т.2 от ЗУТ предвижда възможност за промяна на ПУП (при препращането на ал.2 от същия текст), при възникване на нови държавни или общински нужди за обекти – собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества, или отпадне необходимостта от изграждане на такива обекти. В тази хипотеза могат да се допускат изменения на действащите подробни устройствени планове в обществен интерес с цел изграждане на обекти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно и национално значение, на национални обекти, на общински обекти от първостепенно значение, както и на инфраструктурни обекти на водоснабдяването, канализацията, пречистване на питейна и отпадъчни води, електрификация, топлофикация, газификация, третиране на отпадъци и др. Обосноваването на новите държавни или общински нужди следва да се извърши с акт на компетентния орган. Такива факти не се съдържат в оспорената заповед, а не могат да бъдат и смислово извлечени от документите в административната преписка, което сочи на липсата на съответствие между фактическото и правно основание на заповедта. След като при издаването на последната не се съдържат доказателства или твърдения за възникване на нови държавни или общински нужди, при които е бил приет предходният план, то в случая не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.134, ал.1, т.2 от ЗУТ, което представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт по чл.146, т.4 от АПК.
Извод за наличие на основание за отмяна на заповедта се налага и при разглеждане посочената в проекта за изменение на ПУП предпоставка по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Съгласно този текст влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ, както и на носители на ограничени вещни права върху тях. В случая такова съгласие от жалбоподателя С.Д. липсва, а това също е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Като лице разполагащо с вещни права върху недвижим имот, непосредствено засегнат от допуснатото със заповедта изменение на плана, то самото изменение не може да бъде извършено, именно поради липсата на съгласие на всички собственици на имоти, какъвто в случая се явява жалбоподателя. В заключение следва да се посочи, че направените доказателствени искания и изложените доводи на заинтересованите лица са насочени към обосноваване на обстоятелството, че процесния тупик никога не е съществувал. Същевременно обаче самите заинтересовани лица се явяват и заявители по изменението на разглеждания ПУП, с които е премахнат този тупик. Според настоящия съдебен състав дори и да бъде установено, че този тупик никога не е съществувал, отново ще се стигне до незаконосъобразност на оспорената в настоящото производство заповед, тъй като в този случай същата ще бъде лишена от предмет.
По тези
съображения съдът намира, че Заповед №1171/31.07.2020г., издадена от Кмета на
Община Казанлък е издадена при неспазване на установената форма и в
противоречие с материалноправните разпоредби на чл.134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ,
предвид на което подлежи на цялостна отмяна.
При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 1 060лв, от които 10лв за държавна такса, 600 лева за възнаграждение
на един адвокат и 450 лева – възнаграждение за вещо лице.
Водим от тези
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №1171/31.07.2020г., издадена от
Кмета на Община Казанлък, с
която е одобрен Проект за изменение на ПУП – на част от плана на село Средногорово
в квартал 29, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на С.Д. ***, ЕГН **********, сумата 1 060 (хиляда и
шестдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва или протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: